С едно желязно постоянство
към теб пътувам като влак.
Скъсявам дългото пространство
във часове на дълъг мрак.
Междинни спирки не признавам
и моя крайна цел си ти,
макар със болка да долавям
как силно вятърът свисти.
Как иска сякаш да ме върне
на някакъв си стар перон,
където чувство се обърна
и предвеща ми Рубикон.
Макар, че хиляди маршрути
предлагат свой щастлив финал,
броя аз сетните минути
до своя търсен идеал.
С едно желязно постоянство,
пленен от коловоза нов,
летя към приказното тайнство,
наречено от нас - любов.
Няма коментари:
Публикуване на коментар