В какво ли би превърнал се светът
без твоята усмивка лъчезарна?
Какъв би бил житейският ми път
без обичта ти искрена и вярна?
Дали дъждът от сивото небе
тогава ще вали, за да удави
влечуги, птици, хора, зверове,
градини, къщи, ниви и дъбрави?
Или земята ще разтърси длан,
за да избликнат огнени стихии
и в кратера на някой нов вулкан
ще страдам вечно, без да те открия...
Какво би бил светът? - въпрос студен,
а топлината още ни вълнува.
Усмихвам се и знам, че си до мен.
Това ми стига, за да съществува
Няма коментари:
Публикуване на коментар