Извърви ме, любов! Аз съм твоята дълга пътека!
Десет чифта обувки готова да скъсаш на ден.
Има връх недокосван сред облаци бели. И нека
ти откриеш го първа, вървяла тъй дълго по мен.
Извърви ме, любов! Само пътникът истински люби,
като тръгне да търси звезда или бистър поток.
Ще намери мечтите си, щом до една ги изгуби,
като вяра, която се скита в ръцете на Бог.
Извърви ме, любов! Безконечното бързо се свива.
И пределите топлят очите с добри рамена.
Премаляла до смърт, да си спомниш, че още си жива -
за безценното даже готова да плащаш цена.
Извърви ме, любов! Само аз ти напомням за вечност!
Като кръгове, в изгрев и залез, над пламнала степ.
И накрая - докоснала моята близка далечност -
в моя път превърни се. И аз ще потегля по теб!
