Естетиката на Хегел

Хегел


Хегел е последният класически представител на естетиката на немския класически идеализъм.През дългото философско развитие на Хегел се променят в някои от най-съществените им компоненти и неговата философия, и неговите политически убеждения, а заедно с тях и неговата естетика.
Младият Хегел

Още юношеските трудове на Хегел показват степента, в която Хегел се е увличал по естетическите проблеми и по-точно от изкуството на древна гърция.Той си представя гръцката античност като свят на свобода, радост и веселие.Той мисли, че в Гърция вивотът е протичал в широки улици, големи площади, в открити къщи с просторни дворове,храмове, а в готическия немски град с тесни криви улици, без уют в дома, в готическата катедрала се води друг живот, ограничен и патриархален, в която ужасяващото пиянство е наслада.Основна идея на Хегел е противопоставянето на античното (гръцкото) и новото (немското) изкуство.Немското е деспотично.Тази идея се отлрива и в първите произведения на Хегел.
Той отдава симпатиите си на демократичния идеал, на обществените условия, при които може да цъвти прекрасната човешка индивидуалност.Гръцката античност действа в настоящето, тя се противопоставя на немското и се слива с програмата на Великата революция. В естетическите занимание на младия Хегел има нещо от решителността и безкомпромистността на ношеската възраст.

1От феноменология на дъха до лекции по естетика

Феноменология на духа(1807) е съчинението на Хегел, което, от една страна завършва процеса на духовното му съзряване, а от друга набелязва в общи черти всички компоненти на диалектическата система.От тук започва дулбоката му и задълбочаваща зрялост.тук разглежда изкуството не само на самостоятелната форма на съзнание, на абсолютния дух, а като етап в развитието на религията, като междинно звено между естествената религия и религията на откровението.
1-ва форма на религия:Естественото-духът съществува във формата на съзнание.
2-ра форма на религия:художествената религия, изкуството.
3-та форма:религията на откровението-снема еденостранчивостта на първите две.
В художествената религия духът, който обладава съзнание за своята абсол’тна същност, е нравствения или истинският дух. Във Феноменология на духа се описва гибелта на художествената религия, възторгът му от свободната гръцка индивидуалност. Той скърби за отминалите прекрасни дни на гръцкото изкуство, но разбира безсмислието на ретроспективните елегии.
Десет години след това хегел публикува своята Енциклопедия на философските науки, чиито 3 части – логика, философия на природата и философия на духа, целят да представят цялостно неговата философска система-абсолютна идея е в изходен пункт.
В лицето на човека идеята познава себе си, стига до самопознание.Философията на духа е наука за идеята, която се е възвърнала в себе си, в човешкия дух.Тя е третата част на Хегеловата енциклопедия на изкуството е отделено,малко, но значително място.Дулуг е пътят на феноменологията на човекът, докато познае абсол’тната идея.
През летния семестър на същата година излиза Енциклопедия на философските науки-1817, -Хегел започва да чете лекции пшо естетика пред студентите от Хайделбергския университет. Първото, което поразява в хегеловата естетика са мащабите, величието, монументалността.

Изкуство и философия на изкуството
Лекции по естетика-както в повечето от фундаменталните произведения на Хегел-се открояват с обширен увод, който има за цел не само да определи съдържанието и общите насоки на разглежданата наука, но и да ги представи в синтетичен вид.
В естетика не са забравени нито философия ан духа, нито дори феноменология на духа.Според Хегел във Феноменология на духа- изкуството като художествена религия заема средината между естествената религия и религията на откровението,Изкуството вече не е просто материално налично битие, но още не е освободеното от сетивността чисто мислене.Стара истина е, че изкуството може да дава на хората знания.Силата на из-вото и в други насоки, където науката е или слаба или безсилна.
Изходната точка на Хегел е:нашето време, нашата епоха, и състоянието на изкуството през нея-сложна, объркана, заплетена от завистмости, потънала в проза
Ограничаването на Естетиката само в пасивните и функции е един от уязвимите моменти в Хегеловата естетика-в това отношение естетиката на Лесинг е по-реалистична.




Красиво.Съдържателна естетика.

Структурата на Хегеловата естетика е тристепенна, преминава през общото през особеното към единичното.Системата на Хегеловата естетика съдържа:общо учение за красивото(1 част), особени форми на изкуството (2) и система на отделните изкуства(3)Красивото е централно понятие в Хегеловата естетика,то не е логична идея, не е абсолютна мисъл,но не е и природна идея-то е духовно явление, царството на изящното изкуство е е царство на абсолютния дух.Понятието за красота преминава през 3 степени:понятие за красиво изобщо, красиво в природата и красиво в изкуството, или идеал.Красивотое сетивно привиждане на идеята. Красивото в природата не удовлетворява, то е непулен вид на красотата. Красотата в изкуството е по-висша, защото се е родила и преродила от духа. Висшата форма на красивото е красотата в изкуството или идеалът.
Митическите векове и изобщо древното минало са най-добрата среда са идеалните образи, доколкото пред поета непосредсвено се намира това, което изисква идеалът.Действително героичният век е нсй-блсгоприятният обект за определен тип изкуство и нищо подобно на Илиада не е създавано оттогава.
Хегеловата естетика е предимно съдържателна.Учението на Хегел за примата и определящата роля на съдържанието произтича от изискванията на системата-обективния идеализъм.
Художникът.

Художникът твори вдъхновение, то не се създава чрез изкуствена сетивна подбуда, нито чрез чисто духовно намерение да се твори. Художникът е този, койти в състопяние на вдъхновение постига разума и истината на предмета.

Съдържателно-историческа естетика. Принципи на историцизма.

Втората част на Хегеловата естетика следва путят на неговото дедуктивно мислене.Идеалът изобщо, идеалното художествено произведение се конкретизира в особените форми на изкуството и идеята се осъществява и изобразява чрез тях. В Хегеловата Естетика се съдържат много наблюдения, учудващи със своя финес, присъщи само на самия гений за точното историческо място на отделни произведения, щколи или направления.Хегеловият историзъм е неотделим от негоата идеалистическа система, той е израснал в духовната среда на идеализма.Многобройни са Хегеловите термини
Романтичната форма на из-вото нарушава единството на идеята и облика.Хегеловото романтично е цялостен и удохотворяващ принцип на 2 обществени формации-феодална и капиталистическа.




3-та ЧАСТ

Третата част на Хегеловата естетика образува последната по степен конкретизация на идеала, който вече е преминал през своите особени форми. Системата на отделните изкуства завършва гигантската система на Хегеловата естетика- идеалът застива в спокойното битие на отделните изкуства.
Скулптурата заема своя материал от тежката материя в нейната пространствена цялостност.
Романтичните изкуства са призвани да оформят вътрешните преживявания на субекта. В началото на този процес стои живописта.
Второто живописно из-во е музиката.
Третото е поезията, из-вото на речта-изкуство принадлежащо ная всички худ. форми. Тя доказва връзката на из-вото с историята, драматич. Поезия помага за развитието на из-вото.
Класификация на из-вото:
А.Оправдан е принципът на йерархичността
Б.Класификацията на из-вата трябва да включи съдържателния момент.

Възвишеното в кои изкуства?

Като представител на немската естетическа школа Хегел е един от колосите в нея.За мен интерес представлява неговата идея за изкуствата като паралелно с това ще се опитам за развия и темата за възвишеното в изкуството. Естетиката като наука се развива в средата на ХІХ в., но естетиката като такава я е имало винаги от античността до днес. Като една своеобразна наука за науките (общо теория на изкуствата) тя е фактор утвърждаващ философията ( всъщност точно обратното). Отговорите на съвсем елементарни въпроси съвсем не са прекрасни. Кое е прекрасното? Ако прекрасното е прекрасната девойка, то нима е прекрасно прекрасната лъжица, прекрасната жаба? Защо не получаваме отговорите, а само нови въпроси? За Хегел отговорът е в идеала. Какъв е идеала за възвишено? Всичко зависи от природата на субекта. Възвишеното е красивото са близки понятия. Природата е във вечен стремеж за красивото. За мен тя е възвишена-поставена над всичко и вечна. За Хегел само геният е способен да се докосне до нейната същност. Твореца достига до нея благодарение на своите художествени произведения, като те не са възвишени сами по себе си извадени от контекста на историята. Техните произведения не винаги са разбираеми за нас. Авторите им са възхвалявани от по-късните епохи и низвергнати от своите съграждани (съобщественици).

Хегел е идеалист. Той поставя идеала над живота в природата изхождайки от три свои философии: за природата, за човешкият дух и за властващото над тях-бог.

Изкуството е подчинено на човешкият дух Способността му да превръща идеала в действителност превръща човека в гений, но не всички са способни на подобни възвишени творения и действия и просто остават на дъното обсебени от злоба, завист, желание за мъст и реваншизъм.

Но да се върнем към красиво и възвишеното, като все пак уточним, че не всичко красиво е възвишено, но красивото присъства в:природата, изкуствата и въобще в живота около нас.

Що се отнася до изкуствата то Хегел ги дели на три:

символични;-архитектурата

романтични;-изобразителните изкуства

класицистични-свързани с различните естетически категории за красиво и възвишено.

Интерес представлява неговото отношение към архитектурата най-нисше изкуство свързано с материалното. Аз бих се ограничил до твърдението, че е материално, защото съвременните естетически критерии силно бяха принизени както и ролята на останалите изкуства. Когато войната и разрушението на природата добиват роля на движеща сила в развитието на човечеството, когато хегемонията на по-силният е в добрият тон и е признак на здравомислещо и вярно поведение, то поне за мен изкуството загива. Заменят го полуфабрикати, дизайн и много висококвалифицирани "специалисти". Всъщност архитектурата за Хегел подготвя останалите изкуства. Възвишеното за него присъства в музиката, живописта и поезията, но къде са те сега? Оказва се, че добрата архитектура е и теоретичната. Един добър архитектурен проект е и добре осмисленият, правилно реализиран и философски обоснован. Тук все още има живот. Поезията, музиката и живописта все още са силни, но за нямат онази притегателно и структоропределяща роля в живота и природата, пред които се възхищава Хегел. Всичко е сведено до консумация и показност на власт, сила и "свободно мислене".

Ние просто живеем във време на преход. Идеалистите са малко. Сами и без чужда помощ убиваме собствените си идеали и отглеждаме чуждите. Смели на приказки вървим към възвишеното през удобните пътеки на подлото, долното и нисшото. Въпросите на които ще отговаряме са много. Много империи и светове са загивали, нашият е към своят край, за да даде живот на новото време, новият човек и новият идеал. Човекът ще загине, за да се роди геният.


Преди дванадесет години, явно съм бил "Кръстникът" на "Новото време", а и все пак трябва да се напише нещо като се явяваш на изпит.
Все пак да се видим след още двадесет години.