Президентът Първанов подписа указа за обнародване на промените в Кодекса за социално осигуряване, чрез които става възможно повишаването на т.нар. вдовишки пенсии. Държавният глава изтъкна, че не е съгласен с начина, по който изглежда законът, обаче подписва, понеже иначе възрастните хора няма да могат да получат парите си.
ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ
Разбира се, Първанов използва сгодата, та да клъвне правителството и подчерта, че “пенсионерите са принудени да плащат допълнително високата цена на кризата и неспособността на управляващите да се справят с нея”. Както си му е редът, той напомни, че пенсиите не са индексирани от две години и че “с този закон не се помага на нуждаещите се от социална закрила пенсионери, майки, болни, работещи в тежки условия на труд и други категории лица, а само на част от тях”.
Най-гадното при Първанов е, че, когато прави подобни изяви, той казва истината. Само че премълчава къде е той самият в цялата работа.
Да, истина е, че пенсионерите, болните, бедните най-много страдат – не само в кризата, но и въобще. Понеже светът, към който тръгнахме през 1989 година, но сме далече от стигане, е такъв: той е за можещи, активни, способни да поемат отговорности хора. За останалите – децата, болните, пенсионерите, трябва да се погрижим всички ние. Специално за пенсионерите даже не е нужно да се грижим, достатъчно е просто държавата да не им изхарчва парите, които те добросъвестно са си събирали 40 и повече години.
Но не.
Властимащите, неизменна част от които повече от 20 години е и самият президент на републиката Георги Седефчов Първанов, а също и партията му, БКП, систематично похарчваха – в добрия случай, а в по-лошите и направо крадяха тези пенсионерски пари. Затова сега пенсия от 150 евро в България се брои за висока, докато комшиите от Гърция например се мръщят на 600.
Изключително безотговорното управление на пенсионните фондове е докарало нещата там, където са те в момента: огромна част от населението, приблизително 2 милиона души, е принудена да преживява средно с около 260 лева месечно, при това ограбвани ежесекундно от монополната икономика, която им измъква левчетата от джоба за ток, вода, отопление, лекарства и медицинска помощ.
Първанов е пряк участник и виновник за това, 10 години е президент, председател, а преди това заместник-председател на БСП, шеф на парламентарна група, той е вземал важни и засягащи ужасно много хора решения. Например се е скъсал да лобира за АЕЦ “Белене”, в която са потънали милиарди левове. И които са откъснати от залъка на бедна България.
И какво ли не още.
И този човек, вместо на края на мандата си да застане честно пред хората и да каже “дами и господа, другарки и другари, уважаеми сънародници, извинявайте, не се справихме, не стана както я мислехме”, държи назидания и поучения.
Наглост. Комунистическа наглост.
Няма коментари:
Публикуване на коментар