Министърът на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков подаде сигнал до Комисията за защита на конкуренцията за проверка дали “Лукойл” имал монополно положение на пазара на горивата. Министърът изтъкна, че у него са възникнали съмнения дали това не е така от мотивите на Софийския административен съд, който в решението си относно лиценза на “Лукойл” е записал, че компанията е единствен доставчик на гориво за редица големи фирми.
ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ
Това че у министъра чак сега са възникнали подозрения, само по себе си е много интересно. Но е факт, че покрай отнемането на лиценза на “Лукойл” стана ясно, че фирмата има договор за доставка на гориво например на БДЖ, по силата на който железниците нямат право да купуват от друг доставчик.
На нормален език това означава, че ако БДЖ си намерят от някъде по-евтино гориво, не могат да си купят, понеже съгласно договора подлежат на санкция. После България имала пазарна икономика.
Същността на пазарната икономика е, че пазарът определя цените. За да може това да става така, е необходимо да бъдат осигурени условия за конкуренция. Това ще рече, че за една стока има два, три и повече доставчици, които, за да спечелят клиенти, непрекъснато свалят цените, подобряват качеството на стоката и на обслужването, измислят нови неща, въвеждат ефективни производства и практики и непрестанно се стремят да понижават стойността на продукта.
В България това не е така.
Ето още примери.
Няма реална конкуренция при доставката на електрическа енергия например. По силата на държавно закрепени договори страната е разделена на три големи части, всяка от които може да получава ток от една-единствена компания.
Също като при БДЖ и “Лукойл”. Пазарът е затворен и на него, с благословията на държавата, не може да стъпи никой друг.
Съответният доставчик няма никакъв стимул да сваля цената и да подобрява качеството, понеже клиентът няма къде да иде.
Същото е при водата, при парното, при снабдяването с газ, да не говорим за доставките на оборудване за индустрията, при които на много места също има фактически монопол.
Но дори и там, където на пръв поглед има множество играчи и се предполага жестока конкуренция, пазарната икономика я няма.
Например при мобилните оператори. Те са три, обаче условията им си приличат като две капки вода и на практика конкуренция между тях няма.
Същото е и при банките.
И така нататък.
Разбира се, има и примери за реална конкуренция.
Например при интернет доставчиците я има и в резултат качеството непрекъснато се вдига, а цените падат. Донякъде е така и при доставчиците на телевизионни програми, особено на цифровите.
Обаче като цяло пазарът е силно монополизиран, картелиран и участниците в него нямат никакъв стимул да гонят по-ниски цени и по-високо качество. Напротив, те имат сметка от запазване на сегашното положение.
Цялата тази идиотска конструкция, която бяхме приучени да величаем като пазарна икономика, е създадена с решителната намеса на държавата. Било със законодателни актове, било с друга нормативна уредба, а нерядко и по криминален начин благодарение на подкупни държавни чиновници.
Крайният ефект е, че в много голяма част българският бизнес, особено този, който е ориентиран изцяло за вътрешния пазар, е неефективен, работи с изключително раздута норма на печалба, не пести и не свива разходите и в края на краищата е тотално зависим от държавата, от политическата власт, понеже с един подпис всичкото благоденствие може да иде на кино. Това е и основната предпоставка за гигантската корупция в България.
Но най-тежкото последствие от тази псевдопазарна икономика е, че се изсмукват доходите на хората. Отнемат се всички шансове някой да натрупа някакви пари и да подхване нещо свое. Да създава блага за себе си и другите. Тоталната бедност на България се корени точно там – в по същество монополната икономика.
Няма никакъв начин нещо да се промени, ако не признаем, че този монопол е създаден с решаващата помощ на държавата, на политическата власт и че не може да бъде разбит с пазарни средства. Ако държавата продължава да е на страната на монопола, както е досега, никаква конкуренция не може да има, понеже тя, държавата, може да смачка всеки.
Единственият изход е отваряне на всеки монополен пазар, стимулиране на появата на повече играчи, а там, където по обективни причини това е невъзможно – жестока регулация, контрол на цените и разходите, всякакви мислими мерки за защита на потребителите, били те хора или фирми.
Не е за вярване, че може скоро да стане.
Ама кой знае?
Няма коментари:
Публикуване на коментар