На 29 май 1985 година в Брюксел, на стадион “Хейзъл”, малко преди да започне финалният мач между “Ювентус” и “Ливърпул” за Купата на европейските шампиони, привърженици на двата отбора се сбиха. Част от хората се опитаха да избягат и в резултат на струпването се срути стена. Загинаха 39 души.
ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ
Въпреки някои колебания, мачът все пак се игра и беше спечелен от “Ювентус” след гол от спорна дузпа на Мишел Платини, което беше първа титла за отбора в турнира. Това обаче днес почти не се помни, помни се трагедията на “Хейзъл”.
На другия ден шефовете на УЕФА, които взеха решението мачът да се играе, бяха разкъсани от пресата. Те предпочетоха да не загубят пари вместо да се смирят пред смъртта и реакцията беше подобаваща.
Под натиска на общественото мнение веднага след мача УЕФА взе радикални решения. Всички английски отбори бяха изхвърлени “за неопределено време” от европейските клубни турнири (забраната продължи 5 години плюс още една за “Ливърпул”), а в самата Англия започна реформа на футбола и сигурността по стадионите. В резултат на това днес да се иде на мач в Англия е по-безопасно, отколкото на опера в някои други страни.
Трябва да се има предвид, че решението на УЕФА да изхвърли английските отбори беше взето в период, в който те тотално доминираха в Европа – в десетилетието преди мача в Брюксел англичаните бяха взели 7 от десетте титли в турнира за Купата на европейските шампиони.
И УЕФА, и английските клубове загубиха вследствие на това много пари, но нямаше как, ножът беше опрял до кокала. Това беше зряла реакция на зряло общество, чиято вяра, че човешкият живот е висша ценност му е донесла небивали в световната история просперитет и благоденствие.
Тази аналогия не е много пряка, обаче е допустима.
Тези дни гледах едно българско телевизионно предаване, от категорията на т.нар. реалитита. На единия от участниците междувременно беше починала майка му и той обясняваше как въпреки “случката с майка ми” е решил да не прекъсва участието си.
В журито бяха достолепни хора – няколко български представители в конкурса на “Евровизия”, имаше и един носител на орден “Стара планина”. Ама никой не се обади. Дето се вика, на тях им плащат за друго.
Самото предаване беше режисирано така, че да почне с момчето, чиято майка е починала. Трагедията не е за изпускане, едната песен не стига, та да се пребори конкуренцията.
Въпреки оскотяването и самозабравянето, тези шоута все пак се правят от интелигентни хора и те няма как да не си дават сметка, че такъв тип предавания рушат пряко устоите, върху които се крепи цялото общество.
Дали е само за пари или има и други скрити причини, но голяма част от българските телевизионни предавания сякаш целенасочено газят през всякакви морални и човешки норми, възпитават и учат на неща, които са разрушителни за хората и за обществото.
Малко или много човекът се води, може да бъде насочван в една или друга посока и отговорността на тези, които са в позицията да водят, е огромна. И когато в 8 часа вечерта по телевизиите няма какво друго да се гледа, “случката с майка ми” става господар на умовете и душите.
А от дългогодишното промиване на мозъци малцина са в състояние да разберат какво всъщност става. И дори и тези, които разбират, просто изключват телевизора вместо да протестират.
Обяснението за всичко е, че “хората искат да гледат това”.
И как няма да искат, да не би да им се предлага нещо друго?
Няма коментари:
Публикуване на коментар