Не е прав Васил Левски. Ние сме извън времето

„Ако е за Българско, то времето е в нас и ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме”, пише Васил Левски в писмо до Панайот Хитов през 1871 година. Тази мисъл е много популярна и често се цитира, но много малко се замисляме, че всъщност за българите времето не е реалност и не е ценност; ние обичаме да живеем сякаш времето ни е безкрайно и няма никакво значение.

ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ

Модерните български политолози, пиари и икономисти обичат да говорят за тайминг – времето, в което би трябвало да се извърши едно действие, за да има резултат. Говоренето е едно, действителността е съвсем друга. Съвременна България почти нищо не е свършила навреме.

Последният пример е приватизацията на “Булгартабак”. Интерес първоначално проявиха три фирми, една от които тютюнева – “Бритиш-американ тобако” (БАТ). Накрая остана само една, контролирана от руската Външнотърговска банка предимно финансова компания, и тя даде за цигарения холдинг малко над 100 милиона евро.

Преди 7 години, при последния опит за приватизация на “Булгартабак” БАТ даваше 200 милиона евро, но тогава ДПС се възпротиви, икономическият вицепремиер Лидия Шулева беше уволнена, а отцепилото се от НДСВ “Новото време” влезе в правителството.

Една година по-късно Сърбия продаде цялата си тютюнева индустрия на “Филип Морис” и БАТ за общо 605 милиона евро. Тогава сърбите произвеждаха около 10 000 тона цигари годишно, предимно за вътрешния пазар, а “Булгартабак” – около 5 пъти повече, по-голямата част за износ.

Ако някой роден разбирач може да ми обясни хубаво защо при това положение сръбските цигарени фабрики струват 3 пъти повече от българските, ще му се поклоня доземи.

Оттогава досега мина много време и сега вече “Булгатабак” е още по-евтин. Решаващо, разбира се, е времето: криза е, мерките срещу пушенето всеки ден се затягат, вътрешният пазар се е отворил и “Булгартабак” вече не е монополист.

Обаче има и друго. Пак сърбите например отхвърлиха тази година офертата на “Телеком Аустрия” за 51 процента от телекома си. Австрийците даваха 1,1 милиарда евро, сърбите искаха с 300 милиона повече.

И пак за сравнение – държавната БТК беше продадена от правителството на Симеон Сакскобургготски през 2004 година за 230 милиона евро. При фактически монопол във фиксираната телефония, огромен сграден фонд и GSM лиценз почти без пари. По-късно при препродажбите цената надхвърли 1 милиард евро.

Така или иначе се вижда: сърбите, а и другите около нас все някак си уцелват времето, а ние все сме извън него.

Ще прощава Апостолът.