Американският конгрес остана възмутен от експертно проучване за годишните заплати на изпълнителните директори на големи компании в страната. Експертен доклад разкрива, че възнагражденията на 25-те изпълнителни директори, които надвишават данъците, са по около 17 млн. долара за миналата година. Така например изпълнителният директор на eBay е получил 12 и половина милиона. Компанията "Боинг", която е платила на изпълнителния си директор 14 млн. долара, е платила 13 млн. федерални данъци и е похарчила 21 млн. за лобиране и рекламни кампании. Шефът на "Дженеръл електрик" пък през 2010 г. е изкарал над 15 млн. долара, а компанията си е върнала данъци от държавата в размер на над 3 млрд. и същевременно е инвестирала 42 млн. долара в лобиране и политически кампании.
ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ
В същото време около 20 милиона американци са без работа, милиони са с просрочени ипотеки и/или са загубили жилищата си, а страната е натрупала най-големия дълг в цялата си история. За да спасява задниците на банкерите и на точно тези изпълнителни директори, за което бяха похарчени над 1 трилион долара.
Хората, а и конгресмените, които зависят от гласовете на хората, отказват да приемат, че когато от всички се изискват жертви и икономии, има и такива, които продължават да си получават тлъстите заплати. И не само това, но и намират начини да не плащат данъци.
В кризисни времена това е от съществено значение: не можеш да искаш от другите, ако сам не дадеш.
България не е Америка, ама ние по нищо не се различаваме от американците. Стигнали сме ги не, ами даже сме ги и задминали.
Докато т.нар. обикновени хора затягат коланите, приемат да им бъдат намалявани заплатите, да им плащат осигуровки на измислени ставки, докато безработицата непрекъснато расте, а цените се увеличават всеки ден, събратята на американските директори не са склонни да се разделят ни най-малко с привилегиите си, високите си заплати и луксовете, с които са свикнали.
И не само това.
Купуват се скъпи коли, правят се луксозни и лъскави офиси, пилее се пара.
Например ако човек се вгледа, ще види, че колите на енергийния монополист ЧЕЗ са огромни “Мицубиши”-та или “Тойоти”. Купени с парите на тези, които всеки ден биват убеждавани, че няма как токът да не поскъпва. Че гарантирана печалба от 12% е най-нормалното нещо на света.
Може ли ЧЕЗ да си купи по-евтини автомобили? Може ли да не поръчва скъпи и прескъпи консумативи? Да пести всяка стотинка, както правят милионите българи?
Може, но не се налага.
На “Цариградско шосе” в София за броени месеци беше вдигната огромна и с лъскави прозорци сграда. В нея се нанесе българският филиал на банка, за която се твърди, че е толкова закъсала, че трябваше да се обедини с друга банка, та да не се срути.
Обаче ако някой е много закъсал, дали строи офиси за няколко милиона евро? Ако човек няма какво да яде, дали си купува екскурзия до Бахамите? Ако няма пари за нови обувки на детето, не си ли носи то старите до скъсване? Не ни ли казват всеки ден, че няма достатъчно пари, та се налага раково болните да почакат за лекарствата?
И изобщо, как да повярваме, че е криза, когато виждаме това, което виждаме?
Няма коментари:
Публикуване на коментар