В Сърбия има Видовден. Празнува се официално и всенародно всяка година на 15 юни. С Видовден са свързани някои от най-значимите събития в историята на Сърбия, като например Косовската битка, състояла се между войските на сръбския княз Лазар и султан Мурад І. На същия ден през 1921 година сръбският крал Александър І Караджорджевич обявява конституцията на Кралството на сърби, хървати и словенци, наречена по-късно Видовденска. 7 години по-рано Гаврило Принцип застрелва в Сараево австроунгарския престолонаследник ерцхерцог Франц Фердинанд, след което започва Първата световна война.
ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ
На същата дата през 1989 година на Косово поле Слободан Милошевич произнася прочутата си реч, в която заявява, че сърбите никога повече няма да бъдат унижавани и която го изстрелва към върховете на политиката. Може би случайно, но може би не, на същата дата през 2001 година Милошевич е предаден на Хагския трибунал. И – тук вече няма място за случайности – на същата дата през 1990 е приета Хърватската конституция, а през 2008 година влиза в сила Косовската конституция. На същата дата отделилата се от Сърбия Черна гора влиза в ООН.
Изобщо в Сърбия Видовден си е съвсем реален.
В България този празник почти не се празнува, но изразът “Ще дойде Видовден” е навлязъл в езика и има значение, че ще дойде време за разплата, за възмездие и справедливост. Дали защото в България Видовден идва рядко или почти никога, но доста българи употребяват израза “на Видовден” в смисъл, че това няма никога да стане.
Сега, когато от месеци насам една от водещите световни новини е падането на режима на Муамар Кадафи в Либия, мнозина български политици, а и обикновени наблюдатели са на мнение, че за България е дошъл Видовден и че най-после ще получим възмездие за изтърпените унижения, а и допълнителни благини под формата на петролни концесии, поръчки за строителство и други добре платени неща.
Макар да ми се иска да стане така, реализмът говори друго.
След една продължителна и все още несвършила (а не се знае и кога и дали изобщо ще свърши) гражданска война Либия е съсипана страна. Разрушени са основни инфраструктури, най-вече в петролната промишленост, но също сгради и пътища, водопроводи и други съоръжения.
Според самите бунтовници от момента, в който те установят контрол върху страната, възстановяването на нефтодобива ще отнеме 15 месеца, според добронамерени независими оценки ще идат най-малко две години. Това ще струва много пари, а либийските, колкото и да ги има, ще бъдат похарчени непосредствено за възстановяването на държавата.
Така че на първа линия при разпределянето на либийските печалби ще бъдат хората с пари, петролните компании, авантюристи и рискувачи.
С цялото уважение към държавата, България не разполага с потенциал да се бори сама даже за малко парченце от тази баница. Нито има свободни пари, нито достатъчно политическо влияние, кадрово сме в състояние да предложим обслужващ и изпълнителски персонал, но едва ли повече.
Това няма за цел да обижда българската държава – просто възможностите ни са толкова. И ще е хубаво реално да си ги преценяваме и да не се изхвърляме много.
Понеже Видовден идва редовно, но само в Сърбия. В България – почти никога.
Няма коментари:
Публикуване на коментар