От 1 септември Гърция увеличи данък добавена стойност за ресторантьорите от 13 на 23 процента. В отговор ресторантьорите казаха, че това ще убие бизнеса им, ще изгони туристите към съседните държави и обявиха, че спират всички плащания към държавата. Това, разбира се, си е типично гръцки отговор.
ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ
За разлика от Гърция ние сме си добре. На нас не вдигат данък добавена стойност, поради което и никакви протести и отказ от плащания няма. Всичко си върви както трябва, има финансова и – най-вече – банкова стабилност, няма сътресения и други подобни неща.
Покрай световната криза това, което става при комшиите обаче, и ние българите взехме да се интересуваме какво е положението по света и какво плащат другите.
Например българският потребител на туристически услуги, освен ако не е организиран, т.е., групов турист, дължи 20 процента ДДС върху цената на услугата. Т.е. българската държава е доста по-сурова към гражданите си, отколкото до вчера беше гръцката.
Четейки това-онова, научаваме също така, че в повечето държави от Европейския съюз има различни ставки за ДДС. Например храни и стоки от първа необходимост много често са напълно освободени от ДДС, т.нар. нулева ставка.
В България всичко се стриже с 20%. Няма значение дали става дума за бебешки храни, детски дрешки, книги, учебници и прочие глезотии. Щом купуваш – даваш 20 процента.
Това, наред с монополите и картелите, е основна причина храните в България често да са по-скъпи, отколкото са в Германия. Например ако един хляб в Германия струва 50 евроцента и за него не се плаща ДДС, в България дори да струва 40 цента, цената му ще бъде колкото е в Германия заради 20-те процента ДДС.
Когато се повдигне глас, че поне основните храни трябва да бъдат освободени от ДДС, следва железният аргумент, че това ще отвори вратички за неплащане на данъка. Чунким сега търговци са се избили да плащат и сякаш не се краде по два-три милиарда от ДДС годишно.
Удивително е, че европейският опит в България работи само в едната посока. Когато трябва да се повишават данъци и акцизи – така е в Европа, но когато се посочи, че в повечето европейски страни има диференцирани ставки поне за храните, детските дрехи, книгите и учебниците – това са глупости и социализъм.
В резултат на това българите харчат за храна около 40 процента от доходите си, докато за Европейския съюз този показател е 16-17 процента.
Времената са трудни и най-реалната помощ за хората би било, ако властта направи така, че у тях да остават малко повече пари. Ако например падне ДДС за сиренето, ако сега то струва 7 лева, би трябвало вече да се продава за 5,60. Ако едни детски обувки са 30 лева, без ДДС ще са 24. И така нататък.
Нека се почувстваме и ние поне малко европейци. Да му се не види.
Няма коментари:
Публикуване на коментар