Уилям Шекспир 1564 – 1616

Уилям Шекспир

1564 – 1616

І. Историческо време – XVI-XVII век. Подготовка за буржоазна революция. Засилване на монархизма. Войната на “бялата и червената роза” и между кралете и католическата църква.

ІІ. Развитие на английската драма

1. Особености

а) не търпи голямо влияние от античния театър.

б) изцяло освободена от цензурата, от контрола на католическата църква; темите и мотивите се характеризират с изключителна свобода, няма табута; теми: несигурността, непостоянството, недостатъчното познаване на човека от самия себе си; проблемът за личния и интимния живот.

в) свобода по отношение на формата – използване и на римувани, и на бели стихове

г) няма никакви ограничения по отношение на времетраенето.

д) смесване на комичността и трагизма, възвишеното и нищожното; наред със сериозното и комичното си пробива път и лиричното.

е) в тъканта на пиесите има много песни

ж) участие на много персонажи, масови сцени; драмите са изпъстрени с убийства

з) използване на нецензурни реплики

и) драмите, които се играят, не са за избраници, а за масовия зрител; затова подчертано се усеща народностния дух, идеята за справедливостта, надеждата, народностната оценка за доброто и злото

2. Предшественици на Шекспир

а) Джон Лили – изгражда стил, наречен ефоизъм; този стил се използва и от Шекспир, но при него е пародиран, за да покаже несъответствието му със съвременността и времето.

б) Робърт Грийн – пише за масовия зрител

в) Кристофър Марлоу – най-близо по тематика, проблематика и образна система до Шекспир; пише и лирически произведения

3. Шекспир

а) живот

б) творчество – дели се на три етапа

І етап – свързва се със създаването на комедиите и успоредно с тях на историческите хроники.

ІІ етап – свързан с Шекспировите трагедии, а сонетите му са създадени между І и ІІ етап.

ІІІ етап – свързва се с драмите.

Историческа хроника: интерпретира събития от историята на Англия от XV и XVI век. Историческата хроника е традиционен жанр в развитието на английската литература. Чрез нея се възбужда интерес към английската история като важна предпоставка за отношението на човека към съвременността и кралската власт.

Ренесансовият хуманизъм и лириката на Уилям Шекспир

1. Особености на ренесансовия хуманизъм

а) идея

б) теми

* антропоцентрични – човекът и същността му, неговите взаимоотношения със средата и себеподобните му.

* геоцентрични – земята, природата и света изобщо

2. Предвестници на Шекспир в лириката

а) Данте Алигиери – “Нов живот”

б) Петрарка – “Канцонаре”

3. Шекспирови сонети

а) особености на английския сонет – представлява 14 стишна строфа, като вътрешно се дели на 3 четиристишия, римувани кръстосано (abab), и финално двуестишие, римувано съседно (aa).

б) архитектоника на поредицата – 154 сонета

Уилям Шекспир

Комедии

“Комедия от грешки”

“Укротяване на опърничавата”

“Веселите уиндзорки”

“Дванайсета нощ”

“Венецианският търговец”

“Сън в лятна нощ”

“Двамата веронци”

1. Сюжети – взимани са отвсякъде

2. Герои – от всякакви народности и епохи

3. Проблеми – за любовта, за доброто и злото, за светлите мечти и тъмните човешки страсти, за гибелната роля на парите, за равностойността на хората от различните народности, за отношенията мъж/жена и деца/родители, както и много други. Проблемите не се решават абстрактно, а чрез живи, действени художествени образи, при това винаги в драматично комедиен конфликт. Героите, мъже и жени, се борят за своите щастие и любов, преодоляват редица пречки докато се утвърдят като личности. По този начин Шекспир изгражда образи-характери и разкрива човешката личност в нейното многообразие и пълнокръвност.

4. Форми на комичното – фарс, буфонада, остра, парлива шега, изобличителна сатиричност, ирония. Не се реализират самостоятелно в комедиите на Шекспир, всички имат дълбок нравствено-етичен смисъл, тъй като са насочени срещу низкото и пошлото в човека и в живота. Чрез хумора се изобличават пороците, присъщи на отделната личност, на обществото и на времето.

Уилям Шекспир

Трагедии

“Хамлет”

“Макбет”

“Отело”

“Ромео и Жулиета”

“Крал Лир”

“Ричард ІІІ”

1. Особености на късния английски Ренесанс – трагически хуманизъм, стълкновение между идеалите и действителността.

Хамлет

1. Творческа история

а) сюжет – не е оригинален, а заимстван; в основата му стои един разказ на Саксон Граматик, датски летописец, живял през ХІІ век; в летописа се говори за подобно братоубийство, при което съпругата на убития се оженва за убиеца; в груби линии сюжетът на летописа и трагедията е сходен; в основата е залегнала темата за кръвното отмъщение, нещо типично за Шекспир; успоредно с изясняване на човешките взаимоотношения, авторът поставя въпроса за лицето – за същността на краля; кръвното отмъщение е само формалната страна на сюжета, а всъщност всичко се издига до по-задълбочени истини.

2. Новото у Шекспир в идейното съдържание на творбата

а) формално използване на “кръвното отмъщение”

б) същността на Хамлет; ако в хрониката е принц без наследство, то в трагедията драмата произтича от невъзможността на Хамлет да се примири и да възмезди за убийството на човека, не на краля; тръгва към отмъщението, за да възмезди за човека като личност, да изпълни мисия; отмъщението е като опит за възстановяване на нарушена хармония, но е и невъзможно, защото героят е сам и в това се състои трагизмът му.

3. Експозиция

а) първо действие

* атмосфера – потискаща, тягостна, някакъв смут тегне над Елсинор, тревожност, свързана не само с предстоящата война, но и с нещо друго, неясно, всяващо страх; появата на призрака – зловеща и носеща зло, според поверията; загадъчност и очакване.

* контрастираща атмосфера – с цел да се навлезе в елсинорското общество; всичко е фалш и Хамлет е единственият прям, мъчно му е, че всички толкова бързо са забравили бащината му смърт.

* завръзка – решението за отмъщението на Хамлет – непосилната задача да “сглоби” разглобеното време; духът символизира войнствеността в Хамлетовата душа – за и против отмъщението.

Въпроси:

1. Какви идеали защитава Хамлет?

2. От какви принципи се ръководи?

3. Защо не побеждава справедливостта?

4. Личностни черти на Хамлет?

5. Борец или съзерцател е той?

6. Пасивен мислител или човек на делото е Хамлет?

7. Осъзнава ли непосилността на своята задача и самотата си в елсинорското общество?

8. Как Хамлет преценява своето бездействие? (монолог ІІ-ро действие, ІІ-ра сцена)

9. Какви размисли и съмнения се пораждат в героя: “Да бъдеш или не...”?

10. Нарушава ли съмнението борческото и героическо начало у Хамлет?

11. Загубил ли е вяра в правдата и в човека? (V-то действие, ІІ-ра сцена)

12. В какво се състои трагизмът на Хамлет?

13. Причини Хамлет да е трагически герой?

14. Какви са възгледите му?

15. Защо човекът не радва Хамлет? (вж. 8)

16. Как се саморазкрива Хамлет в своите монолози? (от всеки монолог да се изведе по една сентенция, изразяваща същността на душевността и размислите на героя)

Разочарованието на хуманиста Хамлет от хората и света – източник на трагизъм (ІІ и ІІІ действие)

1. Светът, в който живее Хамлет

2. Оценката на Хамлет за всичко отрицателно, което го заобикаля

3. Душевното състояние на героя

4. “Да бъдеш или не” – корени на трагизъм

Хорацио – контраст на двора, здравият разум на ренесансовия човек; стабилизира Хамлет в неговите действия.

Гробарите – мислят като Хамлет, че всичко се измерва с делата на човека, защото след неговата смърт той се изравнява с другите – ефимерността на живота; всичко е временно.

Образът на Хамлет – драматичен герой

1. Какви са различните тълкувания на “Хамлетологията”?

а) меланхолик – съпоставя настоящето и миналото

б) романтик

в) герой със слаба воля

2 Характерни черти

Въпроси:

1. Каква е човешката личност въз основа на трагедиите на Шекспир?

2. Какви са идеалите й?

3. Каква е действителността, която я заобикаля?

4. В какво взаимодействие влизат личност и действителност в Шекспировите трагедии и какъв е крайният резултат?

5. Значение на трагедиите?

6. Човешкото начало у героите?

7. Вечното (общочовешкото) в образите?

Трагичното в образа на Хамлет

1. Несъответствие между светлите хуманистични идеали и грозният лик на действителността

2. Неспособността на героя да се примири със злото

3. Съзнание за самотност, затова че злото не може да бъде унищожени в единоборство

4. Решимост за борба, въпреки съзнанието за неминуема гибел

І. Трагичното като естетическа категория

1. Определение

2. Естетически преживявания

а) катарзис

б) съчувствие

в) състрадание

г) душевна болка и скръб към героите в трагичния конфликт

3. Същност – социална природа

Трагичното има исторически характер, определя се в зависимост от социалното и културно развитие на обществото. Драматичните противоречия възникват между интересите и идеалите на различни слоеве, които са главната сфера на борбата в човешкото общество, в неговото развитие. Обществено трагичните образи са носители на прогреса, справедливостта и хуманизма.

4. Източници на трагичното. Трагичните колизии са в резултат на:

а) невежеството – трагични герои са тези, които не познават или не разбират новото, като държат на отживелите си възгледи и традиции

б) човекът и природата – човекът непрестанно се бори с нея, за да докаже своята сила, но често е слаб пред природните стихии; вечният му стремеж е да се освободи от нейната власт

в) човек-съдба и мистични сили – причините за страданието не се обясняват със законите на общественото развитие като социална необходимост, а със съдбата

г) обществен живот – противопоставяне на личността и обществото, т.е. изразява се в социалния антагонизъм; конфликтът бива личен и обществен; личният конфликт е по причина на слабост, грешка, престъпление, страст, нравствени идеали (интимни и семейни отношения); общественият конфликт се дължи на социалните противоречия и политическия живот

д) личността в конфликт със собственото си “аз” – най-дълбок и трудно преодолим, защото личността е подложена на вътрешна борба със самата себе си, т.е. различаваме два вида конфликт – вътрешен и външен; външен: в стълкновение влизат хора с различна духовна същност, с различни характери; вътрешен: конфликт между отделните страни, които съставят човешката личност и образуват хармонията на човешката индивидуалност

ІІ. Хамлет – външен конфликт

Хамлет/двора – различен начин на мислене; Хамлет/света, в който владее неправдата на по-силния, потъпкването на законите, безочието на властта; идеалът на Хамлет е човекът като венец на природата, носител на човешкото благородство, хуманност, целеустременост, чувство за чест и достойнство

Колизия между обективния обществен свят и субективния свят и съзнанието, че злото е всесилно

ІІІ. Хамлет – вътрешен конфликт

Стремеж към отмъщение, но липсва знание за постигане на оптимално решение. Борба между самия него и различните му мисли.

“Разглобено време! Жребий мой проклет

та аз ли трябва да го сложа в ред!”

“Без бряг е времето, о скръбен дял,

нима аз бих го в брегове сковал!”

“Толкова много престъпления ми предстоят, че аз нямам мисли да ги обхвана, нямам въображение, за да им дам образ, нито време, за да ги извърша!”

“Нито един човек не ме радва!”

Извод: Драмата на Хамлет не е трагедия на един принц, който иска да възвърне бащиния си престол и да накаже узурпатора, а огромна човешка трагедия на възвисяващия се благороден самотник срещу мрачното общество. Тук има борба не между дълг и чувства, а борба между различни чувства и мисли, различен интелект, различна човешка философия.

Човекът в трагедиите на Шекспир

                                                           Силна личност                    

Идеал                                                                                    Действителност

1. Личен                                                                               1. Средновековна

2. Обществен                                                                                   2. Буржоазна бруталност

3. Общочовешки                                                                 3. Човешки страсти

                                                           Трагизъм

                                                      Морална победа

                                               Човешко начало у героите

                        Общочовешкото (вечното) начало у героите на Шекспир

Във всички трагедии на Шекспир има сблъсък между идеал и действителност, героите са носители на ренесансовата идея и се мъчат да се преборят с предразсъдъците на другите хора.