Валентин Йорданов

Искам тая мъдрост да ти кажа:
Не нарочно. Просто ей така.
Запомни я, че е много важна:
Калинката пусни на свобода!
Притчата за мравката я знаеш,
път и сторва, който е Човек.
А калинката? Тя бъдеще чертае.
На добрия сочи пътя лек...
А на онзи, който в шепи здраво
стиска беззащитната душа,
тя мълчи. Повярвай ми, със право.
Той отнема чужда свобода.
Затова калинка щом притихне
уморена върху твоята ръка,
разтвори си пръстите да литне
и пусни я ти, на свобода.
Нея също вкъщи я очакват.
И калинката си има собствен дом.
Добрината знам, че е прекрасна,
ако се извършва мълчешком...

Валентин Йорданов

Няма коментари:

Публикуване на коментар