Ивайло Балабанов - ЗАРЪКА

ЗАРЪКА

Не искам надгробни слова и увяхнало цвете,
ни паметник, който от траурен бронз е отлят.
Когато умря - в ръката ми жълъд сложете.
Покълне ли, с него ще тръгна към белия свят.
И белият вятър отново край мен ще лудува.
А белият вятър е старият горски сеяч:
сее жълъди, дъбове сее той. С него пътува
гората от пролет до първия есенен здрач.
Ще тръгна след него. Мойте жълъди той ще посее.
Ще стана гора и ще имам хиляда ръце.
И птици ще нося в хиляда ръце - да ми пеят.
Дано само лоша ръка не ги посече!
Този втори живот ще е вечният, той ще ме радва.
Покълне ли жълъдът, пак ще съм жив, ще съм млад.
Но казвам: Сечете без милост, ако ви трябва
прът за сватбен байрак или здраво дърво за приклад.

Ивайло Балабанов