През последните дни се случи нещо абсолютно необичайно за еврозоната – беше взето решение за фалита на една държава от Еврозоната, на Гърция, чрез отписването на голяма част от нейния държавен дълг на стойност от 100 милиарда евро, който държаха банките. Въпреки че беше споменато, че намаляването на дълга е в размер на 50%, в действителност тези 50% са дълг, притежаван от частни лица, т.е. банки, фирми и пенсионни фондове по целия свят.
ОК ли е да се опрощават дългове
В целия дебат, който се проведе след взимането на това решение, възникнаха много въпросителни за това доколко е справедливо да се опрощават задълженията на една страна, управлявана много лошо от дълги години с непрекъснати дефицити и представяща фалшиви статистически данни, създавайки по този начин един "изкуствен рай" за голяма група свои граждани, които се възползваха от изгодите на една такава политика. Имам предвид основно онези 1 милион държавни служители заедно с техните семейства, които бяха най-големите "ползватели" на това некадърно управление на гръцката икономика.
Понятието за справедливост в едно общество, в което на теория всички сме равни като граждани, се отнася за онази част от европейците, които станаха членове на ЕС и Еврозоната през последните години, за гражданите т.е. на Източна и Централна Европа и Източна Германия. Тези страни се присъединиха с много по-конкурентни икономики, поради доброто си макро-икономическо управление, основаващо се и на изключително големите жертви на своите граждани, които те продължават да правят. В групата на тези страни, въпреки че не е член на Еврозоната, принадлежи и България.
На обратния полюс, Гърция натрупа дългове, заради лошо управление и натъкмени статистически данни и изгради едно общество, изкуствено надуто като балон, в което хората си повярваха, че са достигнали някакво конкретно жизнено равнище, но в действителност потребяваха всичко на заем, а не онова, което наистина произвеждаха, както ставаше на практика в източноевропейските страни, които считам за другия полюс, като начин на управление на една икономика.
Намаляването на дълга с 50% ще накара много банки и пенсионни фондове, основно в Гърция, да рефинансират своите баланси чрез увеличаване на акционерния си капитал. Виждаме, с други думи, как банки, участващи на финансовите пазари и принадлежащи на хиляди анонимни акционери, губят значими суми от "подстригването" на гръцкия дълг и се нуждаят от нов капитал, който сигурно на настоящия етап няма да са в състояние да осигурят от своите акционери. Това, което предлага всъщност решението на ЕС, е рефинансирането им да се извърши с пари на ЕС, които ще бъдат предоставени от всяка страна поотделно. В случая с гръцките банки, които развиват значима дейност и тук, в България, Гърция, като държава, ще ги доведе чрез своя фалит до принудителна загуба на милиарди евро, след това самата Гърция (въпреки че е в несъстоятелност) ще получи заем от ЕС и ще стане с тези нови заеми основен акционер на почти всички банки, придобивайки 10-15% от тях, което всъщност ще й позволи да ги контролира.
Ако Гърция беше фирма, а не държава
Какво виждаме, ако разгледаме тази ситуация: че една фалирала държава принуждава зорлем своите банки да загубят капиталите си и след това идва и ги придобива с чужди, заемни пари. Ако това нещо го разгледаме в мащабите на дадена компания, да речем, т.е. ако една фирма фалира, нещо подобно е невъзможно да се случи. В случая с фалита на Гърция виждаме, за съжаление, че акционерите на банките, които са били добронамерени инвеститори и фирми или хора, уважаващи абсолютно закона и принципите на действащата система, биват наказвани от самия некадърен управник, какъвто е държавата, без да имат на практика никаква техническа или правна възможност да реагират.
В крайна сметка, начинът, по който трябва да заработи системата за спасението на Гърция или по-общо на Европа от ефекта на доминото с други последващи фалити, е съвършено несправедлив спрямо инвеститорите, избрали да подкрепят банките, както и спрямо гражданите на държавите, представящи стриктно макроикономическите си данни и непотребяващи повече, отколкото са произвели, за да се отдадат на един дългогодишен купон с парите, получени като заем от пазарите. Въпреки че съм грък, смятам вече, че собствената ми страна няма правото за един продължителен период да има думата при определянето на съдбата и бъдещето на други европейци, като тези от Източна и Централна Европа, ако не докаже първо, че е в състояние да сложи ред във вътрешния си хаос и ако не смогне сравнително бързо да създава първични излишъци. Надзорът на европейците върху Гърция е абсолютно необходим за поне 10 години, за да й помогне да се превърне в истинска европейска страна, променяйки сбърканите й структури.
Освен това, въпреки промените и реформите, смятам също така, че понятието за равенство на европейските граждани в отношенията помежду им, в отношенията им към ЕС и с различните упражняващи власт държави, ще трябва да бъде преразгледано и да бъде формирана една по-добра рамка за защита на онези, които работят ефективно и резултатно, както и за "наказване" на страни и граждани, злоупотребяващи с благата на свободния пазар и силата, давана им от единната валута. Абсолютно съм сигурен, че на базата на всички тези грешки, натрупани от Гърция в ущърб на нейните европейски партньори, тя би трябвало да бъде наказана поне с изваждането й от Европейския валутен съюз.
Накрая, вярвам, че защитата на европейските граждани ще бъде засилена, ако бъде създадено едно ефективно централно европейско правителство с реална власт, едно централно министерство на финансите и една централна банка с възможности, подобни на FED (Федералния резерв) в САЩ. Ерата на глобализацията вече е в миналото и трябва да ни бъде даден шанс да поставим в един нов ред и на нова основа собственото си бъдеще в рамките на една европейска федерална система от стойности и разбирания с открити граници и регулирани правомощия за сегашните държави.
http://www.capital.bg/blogove/pisma/2011/11/01/1192879_vzemete_dumata_na_gurciia/
Няма коментари:
Публикуване на коментар