„Фашизмът е скоба в човешкото развитие”

Истинската история

„Фашизмът е скоба в човешкото развитие”

Хитлер никога не е възнамерявал да убеждава или да просветлява - само властта в чист вид, добита с всички средства, е от значение за него

Иван Петрински

"Играчката на Тисен", плакат на немския художник и фотограф Джон Хартфийлд (Хелмут Херцфелд - 1891-1968), създаден, за да подчертае недвусмислената подкрепа на едрите индустриалци за Хитлеровото правителство в Германия (30 януари 1933 г.). Вдясно - надгробна плоча на евреина Адолф Хитлер (1812-1892), зелен туф, Букурещ.

Макар богомилите и манихеите понякога да са изтъквани от по-екстравагантните изследователи на най-новото време като идейни предтечи на фашизма и на националсоциализма, очевидно е, че ще трябва да се насочим към по-скорошни исторически явления, като съвестно избягваме историческата и философската екзотика, за да обясним появата и развитието на кафявата чума през първата половина на ХХ в. Донесли безкрайни злини на света, последователите на фашизма и нацизма и днес са класически пример за измамната справедливост на така наречените "демокрации", за несъвършенствата на съвременната нелепа до непригодност изборна система, толкова удобна за подправяне на резултатите и подмяна на волята на избирателите. Мутренско-чалгаджийската форма на "демокрация", която упорито обгрижваме днес, е по-съвременен пример за съвсем същото явление, всъщност си е уродлив мутрофашизъм в чист вид.

* * *

Ако ще трябва да потърсим корените на фашистката и хитлеристката идеология, които повечето изследователи все пак разглеждат като единно историко-философско явление, няма да е възможно да минем без пълния спектър от антихристиянски движения, но те определено няма да бъдат най-важното. От наистина безкрайната редица повече или по-малко успешни опити за обяснения на произхода на мракобесните политически теории от първата половина на миналия век ще трябва непременно да извлечем тези, които ги разглеждат в условията на определена икономическа и обществена среда. Можем наистина да обявим за носители на идейните основи на фашизма и хитлеризма, при това доста непосредствени, и френският абсолютизъм от ХVII-ХVIII в., и Френската революция (1789 г.), дори Робеспиер може да е идеен предтеча на Хитлер (Г. дьо Ренол, 1934), но френската организация "Аксион Франсез" , създадена през 1905 г., най-често се налага от изследователите като най-пряк идеен и организационен предшественик на фашизма. Впрочем френската политическа десница, даже крайната, и днес може да се похвали с успехи. "Протофашистки" идеи се търсят често в пангерманския и австрийския шовинизъм, сред руските антисемитски автори, в ултраконсервативните немски философски школи или у автентичния френски фашизъм, често наричан протофашизъм. Не може да се очаква, че ще липсват и по-крайни твърдения. Нацизмът, според Л. Шварцшилд, е направо връщане към човекоядството.
Колкото и да ровим из ранните автори, с колкото и място да разполагаме, колкото и да сме търпеливи в търсенията си, няма да можем да пропуснем главното - именно Първата световна война създава тези условия, в които ще избуят фашистките идеи. "Фашизмът е феномен на следвоенното (на Първата световна война) общество и всички опити да се дефинира с помощта на успоредици с "предшественици" - като бонапартизма например, остават стерилни, рискуват отклоняването от вярната посока" (А. Таска, 1980), а разговорите за неговите предшественици ще си останат строго специализирани. Във всички случаи ще ни се иска да се съгласим с италианския политик от първата половина на ХХ в. Иваное Бономи (1873-1951), че "фашизмът е скоба в човешкото развитие". Дано, но кой знае...
* * *
Националсоциализмът, макар да се обединява често с фашизма, възниква напълно самостоятелно. Всъщност даже е по-млад от италианския фашизъм с точно 333 дни (М. Семков, 1989). На 24 февруари 1920 г. в една от залите на мюнхенската бирария "Хофброй" се събира на поредната си сбирка "клубът на пиячите на бира", едва ли някой от 64-те членове на клуба е отсъствал. След грижлива подготовка, с ораторски бяс Адолф Хитлер залива с порой от омраза, натрупана през годините, слушателите си в този странен спектакъл. Със сигурност "на трибуната Хитлер вероятно се е чувствал като Вагнеров герой, изпратен от провидението на германския народ" (М. Семков, 1989), за да може толкова да се хареса сам в "Моята борба": "Пред моите очи въздигането ни започваше своя марш. И аз виждах... богинята на неминуемото отмъщение да се възправя..."
Патетиката ще съпровожда всички Хитлерови изяви до края на "Хилядолетния райх". Представите си за бъдещото завоюване на цялата власт в Германия Хитлер формулира в "Моята борба", чието първоначално авторово заглавие е "Четири години и половина на борба срещу измамата, глупостта и подлостта". Смазващо заглавие за книга, което е променено от Макс Аман, финансов и пазарен експерт от обкръжението на Хитлер, на наистина въздействащото "Моята борба". Всички изследователи са категорични, че в двата тома на книгата, издадени през 1925 г. и през 1926 г., а в следващите години задължително обединявани в един том, истината е последна грижа на автора. Какви са тогава основните идеи в "Моята борба"?
Мирът, според Хитлер, трябва да е "гарантиран с победоносния меч на народ от господари, който подчинява целия свят в служба на една висша култура". В кристално чист вид тази "висша култура" бе показвана и налагана в продължение на няколко години в Полша, в окупираните части на Съветския съюз и къде ли не още след 1939 г.
Обичайната германска точност у австриец е проявена с предвиждането, че за по-малко от век Германия ще трябва да си осигури територии в Европа, които да поберат поне 250-милионното й население. Никакви признаци на слабост не трябва да се забелязват при това "осигуряване", като "ще се признава само победата на по-силния и унищожаването на по-слабия или най-малкото - неговото безусловно поробване". Може да изкажем всякакви мисли по отношение на Хитлер, но никога няма да можем да го обвиним в непоследователност - в годините на Втората световна война десетки милиони европейци ще потвърдят тези му думи.
Най-важното е, че никакво убеждаване, никакво "просветляване" на когото и да е не се предвижда. Важна е само властта, която трябва да се завоюва, при това без да се подбират средствата. На "масите" се полага само порой от безскрупулна пропаганда. Тя трябва да "говори" на простонароден език, "на езика на улицата", да разчувства слушателя, да го екзалтира, но в същото време не бива да бъде и толкова груба и недодялана, че да отблъсква по-образованите обществени прослойки. Доста сложни са изискванията на автора към бъдещите пропагандисти.
Зараждащият се нацизъм, според "Моята борба", е изцяло антипарламентарно движение. Само "водачът", дори очевидно да е съвсем безумен и смешен, има безспорен авторитет, той поема пълната отговорност за всички и за всичко. Малките "водачи" се подчиняват безпрекословно на по-големите, а всички вкупом - на главния "водач", който е единствено отговорен за цялата страна. Само чрез възвеличаване на главния "водач", близко до обожествяването, германският народ ще постигне полагащото му се величие и могъщество.
Малко мътна е Хитлеровата представа за републиката и за монархията. Всъщност не се предвижда националсоциализмът да се бори за възстановяване на монархията, но няма да бъде укрепвана и републиката, просто ще бъде създавана "германска държава".
Бъдещето на нацизма Хитлер вижда изградено само чрез фанатизма, членовете на движението трябва да го смятат безпрекословно за единствено вярно учение, стоящо над всички други.
* * *
Повечето изследователи подчертават дебело "покъртителните нелепици" и "псевдосоциалистическите озлобления" (Е. Нолте, 1963) на първите фашистки и националсоциалистически текстове, като недоумяват как подобни безумия могат да получат каквото и да е разпространение сред каквато и да е обществена среда, освен тази с най-тежка маргинализация. Впрочем, и в други исторически епохи при определени предимно безнадеждни обществени условия могат да се наблюдават подобни явления, при които очевидно примитивни като мисъл, евтини като пропаганда, невежи, необразовани и даже природно тъпи "водачи" успяват да окажат търсеното въздействие сред слушателите си. Изглежда, понякога тези, "в скобите", успяват да изскочат оттам. Не се сещам да има точно название за случаите, при които това става масово, но зловещо заобикалящата ни действителност вече налага измислянето му.
В изборите на 6 ноември 1932 г. Хитлеровата Националсоциалистическа германска работническа партия получава 11 737 000 гласа, най-много от всички останали партии, но по-малко, отколкото биха й дали възможност да образува сама правителство на мнозинството.