(„Всичките са маскари!”)
Май вече не на много българи им е по джоба да посетят някой от морските ни курорти лятно време. И все пак късметлиите, които са се уредили и са идвали по-специално в Приморско, със сигурност са се уверили, че той е Меката на родната чалга. Безсмъртните хитове „Буболечка” и „Дърт козел, млада върба” звучат (или по-точно бичат!) от всяка долнопробна сергия и селска кръчма по главната чаршия. В по-тежкарските гостилници пък гостуват ослепителни звезди като Елена, Гергана, Джена и други силиконови произведения на изкуството. Човек може да си помисли, че всички тези фолк величия са се родили само с малко име. И колко им отива това наистина…
В бар „Афтър оргазъм” български и немски туристи гледат как клиентите и сервитьорките се вихрят по бара и по масите и мятат кръшни гюбеци! Интересно, как не се сетих да интервюирам някой германец да видя какво мислят те за цялото това зрелище. Смешна работа, те сигурно смятат чалгата за някакъв вид традиционни български ритми и се чудят в кой кръг на ада се намират, където бирата е толкова евтина, а хората слушат такава ужасна музика.
И тъй, Мека на чалгата ли? По-скоро Содом и Гомор!
* * *
Несъмнено всички възрастни са забелязали, че в последни години на българските младежи им става нещо. Знаят наизуст всички песни на Азис, но мислят, че Гьоте е марка немска боя за обувки. Странно, нали? От генерал на пресцентъра на МВР Бойко Борисов успя да се издигне не само до кметче на уютната ни, чиста столица, но и до безпрецедентен авторитет за младото поколение:
Учителят по литература пита в час: ''Ученици, какво е искал да каже с това писателят?'' Един ученик става и вика: ''Абе, господине, опрете му пищов в главата и веднага всичко ще си каже.''
Като изключим разбитите нерви на учителя по литература, родителите на тийнейджърите също са пред прага на нервна криза и спешно имат нужда от лъжичка мента, глог и валериан, както и от някой аспирин от време на време. Сякаш децата им вече не са тяхни деца. Техни родители са Брад Пит и Анджелина Джоли и всички холивудски и поп звезди със странните им изказвания и непонятни за нас ''обикновените хора'' подвизи (един провесва новороденото си дете през балкона на имението си, все едно е торба картофи, докато друг се развежда с петата си жена и се жени за бившата приятелка на третия си син).
Резултатите се налице – бременни дами на 13-годишна възраст и престрелки по училищните коридори като в ''Рамбо''.
Във вихъра на тази лудост, разиграваща се сякаш под ръководството на някой психясал холивудски сценарист, който не си плаща наема, родителите се чудят как да възпитават децата си и да ги запазят непокварени от тази помия, която ежедневно струи от телевизионния екран, от радиото и от всички жълти вестници. Някои майки и татковци правят по-скромни опити, преди тотално да вдигнат ръце и да се откажат, но други наистина стигат прекалено далеч – миналата седмица четох в някаква статия, че децата, които по-често се събирали на вечеря с родителите си и правели с тях ''нещо религиозно'', били по-малко склонни към безразборен секс, преждевременно забременяване и т.н. ''Нещо религиозно'' ли? Чудесно! Дай да се намажем всички с овча кръв и пера и да танцуваме край огъня някой див индиански вуду танц. Или ако предпочитате попския вариант – изповед и причастие. Оттук се надига идеята да се въведе вероучение по училищата, за да бъдат децата образовани по отношение на християнските ценности и обичаи (поповете потриват ръце). Но ако трябва да си го кажем честно, много вода е изтекла, откакто религията е изгубила съзидателната си, мотивираща сила. Тя е повече извор на недоразумения и дребнави пререкания относно древни догми, вместо зряла и актуална нравствена система. Християнството е outdated – не може да отговори на духовните търсения на съвременния човек. Каква смислена позиция може да предостави Църквата на децата по наболели въпроси като съжителствата без брак, абортите, противозачатъчните, хомосексуалността и прочие? Освен да преповтарят изконните си мракобесни идеи за грях, вина и наказание, ''свещниците'' едва ли ще допринесат с нещо за очовечаването на българските деца. И изобщо в едно по-зряло общество моралът трябва да бъде основан на вътрешно колективно чувство за отговорност, а не на страха и вината пред един висш авторитет (Бог) – това напомня прекалено много на функцията на плашилото. А като стана дума, веднъж тръгнах да разлиствам едно помагало по християнска етика. Пълно с тлъсти лъжи и лъхащо на безочливо нахалство, разбира се, но един пасаж направо ме порази с директността си и прякото му посегателство над неприкосновената човешка интимност. Звучеше приблизително така: ''Християнството признава само секса в рамките на брака и счита всички останали форми на сексуално поведение – секс преди брака и извън брака, оралния секс, аналния секс, мастурбацията, употребяването на противозачатъчни средства, хомосексуални връзки, разглеждането на порнографски списания и филми, флиртуването, разменяне на похотливи погледи – за нарушение на седмата заповед, т.е. грях.'' Ужас! Тези нахални попове ще ни влязат и в леглото, ако ги пуснем. Що за морал е това? Та той е чиста проба противоестествен! И тъй, иска ли някой след това още да говори за високите християнски ценности и етика? Аз не.
* * *
А къде е изходът от тази кошмарна ситуация? Не знам. Аз не съм човек, който намира разрешения на проблемите. Аз просто ги представям такива, каквито са. В последното си писмо Антоан дьо Сент-Екзюпери е написал: „Аз имам чувството, че се върви към най-мрачните времена. За мен единствената надежда е на хората да им бъде върнато духовното.” Колкото повече разсъждавам над тази мисъл, все повече си мисля, че Сент Екс е имал предвид духовността, която се ражда у човек при занимаването с изкуство. Изкуството ражда в душата на човек усета към красивото и същевременно го доближава до себепознанието. Тогава може би е по-добра идея в българските училища да започнат да се изучават по-активно изкуства като музика, рисуване и драма, вместо да се въвежда вероучение.
Но съмнявам се да стане. Всеки път, когато съм виждал нещо в тази страна да се променя, е било за по-лошо. Така е май от смъртта на цар Симеон Първи насам. Ако имаме късмет, американците може скоро да ни присъединят като петдесет и първи щат. И без това нашият лалугер министър-председател и uncle Georgie си станаха толкова добри приятели напоследък!
Не че има значение. Нищо от това, което се случва, няма никакво значение – това е било винаги мое мото. Затова не се занимавам с политика. Вдигам уморени очи от екрана на компютъра и поглеждам плаката на Жокера на стената ми. Той се хили до уши оттам, необременяван от никакви грижи и проблеми и изписва усърдно с червена боя: „Защо си толкова сериозен.”
Няма коментари:
Публикуване на коментар