"История славянобългарска" - изповед и бунт

„История славянобългарска” е написана от светогорския монах Паисий Хилендарски през века на Просвещението,а именно 18 век.Тя е емблематичен текст в който се утвърждават ключовите понятия за националната ни идентичност: народ – език – отечество. „История славянобългарска” на Паисий Хилендарски е не само изповед за възхищението,което ние българите трябва да изпитваме към храбрите ни и достойни деди,но и бунт за това че има и такива българи които се срамуват от българският род и култура и се обръщат към други народности по недостойни от нашия славянски народ. Средногорският монах се бунтува в тази си творба и към народите,които не признават славното ни минало и по всякакъв начин се опитват да ни хулят. Средногорският монах написал „Историята” във време,когато чуждото владичество се е превърнало в навик.Поколения наред от българите са родени и живели в робство,без да знаят кои са и откъде са дошли.Точно това е целта на Паисий,чрез изповед във „История славянобългарска”,да разкаже че ние българите имаме славни прадеди и много храбър народ „не били научени да се покоряват на царе,а били свирепи и диви,безстрашни и силни във война, люти като лъвове”. За да помогне на българите,да се осъзнаят като колектив събран от общата територия,език,култура и история,възрожденският монах събира сведения за славното минало на българския народ и ги написва в „История славянобългарска”.Тази негова творба е изповед,за да се осъзнаят българите.че са първият славянски народ,който се покръства,че ние първо сме имали царе.Чрез това си писание Паисий Хилендарски иска да установи връзката между поколенията,която тои мисли,че се е изгубила.Да им докаже че трябва да се гордеят с България,защото българите са достойни хора,че трябва да продължават да бъдат смели и борбени като прадедите си. На светлия облик на достойните хора,с чувство за дълг и отговорност към рода,езика и отечеството Паисий се бунтува срещу отцеругателите-онези,които са пренебрегнали националните ценности и са предпочели „чуждото” пред „своето”.Към тези неверници възрожденският монах е безпощаден„О неразумни юроде!Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш,и не говориш на своя език?”С тези думи средногорския монах иска да ни покаже,че творбата му не е само изповед за славното минало на българите,но и бунт към всички,които се срамуват от своя род и култура. С „История славянобългарска” Паисий иска да ни покаже,че българите отцеругателите за него се нареждат до надменните и горделиви,но безнравствени гръдски и сръбски духовници,опитващи се да наранят националното ни достойнство.С това приравняване възрожденският монах се бонтува и срещу тези народи,които не признават славното ни минало,а дори петнят великите ни прадеди. В тази „История” Паисий Хилендарски написва за славните ни деди,но наред с това се бунтува срещу всички българи които не признават своя род и култура,а се обръщат към чужд.Чрез творбата си възрожденският монах иска да ни научи нас и всички след нас,че каквото и да става не трябва да се срамуваме от произхода си.