Листове/листа/листи

Имате ли проблеми с тези форми за множествено число? Коя бихте употребили за части на растения и коя за хартиени материали? Тази статия е препубликувана от Google+, защото съм сигурна, че ще бъде полезна и за други хора, които не следят там вечерните ми уроци/наброски.

Как всъщност е правилно? Когато става дума за хартия, нормативната форма за мн.ч. е листове. Това е единственият вариант, фигуриращ в правописния речник. Той не бива да се бърка с бройната форма, която се употребява в съчетания като пет лѝста, няколко лѝста, колко лѝста. В големия тълковен речник са дадени и други форми за мн.ч.: листи – простонародна, листя – диалектна, листà – рядка.

Когато имаме предвид части на растения, правилните форми са две – листà,която е неутрална, и лѝсти – стилистично маркирана, присъща на поетическата реч. Отново имаме бройна форма: два есенни лѝста. Според тълковния речник се употребяват още няколко форми за мн.ч.: листе, листя – диалектни, листове – рядка, остаряла.

Може и да не ви харесват нормативните варианти, но те са законните, така да се каже. За пълнота ще добавя, че за растителните листа, освен форматалист (м.р.) за ед.ч., може пълноправно да се използва и листо (ср.р.).

Лично на мен листове (хартия) не ми харесва и си признавам, че казвамлисти, т.е. нарушавам правилата. Предпочитаният от мен вариант е по-стар. В далечното минало повечето съществителни от м.р., включително и листъ, са имали окончание -и в мн.ч., но по-късно окончанието -ове го е изместило при едносричните думи (не напълно, разбира се).

Авторите на последния правописен речник (2002 г.) явно са предпочели да направят разграничение между растителните листа и хартиените листове и да узаконят различни плурални форми. В предишния правописен речник (1983 г.) са дадени три форми на лист за мн.ч. (листове, листа, листи), без да се указва за какво точно се отнасят.

Езикът се променя, нормата го следва, но на мен ми се струва, че точно по отношение на листовете и листите малко е избързала.

Източници
Нов правописен речник на българския език. С.: БАН, Хейзъл, 2002.
Правописен речник на съвременния български книжовен език. С.: БАН, 1995 (второ фототипно изд.).
Речник на българския език. Т. 8. С.: БАН, 1995.

16.09.2011

ОТ Блогът на Павлина