8 октомври 2011 г.
В самото навечерие на новата академична година сред преподавателската общост във Великотърновския университет цари смразяващ духовен маразъм относно безспорен факт, изнесен в самия край на предишната академична година: Професор Пламен Легкоступ, наскоро преизбран за Ректор на ВТУ, е бил доброволен явочник /угодлив сводник на офицерите-вербовчици/ на комунистическата Държавна сигурност. Дългогодишният съветник, избран от СДС, в местния Парламент на Велико Търново е бил раболепен шетач на тайните явки, с които офицерите на червеното българско Гестапо са „ръководили” своите доносници, които години наред сееха страх, подозрителност и мнителност сред обикновените граждани на „Народната република”.
Изобщо не е за вярване, че членовете на една елитна интелектуална общност са могли да повярват така безмълвно на ДС – сводника, стоящ много далеч от християнското разкаяние за сторените морални щети, че „някакви хора” са дошли при него, дали са му „някакво картонче”, той се разписал и след това...нищо. Тук ми идва веднага на ум базисната цинична максима, култивирана подмолно във всеки авторитарен режим: „Инфантилизирайте безспир населението с лозунги, обещания и скрити под тях заплахи!”
А заплахите са се втъктали в стратегията на явочника Легкоступ, защото най-ревностният съподвижник на професор Стоян Буров, опонент на сегашния ректор на ВТУ по време на изборната кампания за нов академичен ръководител на Университета, се оплака в предизборния сайт, че е бил заплашен от тайфа дебеловрати момчета. На заплахи са били подложени и „немирни” колеги-преподаватели, които замисляли подписка за оставката на Ректора-доносник на ДС. Оказало се, че съпругите на двама от тях са служителки в администрацията на ВТУ. Спрямо тях заплахата била: „Уволнение!”
Наскоро ме смрази горчивия черен хумор в реплика на колега-философ, който ми зададе стъписващия реторичен въпрос: „Дали ВТУ няма да се изплъзне „изпод шапката” на министерството на Игнатов и премине „под здравата ръка” на министерството на Цветанов?” А основанията за подобен „преход” ни ги подаде публично, в края на отминалата учебна година, Комисията за разкриване на досиетата, според която дългогодишни сътрудници на комунистическата ДС във ВТУ са били: проф. Байко Байков – доскорошен заместник-ректор в Университета, проф. Христо Глушков - доскорошен заместник-ректор в Университета, проф. Казимир Попконстантинов – доскорошен декан на Богословския факултет в Университета, доц. Красимир Петров – сегашен ръководител на катедра във Филологическия факултет и настоящ заместник-председател на Общото събрание на Ф Ф и др .
За най-голямо национално изумление може да се окаже, че „преходът на Великотърновския университет към МВР” е реална заплаха за академичната общност във Велико Търново, защото: Имаме си професор, който в годините на Студената война, е бил на „специализация” във Виетнам; имаме си жена-професор, която през 70-те години на ХХ век е „разработвала” Лекторат по български език в Университета на Хавана; имаме си професор, който бе многократен „лектор” в университетите на Полша и Чехословакия, който години наред пееше родопски песни склонил глава на рамото на последния подполковник от ДС, отговарящ за ВТУ и т.н.
Сигурен съм, че и на вас, драги сънародници, се натрапва в края едно прегорчиво заключиние: „20 години след инсценираната в края на 1989 „Промяна” в българското общество нашите деца придобиват професионална подготовка и получават уроци по граждански морал под егидата на ДС-ректори и надзора на ДС-университетски преподаватели”. Защото няма Кой да изкрещи: „Царят е гол!”
Доц. д-р Гено Генов
