Джовани Бокачо, “Декамерон”
Ден VІІ , новела ІІ
Бокачовият “Декамерон” е една изключителна творба , събрала
в себе си 100 невероятни новели , разказани от 10 души – 7
дами и 3 кавалери , в продължение на 10 дни . Това са героите ,
представители на различни обществени слоеве ; хора от плът и
кръв , с ярки и оригинални характери и своя човешка
индивидуалност . Но събрани на едно място , дават пълна
представа за човешката същност , поставена пред редица
изпи-тания . Изгражда се един пъстър и разнообразен свят ,
разкриващ стойността на човешките ценности .
Но като водеща тема в сюжетното развитие и в основата на
всяка новела стои върховното чувство , наречено любов . Тя е
художественият проблем , който вълнува творческата мисъл на
Джовани Бокачо . Той търси хуманно обяснение на естественото
проявление на чувствата , белег за новата ренесансова
същност на човека . Любовта и нейната могъща сила
вдъхновява и направлява героите в техните постъпки ; тя е най-
значимата човешка ценност , без която животът му не би имал
смисъл . Затова няма забрани и правила , които да я възпрат .
Заявява се открито и дръзко , като буди одоб-рение и
удивление колко изобретателни и съобразителни могат да бъдат
влюбените в стремежа си към успеха и щастието в любовта.
Любовта като тематичен център е представена в различен
нюанс през всеки един от дните на беседване . През ден VІІ
мисълта се върти около това „как жените , било то от любов ,
било да запазят себе си , лъжат съпрузите си , а те или се
досещат , или не” . Тук Бокачо се стреми да ни запознае с
равноправието между жените и мъжете . Жената е равноправен
участник в любовния диалог . И тя има пълната свобода да
обича , да бъде обичана , пък и да си има любовник . Любовта
е дар , който не пита , а връхлита .
Много мъдро и напълно вярно звучат думите на Филострато при
представянето на новелата си . Той съвсем открито заявява , че
не само мъжете са дарени с правото да мамят своите съпруги ,
но и те не са вчерашни . Хитростта и уменията на една жена са
изключителни и тя може при каквито и да е обстоятелства да си
намери любовник , с когото да задоволи страстта си , а
съпругът й по никакъв начин да не заподозре нищо .
Затова той разказва една колкото комична , толкова и
поучителна история за млада жена , която , макар и от по-долно
съсловие , съобразява почти мигновено как да излъже съпруга
си , беден зидар , за да запази себе си . Красивата и миловидна
девойка, на име Перонела , попада в примката на едно конте ,
което се влюбва в нея и иска да я притежава . И оставайки
сама , докато мъжът й отива на работа , младата жена се
възползва от възможността да бъде със своя нов възлюбен
Джанело . Любовта окрилява, пленява цялото човешко
съзнание и поражда копнеж към постигане на блаженство . Тя
извисява духа и облагородява сърцето , стремящо се към
съвършенство и удоволствие .
Създала си име на добра , честна и примерна жена ,
хитроумната Перонела не дава повод на съпруга си и за миг да
помисли , че е възможна някаква измама. Ето защо и в този
ден , в който се прибира по-рано и заварва вратата залостена ,
мъжът още повече се заблуждава в безкористността и
непорочието на своята невеста . Умелата и разсъдлива
Перонела веднага съзира опасността и намира мигновен изход
от настъ-пилата заплетена ситуация . Без грам колебание , свян
и притеснение в душата си , за-почва да хока мъжа си и да го
обвинява в безхаберие към нея , семейството и семейното
огнище . Изключително съобразителна и изобретателна , тя
окайва съдбата си на клета , добросъвестна и почтена
домакиня , посочвайки начините за любовно прегрешение на
една жена . Изричайки на глас , но по заобиколен начин , това ,
което самата тя от из-вестно време върши , Перонела
затвърждава заблудата в мъжкото съзнание . Лъжейки , тя се
изтъква като жертва на живота , принудена да робува на
съпруг-“тиранин” , който не ще да работи .
Изричайки всичко това , мъжът остава слисан и още повече се
убеждава в привидната святост на своята любима . Бистрият ,
ловък ум и досетливост са неразделан част от характера на
героинята . Тя успява по такъв начин да завърти нещата ,
преминавайки през различни перипетии , че да обърне
рискованата ситуация в своя полза . Перонела не се отчайва , а
напротив , с хитрост , настоятелност и миловид-ност , красивата
девойка убеждава наивния си беден съпруг , че непознатият
младеж , скрит в бъчвата , е всъщност купувач , който я
оценява . Тя насочва събитията по своя план и прави възможно
това , което не е и подозирала , че може да стане в присъст-
вието на мъжа й . Той и за миг не се осъмнява в намеренията
на това конте , а дори се съгласява да остърже бъчвата
отвътре , само и само да получи 7-те флорина . Улавяйки се в
капана , удостоява жена си с победата в този любовен преврат
и тя възтържествува като задоволява страстните копнежи и
младежкия порив на влюбеното конте . Изключително образно и
метафорично , с богатството на италианския език , Бокачо
пресъздава емоцията , страстта и насладата от
материализирането на любовта .
Щастливият изход на тази любовна драма е награда за
изключително изоб-ретателения ум на красивата Перонела , за
нейната дълбока чувственост , остроумие и досетливост , както
и за умението й с малко усилия , лъжейки съпруга си , да се
избави и да запази себе си . Героинята дръзко защитава своето
равноправие в любовта .
Тези увлекателни и живописни , поучителни и забавни образи и
картини раз-криват дълбоката душевност на героинята ,
стремяща се към пълна свобода и поле на изява . Любовта се
смята като неотменно право на новия ренесансов човек в
стремежа му към щастие . Човешкият ум е толкова “гъвкав” и
“пластичен “, че винаги ще намери начин да се измъкне по
най-добрия начин от всяка заплашителна ситуация в името на
собствената наслада , блаженство и самосъхранение . Именно
по този осеян с много препятствия , пречки и случайности път
на влюбените се разкрива най-убедително спо-собността и
стремежа на човека да воюва за своето право на избор ,
щастие и промяна на нечестната си съдба .
Според новия ренесансов поглед на Бокачо любовта не е грях ,
а проява на човешката потребност . Тя е неподвластна на
строги закони и правила и , за разлика от средновековния човек
, героите използват всички възможни средства за достигане на
целта .
Това е един общочовешки проблем , чието разрешаване не се
корени в миналото, а търси ключ към бъдещето . По този начин
събитията в Бокачовите новели в “Дека-мерон” отразяват
реалността с цялата й заплетеност и многообразие , като
характеризи-рат човешката нравствена уникалност с оръжието
на любовта .
Боряна Петрова Петрова , 10”б”клас
ЕГ”Акад. Л. Стоянов “ – гр. Благоевград
Няма коментари:
Публикуване на коментар