ХЕЗОИД – ДРЕВНОГРЪЦКИ ПОЕТ

Хезиод е древногръцки поет, за когото се смята, че е живял около 700 г. пр.н.е. След 5 век пр.н.е. литературоведите спорят кой е живял по-рано — Омир или Хезиод. Днес повечето учени са на мнение, че Омир е живял преди Хезиод. Автор е на Теогония, Каталог на жените, Дела и дни и др. Поемите на Хезиод имат по-приложен характер. В тях словото по-често се изрежда, обяснява, поучава, а не се стреми към тържествен патос. Освен това той насочва вниманието си към човешкия свят.
В „Теогония“ той представя историята като преодоляване на хоса и неподвижността. Отначало е Хаосът, след него-Гея (Земята) и Тартар (дълбоките земни недра), а след това и Ерос, като олицетворение на любовта, който поражда Никта или Никс (Нощта) и Ерео (Мрака). Никта и Ерео раждат Ефира и Хемера (Деня). Както тук, така и в „Дела и дни“, той поставя проблеми и развива идеи, в които трасира нови насоки в развитието на историческата мисъл от античността до днес. В неговите творби за първи път в антична Гърция се намират систематизирани и свързани в сравнително цялостен светоглед идеята за характера и развитието на човешкото общество.
***************************************
Хезиод е първият западен автор, който сам споменава името си, казва, че е създател на текста и дава изрични сведения за себе си.
В самото начало на Теогония той казва: Нявга научиха те Хезиод на божествена песен, както пасеше овце на свещен Хеликон във полите. Думи такива към мен промълвиха богините първо…
В Дела и дни споменава за произхода си – баща му бил малоазиец; и от същото място научаваме къде е роден и живее Хезиод, както и името на брат му: както и моят и твоят баща, неразумни ми Персе, плаваше с кораби, тъй като нямаше свястна прехрана; той и пристигна един ден и тука след плаване дълго, след като с кораба чер Еолийската Кима напусна… Той досами Хеликон се засели във жалката Аскра — зиме зловеща, а лете пък тягостна, хубава — нивга.
Хезиод е загубил едно съдебно дело за наследство срещу брат си Перс (може би това е била една от причините да съчини поемите си): Персе, за тези неща помисли си добре във душата, нека злорада Ерида от труд не отвръща сърце ти, тъй като си любопитен в съда по кавгите да зяпаш… Първо с това засити се, а после за чужди имоти в свади и битки се хвърляй; че злото, което ми стори, пак да повториш не можеш; но нека решим крамолата с права присъда, а тя е от Зевс и е най-съвършена. Бе разделено наследството вече, но повече грабна ти и отнесе, защото ласкаеш царете, които, алчни за дарове, искат такива присъди да дават.
Най-вероятно Хезиод е прекарал целия си си живот в Аскра. В Дела и дни (…) става ясно, че той е пътувал само веднъж по море, и то не на голямо разстояние: Тъй като нивга на кораб по ширно море не съм плавал, само в Евбея веднъж от Авлида, ахейците гдето нявга изчакваха бурята, много народ насъбрани в път от свещена Елада към Троя, с жените си славна. Ето тогава в Халкида отплувах и аз за игрите в чест на разумния Амфидамант; многобройни награди бяха децата на славния мъж обявили. Ще кажа, там че със химн победих и отнесох триножник с ушенца…
*********************************
Когато твърди, че Омир и Хезиод са създали гръцката представа за боговете, Херодот ги споменава заедно и не дава предимство във времето на никой от двамата. Съществува един античен гръцки текст с неясна датировка (но не по-късен от І в. сл. Хр.), наречен „Състезанието на Омир и Хезиод“ според който двамата са се срещнали на поетически конкурс и Хезиод победил. Вероятно авторът на състезанието е имал предвид мястото в Дела и дни: ще кажа, там че със химн победих… и е добавил, че сред участниците бил и Омир (вж. коментирания английски превод на http://www.gutenberg.org/etext/348).
Така че през античността двамата поети са се смятали за еднакво древни. Това мнение не е било опровергано по-късно, така че и днес се приема, че Хезиод е живял по времето на Омир – втората половина на VIII в. пр. Хр.
*************************************
Героичният епос, създаван от малоазийските йонийци, отразявал промените в мирогледа, които ставали в челната част на гръцкия свят през епохата на разлагането на къснородовото общество. Странстващите изпълнители на епични песни, рапсодите, разпространявали йонийското изкуство из разни области на континентална Гърция и това било вече един от белезите на приобщаването й към новата култура, зараждаща се в Йония. Езикът на йонийския епос станал пръв общогръцки литературен език, възприет и в ония местности, където населението говорело на други гръцки диалекти; епичният хекзаметър станал основно оръдие на литературния израз на мислите. Жреците на най-важното светилище на гърците, храма на Аполон в Делфи, си служели с епичния стих за съставяне на оракулите. С езика на Омиров поет пише и най-старият познат нам поет на континентална Гърция Хезиод. Времето, през което е живял Хезиод, може да бъде установено само приблизително: краят на V или началото на V в. пр. н.е. Той е следователно помлад съвременник на Омировия епос. Но докато въпросът за индивидуалния творец на Илиадата или Одисеята е, както видяхме, сложна и неразрешена проблема, Хезиод е първата ясно изразена личност в гръцката литература. Той сам съобщава своето име и дава за себе си някои биографични сведения. Поради страшна немотия бащата на Хезиод напуснал Мала Азия и се заселил в Беотия, край планината на музите Хеликон.
Така той се установи близо до Хеликон в Аскра, едно крайно неприятно село, тягостно през лятото и лошо през зимата. Дела и дни, 639-640.
*********************************************
Съдържание на „Теогония“
Поемата започва с разказ за Музите – обитателки на Олимп и Хеликон, дъщери на Зевс и вдъхновителки на Хезиод. Те са приканени да му дадат песента и този път: Зевсови щерки, здравейте и дайте ми прелестна песен! Светия род вий възпейте на тези, що вечно живеят: Гея от звезден Уран ги роди, или бял свят видяха — рожби на тъмната Нощ; а солено Море ги отхрани. Думайте как най-напред богове и земя се явиха, още реки и безбрежно море, във вълни побесняло…
а. първите същества
Първи са били Хаос, Гея, Тартар и Ерос. Гея ражда сама Уран, а после заедно с него или сама планините, моретата, Океан и Титаните. От Океан (и Тетия) се раждат реките. Хаос е родител на Нощ, а от нея се раждат чудовища и пороци. Потомци на някои Титани са божества (Латона, Хеката), които са почитани и по-късно, при властването на олимпийците. Гея подтикнала сина си Кронос да отнеме властта на баща си Уран (1-450).
б. олимпийското поколение
Титанката Рея ражда от Кронос Хестия, Деметра, Хера, Хадес, Посейдон и Зевс. Те са погълнати от баща си с изключение на Зевс, който е спасен с хитрост от майка си с помощта на Гея. После той измества Кронос и става властелин на вселената:
Той от оковите гибелни също избави и своите чичовци (вероятно става дума за сторъките великани), тъй като беше ги вързал баща му от глупост; помнеха те с благодарност доброто, което им стори; страшната мълния, гръм и блестяща светкавица нему дадоха; бе дотогава ги крила обширната Гея; в тяхната сила уверен, над смъртни и вечни той властва.
Тук е и епизодът с конфликта между Зевс и Прометей, където се загатва за съдбата на хората, която ще се обсъжда подробно в Дела и дни (450-620).
в. войните на Зевс
Титаните въстават срещу Зевс. Той ги побеждава с помощта на сторъките и ги хвърля завинаги в дълбокия Тартар. Дават се обширни описания на войната:
- Вреше чак земната твърд, океанските струи със нея, още морето безплодно; обгръщаше пара гореща земнородени Титани и пламък невиждан достигна чак до ефира лъчист и макар да са тъй издръжливи, яркият блясък на святкащи мълнии зрака отне им.
Зной ужасяващ обгърна пък Хаос: изглеждаше всичко точно така, със ушите си звуците сякаш дочуваш, виждаш с очи пък, че Гея с Уран необятен отгоре сблъскват се (толкова силен понеже там грохотът бил би, тя ако рухне сразена, а той да се хвърли върху й) —
грохот такъв се надигна при спора между боговете.
и на Тартара:
- Там се намират в съседство, един покрай друг наредени, и начала, и предели: на черната твърд и на Тартар, още на морската пустош и Звездния свод на небето — даже безсмъртните тръпнат пред тяхната тягостна плесен; пропаст дълбока там има и цяла година не можеш стигна до дъното, щом през вратата преминеш отвътре… Стои и на мрачната Нощ домът страшен, облаци синкавочерни отгоре му стелят се вечно… Там са отпред и дворците кънтящи на бога подземен Хадес със грозната власт и вселяваща страх Персефона…
Втората война е срещу роденото от Гея и Тартар стоглав Тифон. Зевс го побеждава и го хвърля в Тартара. Така властта му, споделена с останалите олимпийци, се укрепва завинаги:
Щом боговете блажени привършиха този труд тежък, след като спора за власт със Титаните силом решиха, точно тогава направиха те по съвета на Гея
техен владетел и цар прозорливия Зевс Олимпийски, който сред тях раздели за какво всеки почит да има (620-880).
г. потомството на Зевс и на други божества
Зевс се съединява с богини и смъртни жени (сред тях Темида, Деметра, Мнемозина, Латона, Хера, Мая, Семела, Алкмена), които раждат богове и герои (Мойри, Харити, Музи, Персефона, Аполон, Артемида, Арес, Хермес, Дионис, Херакъл). Атина пък ражда сам – от главата си.
Накрая се споменават бракове на богини със смъртни мъже (Хармония и Кадъм, Афродита и Анхиз, Тетида и Пелей, Кирка/Калипсо и Одисей). Също и бракове между прочути смъртни (Язон и Медея) (620-880).
От последните стихове се разбира, че поемата не е била довършена, или че краят й е загубен:
Нека сега пък със сладостен глас Олимпийските Музи, щерки на Зевс щитодържец, възпеят рода на жените.
Източници:
* Уикипедия
* http://www.referati.org
* http://literaturasu.blogspot.com/2007/11/blog-post_08.html