Спасяването на редник Евро

На 9 декември лидерите на Европейския съюз се събраха в Брюксел, за да решават съдбата на еврото. По програма имаше и други въпроси, като например приемането на България и Румъния в Шенген, но холандците веднага наложиха вето и Съветът се концентрира предимно върху паричните проблеми.

ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ
15 декември 2011


Какво решиха

Най-общо лидерите на 27-те страни членки се споразумяха (не всички) за следното:

1. Страните от еврозоната трябва да имат балансиран бюджет, като дефицитът в него не може да надхвърля 0,5 %.

2. Ако това условие бъде нарушено, следват автоматични санкции (не е казано какви).

3. Тези санкции не влизат в сила, ако 85 % от страните се обявят против тях.

4. Правилото за балансиран бюджет трябва да влезе в националните конституции.

5. Споразумението трябва да бъде подписано до края на март 2012 година.

6. Страните в еврозоната, както и останалите членове на ЕС, които са изявили желание да участват, трябва да потвърдят в срок от 10 дни, че ще предоставят на Международния валутен фонд под формата на двустранни заеми 200 милиарда евро.

7. Общият европейски механизъм за стабилност ще остане действащ до средата на 2013 година, като таванът от 500 милиарда евро ще бъде преразгледан (вероятно в посока нагоре) през март 2013 година.
Кой е за

Планът се подкрепя от Франция и Германия, както и от Европейската комисия, а от страните в еврозоната засега само Ирландия е изразила резерви. Президентът на Румъния Траян Бъсеску вече обяви, че страната му ще подкрепи споразумението. Министър-председателят на България Бойко Борисов също заяви подкрепа.

Кой е против

Против споразумението веднага се обявиха Великобритания и Унгария, които не членуват в еврозоната. Резерви изрази и Швеция, която също не ползва общата европейска валута, а чешкият министър-председател Петер Нечас заяви, че страната му се нуждае от време, за да проучи споразумението и не приема да й се поставят срокове. Полша, която председателства Европейския съюз и също е извън еврозоната, засега е предпазлива и липсват официални изявления в която и да е посока. Все пак премиерът Доналд Туск заяви в реч пред Европейския парламент в Брюксел, че “Европа трябва да избира “между националния егоизъм и общностния път”. Преди срещата официалната позиция на полското председателство беше, че проблемите на еврото трябва да се решават от страните в еврозоната, но и останалите държави от ЕС трябва да имат глас.

Реакциите

Пазарите посрещнаха резултатите от срещата на върха скептично. Почти веднага след нея еврото падна до годишен минимум и се търгуваше в съотношение 1:1,3009 спрямо долара. Водещите рейтингови агенции потвърдиха намерението си да коригират в посока надолу рейтингите на банки и финансови институции в еврозоната, и дори на някои държави, включително на Франция. “Стандарт енд пуърс” прогнозира рецесия в Европа.

Зад кулисите

Говори се, че страните от еврозоната са поели ангажимент за 150 милиарда евро за спешния фонд от 200 милиарда, който трябва да бъде потвърден до 20 декември. Простата сметка показва, че останалите 50 милиарда трябва да бъдат осигурени от страните от ЕС извън еврозоната, които потвърдят участие. Лидерите на страните извън еврозоната, включително в България, се кълнат, че участието в споразумението няма да струва нищо на данъкоплатците.

Възможно ли е еврозоната да се разпадне

Да. Поне е напълно възможно броят на страните членки да бъде редуциран. На първо място в списъка, разбира се, е Гърция, чието връщане към драхмата вече не е само академичен въпрос. В Германия също се чуват гласове за връщане на марката, но това е радикален ход, който едва ли ще събере достатъчно подкрепа. В Холандия българският кошмар, лидерът на Партията на свободата Геерт Вилдерс, преди по-малко от два месеца предложи с нехарактерен за него кротък тон да се изследва възможността страната да се откаже от еврото и да приеме отново гулдена. Той призова експертите и политиците просто да обмислят тази възможност. Със сигурност и други страни, които се чувстват достатъчно силни, разглеждат възможността да се откажат от еврото, макар официално да не го обявяват.

Ще изчезне ли еврото

Макар българският финансов министър да нарече тази възможност реалистична, изчезването на еврото е малко вероятно. В много голяма степен отказът от единната европейска валута ще причини огромни сътресения и вероятно ще преформулира изцяло европейския съюз, ако не го и погуби. Загубите за страните от еврозоната, а също и за останалите членки на ЕС ще бъдат неизчислими. Щети ще понесат и всички други икономики, включително Китай, Америка, Япония и Русия. Затова смъртта на еврото няма да бъде допусната.

Последиците

Евровълненията ще имат мащабно политическо отражение на целия континент. Те вече причиниха разкол в управляващата коалиция между консерватори и либерали във Великобритания, а най-вероятно главните действащи лица в драмата – кацлерът на Германия Ангела Меркел и президентът на Франция Никола Саркози - ще претърпят поражения на предстоящите избори. Политически катаклизми ще има и в останалите страни на континента, особено в тези, чиито лидери не успеят да убедят избирателите, че са действали в техен интерес.
В икономически аспект е ясно, че предстои затягане на коланите. Много е вероятно през цялата 2012 година общият икономически растеж на ЕС да бъде отрицателен, а за 2013 година е рано да се правят прогнози. Със сигурност предстои орязване на доходи и съкращаване на държавни разходи, по правило – на социални плащания. Вероятно безработицата в целия ЕС, която сега е около 10-11 процента, ще продължи да расте. Може да се прогнозира нарастване на социалното напрежение и интензификация на протестите.

Де е България

Истината е, че спасяването на еврото ще стане с или без участието на България. Българската подкрепа е по-важна в чисто политически аспект, макар че вероятно Брюксел ще иска и финансов принос. Почти е невъзможно това да бъде избегнато, въпросът е колко точно ще ни искат. Част от условията на новото споразумение бяха инициирани още далеч преди срещата на 9 декември и предстои да се види каква подкрепа ще имат те в Народното събрание.

При всички случаи обаче простото “да” на Брюксел едва ли е най-доброто решение.