Защо не ръмжим срещу бандитите - Мартин Карбовски
Представете си една държава България, в която до всеки гражданин има полицай. Ще има ли мир в душите ни, ще има ли лошотия, убийства, насилени деца и взломове? Сигурно няма да има. Но и никой не иска такава държава, а и е невъзможно.
Представете си дом за сираци, пълен с проклети пораснали деца, изродени и извратени от безмислието на живота, от беднота, от душевна празност, знаещи, че любовта я няма, а сексът е само насилие над по-слабите?! Това е днес страната България. Хора, знаещи, че правила няма или са за другите. Представете си хора, лошо облечени, с развалени зъби, невярващи в Бог, нямащи реална Родина, имащи само едно село с разградени дворове, разбити къщи, изтръгнати кабели и животни, пасящи на гробищата? Как да опазиш тези хора да не се избият?!
Това, че министър Цветан Цветанов е несимпатичен, че говори лошо, че ченгетата са изнервени и бият, е само едната страна на медала. Трябва да разберем какво искаме от властта един път завинаги.
Когато няма справедливост, вием до Бога и смятаме, че това е по-лошо от полицейска държава. Когато ченге бутне някого, крещим до дъното на ада, че държавата е полицейска. Искайте и ще ви се даде! Милиони хора наоколо мечтаят за полицейска държава, но това няма как да се случи. Други мечтаят да имат повод да крещят, че сме полицейска държава, за да могат да редят далавери и да затрудняват разкриването им. Трети имат право да не ги бият - тогава нека осъдят лошите полицаи, но да не се стига до истерия.
Искате ли работеща полиция? Представете си, че тя трябва да работи в градовете Содом и Гомор. Старите ценности ги няма, днес бабите съветват внучките си как да са по-добри проститутки, бащи помагат на децата си да станат бандити, престъпникът произвежда не толкова престъпления, колкото други престъпници. Сами избрахме да живеем в такова общество, където "нищо-святото" е единственият модел на поведение и където "истината е въпрос на гледна точка", и където "колкото хора, толкова истини". Дори медийните ни слогани утвърждават новия обществен строй, в който живеем. Строят на безумието, липсата на любов и правила.
В парламента опозицията говори за това, как полицията не се справя. Някой път, като пътувате из селата, извън главните шосета, се замислете дали пък това не е максимумът за държавен ред, при условие че сме страна от айдуци.
Ако можем да откраднем, ще откраднем. Ако може да бием - ще бием. Ако може да ми пуснат, да ми пуснат, ако не ми пуснат - с бой ще ми пуснат. В държавата, където шамарът за децата и юмрукът за жената са единствените закони, вие искате полицията да мирише на маргаритки?!
Истината е, че се избиваме сами, полицията дори ни пречи да го правим още по-качествено. Че си организирахме общество, където децата на всички, които ни управляват, живеят в чужбина. Това трябва да ви подскаже много. И основната грешка - тоталната безнаказаност, която приехме, че се нарича демокрация. Ние не наказахме никого от предишния строй, не наказахме нито едно ченге, проваляло животите на нашите родители. И после просто престанахме да наказваме сатрапите си. От крадящи политици до обикновен крадящ циганин - ние не ги наказваме, милостиви сме. После логично следва бунтът на милостивите, които се оказаха онеправдани. Огледайте се. Полицията няма да се справи, тя ще бъде пренесена в жертва. А без нея?!
Ненаказаните управляват живота ни. Правосъдната система се провали тотално - време е да го кажем честно - и по времето на Борисовото управление. Няма такава страна, не защото я няма на картата, а защото не раздава правосъдие. Истината умира на две места - в съда и в редакциите на медиите, които винаги знаят много повече от самата полиция, ужким. Пречи се на житейската логика, произвежда се дефицит на справедливост и за това не е виновна полицията. Затова сме виновни ние. Ние сме кръвожадни овце, на които хем ни е топло в собствените лайна и кръв, хем виним някой друг за собственото си бездействие и безпринципност. И ръмжим. Срещу кого ръмжите - срещу бандитите веднъж не съм ви видял да ръмжите, но срещу полицията - айде, покажи си зъбите, овчице!
Мартин Карбовски
