Показват се публикациите с етикет Мартин Карбовски. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Мартин Карбовски. Показване на всички публикации
Защо не ръмжим срещу бандитите - Мартин Карбовски
Представете си една държава България, в която до всеки гражданин има полицай. Ще има ли мир в душите ни, ще има ли лошотия, убийства, насилени деца и взломове? Сигурно няма да има. Но и никой не иска такава държава, а и е невъзможно.
Представете си дом за сираци, пълен с проклети пораснали деца, изродени и извратени от безмислието на живота, от беднота, от душевна празност, знаещи, че любовта я няма, а сексът е само насилие над по-слабите?! Това е днес страната България. Хора, знаещи, че правила няма или са за другите. Представете си хора, лошо облечени, с развалени зъби, невярващи в Бог, нямащи реална Родина, имащи само едно село с разградени дворове, разбити къщи, изтръгнати кабели и животни, пасящи на гробищата? Как да опазиш тези хора да не се избият?!
Това, че министър Цветан Цветанов е несимпатичен, че говори лошо, че ченгетата са изнервени и бият, е само едната страна на медала. Трябва да разберем какво искаме от властта един път завинаги.
Когато няма справедливост, вием до Бога и смятаме, че това е по-лошо от полицейска държава. Когато ченге бутне някого, крещим до дъното на ада, че държавата е полицейска. Искайте и ще ви се даде! Милиони хора наоколо мечтаят за полицейска държава, но това няма как да се случи. Други мечтаят да имат повод да крещят, че сме полицейска държава, за да могат да редят далавери и да затрудняват разкриването им. Трети имат право да не ги бият - тогава нека осъдят лошите полицаи, но да не се стига до истерия.
Искате ли работеща полиция? Представете си, че тя трябва да работи в градовете Содом и Гомор. Старите ценности ги няма, днес бабите съветват внучките си как да са по-добри проститутки, бащи помагат на децата си да станат бандити, престъпникът произвежда не толкова престъпления, колкото други престъпници. Сами избрахме да живеем в такова общество, където "нищо-святото" е единственият модел на поведение и където "истината е въпрос на гледна точка", и където "колкото хора, толкова истини". Дори медийните ни слогани утвърждават новия обществен строй, в който живеем. Строят на безумието, липсата на любов и правила.
В парламента опозицията говори за това, как полицията не се справя. Някой път, като пътувате из селата, извън главните шосета, се замислете дали пък това не е максимумът за държавен ред, при условие че сме страна от айдуци.
Ако можем да откраднем, ще откраднем. Ако може да бием - ще бием. Ако може да ми пуснат, да ми пуснат, ако не ми пуснат - с бой ще ми пуснат. В държавата, където шамарът за децата и юмрукът за жената са единствените закони, вие искате полицията да мирише на маргаритки?!
Истината е, че се избиваме сами, полицията дори ни пречи да го правим още по-качествено. Че си организирахме общество, където децата на всички, които ни управляват, живеят в чужбина. Това трябва да ви подскаже много. И основната грешка - тоталната безнаказаност, която приехме, че се нарича демокрация. Ние не наказахме никого от предишния строй, не наказахме нито едно ченге, проваляло животите на нашите родители. И после просто престанахме да наказваме сатрапите си. От крадящи политици до обикновен крадящ циганин - ние не ги наказваме, милостиви сме. После логично следва бунтът на милостивите, които се оказаха онеправдани. Огледайте се. Полицията няма да се справи, тя ще бъде пренесена в жертва. А без нея?!
Ненаказаните управляват живота ни. Правосъдната система се провали тотално - време е да го кажем честно - и по времето на Борисовото управление. Няма такава страна, не защото я няма на картата, а защото не раздава правосъдие. Истината умира на две места - в съда и в редакциите на медиите, които винаги знаят много повече от самата полиция, ужким. Пречи се на житейската логика, произвежда се дефицит на справедливост и за това не е виновна полицията. Затова сме виновни ние. Ние сме кръвожадни овце, на които хем ни е топло в собствените лайна и кръв, хем виним някой друг за собственото си бездействие и безпринципност. И ръмжим. Срещу кого ръмжите - срещу бандитите веднъж не съм ви видял да ръмжите, но срещу полицията - айде, покажи си зъбите, овчице!
Мартин Карбовски
Избори на три ракии
Мартин Карбовски
Мартин Карбовски
Ракията е всичко. От нея зависи бъдещето. Това е много любопитно за чужденците - единственото нещо, което може да притесни българите през есента, е ракията. Дали ще има достатъчно - за лек, за мерак и за ташак. През зимата е прасето.
Сега, ако питате - може ли българите да пропуснат изборите - веднага ще ви кажат, че може. Без избори може, без ракия не може. Седи на казана нацията и преварява. Първа преварка - това не се пие. Втора преварка - също. Пие се третата. Обаче и тя не трябва да се пие веднага.
С политиците е същото. Това е третото поколение политици, за които гласуваме. Първите бяха червени и бяха правени по старата технология, с нов материал.
Червено джибри по европейска технология
За нищо не ставаха. Вторите бяха сини и се опитаха да сложат ред на казана. Но не им се получи. Компрометираха се, щото бяха трезвеници и вегетарианци. Българите не обичат трезвеници и вегетарианци. Същата преварка бяха и хората на царя - сухари. Голяма надежда, голямо опиянение, обаче - не ставаха за пиене. Третата преварка сме оставили сега да отлежи. Две години отлежава и като че ли ще се задържи на власт в главите и сърцата. Така казват социолозите. Обаче социолозите нямат връзка със сърцето и с главния мозък на нацията - те пият уиски и скъпи вина - след като им се развалят черните дробове от уиски.
Един човек от Камен бряг, на 45 години, беше направил 300 литра ракия миналата година. Три бидона, покрити с тензух. Много ракия, много! А човекът - нито работа има, нито жена, нито деца. На 45 обаче прави чудесна ракия и си я пиеше сам. Е - и с приятели. В този случай ракията пак е като властта. Имаш много власт, ама я пазиш само за себе си и за приятелите. Ракията е власт - който държи казана, той определя често за кого да се гласува. България на три ракии е една, на повече ракии е различна.
Нито един политик не отиде при казана.
Там щеше да чуе интересни неща
Примерно, че вече 22 години гласуваме свободно, обаче листите и днес са пълни с агенти на ДС. Ако властта е ракия, щеше да е много изветряла. Или това, че избирателите по списъци се оказаха много повече от преброените граждани с право да гласуват. Или че в листите на Велико Търново има един кандидатобщински съветник, който досега е похарчил на града повече от 6 млн. лв. за тревни площи. В Търново няма много красиви тревни площи. А са похарчени 6 милиона лева. Бахти тревата!
Покрай казана се говори, че най-голямата фирма днес е политиката. Ако се намърдаш в тая фирма - всичко ти е платено от данъкоплатеца - дори секса на секретарката ти пак е платен от данъкоплатеца. Политиката е най-сивата икономика, по-сива е от казаните за милионите литри ракия всяка година. Доказателството е, че партиите са събрали само 300 000 лева дарения. Ами то само за вестници по щабовете се харчат повече пари. Лъжат - всички лъжат в тая държава. И поркат - това е срещата на цивилизациите, казанът срещу етикета. Почнеш ли да пиеш от шишета с етикет - забравяш за тия долу, с казана. Нещо като приказка за стълбата, ама с казан в нея.
Ракията понякога е отровна
Съдържа метил. Ако разгледате листите, ще видите къде е метилът - навсякъде. Феноменално компрометирани включвания - и в ракията, и в листите. Обаче, ако има проблем с ракията - българинът веднага скача да го реши. Ако има проблем в листите - българинът не скача. Пие още една ракия и седи мирен. Чака нещо. Поредната политическа преварка. Айде, наздраве - че алкохолът утре и вдругиден е забранен. Ама пак ще се пие - повече, отколкото ще се гласува.
20.10.2011
Мартин Карбовски
Ракията е всичко. От нея зависи бъдещето. Това е много любопитно за чужденците - единственото нещо, което може да притесни българите през есента, е ракията. Дали ще има достатъчно - за лек, за мерак и за ташак. През зимата е прасето.
Сега, ако питате - може ли българите да пропуснат изборите - веднага ще ви кажат, че може. Без избори може, без ракия не може. Седи на казана нацията и преварява. Първа преварка - това не се пие. Втора преварка - също. Пие се третата. Обаче и тя не трябва да се пие веднага.
С политиците е същото. Това е третото поколение политици, за които гласуваме. Първите бяха червени и бяха правени по старата технология, с нов материал.
Червено джибри по европейска технология
За нищо не ставаха. Вторите бяха сини и се опитаха да сложат ред на казана. Но не им се получи. Компрометираха се, щото бяха трезвеници и вегетарианци. Българите не обичат трезвеници и вегетарианци. Същата преварка бяха и хората на царя - сухари. Голяма надежда, голямо опиянение, обаче - не ставаха за пиене. Третата преварка сме оставили сега да отлежи. Две години отлежава и като че ли ще се задържи на власт в главите и сърцата. Така казват социолозите. Обаче социолозите нямат връзка със сърцето и с главния мозък на нацията - те пият уиски и скъпи вина - след като им се развалят черните дробове от уиски.
Един човек от Камен бряг, на 45 години, беше направил 300 литра ракия миналата година. Три бидона, покрити с тензух. Много ракия, много! А човекът - нито работа има, нито жена, нито деца. На 45 обаче прави чудесна ракия и си я пиеше сам. Е - и с приятели. В този случай ракията пак е като властта. Имаш много власт, ама я пазиш само за себе си и за приятелите. Ракията е власт - който държи казана, той определя често за кого да се гласува. България на три ракии е една, на повече ракии е различна.
Нито един политик не отиде при казана.
Там щеше да чуе интересни неща
Примерно, че вече 22 години гласуваме свободно, обаче листите и днес са пълни с агенти на ДС. Ако властта е ракия, щеше да е много изветряла. Или това, че избирателите по списъци се оказаха много повече от преброените граждани с право да гласуват. Или че в листите на Велико Търново има един кандидатобщински съветник, който досега е похарчил на града повече от 6 млн. лв. за тревни площи. В Търново няма много красиви тревни площи. А са похарчени 6 милиона лева. Бахти тревата!
Покрай казана се говори, че най-голямата фирма днес е политиката. Ако се намърдаш в тая фирма - всичко ти е платено от данъкоплатеца - дори секса на секретарката ти пак е платен от данъкоплатеца. Политиката е най-сивата икономика, по-сива е от казаните за милионите литри ракия всяка година. Доказателството е, че партиите са събрали само 300 000 лева дарения. Ами то само за вестници по щабовете се харчат повече пари. Лъжат - всички лъжат в тая държава. И поркат - това е срещата на цивилизациите, казанът срещу етикета. Почнеш ли да пиеш от шишета с етикет - забравяш за тия долу, с казана. Нещо като приказка за стълбата, ама с казан в нея.
Ракията понякога е отровна
Съдържа метил. Ако разгледате листите, ще видите къде е метилът - навсякъде. Феноменално компрометирани включвания - и в ракията, и в листите. Обаче, ако има проблем с ракията - българинът веднага скача да го реши. Ако има проблем в листите - българинът не скача. Пие още една ракия и седи мирен. Чака нещо. Поредната политическа преварка. Айде, наздраве - че алкохолът утре и вдругиден е забранен. Ама пак ще се пие - повече, отколкото ще се гласува.
20.10.2011
Где го чукаш
Мартин Карбовски
Пак ден за размисъл. В оксиморонения живот на българите точно в деня за размисъл трябва да не се говори за нищо. Ревизори бдят за чиста и свята Цензура. Постепенно се връщаме в свят, където сме били. В арабския свят. Да не се говори за това и онова. Да се наказва за думи. Щом в събота можеш да си наказан за думи, в понеделник дали ще вкусиш от волнодумието отново. По-скоро ще си мълчиш. По-скоро ще използваш Езопов език. А в букварите едно време пишеше: "Ние роби не сме. Ние не сме роби." Едва ли го пише сега.
Илияна Беновска поиска регулация на печатните медии. Това е страшна работа. Има нужда от регулация. Но вече съм убеден, че за регулатор ще ни назначат редактор от жълт вестник.
Ок - това, казват, е свободата да спазваш правилата. Една демокрация, която те кара да мълчиш в събота. По вътрешно политически теми само. Иначе можеш да кажеш свободно какво става в други страни. Безопасното говорене е най-опасното за един човек. Да поговорим за Магреба. Арабския свят може да се обсъжда свободно. Българският свят е все повече коректен към лъжата на мълчанието. Защото има два начина да лъжеш - директно с думи или да мълчиш.
Отец Евгени от Сливен
се обажда притеснен, че едно от предаванията на "Отечествен фронт" по Нова телевизия не може да се намери в сайта на телевизията. Отец Евгени вярва в теорията на конспирацията - че някой е скрил предаването, където пазарджиклии от квартал "Изгрев" искат шериат в семействата си. Предаването беше много добро - приличаше на политически лозунг, на който пише: "Правото на хиджаб е свещено човешко право!"
Свещено човешко право в някои страни е жените да не могат да шофират. Шайма Джастайна, саудитка, е арестувана, докато кара автомобила си, и осъдена на 10 удара с камшик. По-късно тя е помилвана лично от краля. В кралството съществува плаха интернет кампания Women2Drive. Изключително уместна забрана на човешко право - жените просто не могат да шофират и затова не им давайте. Също така в Саудитска Арабия жените не гласуват. Това също се обявява за свещено човешко право. Във Франция има неформална обществена организация, която се бори за правото на жените да не гласуват. Тези жени явно не разбират, че могат да гласуват, а могат и да не гласуват. Те се борят да се забрани правото на жените да гласуват, която забрана е човешко право. Либералността е мастурбация. Да забраняваш нещо на човека се оказва човешко право.
Та отец Евгени е сигурен, че някой е скрил предаването, в което граждани на България искат шериат и казват открито, че семействата им живеят по правилата на шериата. Отчето често си противоречи - той смята, че конспирацията я правят евреите. Но евреите биха имали полза от едно такова предаване - защо да се крие точно това предаване?! Провери, каза отец Евгени. Проверих, предаването е там, евреите са го върнали. Но никой не му обръща внимание. А ако проверите колко режима като Хитлеровия са дошли на власт чрез свободни избори, ще се изненадате приятно. Почти всички. Просто адът е доброволен завинаги. Но за да влезете в него, трябва да попълните няколко фолмуляра, които ще получите на гише с надпис "Рай".
Наградата "Сахаров"
тази година е дадена на хора, които са подкрепяли "арабската пролет". Това название е западно и пожелателно. Либералният запад е все по-сляп за онова, което се случва, и започват да му се привижда демокрации в Северна Африка. А анализаторите казват просто - имаше такова нещо като "полезен тиранин". Наричаше се Кадафи. След него арабската пролет все повече се превръща в шериатско лято. Една по една - ето ви страните, в които "пролетта" е цъфнала и вързала.
Либия: След Муамар Кадафи и особения вид "социализъм", Либия вече ще живее по законите на ислямското право - шериата. Новият обществен строй, предполагам, ще се нарича "ислям-социализъм". Това обявява водачът на Преходния национален съвет (ПНС) в Либия Мустафа Абдул Джалил. Той казва: "Ние като ислямска държава приехме ислямския шериат като основно законодателство", казва го в Бенгази. Като пример той дава забраната за многоженство. "Законът за брака и развода, който забранява многоженството, ще бъде отменен. Той противоречи на основите на шериата", каза Джалил.
Тунис: Жените в Тунис имаха завиден юридически статус в арабско-мюсюлманския свят. Днес същият е поставен на дебат. Действащите закони, приети по времето на бащата на независимостта Хабиб Бургиба, забраняват многоженството, прогонването на жената от съпруга и разрешават аборта и развода. Ислямът е официална религия в Тунис, където с мнозинството мюсюлмани сунити (над 90 на сто) съжителстват религиозни малцинства, включително около хиляда евреи. Нещо днес кара новата тунизийска власт да обещае, че няма да се връща назад към шериата. Което означава, че дебатът е повдигнат. А има лоши дебати. Затова "Либерасион" пише, че "краят на диктатурите в арабския свят рискува да качи на власт политическия ислям". Според вестника "стремежът към свободата не води като с магическа пръчка към светско общество". Сетихте ли се? Засега Европа се сеща за това само по страниците на своите селски вестници, които разполагат с малко повече свобода на зрението. Регионалният вестник "Ест репюбликен" се пита дали "арабската пролет не е била само прелюдия към ислямистка есен". Нещо, което ви казахме на тези страници преди половин година. Аз го казах, докато официално България приветстваше "промените" в Магреба.
Египет: Регистрирани са кандидатите за парламентарните избори, насрочени за 28 ноември. По данни на Централната избирателна комисия над 10 хил. души се кандидатират за 498 места в Народното събрание. По аналогия с Тунис забранената преди много години асоциация "Мюсюлмански братя" се бори най-активно за властта. Партията вече успя да се изпокара с почти всички умерени и нетолкова умерени фракции, в това число салафистите - последователи на едно от най-радикалните течения в исляма, които също искат да решават съдбата на страната. Где го чукаш, где се пука - дайте им наградата "Сахаров", те ще ви дадат един сериозен джихад. Напомняме, че "Мюсюлмански братя" е една от най-могъщите секти (вече партия), стояща зад атентати и размирици.
Феноменална слепота
тресе модерния свят. Той приема това, което желае, за това, което се случва. Подозирам, че ще станем свидетели на невиждано в човешката история гарантиране на ограниченията на човешките права... заради човешките права. Правото на шериат. Правото на забулени жени. Правото на жените да не карат кола. Да не гласуват. Правото на пребиване на гейове с камшици (те си го заслужават, знаете). Правото на безправие.
В тази ситуация (толкова далече от нас!) българите са най-умиращата нация на планетата. Децата на шериата се раждат в пъти повече,, отколкото децата на демокрацията. България ще бъде победена не с автомати "Калашников", а с автомати "Бебелашников". "Правата на децата в условията на шериат" - скоро ще има такава конференция някъде. Финансирана, разбира се, от модерния и свободен свят, който е затъпял от преяждане и философстване на тема - как да се самоубие една демокрация без помощта на истинска война. Това са също мисли - за цял още поне един ден за размисъл.
Пак ден за размисъл. В оксиморонения живот на българите точно в деня за размисъл трябва да не се говори за нищо. Ревизори бдят за чиста и свята Цензура. Постепенно се връщаме в свят, където сме били. В арабския свят. Да не се говори за това и онова. Да се наказва за думи. Щом в събота можеш да си наказан за думи, в понеделник дали ще вкусиш от волнодумието отново. По-скоро ще си мълчиш. По-скоро ще използваш Езопов език. А в букварите едно време пишеше: "Ние роби не сме. Ние не сме роби." Едва ли го пише сега.
Илияна Беновска поиска регулация на печатните медии. Това е страшна работа. Има нужда от регулация. Но вече съм убеден, че за регулатор ще ни назначат редактор от жълт вестник.
Ок - това, казват, е свободата да спазваш правилата. Една демокрация, която те кара да мълчиш в събота. По вътрешно политически теми само. Иначе можеш да кажеш свободно какво става в други страни. Безопасното говорене е най-опасното за един човек. Да поговорим за Магреба. Арабския свят може да се обсъжда свободно. Българският свят е все повече коректен към лъжата на мълчанието. Защото има два начина да лъжеш - директно с думи или да мълчиш.
Отец Евгени от Сливен
се обажда притеснен, че едно от предаванията на "Отечествен фронт" по Нова телевизия не може да се намери в сайта на телевизията. Отец Евгени вярва в теорията на конспирацията - че някой е скрил предаването, където пазарджиклии от квартал "Изгрев" искат шериат в семействата си. Предаването беше много добро - приличаше на политически лозунг, на който пише: "Правото на хиджаб е свещено човешко право!"
Свещено човешко право в някои страни е жените да не могат да шофират. Шайма Джастайна, саудитка, е арестувана, докато кара автомобила си, и осъдена на 10 удара с камшик. По-късно тя е помилвана лично от краля. В кралството съществува плаха интернет кампания Women2Drive. Изключително уместна забрана на човешко право - жените просто не могат да шофират и затова не им давайте. Също така в Саудитска Арабия жените не гласуват. Това също се обявява за свещено човешко право. Във Франция има неформална обществена организация, която се бори за правото на жените да не гласуват. Тези жени явно не разбират, че могат да гласуват, а могат и да не гласуват. Те се борят да се забрани правото на жените да гласуват, която забрана е човешко право. Либералността е мастурбация. Да забраняваш нещо на човека се оказва човешко право.
Та отец Евгени е сигурен, че някой е скрил предаването, в което граждани на България искат шериат и казват открито, че семействата им живеят по правилата на шериата. Отчето често си противоречи - той смята, че конспирацията я правят евреите. Но евреите биха имали полза от едно такова предаване - защо да се крие точно това предаване?! Провери, каза отец Евгени. Проверих, предаването е там, евреите са го върнали. Но никой не му обръща внимание. А ако проверите колко режима като Хитлеровия са дошли на власт чрез свободни избори, ще се изненадате приятно. Почти всички. Просто адът е доброволен завинаги. Но за да влезете в него, трябва да попълните няколко фолмуляра, които ще получите на гише с надпис "Рай".
Наградата "Сахаров"
тази година е дадена на хора, които са подкрепяли "арабската пролет". Това название е западно и пожелателно. Либералният запад е все по-сляп за онова, което се случва, и започват да му се привижда демокрации в Северна Африка. А анализаторите казват просто - имаше такова нещо като "полезен тиранин". Наричаше се Кадафи. След него арабската пролет все повече се превръща в шериатско лято. Една по една - ето ви страните, в които "пролетта" е цъфнала и вързала.
Либия: След Муамар Кадафи и особения вид "социализъм", Либия вече ще живее по законите на ислямското право - шериата. Новият обществен строй, предполагам, ще се нарича "ислям-социализъм". Това обявява водачът на Преходния национален съвет (ПНС) в Либия Мустафа Абдул Джалил. Той казва: "Ние като ислямска държава приехме ислямския шериат като основно законодателство", казва го в Бенгази. Като пример той дава забраната за многоженство. "Законът за брака и развода, който забранява многоженството, ще бъде отменен. Той противоречи на основите на шериата", каза Джалил.
Тунис: Жените в Тунис имаха завиден юридически статус в арабско-мюсюлманския свят. Днес същият е поставен на дебат. Действащите закони, приети по времето на бащата на независимостта Хабиб Бургиба, забраняват многоженството, прогонването на жената от съпруга и разрешават аборта и развода. Ислямът е официална религия в Тунис, където с мнозинството мюсюлмани сунити (над 90 на сто) съжителстват религиозни малцинства, включително около хиляда евреи. Нещо днес кара новата тунизийска власт да обещае, че няма да се връща назад към шериата. Което означава, че дебатът е повдигнат. А има лоши дебати. Затова "Либерасион" пише, че "краят на диктатурите в арабския свят рискува да качи на власт политическия ислям". Според вестника "стремежът към свободата не води като с магическа пръчка към светско общество". Сетихте ли се? Засега Европа се сеща за това само по страниците на своите селски вестници, които разполагат с малко повече свобода на зрението. Регионалният вестник "Ест репюбликен" се пита дали "арабската пролет не е била само прелюдия към ислямистка есен". Нещо, което ви казахме на тези страници преди половин година. Аз го казах, докато официално България приветстваше "промените" в Магреба.
Египет: Регистрирани са кандидатите за парламентарните избори, насрочени за 28 ноември. По данни на Централната избирателна комисия над 10 хил. души се кандидатират за 498 места в Народното събрание. По аналогия с Тунис забранената преди много години асоциация "Мюсюлмански братя" се бори най-активно за властта. Партията вече успя да се изпокара с почти всички умерени и нетолкова умерени фракции, в това число салафистите - последователи на едно от най-радикалните течения в исляма, които също искат да решават съдбата на страната. Где го чукаш, где се пука - дайте им наградата "Сахаров", те ще ви дадат един сериозен джихад. Напомняме, че "Мюсюлмански братя" е една от най-могъщите секти (вече партия), стояща зад атентати и размирици.
Феноменална слепота
тресе модерния свят. Той приема това, което желае, за това, което се случва. Подозирам, че ще станем свидетели на невиждано в човешката история гарантиране на ограниченията на човешките права... заради човешките права. Правото на шериат. Правото на забулени жени. Правото на жените да не карат кола. Да не гласуват. Правото на пребиване на гейове с камшици (те си го заслужават, знаете). Правото на безправие.
В тази ситуация (толкова далече от нас!) българите са най-умиращата нация на планетата. Децата на шериата се раждат в пъти повече,, отколкото децата на демокрацията. България ще бъде победена не с автомати "Калашников", а с автомати "Бебелашников". "Правата на децата в условията на шериат" - скоро ще има такава конференция някъде. Финансирана, разбира се, от модерния и свободен свят, който е затъпял от преяждане и философстване на тема - как да се самоубие една демокрация без помощта на истинска война. Това са също мисли - за цял още поне един ден за размисъл.
Победата като кръст
Мартин Карбовски
Защо ГЕРБ спечели изборите? Защото всички освен Бойко Борисов играха игри и се договаряха. За първи път някой заложи на самотна игра, независимо конкретно говорене и невиждан досега политически авторитет. За първи път много преди втория мандат на едно правителство се вижда: това, че то е на власт, не му носи негативи. Как стана това - тепърва трябва да се анализира. Може дълго да се спори обаче по две направления - дали правителството работи добре, или просто само говори добре. Което и да изберете от двете, прилагателното ще е "добре".
Защото ГЕРБ е новото синьо
В началото гербаджиите се опитваха да откраднат седесарското синьо, но цветът на промяната и надеждата от 90-те сам им пристана. ГЕРБ вече могат да са спокойни - те са вече дясна партия, призната категорично от избирателите. Дали синьото отиде при тях, или те отидоха при синьото - това вече няма значение. Няма и такива неща като Иван Костов, Мартин Димитров и други отломки на онази надежда. Б.Б. и партия са новото синьо. Дори в меренето преди официалните резултати метафората за тези избори беше представено като мач между ЦСКА и "Левски".
Защото хората, които са против строенето на магистрали, имат лични шофьори. А хората, които гласуват за Борисов, гласуват с колите си. Магистралите са знаме и мантра, която е красива, разбираема и мечтана. Вторият мандат на Борисов вече се вижда като 3 часа път от София до Бургас. Ако нямаха шофьори, Калфин, Данаилов, Станишев и Първанов щяха да разберат какво е нова отсечка по магистралата София-Бургас. Малко е, но е нещо. С този лозунг спечелиха ГЕРБ. А не с "Градим България".
Защото никой не го е страх да съсредоточи толкова много власт в ръцете на един човек. Човекът се казва Бойко Борисов и всички му имат доверие, а някои му имат и страх. Защото той овладя всички власти освен една - съдебната. Овладяването на Темида и промените в нея минаваха през президентската институция. И защото Борисов не го беше срам да казва изречението "Това не зависи от мене". Понеже българите разбраха, че много неща не зависят от него, те му дадоха цялата власт да се оправя.
Не е ясно доколко Борисов осъзнава огромната отговорност и очаквания - това, което има днес, не е давано никому. Дори червените по времето на президента Георги Първанов непрекъснато делиха блага и отговорности ту с ДПС, ту с НДСВ. Такава отговорност получи царят, но без да е прерязал лентата дори на един шадраван. В този смисъл Борисов тепърва ще осъзнава тежестта на короната
Защото в последния момент двама политици направиха пиарски ходове за милиони. Тези ходове накараха заклети комунисти от едно време, които винаги са пускали червена бюлетина, да отидат да гласуват за Плевнелиев (респективно Борисов). Първият ход - репликата беше на Доган. Той каза нещо за една целувка с червените. Интуицията на Борисов го накара да каже, че всеки, който гласува за Калфин, ще получи Доган. Средства от същия арсенал досега не сработваха срещу Борисов. Но в негова полза това сработи - той просто каза нещо, което националистите у нас знаят. Много хора не гласуваха за Плевнелиев точно - те гласуваха срещу Доган, който всъщност в момента дори не е заплаха за статуквото. В този смисъл най-новият изборджийски каламбур е: "Да бягаш като дявол от Доган." Преди много време Волен Сидеров свърши добра работа - отдели Доган от другите политици и постави така нещата, че всеки, който работи със Сокола, или всеки, на който Доган помага, е съмнителен. В този смисъл в следващите години политиците трябва да молят Доган да не им помага. Което не омаломощава лидера на ДПС, но омаломощава всеки, който разчита на него. Всъщност българите се подразниха много сериозно на твърдението, че без Сокола не може да се избере президент.
И защото жените харесват Борисов и Плевнелиев. Ако някъде сбърка този тандем оттук нататък, трябва да виним жените избиратели. Те просто предпочетоха Мъжкаря и Възпитания, които заедно дават един почти цял съвършен мъж (поне на Балканите). Жените не пожелаха стария секссимвол Данаилов и чиновника символ Калфин, както и връзката им с Първанов (старото) и Станишев (момченцето). Дори не подозирате какъв фактор за вота беше това. Просто политическата нива на БСП не е засята и синорите личат отдалече. На неин фон Борисов е организирал стопанство като израелски кибуц - с дисциплина, национализъм и ясен началник
Май това се услажда на българите.
В тази картинка има само едно, което може да провали и дори подиграе усилията на Борисов. Това е пренатягането на всички, които смятат, че го обичат. Пренатягане като това, да го направиш и почетен художник. Това ще се случва все повече - заради все повечето власт, с която разполага той. Българското венцехвалене е провалило не един достоен човек и не едни добри намерения. Цялата власт, царската корона - колкото по-голяма става, тя има един огромен негатив - няма кой да ти каже, когато си гол. Да поживеем, да видим.
Защо ГЕРБ спечели изборите? Защото всички освен Бойко Борисов играха игри и се договаряха. За първи път някой заложи на самотна игра, независимо конкретно говорене и невиждан досега политически авторитет. За първи път много преди втория мандат на едно правителство се вижда: това, че то е на власт, не му носи негативи. Как стана това - тепърва трябва да се анализира. Може дълго да се спори обаче по две направления - дали правителството работи добре, или просто само говори добре. Което и да изберете от двете, прилагателното ще е "добре".
Защото ГЕРБ е новото синьо
В началото гербаджиите се опитваха да откраднат седесарското синьо, но цветът на промяната и надеждата от 90-те сам им пристана. ГЕРБ вече могат да са спокойни - те са вече дясна партия, призната категорично от избирателите. Дали синьото отиде при тях, или те отидоха при синьото - това вече няма значение. Няма и такива неща като Иван Костов, Мартин Димитров и други отломки на онази надежда. Б.Б. и партия са новото синьо. Дори в меренето преди официалните резултати метафората за тези избори беше представено като мач между ЦСКА и "Левски".
Защото хората, които са против строенето на магистрали, имат лични шофьори. А хората, които гласуват за Борисов, гласуват с колите си. Магистралите са знаме и мантра, която е красива, разбираема и мечтана. Вторият мандат на Борисов вече се вижда като 3 часа път от София до Бургас. Ако нямаха шофьори, Калфин, Данаилов, Станишев и Първанов щяха да разберат какво е нова отсечка по магистралата София-Бургас. Малко е, но е нещо. С този лозунг спечелиха ГЕРБ. А не с "Градим България".
Защото никой не го е страх да съсредоточи толкова много власт в ръцете на един човек. Човекът се казва Бойко Борисов и всички му имат доверие, а някои му имат и страх. Защото той овладя всички власти освен една - съдебната. Овладяването на Темида и промените в нея минаваха през президентската институция. И защото Борисов не го беше срам да казва изречението "Това не зависи от мене". Понеже българите разбраха, че много неща не зависят от него, те му дадоха цялата власт да се оправя.
Не е ясно доколко Борисов осъзнава огромната отговорност и очаквания - това, което има днес, не е давано никому. Дори червените по времето на президента Георги Първанов непрекъснато делиха блага и отговорности ту с ДПС, ту с НДСВ. Такава отговорност получи царят, но без да е прерязал лентата дори на един шадраван. В този смисъл Борисов тепърва ще осъзнава тежестта на короната
Защото в последния момент двама политици направиха пиарски ходове за милиони. Тези ходове накараха заклети комунисти от едно време, които винаги са пускали червена бюлетина, да отидат да гласуват за Плевнелиев (респективно Борисов). Първият ход - репликата беше на Доган. Той каза нещо за една целувка с червените. Интуицията на Борисов го накара да каже, че всеки, който гласува за Калфин, ще получи Доган. Средства от същия арсенал досега не сработваха срещу Борисов. Но в негова полза това сработи - той просто каза нещо, което националистите у нас знаят. Много хора не гласуваха за Плевнелиев точно - те гласуваха срещу Доган, който всъщност в момента дори не е заплаха за статуквото. В този смисъл най-новият изборджийски каламбур е: "Да бягаш като дявол от Доган." Преди много време Волен Сидеров свърши добра работа - отдели Доган от другите политици и постави така нещата, че всеки, който работи със Сокола, или всеки, на който Доган помага, е съмнителен. В този смисъл в следващите години политиците трябва да молят Доган да не им помага. Което не омаломощава лидера на ДПС, но омаломощава всеки, който разчита на него. Всъщност българите се подразниха много сериозно на твърдението, че без Сокола не може да се избере президент.
И защото жените харесват Борисов и Плевнелиев. Ако някъде сбърка този тандем оттук нататък, трябва да виним жените избиратели. Те просто предпочетоха Мъжкаря и Възпитания, които заедно дават един почти цял съвършен мъж (поне на Балканите). Жените не пожелаха стария секссимвол Данаилов и чиновника символ Калфин, както и връзката им с Първанов (старото) и Станишев (момченцето). Дори не подозирате какъв фактор за вота беше това. Просто политическата нива на БСП не е засята и синорите личат отдалече. На неин фон Борисов е организирал стопанство като израелски кибуц - с дисциплина, национализъм и ясен началник
Май това се услажда на българите.
В тази картинка има само едно, което може да провали и дори подиграе усилията на Борисов. Това е пренатягането на всички, които смятат, че го обичат. Пренатягане като това, да го направиш и почетен художник. Това ще се случва все повече - заради все повечето власт, с която разполага той. Българското венцехвалене е провалило не един достоен човек и не едни добри намерения. Цялата власт, царската корона - колкото по-голяма става, тя има един огромен негатив - няма кой да ти каже, когато си гол. Да поживеем, да видим.
Краят на света
Краят на света се пада в петък. Толкова много рекламиран край на света досега не сме имали. Всички гледни точки към края на света. Вестникарски приложения - краят на света според маите и според чукчите. А никой не каза, че 21 декември 2012-а се пада петък. Което си е загуба, защото щеше да е най-добре краят на света да е след един тежък уикенд, който предполага жесток махмурлук. Редно е да се направи и такава анкета - как го искате края на света - вечерно време, сутрин рано или в сряда? И филм за това, какво точно смятаме да правим, когато дойде краят на света.
Ако се разпределим по нации, със сигурност гърците ще решат, че до Онзи петък просто няма да работят. В същото време китайците ще изобретят нов свят, някаква нова планета, на която ще пише "мейд ин Чайна". Американците ще се зарадват, че вече няма да имат дългове, арабите ще покрещят, че "Аллах е велик" (така е!), а българите ще се натряскат като на Нова година. Нов свят, нов късмет. А Европейският съюз ще се срещне на високо равнище поне десетина пъти, за да обсъди обща резолюция по повод края на света, която накрая ще остане неподписана от Финландия и Холандия, които няма да искат да са в един и същи край на света с Румъния и България Бай Мильо от село Цар Асен, Пазарджишко, твърди, че краят на света ще започне от май догодина и ще продължи няколко месеца. Същото твърди един човек от Петрич, а също така и повечето екстрасенси по вестниците, които обаче се застраховат - краят на света щял да настъпи само в духовното измерение. Бай Мильо обаче е твърдо уверен, че краят на света е катаклизъм, който е като буря. А окото на бурята щяло да бъде над неговото село. Сиреч там щяло да е почти спокойно. Бай Мильо има планове за селото си за догодина. Там ще практикуват настаняване и туризъм по повод края на света. Същият бай Мильо отрича провидението на маите. Твърди, че маите просто са смятали календара до едно време, после просто за забравили календара в едно мазе и са се отдали на гонене на вещици и лов на политически противници. Маите са нещо като БАН. БАН и в момента прави някакви изчисления за света и за хората, и ако от догодина спрат парите на БАН, учените просто ще излязат на улицата, а изчисленията ще останат недовършени - като календара на маите. Така след 5000 години някой ще намери в едно мазе изчисленията на учените от БАН и ще реши, че това е календарът на БАН, които е свършил и следователно и светът трябва да свърши. Така ще стане.
Бойко Борисов няма да присъства на края на света, което в голяма степен означава, че същият няма да се състои. Краят на света трябва да има лентичка за прерязване или поне се нуждае от декларация, че дотук ни доведе кризата. Или поне от обяснение.
Светльо Витков вече каза, че краят на света отдавна е настъпил. Достатъчно е да отворите вестниците. Там краят на света настъпва всеки ден за семейството на Гълъбин Боевски. Без никаква истинска информация кокаинът на Гълъбин за пореден път е повод да смачкаме цял един български шампион. И децата му, и жена му. Ако Гълъбин беше част от някаква мафия, същата мафия щеше да се погрижи за семейството му. Но Гълъбин не е част от това. И семейството му попада в ада на анонимните хейтъри от все по-извратените жълти издания. Пощадете децата на Боевски.
Няма кой да ги спре - Борисов се среща с Беновска и си говорят за медиен монопол. Няма монопол - нормалните вестници са живи. Но има кърваво отмъщение към всеки, който не е Бойко Борисов и е имал нелеката задача да бъде малко известен в тази страна. Жълтите вече обръщат палачинката. Доскоро Плевнелиев беше красавец и пич по техните страници. От вчера вече е разведен от тях
Пак там Наглите няма да бъдат осъдени. Отървават се, защото властта е слаба, явно е от текста. Но това е нищо в сравнение с ударите по Кунева - била тигрица в леглото. А патриарх Максим искал да го канонизират. Идиоти. Неразумни юроди. Краят на българския свят отдавна е настъпил с многохилядното заглавие "Лили замяза на шимпанзе". Зловещите харпии на хартията. Лили отдавна трябваше да препсува тази страна и да отиде на топло да си гледа живота. Защото преди да свърши един свят, винаги преди това свършват всички свещени неща по рафтовете на тълпата.
Краят на света настъпи с боядисването на една коза в розово. Това е българското пиарско решение. Това влезе в новините на цялата планета. Бездомна коза, агитираща за бивши комунисти. Собственикът на козата се скри. Не даде интервю. Това е противоречието на епохата - искаш да кажеш нещо и оставяш на козата ти да го каже. Страхливата смелост е част от нашия характер. Защо мълчиш ти, а делегираш правото си на свобода на словото на коза?! Това измислиха българите, за да станат известни тази седмица. Единственото, което помрачи тяхната слава, е решението на Папандреу да даде на референдум спасителния план на ЕС за Гърция. Просто Балканите с техните кози никога няма да са част от Европа.
Балканите са музей на края на света. Рухналите сгради, липсата на пътища, миризмата на старост - всичко това е музеят на нещо бивше. Мислехме, че това е музей на социализма и постсоциализма, но всъщност това е краят на света. За доказателство може да ви служи една малка дописка, има я във всички вестници. А тя е, че подводницата "Слава" отива в музей. Никой вече не помни какво е свършила тази ръждавина. Днес я изпратихме, без да я заменим с друга подводница. Не знам защо, но веднъж бях в една лудница, където едно младо момче с шизофрения ми каза, че държава без подводници не е истинска държава. Сетих се за него и за "Слава" тези дни.
Ако някой се чуди как ще свърши светът, трябва да дойде у нас. Трябва да направим тренинг център за свършеци на света.
Светът някой ден сигурно ще свърши в разруха, безчестие, забрава, егоизъм, мълчание, липса на технология за нов свят и страх. Ние имаме от всичко това. Не е нужно да чакаме петък, 21 декември 2012. Светът свършва там, където свършва логиката. А тя наоколо е следната - на последна страница на един вестник рекламират книга за края на света. До него стои друг вестник - неговата последна страница пък е реклама на кренвирши и свински врат без кост за 4,69. Намален е от 6,29 до 4,69 лв. И зеле. С произход България, за 25 стотинки. Това зеле, ако съдим по другия вестник, е последното бъдещо кисело зеле преди края на света. Защото догодина много хора ще се замислят - така и така идва краят на света - дали да слагам зеле, или да не слагам зеле?! Въпрос, на който нито политиците, нито медиите имат отговор.
Мартин Карбовски
Ако се разпределим по нации, със сигурност гърците ще решат, че до Онзи петък просто няма да работят. В същото време китайците ще изобретят нов свят, някаква нова планета, на която ще пише "мейд ин Чайна". Американците ще се зарадват, че вече няма да имат дългове, арабите ще покрещят, че "Аллах е велик" (така е!), а българите ще се натряскат като на Нова година. Нов свят, нов късмет. А Европейският съюз ще се срещне на високо равнище поне десетина пъти, за да обсъди обща резолюция по повод края на света, която накрая ще остане неподписана от Финландия и Холандия, които няма да искат да са в един и същи край на света с Румъния и България Бай Мильо от село Цар Асен, Пазарджишко, твърди, че краят на света ще започне от май догодина и ще продължи няколко месеца. Същото твърди един човек от Петрич, а също така и повечето екстрасенси по вестниците, които обаче се застраховат - краят на света щял да настъпи само в духовното измерение. Бай Мильо обаче е твърдо уверен, че краят на света е катаклизъм, който е като буря. А окото на бурята щяло да бъде над неговото село. Сиреч там щяло да е почти спокойно. Бай Мильо има планове за селото си за догодина. Там ще практикуват настаняване и туризъм по повод края на света. Същият бай Мильо отрича провидението на маите. Твърди, че маите просто са смятали календара до едно време, после просто за забравили календара в едно мазе и са се отдали на гонене на вещици и лов на политически противници. Маите са нещо като БАН. БАН и в момента прави някакви изчисления за света и за хората, и ако от догодина спрат парите на БАН, учените просто ще излязат на улицата, а изчисленията ще останат недовършени - като календара на маите. Така след 5000 години някой ще намери в едно мазе изчисленията на учените от БАН и ще реши, че това е календарът на БАН, които е свършил и следователно и светът трябва да свърши. Така ще стане.
Бойко Борисов няма да присъства на края на света, което в голяма степен означава, че същият няма да се състои. Краят на света трябва да има лентичка за прерязване или поне се нуждае от декларация, че дотук ни доведе кризата. Или поне от обяснение.
Светльо Витков вече каза, че краят на света отдавна е настъпил. Достатъчно е да отворите вестниците. Там краят на света настъпва всеки ден за семейството на Гълъбин Боевски. Без никаква истинска информация кокаинът на Гълъбин за пореден път е повод да смачкаме цял един български шампион. И децата му, и жена му. Ако Гълъбин беше част от някаква мафия, същата мафия щеше да се погрижи за семейството му. Но Гълъбин не е част от това. И семейството му попада в ада на анонимните хейтъри от все по-извратените жълти издания. Пощадете децата на Боевски.
Няма кой да ги спре - Борисов се среща с Беновска и си говорят за медиен монопол. Няма монопол - нормалните вестници са живи. Но има кърваво отмъщение към всеки, който не е Бойко Борисов и е имал нелеката задача да бъде малко известен в тази страна. Жълтите вече обръщат палачинката. Доскоро Плевнелиев беше красавец и пич по техните страници. От вчера вече е разведен от тях
Пак там Наглите няма да бъдат осъдени. Отървават се, защото властта е слаба, явно е от текста. Но това е нищо в сравнение с ударите по Кунева - била тигрица в леглото. А патриарх Максим искал да го канонизират. Идиоти. Неразумни юроди. Краят на българския свят отдавна е настъпил с многохилядното заглавие "Лили замяза на шимпанзе". Зловещите харпии на хартията. Лили отдавна трябваше да препсува тази страна и да отиде на топло да си гледа живота. Защото преди да свърши един свят, винаги преди това свършват всички свещени неща по рафтовете на тълпата.
Краят на света настъпи с боядисването на една коза в розово. Това е българското пиарско решение. Това влезе в новините на цялата планета. Бездомна коза, агитираща за бивши комунисти. Собственикът на козата се скри. Не даде интервю. Това е противоречието на епохата - искаш да кажеш нещо и оставяш на козата ти да го каже. Страхливата смелост е част от нашия характер. Защо мълчиш ти, а делегираш правото си на свобода на словото на коза?! Това измислиха българите, за да станат известни тази седмица. Единственото, което помрачи тяхната слава, е решението на Папандреу да даде на референдум спасителния план на ЕС за Гърция. Просто Балканите с техните кози никога няма да са част от Европа.
Балканите са музей на края на света. Рухналите сгради, липсата на пътища, миризмата на старост - всичко това е музеят на нещо бивше. Мислехме, че това е музей на социализма и постсоциализма, но всъщност това е краят на света. За доказателство може да ви служи една малка дописка, има я във всички вестници. А тя е, че подводницата "Слава" отива в музей. Никой вече не помни какво е свършила тази ръждавина. Днес я изпратихме, без да я заменим с друга подводница. Не знам защо, но веднъж бях в една лудница, където едно младо момче с шизофрения ми каза, че държава без подводници не е истинска държава. Сетих се за него и за "Слава" тези дни.
Ако някой се чуди как ще свърши светът, трябва да дойде у нас. Трябва да направим тренинг център за свършеци на света.
Светът някой ден сигурно ще свърши в разруха, безчестие, забрава, егоизъм, мълчание, липса на технология за нов свят и страх. Ние имаме от всичко това. Не е нужно да чакаме петък, 21 декември 2012. Светът свършва там, където свършва логиката. А тя наоколо е следната - на последна страница на един вестник рекламират книга за края на света. До него стои друг вестник - неговата последна страница пък е реклама на кренвирши и свински врат без кост за 4,69. Намален е от 6,29 до 4,69 лв. И зеле. С произход България, за 25 стотинки. Това зеле, ако съдим по другия вестник, е последното бъдещо кисело зеле преди края на света. Защото догодина много хора ще се замислят - така и така идва краят на света - дали да слагам зеле, или да не слагам зеле?! Въпрос, на който нито политиците, нито медиите имат отговор.
Мартин Карбовски
Логиката на живота
В смолянското село Баните преди 15 години имало пет мечки. Днес са 40. Хората са луднали от страх и не могат да събират реколтата и да си гледат добитъка. На молбите на селяните мечките да бъдат отстреляни, министерството на околната среда предлага програми - обучения за съвместно съжителство.
Ако държавата България беше жена, тя щеше да е шизофреничка. Програма за съвместно съжителство с мечки могат да предложат само освидетелствани идиоти, на които у нас им се вика държавни служители.
Мога само да изреждам логиката на живота у нас - логиката, която всеки ден до кръв се бие с логиката на държавния служител. Същият, който гради пейзажите у нас. Отец Иван подслонява хора. Сам строи, сам събира пари. Вече втори път искат да му бутат приюта. Как се бута приют? Предлагаме да го бутнете така, както бутнахте незаконните къщи на повечето цигани у нас - и бедни, и богати. Сиреч да го оставите. Защото за да бутнеш приюта на отец Иван, трябва не просто да си идиот, а злонамерен идиот.
Което си е обида за идиотите
В Пловдив вместо стенописи някой налепил готови тапети на църква. Изображенията са пак на светци, но да слагаш тапети на църква е кощунство. По-скоро е опит църквата да бъде превърната бързо в цех за производство на религиозност и прилежащата му търговия със свещи. Ако някога сте били в настоятелството на малка църква, сигурно ще знаете - понякога монаси и свещеници бързат да завършат "обекта" си и плашат, че ще наредят гипсокартон вместо фрески. Fast църква, като бърза храна. Това е злобно, ненужно и обезверява всеки, който е дал и един лев за църковна тухла в живота си. Спрете тази лудост. Уважавайте миряните, които правят храмове и ви ги подаряват. Все едно някой да ви подари фабрика и дом едновременно. Но цинизмът в църквата е повече от този в порнофилмите.
Според делото "Наглите" да отрежеш два пръста от ръката на човек е лека телесна повреда. Според други дела заливането с киселина също е лека телесна повреда. Леко телесно увредени хора вървят по улиците и вече не приличат на хора и вече не могат да се ръкуват. Логиката на живота е победена от доста време в съдебната система и това продължава въпреки щедрите обещания и натиска отвън. Най-тромавите и закостенелите държавни чиновници се оказаха точно там - в Темида. Няма дума за тях.
Вчера върнаха детето на една циганка, която преди време просеше на канала и "Граф Игнатиев". Циганката и мъжът й (тартор на просяците) били минали през курсове за родители. Затова те са вече готови родители и можете да им се доверите за това дете. Нещо като програма за съвместно съжителство с мечка - детето при майка си, същата, която го експлоатира за просия. Но няма как - ще се живее с майката. А на майките на социалните работници не им ли е горещо?
През септември онази Карамфилка, която преди време се опита да продаде детето си на мен, на живо в ефир, си призна пред съда вината. Ах, такова развитие на делото не очаквахме. Съвестта на циганката е проговорила? Нищо подобно. Докато социални работници, зам.-министри, журналисти и приемни семейства се борихме тези деца повече да не видят тази майка, се оказа, че
нейният сводник е припознал децата й като свои
Приписал си ги е, макар че не са негови и макар че е можел да направи това преди десет години. Сега той ще е попечител на децата на проститутката вместо нормално приемно семейство. Обречени ли сме: отнехме децата от майката курва (която ги продава), за да станат деца на таткото сводник (който дали ще ги научи на английски)???
Държавата с нейния тежък апарат беше надхитрена от един сводник и от една циганка, която продава утробата си за 5 лева, а децата си за 1000 евро. Толкова тъпа държава няма никъде. Убийте логиката на живота. Това е българският начин да се прави държава. И това са само примерите от днес. Утре логиката на живота ще бъде стъпкана наново. Засрами се, държаво!
Мартин Карбовски
Как се дава интервю
Преди много години интервю се наричаше нещо, което разказваше история или съдържаше в себе си цяла една философия.Мартин Карбовски
Преди много години интервю се наричаше нещо, което разказваше история или съдържаше в себе си цяла една философия. Днес интервю се нарича нещо, което прилича на корида, в която тези, които имат рога, трябва да бъдат разпънати на кръст и да им се жигосат топките.
Интервю беше нещо, което се дава. Днес то е нещо, което се взима, освен това може да се произведе от човек с неизмити пръсти върху стара клавиатура, запазила ДНК-то на една мастурбираща анонимност.
Преди в интервютата раздаваха морал и сентенции интервюираните. Днес това е приоритет на интервюиращите. Огледайте се - въпросите стават все по малко, констатациите - все повече.
Затова и заради Цветанка Маринова, която със страх дойде да говори при Карбовски, но после без страх обиколи всички телевизии, трябва да поставим началото на правилата за Новия вид интервю. То малко прилича на война, малко на кухня, малко на полицейско насилие и малко на телефонна измама.
Всеки, който дава интервю, трябва да знае, че журналистите напоследък не искат да чуят версия. Те искат да чуят фойерверките, които късат от пръстите на публиката. Първото и основно правило в едно интервю е, че може да лъжете. Не е добре, но е ваше право. Огледайте се - всеки ден от телевизора някой лъже. Защо, когато става дума за една лична история, да не може да се представи субективна версия? Разбира се - нормалният журналист в следващото си предаване може да покани някой да ви опровергае. Но в следващото предаване.
Войната
Всеки ден в кухнята на госпожа Журналистика текат преговори кой къде да гостува. В момента журналистите се молят на политици и звезди да им дойдат на крака. Предаванията "с гости", каквото единствено беше преди 20 години "Всяка неделя", днес са повече от 100. Гостите хитруват и поставят глупави условия. Да не говорим за това, да не говорим за онова... Хората, които отиват в студио и не поставят условия, вече изчезнаха. От една страна, хората все повече искат да скрият нещо от живота си, от друга страна - журналистите им правят номера. Хората, които отиват в телевизия или дават интервю на вестник, трябва да знаят, че реално могат да водят войната си и културно. Например - преди да излезе интервюто във вестник, поискайте да го видите. Преди да отидете в телевизия, попитайте дали ще бъдете сами и какви материали ще бъдат излъчвани по време на вашето гостуване. Примерно - Лора изненада Ванко 1 с материал на bTV отпреди десет години. Докато любезничеше с него, в един момент го зашлеви със спомени на момиче, което смята Ванко 1 за звяр, сводник и мръсник. Не коментираме какъв е Ванко, разбира се, че той е мръсник, но не е единственият мръсник в тази ситуация - коментираме, че той не знаеше за тази "изненада". Иначе Лора преди това много любезно го беше убеждавала в своята добронамереност. Войната е малко смешна. Такъв номер моят екип е правил на Кузов. Само на недобре осъден педофил трябва да се прави такъв номер. Върху осъден сводник упражнението не е същото.
Това е и войната със заглавията. Сидеров отива в една редакция, за да се кара какво са написали. При сдобряването дава интервю. На следващия ден интервюто е със заглавие: "Ще спя с когото си искам!" Това ли търсеше като ефект Сидеров? Едва ли. Но и той постъпва умно, като отива на крака при жълтите. А жълтите винаги ще те прецакат.
Кухнята
За да успокоят госта си, за да го приспят, журналистите - ах, тези сладури, правят разговора кухненски. Говорим си за мода, после за какво обичате да ядете, после как сте в кревата, после как го прави съседът, после - аха, ама вие спите ли често със съседа си?!!! Гостите трябва да поставят границата на своята кухня пред журналиста и да не го допускат повече в нея. Нека да е ясно - в кухнята на един човек винаги е мръсно. Недоброжелателният поглед винаги ще забележи петно и кирлива риза. Въпреки това ние живеем в епохата на кухненските интервюта, защото тълпата иска да види мръсните ризи на светлите личности. То па едни светли личности... Реално живеем в епохата на Анонимните срещу Излишно известните. И анонимните командват. Най-анонимни са тези, които задават въпросите. В жълтата преса дори имената им не знаете.
Полицейско насилие
Това е сериозният жълт шантаж, който има наистина голям успех. Един жълт вестник плю по Гълъбин Боевски, после производният му всекидневник плю по жена му, после на същите страници се появява интервю с майката на Гълъбин. Насилието винаги е безпринципно. То е като да се играе на лошо ченге и добро ченге. Днес ще напишем, че Боевски е престъпник, въпреки че няма присъда за това. Същото твърдение е повод да питаме майка му дали е престъпник. Жената е под стрес, бедна и смотана - ще я питаме нежно. Тя не разбира гадната игра на вестника. Основно правило в даването на интервю е да не говориш с тези, които се държат с теб като хунта на стадион. Това е като въпроса: "Вие гей ли сте? Ама наистина ли не сте? Абе не може да не сте малко гей и вие?! Ама как така не сте гей, като вестниците писаха преди време?" Днес аз мога да напиша нещо за собствениците на жълти вестници, да твърдя, че те са гейове, и после трябва те да ми дадат интервю, нали? Опровергайте бе, гейове!
Телефонна измама
Освен ако не става дума за земетресение, никога не давайте интервю по телефона. Никога не говорете с журналист приятел - особено от жълта медия. Никога не знаете дали ви записва и как ще ползва записа. Стана ми жал за Цветанка Маринова, която не знаеше дали е дала интервю за екипа на Патрашкова. Да, говорила е с една журналистка, но въпреки големия шум, в който се твърди, че има запис, никъде няма уговорка кога ще излезе това интервю. Случва се често така - на развълнуван човек му се обажда познат журналист, правят някакви уговорки, но не стигат до договореност за интервю. По време на разговора развълнуваният човек казва неща, които не би искал да бъдат интерпретирани. Това е интервю тип "телефонна измама". Трябва да се прави само на държавни чиновници, които така или иначе винаги се крият. В него фактът, че някой е говорил с някого, не означава интервю, а още по малко заглавие от сорта "абортирах от Веско". Договорете заглавието. Иначе има хора, които ще продадат всяка ваша грешка на езика. И още малко телефонна измама - същата Цветанка отива при "Отчаяните съпруги". Там вместо утешение получава два шамара - първо Патрашкова по телефона, която казва, че Цветанка лъже и е дала интервю, после редакторите набират Веско М. и правят капан и на двамата бивши съпрузи. Това договорено ли беше? Искаше ли Цветанка да говори с мъжа си в ефир точно в това предаване? Хитрини като тези убиват госта ти утре. Наистина трябва да са арсенал само за педофили.
Госпожа Журналистика забрави какво работи. Тя е дементна старица, която се опитва да се гримира като кокетка, но всъщност е телефонна измамница. Трябваше хората да бъдат оставени да говорят. Днес те се плашат - от лошо отношение, от жълти въпроси, от истината често. Един мъдрец беше казал - като не знаеш какво да кажеш, кажи истината. Не е ясно обаче кой точно журналист днес заслужава истината. Предаванията се разделиха на две - едните са официозни и смешни в лъжите си. Другите са жълти и излишни в истините си. По средата стоят Гостите. Те приличат на оредяващи маймуни в една джунгла, където операторите на "Енимал планет" са вече местното население. Днес тази статия трябваше да е далеч по-гневна. Но не би - трябва да се запази баланс между търсенето на истината и самата истина. Другото е истерия. А разликата между истерия и истина е страшна.
Абонамент за:
Публикации (Atom)