Как са пренесени документите, униформата и оръжието на Васил Левски от Румъния в Търново

За това разказва в спомените си за българските въстания, издадени през 1983 година, революционният деец Никола Обретенов. Към края на юни 1872 година Левски занася в Гюргево документи на БРЦК и ги поверява на верни комитетски дейци заедно с униформата си от Българската легия и оръжието си, за да ги прехвърлят в България. С тази задача се заема присъстващият на срещата син на баба Тонка от Русе Никола Обретенов. Използван бил моментът, че на Петровден се провеждал в продължение на цяла седмица панаир в Гюргево, по времето на който преминаването през р. Дунав ставало масово и без документи.
„Левски ми предаде – пише в спомените си Обретенов – напечатания устав, квитанционни кочани и други книжа заедно с униформата, сабята и пушката, за да ги прехвърля в България и препратя в Търново, от гдето трябваше да му се предадат в Българско. В същото време Левски ми повери и три изрезки таен шифър, които ние наричахме „скари” за Букурещ, Гюргево и Плоещ за кореспондиране”.
Пренасянето на подозрителния багаж Обретенов преценява като много отговорно и рисковано дело и обмисля сериозно начина и хората, на които да се повери, за да се запази в тайна. Затова той повиква майка си баба Тонка от Русе, с която обмислят подробностите. Време за губене нямало. Тя се свързва с доверени жени и роднини в Гюргево – дъщеря си Петрана, майката на Д. Горов, баба Станка, и се заемат с опасната работа. Тъй като за пренасяне на пушката и сабята била нужна висока фигура, от Букурещ извикват съпругата на Любен Каравелов Наталия. Жените привързват отделните вещи под дрехите си. Каравелова привързва с връв пушката и сабята под дългата до петите й дреха и в определеното време наемат каик и се отправят за Русе като женска компания. Никола Обретенов тръгва с друга лодка преди тях, за да ги посрещне на русенския бряг. Наталия Каравелова не могла да седне и стояла права. Каикчията турчин няколко пъти й предложил да седне, но вместо нея баба Тонка му отговорила на турски, че коконата много обичала да гледа реката и затова предпочитала да стои права.
Като стигат на русенския бряг, където имало портичка за къщата на баба Тонка, ги посрещнал Али ефенди, полицейският паспортен пристав на пристанището. Той, като забелязал толкова жени с баба Тонка, я попитал какъв е този калабалък с нея. Смелата революционерка не се смутила и като дава път на жените да отидат в дома й, се спира да му обясни: „Нали знаеш, че имам дъщеря мома, ще я сгодявам за един момък от Гюргево. Това са свати, които идват за годежа. Заповядай и ти да те почерпя, както е нашият обичай”. Али ефенди обещал да се възползва от поканата, но отишъл към службата си. Баба Тонка побързала да настигне жените вкъщи, където ги очаквал Никола. Тъкмо успели да приберат всичко, което носели в тайното скривалище, и Али ефенди пристигнал за почерпката. Баба Тонка го напоила с ракия и той си заминал. Така пренасянето на важния товар дотук преминало благополучно. Само на Наталия връвта, с която била превързана пушката, направила рана на рамото.
Рано на следващия ден Никола Обретенов с близките си опаковал багажа в юрган и дюшек, увил го в черга и го зашил като денк. Той намерил каруцар за Търново, но възникнали нови трудности. При конака в каруцата се качил турски ефенди – офицер, който също отивал за Търново. Обретенов разказва по-нататък: „Като видя багажа, турчинът ме попита: „Защо носиш толкова багаж?”. Казах му, че напускам Русчук и отивам да се цаня на работа в Търново. Като стигнахме махалата Сарая на края на Русе, каруцарят се обърна към мен и ме попита: „Момче, имаш ли тескере за Търново?”. Казах му, че имам и почнах уж да го търся в джобовете си, но не можах да го намеря. Казах, че съм го забравил вкъщи. „Иди го намери и ми го донеси, защото на нас, каруцарите, ни е забранено от полицията да возим пътници без тескерета”. Нямаше как, върнах се да си извадя тескере. Но чиновникът в участъка ми каза, че ще ми издаде тескере, ако му представя бележка от бирника, че съм си платил данъка. Отидох при бирника бай Стефан Гирдански и го помолих да ми издаде бележка, а като се върна, ще му се изплатя, но той отказа. Такива бяха българите на турска служба – по-лоши и от турците. Изпаднах в затруднено положение, багажът трябваше да се достави в Търново, но нямах пари да платя. Отново на помощ дойде горката ми майка, тя не знам откъде намери пари. Платих данъка, взех тескере и го показах на каруцаря. Намерих ефендито заспал върху багажа – по-голяма сигурност откъде можех да намеря”.
В гр. Бяла пътуващите спрели да пренощуват. Обретенов останал да спи в каруцата при багажа, макар че турският офицер му предложил да му уреди стая в конака.
В Търново ефендито слиза при конака, Обретенов закарва багажа в Щърбаковия хан, заключва го и тръгва да търси дома на Иван хаджи Димитров, председател на Търновския революционен комитет, и го уведомява за поръката на Васил Левски. Като се мръква, Димитров изпраща свои комитетски хора да пренесат денка в дома му. Извадени са вещите на Апостола. На сутринта Никола Обретенов заминава обратно за Русе доволен, че е успял да изпълни благополучно волята на Васил Левски.

Христо СТАНЕВ



http://www.borbabg.com/?action=news&news=20197