БЯЛО КОНЧЕ в моя сън
вее буйната си грива.
В полунощ излизам вън -
кончето не си отива.
Младата луна - седло.
Звездните лъчи юзда са.
В детството ли е било?
В младостта ли ме пренася?
Конче, конче, я поспри,
южен вятър духа вън.
Докато броя до три,
да се сбъдне моят сън!
Иван Вълев
Няма коментари:
Публикуване на коментар