Егоизъм и алтруизъм

 
Различните възгледи за щастието показват колко широк може да е диапазонът на щастието. Тогава щастието не е ли твърде относително? Възможно е ли например човек да е щастлив независимо от другите или щастието на индивида зависи от живота на другите около него? Трябва ли човек да жертва собствения си интерес, ако само така ще подкрепи интереса на голяма група от хора? Спорът по този въпрос разделя хората на егоисти и алтруисти.
  • Егоизъм – да живееш за себе си
Егоистът преследва само собствения си интерес, без да отдава дължимото на интересите на другите. Той не се интересува дали неговите стремежи помагат или пречат на другите да постигнат и те своите цели. Егоистът е обладан от грижата за собственото си Eгo и тя го заслепява за всичко останало. Според Томас Хобс човек по природа е егоистично същество, което в стремежа си да се съхрани стига до войни. Егоизмът може да не води винаги до войни, но лесно води до липса на сътрудничество.
Егоистът има свои аргументи. Според него човек може да допринася за общото щастие, но само ако започва от себе си. Най-сигурният начин да направиш човечеството по-щастливо, ако първо ти сам станеш щастлив. Признак на лоша загриженост е да се жертваш за някого (а на него твоята жертва може да не му е нужна) и поради това да пренебрегваш собственото си благо, твърди егоиста. Не рядко тази грижа за себе си прави егоиста перфекционист и е трудно да отречем добрите му качества.
  • Алтруизъм – да живееш за другите
Алтруистът обаче не е удовлетворен от подобна апология на собствения интерес и щастие. Той е убеден, че щом човек е социално същество, тогава неговото щастие е възможно само сред щастието на другите. И нещо повече. Щастието на другите е и негово щастие. Ако помагаме на другите, ние постигаме двоен ефект. Първо, допринасяме за тяхното щастие. Второ, ние сме щастливи от този си принос, следователно нашето щастие е “удвоено”.
До каква степен човек трябва да бъде алтруист? Крайните алтруисти са самопожертвователни, умерените – просто дават предимство на общия интерес. Примери за алтруистичен живот можем да видим в биографиите на Алберт Швайцер и майка Тереза, но първообраз на жертвения алтруизъм е животът на Исус Христос.

Няма коментари:

Публикуване на коментар