Манифест за обновление на либерализма

Публикувано на 28 октомври 2018 от ЛИБЕ

Манифест за обновление на либерализма

Оригиналният текст е публикуван в  броя на сп. Eкономист от 15.09.2018 г.

Превод: Мариела Пенчева, сдружение ЛИБЕ

Успехът превърна либералите в самодоволен елит. Те трябва да съживят волята си за радикализъм.

Либерализмът създаде модерния свят, но модерният свят се обърна срещу създателя си. Европа и Америка болезнено се задъхват от бунта на масите срещу либералните елити, които се възприемат като обслужващи своите собствени интереси и неспособни или нежелаещи да решат проблемите на обикновените хора. В различни държави, 25-годишният период на промяна към повече лична свобода и свободен пазар се обръща, като дори и Китай, който скоро ще бъде най-голямата световна икономика, свидетелства, че диктатурите могат и да процъфтяват.

За нас в Економист това е твърде обезпокоително. Списанието ни бе създадено преди 175 години, за да провежда каузата именно на либерализма – не на про-левия прогресивизъм, дошъл от кампусите на американските университети, нито на про-десния „ултралиберализъм“, забъркан от френските влиятелни медии, подчинени на силните на деня, а либерализъм, разбран като всеобщо задължение спрямо достойнството на всеки отделен човек, за свободен пазар, ограничаване намесата на държавата и вяра в човешкия прогрес – все ценности, застъпвани посредством дебат и реформи.

Основателите на Економист биха се изумили, ако можеха да сравнят настоящия живот с бедността и нищетата от 40-те години на ХIХ век. За тези 175 години, общата продължителност на човешкия живот е нараснала от 30 до над 70 години. Делът на хората, които живеят под прага на крайна бедност е спаднал от 80% на 8%, като крайният брой е спаднал наполовина, а трябва да се отбележи и че общият брой на живеещите над прага на бедност е нараснал от около 100 милиона на над 6,5 милиарда души. Грамотността се е повишила петкратно, достигайки над 80% от световното население. Гражданските права и върховенството на закона са несравнимо по-силно гарантирани дори в съпоставка само с няколко десетилетия назад. В много страни хората вече са свободни да изберат как и с кого да живеят.

Естествено, това не е заслуга само на либералите. Да не забравяме обаче, че докато фашизмът, комунизмът и други деспотични режими, при които търговските връзки с външния свят бяха силно ограничени или не съществуваха, се провалиха през 19 и 20 век, либералните общества процъфтяваха. По един или друг начин, либералната демокрация се разпространи като доминираща Запада и от там към другите части на света.

Лаврите, на които не лежим

Политическите философии, все пак, не могат да лежат само миналата си слава, те трябва да обещаят и по-добро бъдеще. И тук именно либералните демокрации се изправят пред сериозно предизвикателство. Гласоподавателите на Запад се усъмниха, дали системата работи в тяхна полза или дори, дали е честна. Според проучвания на общественото мнение от миналата година едва 36% от германците, 24% от канадците и 9% от французите смятат, че следващото поколение ще живее много по-добре от родителите си. Само за една трета от американците под 35 години е жизнено важно да живеят в демокрация, а цели 18% биха приветствали военен режим в сравнение със само 8-те % отговорили по този начин през 1995 г. В глобален мащаб, според неправителствената организация Фрийдъм хаус, гражданските свободи и политически права са намалели през последните 12 години като през 2017 г. 71 държави са докладвали загуби в тези области, а само 35 са отбелязали напредък.

Противно на всичко изброено, Економист продължава да вярва в силата на либералната идея. През последните 6 месеца, ние отбелязваме 175-тата си годишнина със серия от онлайн статии, дебати, подкасти и филми, които изследват проблемно как да отговорим на критиките спрямо либерализма. В този брой публикуваме есе-манифест за обновление на либерализма – либерализъм за хората (пълен текст на есето на английски език тук). Това есе съдържа идеи как държавата може да работи по-усърдно за добруването на гражданите си посредством реформи на данъчната система, социалните и имиграционни политики, както и в образованието. И още, икономиката трябва да се освободи от нарастващата власт на корпоративните монополи и територално-градоустройствените ограничения, които пречат на хората да се установяват в проспериращи градове и територии. Все пак, не на последно място е и призивът ни Западът да доизгради контура на либералния свят чрез надеждна военна мощ и подновени съюзничества.

Всички тези политики целят да се справят с основният проблем на либерализма – че при големия си триумф след разпадането на Съветския съюз той загуби яснотата във визията за неизменните си ценности. А именно с тях трябва да започне обновлението му.

Либерализмът възниква в края на XVIII век в отговор на хаоса след обявяване независимостта на Америка, френската революция и глобалните промени в индустрията и търговията. Основна догма на революционерите е, че за да построиш по-добрия свят, първо трябва да премахнеш съществуващия. Обратно на тях, консерваторите, от своя страна, са изключително подозрителни спрямо всяка революционна претенция за универсална правда и се стремят към запазване постиженията на обществото чрез управление на промяната, обикновено от страна на властимащите или директно на авторитарен лидер, който „знае най-добре“.

Двигател на промяната

Истинските либерали отстояват позицията, че обществата могат да се променят постепенно, за добро и от долу нагоре. Те се различават както от революционерите с отказа си да приемат, че хората могат да бъдат насилвани да припознаят нечии чужди идеи, така и от консерваторите, заради убеждението, че аристокрацията, йерархията и въобще всяка концентрация на власт имат склонност да се превръщат в инструмент на потисничество. Накратко, либерализмът започва като непримирим и енергичен поглед към света, но през изминалите няколко десетилетия либералите дотолкова свикват с властта, че в резултат губят желанието си за реформи. Либералните елити се чувстват спокойни, защото управлението им е изградено върху основата на меритокрацията и така могат да черпят привилегията на властта. Реалността обаче не е толкова елементарна.

Като свое най-ярко постижение меритокрацията създава условия за изключителен просперитет и богатство от нови идеи. В името на ефективността и икономическите свободи правителствата отвориха националните пазари за конкуренцията. Расовата и полова принадлежност или сексуалната ориентация никога не са били толкова незначителна бариера пред напредъка. Глобализацията даде възможност на стотици милиони души да напуснат бедността по родните си места да се влеят в нововъзникващите пазари.

На този фон либералната върхушка все успяваше да избегне ураганите на съзидателното разрушение. Удобни професии като юридическите са защитени посредством абсурдни разпоредби. За университетските преподаватели е достатъчно само да проповядват добродетелите на отвореното общество, за да гарантират вечността на своите назначения. На финансистите бяха спестени най-лошите последици на финансовата криза, когато работодатели им се покриха с парите на данъкоплатците. Идеята на глобализацията бе да има достатъчно печалба и за губещите, но твърде малко от тях реално го докараха дотам.

По всякакви начини либералната меритокрация се затваря и окопава. Според едно скорошно проучване, в периода 1999 – 2003 г. най-престижните американски университети са приели повече студенти от най-богатия 1% от населението, отколкото от 50-те % с най-ниски доходи. В периода 1980-2015 г. учебните такси за университетите в Америка са нараснали 17 пъти по-бързо от покачването на средния доход. 50-те най-големи градски агломерации на планетата приютяват 7% от световното население и там се произвежда 40 % от глобалния БВП. Но територално-устройствените закони се явяват пречка в този цикъл да се включат още повече хора, най-вече младите.

Управляващите либерали бяха дотолкова заети с опазване на статуквото, че забравиха какво представлява истинският радикализъм. Спомнете си как в кандидат-президентската си кампания Хилари Клинтън прикриваше липсата на големи и важни управленски идеи под градушката от малки и незначителни такива. Кандидатите за лидери на лейбъристката партия във Великобритания загубиха срещу Джереми Корбин, не защото той е изключителен политически талант, а защото те бяха изключително безлични. Либералните технократи измислят безброй умни политически решения, но не съумяват да въодушевят хората с тях. Това създава две класи – на активните и пасивните, на мислещите и непукистите, на създаващите политиките и на онези, които просто ги консумират.

Основите на свободата

Либералите забравиха, че основополагащата им идея е всеобщо уважение към всекиго. Уводната ни статия от юбилейния брой по повод стогодишнината на списанието ни през 1943 г. по време на войната с фашизма, изложи тази идея в два принципа. Първият е свобода, която е „не само  справедлива и мъдра, но и ползотворна…, така че нека оставим хората да правят, каквото пожелаят“. Вторият е принципът на общия интерес, а именно че „човешкото общество…би могло да бъде и сдружение за благото на всички“. Днешните либерални елити не се чувстват удобно с толкова приобщаваща дефиниция на свободата. Управляващата класа живее в сапунен мехур, посещава едни и същи училища, жени се помежду си, живее на съседни улици и споделя работни пространства. Извън властта от повечето хора се очакваше просто да се задоволят с нарастващия материален просперитет. За мнозина – притиснати между стагниращия икономически ръст и наложен след финансовата криза през 2008 г. остеритет – това се оказа поредното неспазено обещание.

Това е едната причина за спада в подкрепата към мейнстрийм партиите. Британските консерватори, може би най-успешната партия в историята, в момента получава по-голяма финансова подкрепа от завещания на свои починали членове, отколкото от членски внос и дарени средства от живите. В първите избори, проведени в обединена Германия през 1990 г. традиционните партии спечелиха над 80% от общия вот, докато скорошните проучвания им дават едва 45%, в сравнение с 41,5% за крайно десните, крайно левите и Зелените.

Вместо да търсят пресечни точки, сега хората се разделят по раса, религия и сексуална ориентация и това разрушава втория принцип на общия интерес. Политиката на индивидуалния подход спрямо отделна група е възможен отговор на дискриминацията, но тъй като отделните идентичности се роят неимоверно, политиката спрямо едни задължително влиза в конфликт с политиката спрямо останалите. И вместо да води до полезни компромиси, политическият дебат се изражда в междуособна война. Лидерите на десните формирования експлоатират с особена сила несигурността, породена от имигрантската вълна, за да съберат обществена подкрепа. Те най-арогантно използват аргументите на левицата, най-често относно политическата коректност, за да подхранват усещането на гласоподавателите си, че никой друг не ги взема насериозно. В резултат има обществена поляризация. Веднъж това води до парализа, а друг път – до тирания на мнозинството. В най-лошия случай подхранва почвата за крайно десен авторитаризъм.

Либералите губят и геополитическата битка. Либерализмът от ХIХ и ХХ век бе реакция първо на Британската морска хегемония, а после и на икономическото и военно господство на САЩ. За разлика от тогава, днес либералната демокрация е в отстъпление пред заелата ролята на саботьор Русия и претендиращият да е глобална сила Китай. И въпреки това, вместо да защитата съюзите и либералните институции, в които участва след края на Втората световна война, Америка ги пренебрегва, а в лицето на своя президент Доналд Тръмп, направо ги атакува. Този пораженчески импулс се основава на неразбиране. Както посочва историкът Роберт Кейгън, Америка не превключи от изолационизма си между двете световни войни към свръхангажираността си след втората световна, само за да се противопостави на Съветския съюз. Съвсем не. След хаоса на 20-те и 30-те години на ХХ в., които подхраниха фашизма и болшевизма, следвоенните ѝ държавници разпознаха света без лидери като заплаха. По думите на държавния секретар Дийн Ачесън, Америка вече не може просто “да седи в салона със заредена пушка и да изчаква събитията“.

Следователно, разпадането на Съветския съюз през 1991 г. не направи Америка по-сигурна. Ако либералните идеи не укрепят света, геополитическия риск се очертава като битка между „баланс на силите“ и „сфери на влияние“, което европейците преживяха през ХIХ век., и чиято кулминация бе в мочурливите бойни поля на Фландрия. Дори днешният мир да се задържи, то либерализмът пак ще страда от нарастващия страх от чуждестранните врагове, който тласка хората в ръцете на политици-силоваци и популисти.

Сега е назрял моментът да преоткрием либералното. Либералите трябва да сме по-малко погълнати в отхвърлянето на отправените ни критики, а да посветим времето си, за да поправим каквото не работи. Истинският дух на либерализма не търси запазване на постигнатото, а радикалната и дори разрушителна промяна. Економист бе създаден да се бори за отмяната на Зърнените закони, които облагаха с мита вноса на зърно във Викторианска Англия. Днес това ни звучи като комично дребнотемие, но през 1840 г. 60% от дохода на фабричните работници е отивал за прехрана, като една трета от това е била за хляб. Ние, като списание, сме се появили, за да защитим интереса на бедните срещу богатата каста на зърнопроизводителите. Днес, отново либералите трябва да застанем на страната на обикновените хора срещу олигарсите.

Либералите трябва да подходят сърцато към предизвикателствата на днешния ден. Ако успеят, то ще е заради ненадминатите им идеи за свобода и благоденствие.

Либералите трябва да преоткрият вярата си в личното достойнство и способността на хората сами да се грижат за себе си – най-добре, като започнат с ограничаване на собствените си привилегии. Трябва да спрат да се надсмиват на национализма, а да го отвоюват и изпълнят с приобщаваща гражданска гордост. Вместо да концентрират властта в централизирани министерства, да я разпределят между регионите и общините. Вместо да гледа на геополитиката като игра с нулев резултат между великите сили, Америка е най-добре да се върне към самоутвърждаващата се триада от военна мощ, фундаментални ценности и изпитани съюзници.

Добрите либерали винаги са били прагматични и адаптивни. Преди Първата световна война, Теодор Рузвелт повежда битка срещу безскрупулните барони-разбойници, които управляват най-големите монополи. Въпреки че много от ранните либерали се страхуват от управлението на тълпата, те прегръщат демокрацията. След депресията през 30-те години те признават, че правителството следва да има ограничена роля в управлението на икономиката. Частично, за да противодействат на фашизма и комунизма след Втората световна война, либералите проектират социалната държава.

Либералите трябва да подходят сърцато към предизвикателствата на днешния ден. Ако успеят, то ще е заради ненадминатите им идеи за свобода и благоденствие. Те трябва да приемат критиките и да приветстват дебата като източник на ново мислене, което да съживи тяхното движение. Те трябва да са смели и нетърпеливи да реформират. Особено младите хора имат цял един свят, който да си отвоюват.

Когато Економист бе създаден преди 175 г., нашият първи редактор Джеймс Уилсън обеща на читателите „безмилостна надпревара между интелигентността, която движи прогреса и назадничавото невежество, което дърпа назад“. Ето, че е време отново да подновим това обещание. И да призовем всички либерали да се присъединят към нас.

Колаж – Борил Гуринов