Защо измислиците побеждават истината

Ювал Ноа Харари, The New York Times, 24 май 2019 г.

Много хора смятат, че истината носи власт. Ако някои лидери, религии или идеологии представят реалността погрешно, в крайна сметка те ще отстъпят пред по-проницателни съперници. Затова придържането към истината е най-добрата стратегия за печелене на власт. За съжаление, това е само удобен мит. Всъщност истината и властта имат далеч по-сложна връзка, защото в човешкото общество власт означава две много различни неща.

От една страна, власт е да имате възможност да манипулирате обективните реалности: да ловувате, да строите мостове, да лекувате болести, да правите атомни бомби. Този вид власт е тясно свързан с истината. Ако вярвате на фалшиви физични закони, няма да можете да направите атомна бомба.

От друга страна, власт е да имате способността да манипулирате човешките вярвания, като по този начин карате много хора да си сътрудничат ефективно. Правенето на атомни бомби изисква не само добро познаване на физиката, но също и коордирината работа на милиони хора. Планетата Земя е била завладяна от хомо сапиенс, а не от шимпанзета или слонове, защото ние сме единствените бозайници, които могат да си общуват в големи групи. А подобно сътрудничество зависи от способността да вярваме в общи истории. Но тези истории не непременно са истина. Можете да обедините милиони хора, като ги накарате да вярват в напълно измислени истории за Бог, раса или икономика.


Двойствената природа на властта и истината води до любопитния факт, че ние хората знаем много повече истини от всяко друго животно, но също така и вярваме в много повече глупости. Ние сме едновременно и най-умните, и най-лековерните жители на планетата Земя. Зайците не знаят, че вселената е на около 13,8 млрд. години или че ДНК е направена от цистин, гуанин, аденин и тимин. От друга страна, зайците не вярват в митологичните фантазии и идеологическите абсурди, които за хипнотизирали безброй хора в продължение на хиляди години. Никой заек не би поискал да разбие самолет в сградата на Световния търговски център с надеждата да бъде възнаграден със 72 заешки девици в отвъдното.

Когато става дума за обединяване на хора около една обща история, измислицата всъщност има три предимства пред истината. Първо, докато истината е универсална, измислиците са по-скоро локални. Следователно, ако искаме да обособим нашето племе от чуждите, една измислена история ще послужи много повече като маркер за идентичност в сравнение една истинска история. Представете си, че учим членовете на нашето племе да вярват, че „слънцето изгрява от изток и залязва на запад”. Това обаче е доста слаб племенен мит. Защото, ако срещна някого в джунглата и той ми каже, че слънцето изгрява от изток, това може да означава, че той е лоялен член на нашето племе, но може да означава и че той е интелигентен чужденец, който е стигнал до същия извод независимо от нашето племе. Затова е по-добре членовете на племето да се учат, че „слънцето е окото на гигантска жаба, която всеки ден подскача по небето”, тъй като малцина чужденци, независимо колко интелигентни са, биха достигнали точно до тази идея самостоятелно.

Второто голямо предимство на измислицата пред истината е свързано с хендикап принципа, според който надеждните сигнали трябва да са скъпи за сигнализиращия. В противен случай те лесно ще могат да бъдат копирани от измамниците. Например мъжките пауни известявт своята физическа годност пред женските като се перчат с огромна пъстра опашка. Това е надежден знак за физическа годност, тъй като опашката е тежка, неудобна и привлича хищници. Само един наистина физически годен паун може да оцелее въпреки този хендикап. Нещо подобно се случва с историите.

Ако политическата лоялност се сигнализира чрез вярата в една истинска история, всеки би могъл да я имитира. Но вярата в нелепи и странни истории изисква по-голяма цена и затова е по-добър сигнал за лоялност. Ако вярвате на вашия лидер само когато ви казва истината, какво доказва това? Обратно, ако вярвате на вашия лидер дори когато той строи въздушни кули, това вече е лоялност! Умните лидери може понякога умишлено да казват глупави неща, за да различат надеждните последователи от хората, които ги подкрепят само в благоприятна ситуация.

Третото и най-важно е, че истината често е болезнена и обезпокоителна. Оттук следва, че ако се придържате към суровата реалност, малцина ще ви последват. Един американски кандидат за президент, който казва на американското общество истината, само истината и цялата истина за американската история, със 100 процента гаранция ще загуби изборите. Същото важи и за кандидатите във всички други страни. Колко израелтяни, италианци или индийци могат да преглътнат чистата истина за своите нации? Непреклонното придържане към истината е възхитителна духовна практика, но не и печеливша политическа стратегия.

Някои биха възразили, че дългосрочните разходи за вярата в измислени истории надвишават краткосрочните предимства на социалното сближаване. След като веднъж хората свикнат да вярват на абсурдни измислици и удобни лъжи, навикът би започнал да се разпростира върху все повече сфери и накрая те биха започнат да вземат лоши икономически решения, да предприемат контра продуктивни военни стратегии и да не успяват да развият ефективни технологии. Макар че понякога се случва, това далеч не е универсалното правило. Дори най-крайните привърженици и фанатици често могат да разпределят своята ирационалност в различни области, така че да вярват на глупостите в някои области и в същото време да бъдат изключително рационални в други.

Помислете си например за нацистите. Нацистката расова теория е била лъжлива псевдонаука. Въпреки че са се опитвали да я подплатят с научни доказателства, нацистите е трябвало да заглушават способностите си за рационално мислене, за да развият достатъчно силна вяра, която да оправдава убийството на милиони хора. И все пак когато дошло времето да се проектират газови камери и да се подготвят графици за влаковете към Аушвиц, нацистката рационалност излязла невредима от укритието си.

Това, което е вярно за нацистите, е вярно и за много други фанатични групи в историята. Отрезвяващо е да установи човек, че научната революция е започнала в най-фанатичната култура на света. Европа в дните на Колумб, Коперник и Нютон е имала една от най-големите концентрации на религиозни екстремисти в историята и най-ниското ниво на толерантност.

Самият Нютон очевидно е прекарвал повече време в търсене на тайни съобщения в библията, отколкото в разгадаването на законите на физиката. Светилата на научната революция са живели в общество, което е гонело евреите и мюсюлманите, масово е изгаряло еретиците, виждало е вещица във всяка по-възрастна жена, която е обичала котки и е започвало нова религиозна война при всяко пълнолуние.

Ако бяхте отишли в Кайро или Истанбул преди 400 години, щяхте да откриете мултикултурни и толерантни метрополии, където сунити, шиити, православни християни, католици, арменци, копти, евреи и дори понякога индуси живеят един до друг в сравнителна хармония. Въпреки че и те са имали спорове и размирици – и въпреки че Османската империя като правило е дискриминирала хората на религиозна основа, това е бил либерален рай в сравнение със Западна Европа. Ако тогава бяхте отплавали към Париж или Лондон от онова време, щяхте да откриете градове, потънали в религиозен фанатизъм, в които само принадлежащите към доминиращата секта могат да живеят. В Лондон убивали католици; в Париж убивали протестанти; евреите отдавна били прогонени и никой дори не си и помислял да пусне мюсюлманите да дойдат. И въпреки това Научната революция започнала в Лондон и Париж, а не в Кайро и Истанбул.

Способността ни да разделяме рационалността на части вероятно има много общо със структурата на мозъка ни. Отделните части на мозъка отговарят за различни видове мислене. Хората могат подсъзнателно да деактивират или реактивират тези части на мозъка, които са ключови за скептичното мислене. По този начин Адолф Айхман е можел да изключва предфронталния си кортекс, докато слуша как Хитлер изнася пламенна реч и след това да го включи отново, когато чете внимателно разписанието на влаковете за Аушвиц.

Дори ако трябва да деактивираме способностите си за рационално мислене, предимствата на засиленото социално сближаване често са толкова големи, че измислените истории като правило побеждават истината в човешката история. Учените знаят това от хиляди години и затова на тях често им се е налагало да решават дали да служат на истината или на социалната хармония. Трябва ли да се стремят да обединяват хората, като карат всички да вярват в една и съща измислица или трябва да позволят на хората да научат истината дори и на цената на разединение? Сократ е избрал истината и е бил екзекутиран. Най-мощните научни институти в историята – било то християнските свещеници, конфуцианските мандарини или комунистическите идеологии, са поставяли единството над истината. Затова са били толкова мощни.

______________________________________



Ювал Ноа Харари (род. 24 февруари 1976 г.) е израелски историк и професор във Факултета по история на Еврейския университет в Йерусалим. Той е автор на международните бестселъри „Sapiens. Кратка история на човечеството” (2014 г.), „Homo Deus. Кратка история на бъдещето” (2016 г.) и „21 урока от 21-ви век” (2018 г.). Книгите му изследват свободната воля, съзнанието и интелекта.

Източник: http://www.transmedia.bg/2019/06/24/защо-измислиците-побеждават-истинат/