Един от най-близките съратници на фюрера - Паул Йозеф Гьобелс е роден на 29 октомври 1897 година в град Райдте в Райнланд. Той е смятан за най-близкия му приятел, доколкото коварният и непоследователен в отношенията си с хората Адолф Хитлер, който винаги преследва само и единствено собствените си интереси, би могъл да има приятели.
Семейството на Гьобелс е много религиозно, бащата, който работел като счетоводител, искал от сина си да влезе в семинария и да стане католически свещеник, но младият Йозеф е привлечен от кариерата на писател или журналист, затова след гимназията, през 1917 година започва да изучава хуманитарни науки, като се мести от университет на университет - от Фрайбург в Бон, оттам във Вюрцбург, след това в Кьолн, Мюнхен и Хайделберг. Със сигурност причината за това е тежкият му характер, завистливостта и прекомерните му амбиции. От детинство Гьобелс страда от недъзи, единият му крак е недоразвит, поради което му викали „Куция". Знаем, че много инвалиди са с тежък и избухлив характер, който без да искат изграждат вследствие на постоянното си чувство за малоценност.
През 1921 година в Хайделберг, под ръководството на еврейския професор Фридрих Хундолф, младият стипендиант Йозеф Гьобелс подготвя и защитава дисертация, посветена на романтичната драма, след което получава научната степен доктор. Възможно е така младият мъж да се е опитвал да компенсира невъзможността да служи на родината като войник. Шовинистичните настроения всред неговите връстници са като още едно напомняне - ти си недъгав, ти не си достоен да носиш униформа! Самолюбието на Гьобелс за пореден път е наранено.
След поражението в Първата световна война на особена почит и дори мода излизат ветераните — фронтоваци и Гьобелс безогледно лъже хората, които не го познавали, че накуцването му се дължи на тежко раняване в окопите на фронта. Така например, зад гърба му го наричали „доктора, който лекува мишките" заради ушите, които приличали на миши.
Към мъчителните унижения заради вроденото куцане се добавят и страданията на непризнат автор - той пише една след друга пиеси, статии, книги, които обаче са отхвърляни от театри, издателства, вестници и списания. Непризнатият творец, не без основания, е смятан за графоман. Германия все пак е страна на здрави литературни традиции, признати от всички културни общности по света. Но Гьобелс никак не се вписва в тези рамки и дори не се доближава до тях.
Спасението на Йозеф е политиката - през 1922 година той става член на националсоциалистическата работническа партия на Германия. Отначало той се присъединява към лявото й крило, оглавявано от братята Щрасер, които проповядват „националистически социализъм". Партията остро се нуждае от образовани хора, поради което скоро доктор Гьобелс се премества в Рур, където най-накрая получава възможността да се изяви като журналист - става редактор на нацистката „Народна свобода" (Фьолкише фрайхайт). На страниците на този вестник Йозеф започва яростна полемика с Адолф Хитлер и го нарича „дребен буржоа". Но само след две години Гьобелс усеща накъде духа вятърът и неочаквано за всички, гръмогласно обявява Хитлер за пророк и нов месия на германското националсоциалистическо движение.
Предаността на Йозеф е безпределна, което скоро му осигурява издигане в йерархията - той е назначен за гаулайтер на Берлин и Бранденбург, след което и за главен редактор на нацисткия седмичник „Агриф" (Атака), който превръща в личен рупор. Постепенно злобният инвалид се превръща в основен агитатор и пропагандист на нацистите. Именно той осигурява на Хитлер гласовете на избирателите, като поема ръководството на изборната кампания. Затова, след като става канцлер, фюрерът му се отплаща на 13 март 1936 година с поста райхсминистър на народната просвета и пропагандата.
Най-после Гьобелс се почувства признат и получава полагащото му се - вече е истински пълновластен диктатор - той подчинява целия културен живот, включително и спорта, на нацистките идеи. По негова инициатива се устройват клади по площадите, на които са изгаряни „вредни" книги. Вече никой не се осмелява да нарече Йозеф графоман, затова „трудовете" на Гьобелс се публикуват в огромни тиражи. Така „талантът" получава дългоочакваното литературно удовлетворение.
Втората изпепеляваща страст в душата на доктор Гьобелс винаги са били жените. Непълноценен, уродлив мъж, надарен с жив интелект, той си давал сметка колко е непривлекателен с осакатения си крак, дребен ръст, болезнено кльощав, с грозно лице с дълъг нос... това още повече разпалвало сексуалните му амбиции, той имал нужда непрекъснато да се самоутвърждава. Особено след като за образец на германската раса е приет снажен, атлетичен, рус и синеок красавец от типа Райнхард Хайдрих.
През двадесетте години Гьобелс преживява нещастна любовна история с млада и доста привлекателна журналистка, която отхвърля ухажванията на недъгавия доктор и това оставя дълбока душевна рана у бъдещия райхсминистър. Той се въздържа да й отмъсти, когато има власт, защото междувременно се запознава с Магда Квант, съпруга на богат финансист евреин. Тя се съгласява да сподели по-нататъшната си съдба с Йозеф и се развежда с мъжа си. В тази връзка, най-вероятно, Гьобелс преследва и чисто меркантилни цели, тъй като в положението си на високопоставен партиен функционер прекрасно знае, какво е отредено на евреите в Хитлеровия Трети райх. Имуществото на бившия съпруг трябвало да премине в семейството на Гьобелс, което бързо се увеличава, след като Магда ражда едно след друго шест деца. Райхсминистърът не само се сдобива с още един начин за самоутвърждаване, но и създава мит за здраво, задружно, многодетно арийско семейство - направо образцово — показно, служещо за пример на всички семейства в Германия.
Гьобелс и фрау Магда
Bundesarchiv, Bild 146-1970-011-23 / CC-BY-SA
В действителност, доктор Гьобелс продължавал да избива комплекси, изневерявайки на жена си с театрални и кино актриси - по онова време никоя не смеела да му откаже и да го изпрати в къщи! Подобна постъпка би била равностойна на самоубийство. Всички мълчали, търпели и се престрували, че нищо особено не се случва. Райхсминистърът дори получава тайния прякор - „Бабелсбергското биче", защото в Бабелсберг работи една от водещите киностудии в Германия, в която Гьобелс много обича да се появява. Вилната зона край киноградчето, в която живеели много кинозвезди, става нещо като харем на райхсминистъра. А той много убедително играе ролята на „таен любовник", промъквайки се по тъмно в жилищата на изгорите си.
Магда Гьобелс си затваря очите за хойкането на съпруга си, Хитлер малко се интересувал от любовните му афери, а останалите нацистки тартори само пускали шегички по адрес на ненаситния кривокрак сладострастник.
Най-сериозното увлечение на доктор Гьобелс става „расово непълноценната" чешка артистка Лидия Барова. Двамата се запознават през 1936 година по време на Берлинската олимпиада, на един от разкошните светски приеми с пропагандна цел в престижното предградие на столицата Шваненвердер.
Барова е смятана за много привлекателна, дори красива. Гъста тъмно — руса коса, изящни вежди, големи изразителни очи, нежна матова кожа, меко очертано овално лице с високо чело, тънък нос, умерено пълни устни и добра фигура - „плячката" моментално е забелязана от куция агитатор номер едно на Райха. Той я приближил и заговорил.
Лидия живее в Германия, снима се в немски филми и има граждански брак с популярния тогава киноактьор Густав Фролих. Но за Гьобелс нямало никакво значение дали хубавицата е омъжена или не. Той изгарял от страст и желаел да я притежава на всяка цена, сляп за всичко останало.
След близо шестдесет години Барова, която преживява всички участници в онези събития, дълго време покрити с тайна, заявява, че доктор Гьобелс й е направил наистина силно впечатление и заради това се е съгласила да се срещнат отново в по-неофициална обстановка. Възможно е да е така - Йозеф впечатлил Лидия също както питона „впечатлява" заека.
Първата интимна среща с артистката е подготвена по всички правила на конспирацията и се състои на личната яхта на райхсминистъра „Балдур". Последвала втора, трета и скоро Гьобелс и Барова започват да се виждат редовно. Очевидци отбелязват, че Йозеф направо е оглупял от страст и прилича на омагьосан.
Любовно гнезденце на Лидия и Йозеф става ловна хижа с всички удобства на цивилизацията, разположена на брега на живописно езеро. Гьобелс непрекъснато търсел повод и извинение да се отлъчи от дома си и да избяга от властната си съпруга в обятията на Барова. По нейните спомени, когато били насаме, райхсминистърът често се подигравал на Хитлер и неодобрително се изказвал за нацистката идеология. Дали обаче може да се вярва на тези свидетелства, след като нацисткото движение по онова време се е разраствало и набирало сила, а заслугата за това е принадлежала и на доктор Гьобелс?
Извънбрачната връзка на райхсминистъра и артистката дълго време се е запазила в тайна, но както се казва, шило в торба мирно не седи. След като обстоятелствата принуждават Барова да се обърне към любовника си за помощ в уреждането на финансов конфликт с филмов продуцент, в Берлин плъзват слуховете. Естествено, влюбеният Гьобелс не може да откаже, но намесата му предизвиква шушукане, тъй като всички познават навиците и страстите на всесилния пропагандист на Райха. Разбира се, приказките не проникват в широката общественост, тъй като животът на върхушката във всяка тоталитарна държава е скрит от очите на обикновените поданици, а в артистичните и бохемски кръгове предпочитат да си държат езика зад зъбите, понеже Гестапо и обикновените партийни информатори не дремят, задължени да бдят за настроенията „в масите". Но въпреки това, скандалът избухва.
Изгарящият от страст Гьобелс загубва всякаква предпазливост и навярно същото настроение спохожда и Барова, която очевидно решава, че нищо лошо не може да й се случи, след като дели ложе с райхсминистъра на пропагандата и топли уродливото му тяло.
При поредната среща, в самия разгар на ласките, любовниците са заварени от ненадейно завърналият се у дома съпруг. Густав Фролих веднага дал на Гьобелс да се разбере, че работата не е нито партийна, нито държавна, а частна. По едни сведения в дома на Фролих и Барова става бурно изясняване на отношенията с повишен тон, а според други - артистът направо шамаросва куция министър и заявява, че заради поруганата си чест зарязва Лидия. Не мога да ти простя, че ми изневери, креснал й той и излязъл, тръшвайки вратата.
Гьобелс успял криво-ляво да потули случката, но не прощава смелостта на измамения съпруг. Злопаметен и коварен, Йозеф при първия удобен случай отменя полагащата се на Густав отсрочка от военна служба. Фролих е мобилизиран и пратен в армията. За по-нататъшната му съдба не се знае нищо, вероятно по-късно той загива на Източния фронт.
Барова и райхсминистърът продължават да се срещат. В един момент, обезумелият от страст Йозеф решил да разсече измъчващия го гордиев възел, който се затягал все по-здраво. Семейството вече му тежало, той искал да напусне жена си и да се събере с любовницата си завинаги. Не го вълнувало обстоятелството, че Лидия е представителка на „непълноценна" славянска раса. През есента на 1938 Гьобелс звъни на Барова и с треперещ глас й съобщава:
- Разказах всичко на Магда... Искам да се срещнете за сериозен разговор за нашето общо бъдеще. Съгласна ли си? Добре, вече пратих кола да те вземе.
За срещата със съпругата на райхсминистъра Лидия пътувала със замряло от уплаха сърце и смесени чувства, неясни надежди и очаквания. Нима всичко ще се реши веднъж завинаги тази вечер?
Магда Гьобелс, обратно на нагласата на Барова, не устройва безобразни сцени. Тя изглежда потисната и много уморена, дори уплашена. Нервно търкайки ръце, Йозеф кръстосвал стаята от единия ъгъл до другия и отронвал къси отсечени реплики, опитвайки се да обясни ситуацията и своето решение да напусне Магда и децата. В един момент обаче, законната жена прекъсва райхсминистъра:
- Няма нужда от излишни думи, всичко и без това е ясно... Ти, вие двамата, ще ме изслушате ли какво ще ви кажа?
За почуда на Йозеф, Магда предлага един съвсем неочакван вариант - райхсминистърът си остава у дома, за да запази благоприличие в очите на обществото, но може да живее с любовницата си. Гьобелс изпада във възторг. На следващия ден той хуква по бижутерийни магазини и подарява на двете жени скъпи накити, без да знае, че Магда, спасявайки своето положение, тайно се е оплакала на фюрера.
Когато спешно извикали Гьобелс при Хитлер, райхсминистърът веднага се досетил за какво става дума и се обадил по телефона на Лидия.
- Жена ми е чудовище! - казал той.
Хитлер посрещнал пропагандиста на Райха мрачно. Възможно е в този момент той да си е припомнил за прекъснатия от съратниците му романс с Гели Раубал преди почти десет години, които я изпращат в най-добрия от световете, поради което не е склонен да слуша оправданията и молбите на Йозеф.
- Не ти позволявам да се развеждаш! Неприемливо е да разрушаваш образа на безупречното арийско семейство на министъра на пропагандата. Това много ще навреди на авторитета на партията.
В това нареждане имало и доза отмъстителност - нека се поизмъчи „праведния" Йозеф, който навремето е един от онези, които го убеждават, че връзката с Гели подронва образа на фюрера!
На следващия ден Гьобелс позвънил на Барова и с глух глас лаконично обяснил, какво се е случило.
- Повече не можем да се виждаме. Такава е волята на фюрера!
След разговора Барова е повикана в полицията, където я запознават с решение, според което й е забранено да се снима в киното или да играе на театрална сцена. На практика я поставят под домашен арест, докато решат какво да правят.
След това дошъл един от адютантите на Хитлер и й предал заповедта на фюрера да остане в Берлин до второ нареждане.
Но защо? Можем само да гадаем. Ако са искали да я ликвидират, са можели да го направят и по-рано и по-късно, но все пак тя остава жива.
Игнорирайки полицейските нареждания и волята на фюрера, Барова демонстративно напуска Берлин и се завръща в Прага. Не е ясно какво е имал предвид Хитлер с оставането й в Берлин - възможно е да я е харесвал. Но и в Прага не намира покой - скоро там навлизат германските войници и Чехословакия престава да съществува като суверенна държава. Актрисата попада в черните списъци и никъде не може да си намери работа, поради което заминава за Италия, където режимът е относително по-мек и не толкова расистки.
През 1942 година, на Венецианския кинофестивал Барова за последен път се вижда с Гьобелс по време на приема. Твърди се, че райхсминистърът се е направил, че не я познава.
След края на Втората световна война Барова живее в емиграция - в комунистическа Чехословакия тя е обявена за персона нон грата. Двата несполучливи брака не и донасят здраве, пари и слава. Чак на преклонна възраст тя получава ласкателно и финансово изгодно предложение от западногерманския издател Рихард Кетерман и приема да напише автобиографична книга, публикувана под заглавието „Любимата жена на райхсминистър Гьобелс", в която разкрива една от тайните на Третия райх...
__________________
Паул Йозеф Гьобелс е роден в Раидт в Рейнска област на 29 октомври 1897 г. в католическото семейство на счетоводителя Фридрих Гьобелс и съпругата му Мария (по бащино име Олденхаузен). Семейство Гьобелс има още пет деца и живее сравнително бедно. В родния си град Гьобелс завършва обикновено училище и гимназия. Отхвърлен е от военна служба в Първата световна война заради сакатия си крак (следствие от заболяване в детството) и постоянното накуцване. От 1917 до 1921 г. с помощ от католическото общество Albertus Magnus следва германистика, история, литература и философия в университетите във Фрайбург, Бон, Вюрцбург, Кьолн, Мюнхен и Хайделберг. В Хайделберг учи заедно с Фридрих Гундолф, наполовина евреин, литературен историк, който го запознава с Гьоте и Шекспир. Дипломира се в Бон. Пише дисертацията си под грижите на еврейския професор Фрайхер фон Валдберг. В ранните години от своя живот Гьобелс изпитва влечение към комунизма и това го отвежда в компанията на радикални среди.