Триумф на волята

«Триумф на волята» (на немски: Triumph des Willens) е черно-бял германски документален филм с пълнометражен формат на кинолентата, посветен на конгреса на Националсоциалистическата германска работническа партия от 1934 година. За времето си е приет от международните филмови критици и публика за истински шедьовър на киноизкуството. За първи път с този филм в киноиндустрията са използвани редица специални ефекти. Режисьор,продуцент и идеолог на продукцията е жена - Лени Рифенщал.

История на продукцията

Премиерата на филма се състои в "UFA-Palast" (кинозалата на компанията УФА, наследена от ДЕФА) в Берлин през 1935 г. в присъствието на цялото партийно и държавно ръководство на Третия Райх.

Филмът отразява провелия се след завземане на властта от НСДАП конгрес в Нюнберг. Една от най-силните сцени във филма е церемонията по освещаването под "знамето на кръвта" (опръскано от кръвта на мъчениците, участници в Бирения пуч) на новите членове на щурмовите отряди на SA и SS, което се държи от един ветеран - участник в Бирения пуч. Знамето символизира и приемствеността в кръвта между новите членове и ветераните участници в Първата световна война, както и онези дали воля и енергия за изграждането и укрепването на хилядолетния Райх.

"Триумфът на волята" е изцяло документален филм, отражение единствено на реални сцени, без предварителна хореография. Поради загубата във Втората световна война, излъчването на филма в Германия е забранено. От артистична гледна точка, "Триумфът на волята" е един от най-добрите документални филми правени някога.

Цитати от филма

• "Ние ще умрем, но за Вашето бъдеще" (Адолф Хитлер)
• "Пред нас, около нас, зад нас - навсякъде е Германия" (Адолф Хитлер)
• "Германия е дом за немците от целия свят" (Рудолф Хес)
• "Вие ще видите, че няма различия между класите" (Баладюр фон Ширах)
• "Може и да е добра властта, основана на диктатурата, но е по-важно да се спечелят, и най-вече да не се загубят сърцата на хората" (Йозеф Гьобелс)

Филмът в масовата култура

Още по времето на Третия Райх филмът е взет на подбив. През 1940 г. излиза пародията на Чарли Чаплин "Великият диктатор".

Различни продукции от киното на 20 век препращат по един или друг повод към "Триумфът на волята". Епизод IV ("Нова надежда") от сагата "Междузвездни войни" пък взема музика от "Триумфът на волята".

Интересни факти

• Режисьорката на филма Лени Рифенщал умира в обединена Германия и обединена Европа на 101 години през 21 век - на 8 септември 2003 година.
• На събитието което отразява филма има немногобройно международно, но силно българско участие - ректора на Алма матер Любен Диков и Константин Кацаров - и двамата изтъкнатиучени и професори по право.[1]

Източници

1. Кацаров, Константин. 60 години живяна история. ИК "Прозорец", 1970, швейцарско издание.

Вижте също

• Лайпцигски процес

Литература

• Hinter der Kulissen des Reichsparteitag (1935)
• Gavin, Philip. «Triumph of Hitler.» (2001)

“Листопад”- тайното оръжие на Ердоган

Японската телевизия NHK направи документален филм за влиянието на турските сериали върху износа и развитието на туризма на Турция. 2011 година e рекордна за Турция в износа на сериали. Спечелени са над 60 млн. долара приходи от износа на турските сериали в чужбина.

А според турския министър на икономиката Зафер Чаглаян Турция притежава потенциал приходът от тв сериали през следващите години да достигне 500 млн. долара.

Турските сериали се гледат в над 40 страни в чужбина. Докато в началото купувачи бяха предимно страни от Близкия изток и Северна Африка, в последните няколко години сериали като “Листопад”(който засега държи първенството в класацията на най-дългия сериал, излъчван бе в продължение на 5 години), “Забраненият плод”, “Великолепният век” и др. чупят рекордите по зрителския интерес и в много страни от Централна и Източна Европа,сред които са България, Сърбия, Хърватия, Чехия, Румъния, Полша, Унгария, Гърция, както и в Далечния изток - Малайзия, Индонезия, Тайланд, Сингапур, Япония и Виетнам.

Дори Израел се присъедини към “модата” на турските сериали. Израелски телевизионен канал започна излъчването, с надписи на иврит на сериала “Менекше и Халил” с тв идол Къванч Татлъту, когото в България още помнят в ролята на Мехмет от сериала “Перла”. Къванч стана любимец на израелските зрители, твърди се, че негови постери украсяват улиците на Тел Авив.

Всъщност Израел е много интересен пример за отношението в чужбина към турските сериали. Преди време Тел Авив бе отправил много остра нота до Анкара заради показването в един турски сериал на израелски командоси, които убиват палестинци. Освен това между Анкара и Тел Авив от известно време “духат остри ветрове на криза в двустранните отношения” и в такъв един момент интересът към закупуването на турски сериали изненада дори най-големите оптимисти.

В 22 страни, между които е и България предстои да започне излъчването на култовия през този сезон сериал “Великолепният век”, посветен на султан Сюлейман Великолепни (най-дълго властвалия, 36 г. в османската империя владетел) и Хюррем султан (украинката Александра или Роксолана, която от наложница става законна съпруга на султана).

Професор Нилюфер Нарлъ, социоложка в университета Бахчешехир в Истанбул счита, че има връзка между турските сериали и нарастващото влияние на Турция в чужбина. Определяйки сериалите като “меката власт”, тя подчертава, че благодарение на тях Турция е увеличила влиянието си в Близкия изток и в Балканските държави.

“С разпространението на турските сериали в международен план в арабските и в балканските страни се повиши интересът към турския език и култура. Това ние наричаме “меката власт” в контекста на културата”, казва тя.

Наскоро списание “Тайм” определи износа на турски сериали като “тайната на турския премиер Р. Т. Ердоган”

Последният епизод на добре познатият и на българите сериал Перла например е приковал вниманието на 85 млн. зрители от Сирия до Мароко.

Определено голям принос имат турските сериали и за засиления туристически поток особено през тази година. Интересът към турските сериали (78 процента от зрителите в Арабските страни и в Иран казват, че гледат турски сериали) е насърчил туризма в Турция, която е привлякла много арабски и ирански туристи, превръщайки се в най-атрактивната туристическа дестинация.

Цената на епизод от определени турски сериали варира между 500 и 15 хиляди долара,казва Фърат Гюлген, ръководител на фирма за износ на турски сериали в чужбина.

Турските разпространители уреждат щандове на международните фестивали,на които продават сериалите.На последния кинофестивал в Кан са били продадени 25 сериала,между които и Великолепният век,към който бил проявен голям интерес от страна на балканските държави.Износът се премвърна в сериозен мениджмънт за разпространителските фирми. Сега обърнаха очи към Италия,Франция,Великобритания, Германия.

А в Турция през тази година са излъчени 100 турски и 40 чуждестранни сериала.

Според актрисата Бенну Йълдъръмлар, която играе Фикрет в сериала “Листопад”,който в момента се излъчва в България, турските сериали предизвикали в чужбина и интерес към турския театър, киното, актьорите, режисьорите.

“Нашата постановка на “Генерална репетиция на едно самоубийство” на Душан Ковачевич бе аплодирана на крака от публиката в Сърбия, родината на автора”, казва тя. “Аз бях посрещната изключително топло в България и от българите, което никога няма да забравя”.

В момента Бенну Йълдъръмлар играе в тв сериал “Отчаяни съпруги”, турска версия на американския.

“След като в продължение на 8 години бях Фикрет, в “Отчаяни съпруги” съм Нермин. Моята героиня Нермин е маниачка на тема чистота и ред вкъщи. Нашият сериал не е имитация на американския, а е адаптиран към турското общество. И се оказа, че като адаптация е много успешен. Защото ролите на жените, които пресъздаваме аз, Сонгюл Оден (Инджи от Перла), Джейда Дювенджи (Бенну в Хиляда и една нощ”, Еврим Солмаз (Гюлизар в Чифликът на госпожата) и Йозге Йоздер (принцеса Джавидан в Мелодията на сърцето) са много характерни в нашето общество. Може би затова сериалът много се харесва и се гледа. Аз отдавна вече забравих Фикрет.”

НАХИДЕ ДЕНИЗ

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1184982


Виж още:

» Защо милиони гледат “Листопад”

» Над 2 млн. гледаха края на “Листопад”

» “Листопад” свърши. Мъка и радост

» В Стара Загора се простиха с Али Ръза на салата, забъркана с олио “Листопад”

» Сватба и смърт в последния епизод на “Листопад”

Тристан и Изолда

Най-старите легенди освен, че разказват за героизъм, разказват и за любов. А в приказките, както и в живота, любовта често се преплита с трагедия и изневяра. В световната митология са известни няколко любовни двойки, които винаги ще свързваме с предателство – Парис и Елена, Самсон и Далила, и разбира се – Тристан и Изолда.

Легендата за трагичната връзка между смелият рицар Тристан и забранената му любов, се базира на келтска митология и на произведенията на френските поети от втората половина на 12-ти век Thomas и Beroul. Ала тяхната версия за легендата, се различава значително от наложилата се след 1240 г., която е и основният източник на сър Томас Малори, за написването на „Смъртта на Артур” през 15-ти век. Романтичната история на двамата влюбени е вълнувала хората столетия наред и е вдъхновила редица творци през вековете, като най-популярното музикално произведение, разказващо този мит, е едноименната опера на Рихард Вагнер.

Естествено, седмото изкуство не би могло да подмине една толкова вечна и трагична история – първата екранизация е още в детските години на киното – през 1911 г. Следват още няколко продукции – италиански и френски пълнометражни филми, телевизионни сериали, анимация. Може би най-популярен досега, е този от 1981 г., чието име е „Любовна магия”. За това допринасят главно големите имена в екипа – Ричард Бъртън, Никълъс Клей и Джералдин Фитцджералд.

Казах „досега”, защото тази година Холивуд ни поднася една нова продукция по същата легенда – пълнометражният „Тристан и Изолда”, който според мен ще измести по популярност филма от 1981г. За мен беше изненадващо да гледам с интерес една позната ми до болка история.

И противно на прословутия „Ромео и Жулиета” от 1996г. (Ъъъргх! Леонардо ди Каприо) филмът е добър. Въпреки липсата на голям бюджет и на звездни актьори. Освен ако не сте луд фен на американското кино, единствената позната физиономия, която ще видите, е тази на Руфъс Сюъл в ролята на крал Марк. Всички останали са актьори, играли второстепенни и епизодични роли в не особено касови филми. Което не им пречи да играят с любов и всеотдайност своите герои, за да създадат истинска магия.

Магия в играта, но не и във фабулата! Ето това беше изненадата за мен – очаквах любовното биле на Брангуен, а вместо него получих съвсем човешки отношения. Вярно – ако бях цинично настроена вечерта, когато гледах филма, щях да реша че драмата напомня венецуелски сериал. Само че сюжета бе така поднесен, а легендата така претапицирана, че изобщо не се усеща насилие над героите или над действието, от страна на сценаристите. Целият филм се развива съвсем естествено и логично.

Британия е страна разкъсвана от местни междуплеменни вражди. Всеки опит за временни съюзи се проваля години наред – я заради предателства, я заради намесата на ирландския крал, който успява да наложи феодална власт над британските племена. Корнуолският племенен вожд Марк прави опити да организира съпротива, но безуспешно. И тук се намесва Тристан (в ролята Джеймс Франко), които тръгва към Ирландия с една такава група. След битка с племенника на ирландския крал, младият рицар бива изхвърлен на вражеския бряг. Където го намира Изолда (София Майлс, напоследък известна с вампирската си роля в „Подземен свят”) и между тях се разгаря любов, която ще ги поведе през предателство и интриги към трагичния край...

Без повече спойлери мога само да спомена, че действието е интензивно, наситено с малки обрати и много битки, чиято хореография ме зарадва изключително много. Актьорската игра е на ниво, а атмосферата – внимателно изградена и пълнокръвна (и в двата смисъла). Сценарият се концентрира както върху психологията на обществото, така и върху индивидуалната мотивация на всеки един от героите. За моя радост, не видях по рицарски (нереални) платонични напъни за любов, а и дамата съвсем не беше безпомощна и невинна.

Така че, мъже, хванете дамата на сърцето си под ръка и я заведете на един хубав филм – тя ще подсмърча, а вие ще гледате битки.