Триумф на волята

«Триумф на волята» (на немски: Triumph des Willens) е черно-бял германски документален филм с пълнометражен формат на кинолентата, посветен на конгреса на Националсоциалистическата германска работническа партия от 1934 година. За времето си е приет от международните филмови критици и публика за истински шедьовър на киноизкуството. За първи път с този филм в киноиндустрията са използвани редица специални ефекти. Режисьор,продуцент и идеолог на продукцията е жена - Лени Рифенщал.

История на продукцията

Премиерата на филма се състои в "UFA-Palast" (кинозалата на компанията УФА, наследена от ДЕФА) в Берлин през 1935 г. в присъствието на цялото партийно и държавно ръководство на Третия Райх.

Филмът отразява провелия се след завземане на властта от НСДАП конгрес в Нюнберг. Една от най-силните сцени във филма е церемонията по освещаването под "знамето на кръвта" (опръскано от кръвта на мъчениците, участници в Бирения пуч) на новите членове на щурмовите отряди на SA и SS, което се държи от един ветеран - участник в Бирения пуч. Знамето символизира и приемствеността в кръвта между новите членове и ветераните участници в Първата световна война, както и онези дали воля и енергия за изграждането и укрепването на хилядолетния Райх.

"Триумфът на волята" е изцяло документален филм, отражение единствено на реални сцени, без предварителна хореография. Поради загубата във Втората световна война, излъчването на филма в Германия е забранено. От артистична гледна точка, "Триумфът на волята" е един от най-добрите документални филми правени някога.

Цитати от филма

• "Ние ще умрем, но за Вашето бъдеще" (Адолф Хитлер)
• "Пред нас, около нас, зад нас - навсякъде е Германия" (Адолф Хитлер)
• "Германия е дом за немците от целия свят" (Рудолф Хес)
• "Вие ще видите, че няма различия между класите" (Баладюр фон Ширах)
• "Може и да е добра властта, основана на диктатурата, но е по-важно да се спечелят, и най-вече да не се загубят сърцата на хората" (Йозеф Гьобелс)

Филмът в масовата култура

Още по времето на Третия Райх филмът е взет на подбив. През 1940 г. излиза пародията на Чарли Чаплин "Великият диктатор".

Различни продукции от киното на 20 век препращат по един или друг повод към "Триумфът на волята". Епизод IV ("Нова надежда") от сагата "Междузвездни войни" пък взема музика от "Триумфът на волята".

Интересни факти

• Режисьорката на филма Лени Рифенщал умира в обединена Германия и обединена Европа на 101 години през 21 век - на 8 септември 2003 година.
• На събитието което отразява филма има немногобройно международно, но силно българско участие - ректора на Алма матер Любен Диков и Константин Кацаров - и двамата изтъкнатиучени и професори по право.[1]

Източници

1. Кацаров, Константин. 60 години живяна история. ИК "Прозорец", 1970, швейцарско издание.

Вижте също

• Лайпцигски процес

Литература

• Hinter der Kulissen des Reichsparteitag (1935)
• Gavin, Philip. «Triumph of Hitler.» (2001)

И България е една голяма грешка

“Криминале на прехода“…

“Колкото повече живеем в нещо, което не разбираме, толкова по-лошо живеем. Преходът остава загадка. Филмът се опитва да представи един малко по-различен документален жанр с 12 интерпретации, 12 гледни точки, 12 мъже, 12 герои, които търсят смисъла в различни зони на нашия социален свят като ДС, чалгата, спасителите на нацията. Нашата публичност на прехода е такава, че не можеш да излезеш невредим от нея. “Всички сме в един кюп“. Георги Лозанов

“Филмът дава думата на познати лица на българската публика, които отговарят на наслоените във времето подозрения срещу тях. Преходът е парадоксален. От една страна е като блато, в което не можеш да мърдаш, а всъщност сякаш се движиш нанякъде. Акценти във филма са най-напрегнатите зони на прехода. Те започват с политическите биографии и опита за раджането на нашата демокрация от историческото празно. Оттам нататък става дума за бизнеса, медиите, чалгата, ДС, правосъдието, спасителите на нацията, евроинтеграцията, църквата“. Стоян Радев

За филма преди официалната премиера в Денят започва с култура /6 март 2014/

Документален филм.
България, 2013г., 87 мин.

Сценарий Георги Лозанов
Режисьор Стоян Радев
Оператор Владимир Михайлов
Продукция: “Теорема” и “Фронт Филм”
С подкрепата на: Национален филмов център и БНТ

Заглавието на филма е продължение на популярната фраза на Зигмунд Фройд “Америка е грешка, гигантска грешка“, с която австрийският учен изразява разочарованието си от фалшивия американски свят, основан единствено на парите. Авторите си поставят задача да направят преглед на “прехода” в България от началото до днес, интерпретирайки периода с понятието “симулация“, отправено отново към Америка в теорията на френския философ и социолог Жан Бодрияр.
Балансът се поддържа със спомени, оценки и лични проблеми на различни лица във времето: проф. Михаил Неделчев, д-р Любомир Канов, Андрей Райчев, Явор Дачков, Христо Стоичков, проф. Калин Янакиев, Красимир Гергов, Борис Велчев, проф. Богдан Богданов, Слави Бинев, Георги Господинов и др.

Според критици, директори на фестивали, медии и журналисти, филмът е един от най-изчерпателните документални анализи на българския преход, а за чуждестранната публика – пътеводител в специфичния социален пейзаж на една посткомунистическа страна от Източна Европа, понастоящем част от Европейския съюз.

Информация за филма:
Културен център СУ “Св. Климен Охридски”
Национален филмов център
http://www.why42.info
Държавна сигурност.com

"Суровата истина за Шеврон"

Филмът "Суровата истина за Шеврон" разказва историята на 30 хиляди жители на амазонската джунгла в Еквадор, които обвиняват Шеврон за престъпления срещу тяхната земя, свобода и живот.
Филмът внимателно проследява тъй наречения "Амазонски Чернобил", предизвикан със съучастието на редица правителства на Еквадор.
Шеврон в продължение на 3 десетилетия замърсява почвата, въздуха и водата в един район, който днес е наречен "Мъртвата зона". Мъртва като жервите на рака, левкемията и тежките малформации на роднините на малкото оцелели местни жители, които разказват историята си.
Филмът е сниман в продължение на 3 години, благодарение на усилията на режисьора Джо Берлингър и неговия екип, работили жертвоготовно в тази територия, замърсена от токсични изпарения и с риск за сигурността си. Но тази история за местното население и Шеврон трябваше да бъде разказана, и сега е ваша задачата да я преразкажете и да информирате хората каква е истинската цена на петрола, за съжаление заплатена с човешки животи.
1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

Филм на RTL за убийствата по българските граници по време на комунизма

Филм на RTL за убийствата по българските граници по време на комунизма

Васил Къдринов

Център Хана Аренд – София

В неделя вечер на 07.08. .2011 г. от 23.10 ч централноевропейско време / 00.10 ч българско / телевизия RTL ще излъчи документалния филм „Забравените. Смърт там, където други отиват в отпуска” на режисьорите Фрая Клир и Андреас Куно Рихтер.

Филмът е посветен на 50-тата годишнина от издигането на Берлинската стена и е финансиран от Федералната фондация за осмисляне на комунистическата диктатура, както и от католическата църква.

Героите на филма са младежи от ГДР, които през 70-те и 80-те години се опитват да избягат в Западна Германия през границите на България. Изследването на архивите на ЩАЗИ в Берлин и на Държавна сигурност в София все още не е завършило, но досега са установени за периода 1961 -1989 г. опитите за бягство на над 3000 младежи от ГДР, опитали се през Странджа, Родопите и западната ни граница да напуснат големия затвор на социализма. Повечето от тях не познават действието на стената от бодлива тел, простряла се на стотици километри по българските граници, нито са били наясно с агентурната мрежа в граничната зона и със заповедите, получвани от граничарите. Само много малка част от тях успяват, повечето са задържани от агентите на ДС от селата край границата, разпитвани са в Главно следствено управление, престояват няколко седмици в Софийския централен затвор и след това са изпращани в ГДР, където получават присъди от година и половина до две години затвор. За заловен нарушител доносниците от граничната зона получават награди от 20-30 лв. 19 младежи от ГДР са убити на границата / като продължава изследването на още няколко вероятни случая с неустановена самоличност на жертвите /, други са ранени и осакатени. Верните на Политбюро генерали и полковници от Гранични войски и командирите на застави старателно подържат сред редовите граничари атмосфера на омраза към „измениците на родината” и заповядват на 18-20 годишни български младежи да стрелят срещу свои връстници, чието единствено нарушение е, че искат да бъдат свободни. Допускането на „безнаказано нарушение” на границата е тежко провинение, а „ликвидирането” на бегълците с автоматни откоси се награждава с 10-15 дни отпуск.

Филмът разказва за едно успешно бягство през КПП „Капитан Андреево”през 1974 г. когато берлинчаните Михаел Шулц и съпругата му влизат в КПП-то заедно с вълната турски гастарбайтери с поставена фалшива табелка за западногерманска регистрация на колата им, след което я изоставят и успяват да се промъкнат зад бариерата.

Доротея и Михаел Прокш, брат и сестра от Дрезден, нямат този късмет. През 1983 г. те преодоляват телената ограда край връх Ком на път за Югославия, но не подозирайки, че тя сигнализира в заставата, скоро са заловени и прекарват по година и половина в затвор в ГДР.

Томас Мюлер, 21 годишен младеж от Лайпциг достига незабелязан през септември 1981 г. телената стена край Резово, но скоро е заловен от граничари, след като офицерът го е накарал вдигне ръцете си, един от войниците прерязва краката му с автоматен откос. Единият крак на Томас е ампутиран в болницата в Бургас… През април т.г. той пристига отново в Бургас за да се срещне с лекарите и сестрата, които са спасили живота му…

През март 1980 г. Андреас Щютцер и Детлеф Хайнер от Лайпциг, деветнадесетгодишни, достигат телената ограда при село Бръщен, община Сатовча. Заловени са и са вдигнали ръцете си, когато командирът на заставата ги разстрелва. Селото вижда как телата им са довлечени с мулета.

Споменът за този случай  и за жестокото, ненаказано и до ден днешен убийство на Андреас и Детлеф е жив в паметта на местните хора от Бръщен, Ваклиново и Сатовча. Всички знаят кой е убиецът.

Българското министерство на вътрешните работи и днес предпочита да подържа комунистичската лъжа, че бегълците през границите по време на тоталитарния режим са били „бандити”. То не е оказало каквото и да е съдействие на екипа на телевизия RTL при снимането на филма. Но местните хора от Бръщен, помнейки ужасната смърт на невинните младежи, са подпомогнали работата на немския филмов екип и са организирали възпоменание край долината на река Доспат.

Във филма участват и ученици от Националната гимназия за сценични и екранни изкуства в Пловдив, за които снимачният ден се оказа и един от онези уроци по история, каквито министерството на просветата не допуска в българските училища. Може би защото тези, които издаваха заповедите за убийствата по границите на комунизма, все още са влиятелни във властта.

Немските режисьори – документалисти считат, че осмислянето на тоталитарния режим в България изобщо не е започнало. Само съвестта на хората от Бръщен и искреността на учениците от Пловдив ги окуражават, че и у нас паметта ще надделее.

Филмът бе представен на 28.07. в Берлин във Фондация „Бертелсман” на „Унтер ден Линден”.

Предстои разпространението му в училищата на Германия в помощ на преподавателите по история.