Украински град прие българския език като регионален

Болград е основан от български преселници през 1821 г. и се смята за столица на бесарабските българи

В украинския град Болград в Одеска област българският вече има статут на регионален език. Това стана с решение, взето на сесия на Болградския градски съвет. Сега редом с националния език – украинския и международния – руски, българския език е официален в Болград, необявената столица на бесарабските българи. 

В Бесарабия за повече от 200-годишната история на тукашните българи за първи път българския език получава такива широки права за прилагане и развитие. Следващата крачка е кметствата във всички български села да приемат такова решение. Законът на представителите на националните малцинства в Украйна сочи, че живеещите компактно и съставящи 10% от населението на град или село, имат право да го прилагат. Българският език има шансове да бъде признат и използван като регионален и в Тарутински, Саратски, Измаилски,Татарбунарски, Ивановски, Арцизски райони, както и в самия град Измаил.

Президентът на Асоциацията на българите в Украйна – депутатът в украинската Рада Антон Кисе настоява и за приемането на закон за национално-културната автономия на бесарабските българи.

Източник: Гласът на България
4 Септември 2015

Официалната политика на САЩ в украинската криза

Публикувано на 8 февруари 2015 г. от Newmedia21

 

Барак Обама и Владимир Путин. Снимка: Белия дом

д-р Светлана Станкова
ФЖМК

Статията е фокусирана върху официалната политика на САЩ във втората фаза на украинската криза (февруари – септември 2014 г.). Целта е, проследявайки изявленията, пресконференциите и брифингите на Сената и Държавния департамент в шестмесечния период, да се оразличат представените интерпретации и да се посочи доминиращото съвкупно политическо послание. Изследването е осъществено чрез провеждането на мониторинг и контент анализ на предварително подбрани от сайтовете на официалните институции електронни документи [1].

Ключови думи: украинска криза, агресия, американска политика, американско кредо, Студена война, образ на врага.

Предмет на изследването е официалната политика и стратегия на САЩ в руско-украинския конфликт за шестмесечен период, представена на равнище „думи” в посочените източници. Изследването обхваща периода от 28 февруари 2014 г. до 5 септември 2014 г. със следната аргументация: на 28 февруари 2014 г. украинската Рада се обръща към участниците в меморандума от Будапеща с призив да гарантират сигурността и териториалната цялост на страната, а Съветът за сигурност на ООН се събира на закрито заседание и за пръв път обсъжда ситуацията в Украйна. На 5 септември 2014 г. с посредничеството на ОССЕ и Русия за разрешаване на украинския конфликт, преговорите в Минск водят до подписване на споразумение между страните за прекратяване на огъня в Източна Украйна. Споразумение, което обаче и до днес се нарушава систематично, а в сраженията между армията на Киев и проруските сепаратисти са убити вече над 5 хиляди души.

Като емпиричен материал, представляващ обект на изследването, са включени  двадесет и пет съобщения за пресата на Сената (press release) и двадесет и шест официални изявления на Държавния департамент на САЩ. Като основна единица за анализ се приема целият текст на всяко изявление, брифинг, заседание, пресконференция.

Москва и Вашингтон преди украинската криза

Разбирането на САЩ и на Русия за съответните им роли в т.нар. постсъветско пространство и териториите около него, е сред проблемната група въпроси много преди конфликта в Украйна. Вашингтон и Москва продължават да поддържат различни гледни точки за това как постсъветските републики трябва да се развиват и какви трябва да бъдат отношенията им с Русия. Амбициите на Путин могат да бъдат наричани по различен начин – „реваншизъм”, „ревизионизъм”, „неосъветизъм” или „иредентизъм”, но всички са израз на стремежа му за затвърждаване на руското влияние в бившите съветски републики и възвръщането на статуса на Русия на велика сила. САЩ от своя страна остават реторично обвързани с ангажимента към глобалното насърчаване на демокрацията. Речта на Барак Обама, произнесена при встъпването му в длъжност за втория му мандат е достатъчно красноречива: „Ние ще подкрепяме демокрацията от Азия до Африка, от Америка до Близкия Изток, защото нашите интереси и нашата съвест ни заставят да действаме от името на тези, които копнеят за свобода“[2]. Ангажимент, който се превръща във все по-невралгичен въпрос за Русия.

Въпреки че преди повече от две десетилетия е сложен край на идеологическия антагонизъм между интернационалния комунизъм и капитализма, Русия и САЩ остават антагонистични. А наследството от Студената война все още оформя отношенията им и през ХХІ в. Всъщност много руснаци не правят разлика между респект и страх и им е трудно да приемат факта, че САЩ вече не гледат на Русия като на враг. И докато зараждащата се средна класа се ориентира към инвестиции на Запад, голяма част от институциите, свързани с външната политика и сигурността, продължават да възприемат САЩ по-старому. Някои от представителите на американската политическа общност и частния сектор подчертават възможностите, които пазарно ориентирана Русия предлага, но американските служби за сигурност продължават да гледат на Русия през традиционния за Студената война обектив.

Когато се говори за руско-американските отношения преди украинската криза трябва да се вземат под внимание две знакови срещи – едната проведена, а другата – провалена. Несъстоялата се среща е насрочена за средата на септември 2013 г. в Москва. На 31 юли 2013 г. обаче служителят на Американската национална агенция за сигурност, Едуард Сноудън, пребивавайки повече от месец на транзитната зона на летище Шереметиево, получава временно убежище в Русия. Сноудън носи огромно количество класифицирана информация и решението на Русия да пренебрегне искането на САЩ за екстрадиция влошава и без това трудните им взаимоотношения. Американската реакция не се забавя и срещата на върха е отменена. Скоро след това Путин коментира отношенията си с Обама по следния начин: „ Ние се изслушваме и разбираме аргументите си. Просто не сме на едно също мнение. Аз не съм съгласен с неговите аргументи и той не е съгласен с моите“ [3]. Засилени са обвиненията в незачитане на интересите и от двете страни.

Другата среща, проведената, е 33-ата среща на върха на Г-8 в балтийския курорт Хайлигендам. В навечерието на срещата Ан Епълбаум, американската журналистка от „Вашингтон пост”, носителка на наградата Пулицър, отбелязва: „Путин възнамерява през следващите няколко години да затвърди руското влияние в бившите съветски републики в Европа, независимо дали те го искат или не”. Според нея Путин вече гледа на западните държави не само като на добри търговски партньори, а като на заплаха от Студената война [4].

Студената война може и да е приключила, но наследството й продължава да оказва влияние върху възприятията и политиките на САЩ и Русия и представлява основният контекст на украинската криза, избухнала на 21 ноември 2013 г. на киевския Площад на независимостта.

Позицията на Сената на САЩ в украинската криза

От самото начало на разглеждания период Сенатът заема активна позиция по руско-украинския конфликт с два законодателни акта: двупартийния законопроект H.R. 4152 за подкрепа на Украйна („Подкрепа за суверинитета, интегритета, демокрацията и икономическата стабилност на Украйна”) и Закона за превенция на руската агресия. На 28 февруари 2014 г., в писмо до президента Обама, членове на Сенатската комисия по външни отношения приветстват усилията на администрацията „да помогне на Украйна да укрепи демократично избраното правителство, да запази своята териториална цялост, както и да се наслади на свободата да упражни правото на суверенно решение да подпише и приложи Споразумение за асоцииране с Европейския съюз” [5]. На 5 март 2014 г. първият законопроект е внесен в Камарата на представителите, а на 3 април 2014 г. е подписан от Президента и влиза в сила като закон. Месец по-късно, на 1 май 2014 г., сенатор Боб Коркър, член на същата комисия по външни отношения към Сената, заедно с 24 републиканци, вече считат, че направеното не е достатъчно и внасят Закон за превенция на руската агресия. Според сенатора, отговорът на Съединените щати до този момент е противодействащ, но не успява да наложи такава цена на Владимир Путин, която да промени сметките му и да прекрати дестабилизацията на Украйна. Затова законът е насочен към осигуряване на стратегически отговор от страна на САЩ, който да възпре руската агресия в Европа, заплашваща регионалната сигурност и просперитет. Минал на второ четене, законът цели да укрепи НАТО, да снабди Украйна с пряка военна помощ, да възпре руската агресия и да наложи незабавни нови санкции, обвързани с дестабилизацията на източната част на Украйна [6].

И в двата законодателни акта могат да се проследят няколко ключови приоритета:

1. Да подпомогнат мирния преход в Украйна, като се „предоставят заеми за икономическа стабилизация, подкрепа за планиране на предстоящите демократични избори, за възстановяване на откраднати активи, разширяване на сътрудничеството между двете страни в областта на сигурността“;
2. Да дадат стратегически отговор на руската инвазия в Европа, който да „държи Москва отговорна за агресивната й позиция срещу Украйна“, „да постави руската икономика на колене”;
3. Да забранят признаване от страна на САЩ на анексирането на Крим и да „осигурят подкрепа за дейностите на гражданското общество в бившите съветски страни, както и да разширят усилията на американското правителство за противодействие на пропагандата в тези страни.”

И съвсем не на последно място: да поддържат икономическия растеж в Съединените щати, предвиждайки „право на износ на американски природен газ за всички членове на СТО, включително ключови страни в Европа, и да предоставят подкрепа за насърчаване на частния сектор в САЩ да инвестира в енергийни проекти в Украйна, Грузия и Молдова”, като същевременно „ограничава достъпа на Русия до модерните технологии на САЩ за петрол и газ”.

От една страна чрез предприетите законодателни действия се издигат принципите на американското кредо – свобода, равенство, демокрация, граждански права и върховенство на закона, за да бъде преобразувана Украйна в съответствие с американските ценности. В политическото говорене на Сената обаче от друга, провежданата от Путин и Русия политика, разглеждана през призмата на кредото, се представя като заплаха за „американизма”, заплаха за идеологията на кредото. Затова действията на Путин се интерпретират като идеологически вражески действия.

Анализът на проследените общо 25 изявления, пресконференции и брифинги на американския Сенат, очертава ясно тези две основни внушения:

1. Налагане на алюзията за Студената война като символ на идеологическото противопоставяне, в което моделът на политика от страна на Путин е връщане към времето отпреди 1991 г. Обърнатата перспектива е насочена към подчертаване на историческата важност и повратност на момента с напомнянето, че историята може да се повтори:

„Г-н Президент, когато се огледаме наоколо по света, осъзнаваме, че все по-често сме изправени пред критични моменти на голям катаклизъм и промяна. Със завоя на руското управление до положението отпреди 1991 г. ние сме в такъв момент. Изглежда Владимир Путин вижда експанзионистичният авторитаризъм на Съветският съюз отпреди 1991 г. като днешна цел, а образувалите се през последните две десетилетия нови и независими държави, като отклонение от експанзионистичните стремежи на Петър Велики. … Той отново разпали опасния съветски стил отпреди 1991 на игра на руска рулетка с международната общност и ние не можем да си затворим очите пред това.“

„Историята ще види това събитие като повратен момент. Някои твърдят, че свалянето на корейския полет 007 през 1983 г. от СССР е събитие, в което се разкри истинската природа на съветския режим, и ускори неговия упадък. По същия начин, свалянето на Полет 17 на малайзийските авиолинии разкрива пред останалите съмняващи се природата на Путин и бруталните му амбиции и безскрупулност.

2. Подчертаване на американската доминация в световната политика, на общите интереси и ценности и най-вече на мисията, ролята и отговорността на САЩ да попречат на завръщането на „света отпреди 1991 г.“, да бъдат „новият Израел“ (Линкълн), натоварен с Божията мисия да твори добро в света и да отстоява принципите на американското кредо в международната политика.

„Вярвам, че ако живеем и управляваме, като се ръководим от общи ценности и се обединяваме от общите си интереси – ние можем да водим света през този преобразяващ момент в историята и да попречим на руската агресия да ни върне в света отпреди 1991 г.“. 

„…Въпрос на принцип е, че украинския суверенитет не може да бъде нарушен, просто заради обръщането към Запада и възприемането на идеалите, враснали в свободата. Тези идеали трябва винаги да остават на първо място и да са най-важни в нашия стратегически отговор на международните събития…Ние пишем в подкрепа на усилията на администрацията да подпомогне Украйна да укрепи демократично избраното правителство, да запази своята териториална цялост, както и да се радва на свободата да упражни правото си на вземане на суверенното решение да подпише и приложи Споразумението за асоцииране с Европейския съюз“.

Всъщност направените внушения са рамкирани в биполярните социални прототипове на „доброто” и „злото”:

1. От една страна е лидерската мисия на САЩ като защитник на демократичните ценности, застрашени в конфликта, САЩ, които носят отговорността за установяването на реда и за премахване на злото по целия свят:

„Суверенна държава в сърцето на Европа е нападната от по-големия си съсед. Това е в пълно противоречие с цивилизования свят, който Америка и нашите партньори са се опитвали да изградят след Втората световна война. Ако не защитим или не можем да защитим нашите собствени ценности сега, както и на приятелите ни, които ги споделят, в бъдеще ще бъде тъмно и опасно наистина, не само за Украйна, но и за нас. „;

„Съединените щати, заедно с нашите европейски съюзници, няма да позволят международния ред да бъде преобърнат от президента Путин и неговите руски съюзнически сепаратистки войски…”

„Това е възможност за американското лидерство, заедно с европейските ни съюзници, да стимулира общността на нациите да действат заедно и да бъдат сила за доброто… Поискайте от целия цивилизован свят да се присъедини към САЩ в осъждането на този скандален акт”.

„Да се изправим срещу руската агресия за възстановяване на стабилността в Украйна, за вдъхване на увереност на нашите приятели в региона, която да позволи на украинския народ бъдеще, което те са избрали, а не такова продиктувано от Москва.”;

„САЩ и Европа трябва да се обединят под лидерството на президента Обама и германския канцлер Ангела Меркел и да дадем на Путин избор дали да се оттегли или да бъде зашлевен от парализиращи икономически санкции, които ще навредят на неговата страна и всички руснаци.”

2. От другата страна са поставени, като ретроградни и иредентистични, действията на Путин, застрашаващи сигурността и интересите на цяла Европа, както и моделът му на политика, обърнат към миналото:

„Пред лицето на най-сериозната заплаха за сигурността и стабилността в Европа срещана от НАТО след края на Студената война… крещящата агресия на президента Путин в Украйна и рискът, който империалистическите му амбиции могат да представляват за нашите източни съюзници в НАТО”;

 „Той отхвърли всички съвременни стандарти за отговорно международно поведение и потъпка светостта на териториалните граници, които са жизненоважни за стабилността на следвоенния ред.”

„Не е тайна, че Путин има имперски амбиции, мотивирани от патологичните му несигурност и стремеж да се възстанови загубената слава. Това са опасни заблуди, с които ако не се конфронтираме твърдо, ще  застрашат всички ни.”

„Продължаващата агресия на Русия в Украйна може да се нарече само по един начин: трансгранична военна инвазия. Да се твърди, нещо друго, а не това, е все едно да обитаваме Оруелската вселена на президента Путин”.

„Американската помощ е от жизнено важно значение, за да се отхвърлят опитите на Путин да дерейгънизира Източна Европа.”

С направените квалификации на политиката на Путин, целяща възстановяване на руското лидерство, с употребата на идеологемите от времето на Студената война, различни сенатори (Робърт Менендес, председател на Комисията по външни отношения към Сената, Боб Коркър, Джон Маккейн, Линдзи Греъм, Карл Левин, Крис Мърфи, Джим Инхоф, Дан Коутс), използват в изявленията си твърдата риторика, последователно провокираща враждебност чрез механизма „език – мисъл – нагласи – действия”. При този вид манипулация езикът се използва в скритите му оценъчни/идеологически значения, за да се формират нагласи, които заедно с това налагат и структура от морални и политически ценности:

„Руската външна политика твърде често разчита на сплашването и страха, за да постигне целите си…“

„От Украйна, до Грузия, до Близкия изток ние сме свидетели на новото руско лидерство, настървено да използва военната си мощ, икономическите си ресурси и дипломацията, за да служи на своите тесни интереси, на всяка цена, въпреки нарушенията на собствените си правни задължения и тези, които е направило към международната общност.“

 „…беззаконна пустош на ренегати и главорези с пръст върху спусъците на най-модерните оръжия в света.”

„Тази ситуация е пряк резултат от скандалната териториална агресия на Путин, който вече е отрязал ръката на Украйна и заплашва разпадането на цялата страна”

Словосъчетанието „агресията на Русия”, с морфологичните разновидности: „стратегически отговор на руската агресия“, „да се изправим срещу руската агресия“, „да възпре руската агресия“, „застрашени от руската агресия“, „крещящата агресия на президента Путин в Украйна“, „тероризирани от руската агресия“, „да преобърне сегашния курс на агресия“, „продължаващата агресия на Русия“, „безотговорният акт на агресия на Путин”, „скандалната териториална агресия на Путин”, „да осъдим агресията на Путин” и т.н., е употребено 39 пъти. По такъв начин реториката на Сената  създава засилени езикови убежища на враждебност спрямо политиката на Русия и Путин.

Според Buss агресия e „всяко поведение, съдържащо заплаха или нанасящо вреда на другите” [7]. Колкото по-реална е заплахата от агресора, от врага, толкова по-голяма е необходимостта от защитник, от спасител, от отпор, като действията в защита са действия в името на справедливостта.

Могат да бъдат проследени и различия в представените позиции, но това са различия, обърнати навътре, към провежданата от администрацията на Барак Обама политика, а не навън – към политиката на Путин и Русия. Такива са призивът към по-твърд курс на Америка в конфликта, както и недоволството на някои от членовете на Републиканската партия в Сената (Боб Коркър, Дан Коутс, Джим Инхоф) срещу колебанието, пропуснатите възможности и мекушавостта на Обама. Недоволство насочено срещу слабата външна политика на Барак Обама, чиято администрация„продължава да седи безучастно” и да дава „безличен отговор на руската агресия в Украйна”.Тази позиция прераства в обвинения в „морално позьорство” и в „празни обещания”. Най-остро е обвинението, че на Президента не може да се разчита за твърдото отстояване на ценностите на демокрацията и „Путин открито се присмива на усилията на Обама”.

Доминиращото съвкупно политическо послание на т.нар. „Студени воини” от Сената е, че Украйна поради ориентацията си към ценностите на Запада, е жертва на „безразсъдната експазионистична политика, провеждана от президента Владимир Путин” и се нуждае от помощта и намесата на Запада за нейното спасение и за защитата на тези ценности. Сенатът се обявява в защита на независимостта, суверенитета и териториалната и икономическа цялост на Украйна, като изисква по-твърди мерки да се накаже и изолира Русия, да се предотвратят следващите ходове на Путин чрез налагане на „парализиращи санкции на Русия, докато тя не прекрати агресията си”.

Така с реториката на отправените послания се прокламира лидерската роля на Съединените щати за международната сигурност, мира и икономическото развитие, в името на свободата, демокрацията, териториалната цялост и суверенитет на Украйна, в защита на усилията на украинския народ да определят сами бъдещето и съдбата си срещу агресивната намеса на Русия.

Политическото говорене на Сената е насочено към противодействие на руската държавна машина, която според него е позиционирана в миналото. Същевременно се насажда страха, че това минало може да се върне, заедно с модела на мислене от 18 в. на Екатерина Велика, при който „няма друг начин да се защитят границите си, освен да се разширят”. Русия и Путин са идентифицирани като идеологически враг, в противоположност на либералните демократични принципи на американското кредо, защищаващи правото на украинския народ на бъдеще, което те сами са избрали, а не такова, продиктувано от Москва. Така, и не на последно място обаче в това политическо говорене, чрез приетото законодателство се защитават и икономическите интереси на САЩ, насочени към изместването на Русия от ключовата й позиция на основен доставчик на природен газ за Европа.

Позицията на Държавния департамент на САЩ в украинската криза

Държавният департамент на САЩ прави 26 изявления в изследвания период, които са предимно институционални, от офиса на прессекретариата на Държавния департамент на САЩ, но и персонализирани, от високопоставени негови представители (държавния секретар Джон Кери, първия заместник-държавен секретар Уилям Бърнс, заместник-държавния секретар по публична дипломация и връзки с обществеността Ричард Стенгел, заместник-държавния секретар по политически въпроси Уенди Шърман, заместник-държавния секретар по европейските и евроазиатските въпроси Виктория Нюланд, прессекретаря и заместник-прессекретаря на Департамента Джен Псаки и Мари Харф). Тяхната реторика логично е реториката на „дипломатическата ръкавица”. Липсва острото вербално противопоставяне, характерно за Сената, позицията на Русия вместо „агресия” е охарактеризирана като „конфронтация”. Използваната лексика е значително по-балансирана и омекотена, като ключовите думи са „призоваваме”, „безпокойство”, „загрижени”.

„…ние отново призоваваме за незабавно изпълнение на ангажиментите, поети в Женева на 17 април”;

„Призоваваме президента [Владимир] Путин и неговото правителство да прекратят всички опити за дестабилизиране на Украйна и предупреждаваме да няма по-нататъшна военна интервенция.”

„Ние призоваваме Русия да спазва поетите от нея в Женева на 17 април ангажименти, за да се деескалира ситуацията в Украйна”.

 „..държавният секретар на САЩ Джон Кери е изразил „силно безпокойство“ от нападенията на въоръжени проруски активисти”;

„Обезпокоени сме от съгласуваната кампания, която виждаме да протича днес в Източна Украйна, извършвана от проруски сепаратисти, вероятно с подкрепата на Русия”

„Ние сме дълбоко загрижени от отказа на подкрепяните от Русия сепаратисти да осигурят на ОССЕ безопасен и безпрепятствен достъп до мястото на катастрофата Malaysia Airlines полет MH17”.

В брифингите се подчертава както „надеждата за прекратяване на огъня и истински процес на оттегляне на руските войски”, така и стремежът САЩ наистина да разрешат дългосрочната конфронтация. Същевременно във всички направени изявления, проследяващи дипломатическите совалки между Вашингтон, Киев, Лондон, Женева, Брюксел, Париж, може отново ясно да се оразличи основната линия на представяне на външната политика на САЩ по отношение на украинската криза – Америка като защитник и пазител на универсалните демократични принципи на американското кредо. Тук ключовата дума е „подкрепа”:

„Откакто сте независими и особено през изминалата бурна година, хората на Съединените щати са стояли гордо редом с народа на Украйна, докато той търси по-мирно, демократично, проспериращо и европейско бъдеще. Дали в Киев, Крим, или Донецк, Съединените щати са твърдо решени да подкрепят правото на целия украинския народ да избере свой собствен път.”;

„Вицепрезидентът ще подчертае силната подкрепа на Съединените щати за единна и демократична Украйна, която сама прави избора за своето бъдещо развитие.“

„САЩ се ангажира да мобилизира международната общност в подкрепа на Украйна, и да помага на украинския народ да изградят една стабилна, демократична и просперираща държава.”

„Заместник-държавният секретар по политическите въпроси Уенди Шърман ще потвърди силната подкрепа на САЩ „за украинския народ и за суверенитета и териториалната цялост на Украйна”.

„Секретарят ще продължи да потвърждава непоколебимата подкрепа на Съединените щати за украинския суверенитет, единство, териториалната цялост, както и правото на украинския народ да определи собственото си бъдеще, без външна намеса или провокация от страна на Русия”.

Заедно с изявленията, отразяващи дипломатическите маневри на американското външнополитическо ведомство обаче, са направени и такива, целящи противодействие на „пропагандата” и „дезинформацията”, разпространявана от Русия. В рамките на малко повече от месец, Прессекретариатът (Оffice of the Spokesperson) публикува на сайта на Държавния департамент два доста остри факт-листа (fact-sheet). Единият е от 5 март 2014 г. и е озаглавен „Измислицата на президента Путин: 10 фалшиви твърдения за Украйна”, а другият е от 13 април 2014 г., под заглавие „Руската измислица – продължението. Още десет фалшиви твърдения за Украйна”. Факт-листът може да се определи като кратка форма, предназначена да представи и изясни факти, да отговори на често задавани въпроси и/или да обобщи и акцентира върху ключови позиции.

На 5 март 2014 г. още със заглавието се предпоставя опровергаването със семантиката на лексемата „фалшиви”. Въведението го усилва още повече, налагайки и негативна конотация:„Откакто Русия разпространява фалшиви твърдения, за да оправдае незаконните си действия в Украйна, светът не е виждал толкова потресаваща руска измислица. Но Достоевски е написал: „Формулата две плюс две е равно на пет “ не е лишена от привлекателност“.[8]  

Последователно са изложени десет от последните твърдения на руския президент Владимир Путин, оправдаващи руската агресия в Украйна, следвани от фактите (посочени от Държавния департамент), които неговите твърдения игнорират или изкривяват според позицията на САЩ. Същата конструкция следва и вторият факт-лист, публикуван на 13 април 2014 г. Той представлява нов списък с десет „фалшиви твърдения“, вече на Русия, а не на Путин, с цел оправдаване на „нейните незаконни действия в Украйна“. Новият списък започва с цитат на Барак Обама и звучи открито заклеймяващо: „Никакво количество пропаганда не може да направи вярно нещо, което светът знае, че е невярно“. Въведението квалифицира твърденията, освен като фалшиви и като опасна пропаганда, като дезинформация, насърчаваща речта на омразата:

„Русия продължава да разпространява неверни и опасни разкази, за да оправдае незаконните си действия в Украйна. Руската пропагандна машина продължава да насърчава речта на омразата и да подбужда към насилие чрез създаване на фалшива заплаха в Украйна, която не съществува. Ние не бихме могли да видим насилието и тъжните събития, на които сме свидетели този уикенд, без този безмилостен поток от дезинформация и руски провокатори, насърчаващи размириците в източната част на Украйна.”

Изложени са още десет неверни според Департамента на САЩ твърдения, които Русия използва, за да оправдае намесата в Украйна, и фактите, които тези твърдения игнорират или изкривяват [9].

Така Държавният департамент на САЩ на практика сваля „дипломатическите ръкавици”. Списъците с опровержения използват редица пропагандни техники – техниката на контраста, на групирането на информацията в блокове, на кръстосаната информация, на смесването на мнението/твърдението с фактите и постигат убедително ефекта на бумеранга спрямо Путин и Русия – „страната, където етническите руснаци, които се противопоставят на авторитарния режим, са най-застрашени”. Характерно е акцентирането върху ключовата интерпретация по отношение на „действителната” заплаха – застрашени са не етническите руснаци в Украйна, а тези, които живеят в Русия и се противопоставят на злоупотребите с властта от страна на Путин.

Като цяло в изявленията на Държавния департамент на САЩ по отношение на действията на Русия и Путин в украинската криза се преплитат очакваната дипломатическа загриженост и безпокойство, но и осъждането на представената като „режисирана руска кампания, подбуждаща сепаратизъм и саботаж на украинската държава”. Могат да бъдат оразличени и неизменните съвкупни политически послания: 1) за непоколебимата подкрепа и помощ (морална, икономическа, техническа, военна, експертна), която САЩ оказват на Украйна в този критичен момент и 2) за ролята на САЩ като защитник, бранител на универсалните човешки ценности, залегнали в американското кредо.

 Заключение

Отношенията между Запада и Русия и досега са толкова обтегнати от украинската криза, колкото не са били от десетилетия насам. Дипломатическият диалог за Украйна между Русия и Запада продължава да протича като диалог между глухи.

Проследявайки в направените изявления позициите на Сената и Държавния департамент в разглеждания период, можем да заключим, че официалната политика на САЩ в украинската криза издига принципите на американското кредо – свобода, равенство, демокрация, граждански права и върховенство на закона, за да бъде преобразувана Украйна в съответствие с американските ценности. Американската дипломация представя Съединените щати като лидери на обединената международна общност, която осъжда действията на Русия и подкрепя суверенитета, териториалната цялост и правото на украинския народ да определя сам своето бъдеще. Заедно с това обаче провежданата от Русия и Путин политика се разглежда като заплаха за „американизма”, заплаха за идеологията на кредото като политическа идеология. Действията на Путин са интерпретирани като идеологически вражески действия, налага се алюзията за Студената война, в която моделът на политика от страна на Путин е връщане към времето отпреди 1991 г. Така информационната война на интерпретации се превръща в част от новата, хибридна война, в която е важно чие ще бъде глобалното лидерство, защото конкуренцията между държавите за ресурси, влияние и надмощие остава непроменливо и през ХХІ в. В тези интерпретации Русия изглежда обърната ретроградно назад, към миналото, в което Путин гледа с носталгия към изгубената съветска мощ, а САЩ – напред, към бъдещето и успеха на предстоящите си енергийни проекти. Интерпретации, които се превръщат в основен инструмент за геополитическо господство чрез т.нар. „мека сила“ – чрез контрол върху историята на случващото се.

Според повечето наблюдатели кризата в Украйна е провокирана от геополитически рефлекси. И вероятно, като израз на новата американска енергийна дипломация в борбата за ограничаване на влиянието на Русия в Европа, ще бъде поредната партия геополитически шах, разиграван от Русия и САЩ. Но партия шах, оставаща засега в патова ситуация.

US official policy in Ukrainians crisis 

Svetlana Stankova, PhDFJMC

Summary: This article is focused on the behaviour of US administration in the second phase of the Ukrainian crisis (February-September 2014) represented by the Senate and State Department official documents. The text is aimed to all the statements, press conferences and a briefing made in the period and researches their positions. Trying to identify the dominant political message is also one of the tasks of the article.

 Key words: Ukraine crisis, aggression, American policy, American credo, Cold War, enemy image.  

Бележки

[1] Изследването е извършено с любезното съдействие и в рамките на Проект “Бъдеще за миналото: култура на “меката сила” в контактните зони”,
Университетски комплекс по хуманитаристика “Алма матер”, СУ “Св. Климент Охридски”
[2]  Stent, Angela. The Limits of Partnership: U.S.-Russian Relations in the Twenty-First Century. Princeton University Press, 2014, p.хiii

[3] Ibidem, р. х.

[4]http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%80_%D0%9F%D1%83%D1%82%D0%B8%D0%BD#.D0.9E.D1.82.D0.BD.D0.BE.D1.88.D0.B5.D0.BD.D0.B8.D1.8F.D1.82.D0.B0_.D0.9F.D183.D1.82.D0.B8.D0.BD.C2.A0.E2.80.94_.D0.91.D1.83.D1.88

[5] H.R.4152 – Support for the Sovereignty, Integrity, Democracy, and Economic Stability of Ukraine Act of 2014. [online]. Available from: https://www.congress.gov/bill/113th-congress/house-bill/4152

[6] Russian Aggression Prevention Act of 2014. [online]. Available from: https://www.congress.gov/bill/113th-congress/senate-bill/2277

[7] Buss, H. The psychology of aggression. New York: Wiley, 1961 – p. 21

[8] President Putin’s Fiction: 10 False Claims About Ukraine. [online]. Available from:http://www.state.gov/r/pa/prs/ps/2014/03/222988.htm

[9] Russian Fiction the Sequel: 10 More False Claims About Ukraine. [online]. Available from: http://www.state.gov/r/pa/prs/ps/2014/04/224759.htm

 Литература

1. Почепцов, Георгий: „Украине нужен свой массовый герой книг и фильмов, без которого не бывает ни одной сильной нации” // Newmedia21.eu. Медиите на 21 век: Онлайн издание за изследвания, анализи, критика, 01.04.2014. (25.11.2014).
2. Проданов, Васил. Битките за историята и конфликтите на идентичности. Онлайн. Available from: http://notabene-bg.org/read.php?id=321
3. Stent, E. Angela. The Limits of Partnership: U.S.-Russian Relations in the Twenty-First Century. Princeton University Press, 2014;
4. Христов, Чавдар. Войната на идеите. София, Университетско издателство, 2014.
5. Хънтингтън, Самюъл. Кои сме ние? Предизвикателствата пред националната идентичност на Америка. София, Обсидиан, 2005.

US Senate [online]. Available from: http://www.senate.gov/index.htm

1. Ukraine press release. 2014 [online]. Available from: http://www.senate.gov/general/search/search_cfm.cfm?q=2014+Ukraine+crisis+press+release&site=default_collection&num=10&filter=0&x=11&y=10
2. Murphy, Johnson introduces resolution to condemn downing of Malaysia airlines. [online]. Available from: http://www.murphy.senate.gov/newsroom/press-releases/murphy-johnson-introduce-resolution-to-condemn-downing-of-malaysia-airlines-flight-17 .
3. MH17 shoot down: Here’s what we need to do next with Putin, Ukraine. [online]. Available from: http://www.coats.senate.gov/newsroom/press/release/coats-op-ed-heres-what-we-need-to-do-next-with-putin-ukraine
4. Coats on CNN: Make Putin Choose. [online]. Available from: http://www.coats.senate.gov/newsroom/press/release/coats-on-cnn-make-putin-choose-
5. Corker Statement on Committee Passage of Ukraine Aid and Sanctions Legislation. [online]. Available from:http://www.foreign.senate.gov/press/ranking/release/corker-statement-on-committee-passage-of-ukraine-aid-and-sanctions-legislation Corker Statement on Committee Passage of Ukraine Aid and Sanctions Legislation.
6. Levin Senate floor statement on aid to Ukraine. [online]. Available from: http://www.levin.senate.gov/newsroom/speeches/speech/levin-senate-floor-statement-on-aid-to-ukraine
7. Inhofe Statement on Situation in Ukraine. [online]. Available from:http://www.inhofe.senate.gov/newsroom/press-releases/inhofe-statement-on-situation-in-ukraine
8. Corker: Ukraine Success Critical for U.S., European Allies. [online]. Available from: http://www.foreign.senate.gov/press/ranking/release/corker-ukraine-success-critical-for-us-european-allies
9. Donnelly, McCain Urge President to Send Defensive Weapons, Share Appropriate Intelligence with Ukraine. [online]. Available from: http://www.donnelly.senate.gov/newsroom/press/donnelly-mccain-urge-president-to-send-defensive-weapons-share-appropriate-intelligence-with-ukraine-
10. Corker Calls for President Obama to Impose Tough Sanctions on Russia for Tanks Crossing Into Ukraine. [online]. Available from: http://www.foreign.senate.gov/press/ranking/release/corker-calls-for-president-obama-to-impose-tough-sanctions-on-russia-for-tanks-crossing-into-ukraine
11. Corker, Senate Republicans Introduce Strategic U.S. Response to Deter Russian Aggression in Europe. [online]. Available from: http://www.foreign.senate.gov/press/ranking/release/corker-senate-republicans-introduce-strategic-us-response-to-deter-russian-aggression-in-europe
12. Russian Aggression Prevention Act of 2014. [online]. Available from: https://www.congress.gov/bill/113th-congress/senate-bill/2277
13. Chairman Menendez’s Opening Remarks at Hearing on Developments in Ukraine. [online]. Available from: http://www.foreign.senate.gov/press/chair/release/chairman-menendezs-opening-remarks-at-hearing-on-developments-in-ukraine
14. Corker Urges Administration to Apply Tougher Sanctions on Russia Rather than “Waiting Until Damage is Done” in Ukraine. [online]. Available from: http://www.foreign.senate.gov/press/ranking/release/in-case-you-missed-it-corker-urges-administration-to-apply-tougher-sanctions-on-russia-rather-than-waiting-until-damage-is-done-in-ukraine
15. Coats Op-Ed: On Ukraine, America Must Do More. [online]. Available from: http://www.coats.senate.gov/newsroom/press/release/coats-op-ed-on-ukraine-america-must-do-more
16. Durbin, Coats Reach Agreement on Bipartisan Resolution Addressing Russia’s Action in Ukraine. [online]. Available from: http://www.coats.senate.gov/newsroom/press/release/durbin-coats-reach-agreement-on-bipartisan-resolution-addressing-russias-action-in-ukraine
17. Senator Tammy Baldwin Votes to Support Ukraine and Impose Sanctions on Russia. [online]. Available from: http://www.baldwin.senate.gov/press-releases/senator-tammy-baldwin-votes-to-support-ukraine-and-impose-sanctions-on-russia_
18. Chairman Menendez Statement on Bipartisan Senate Foreign Relations Committee Vote Approving Ukraine Legislation. [online]. Available from: http://www.foreign.senate.gov/press/chair/release/chairman-menendez-statement-on-bipartisan-senate-foreign-relations-committee-vote-approving-ukraine-legislation
19. Chairman Menendez Remarks on Senate Ukraine Legislation. [online]. Available from: http://www.foreign.senate.gov/press/chair/release/chairman-menendez-remarks-on-senate-ukraine-legislation-
20. Senate Foreign Relations Committee Members Urge President Obama to Assist Peaceful, Democratic Transition in Ukraine. [online]. Available from: http://www.foreign.senate.gov/press/ranking/release/senate-foreign-relations-committee-members-urge-president-obama-to-assist-peaceful-democratic-transition-in-ukraine
21. Chairman Menendez Travels to Estonia, Poland and Ukraine. [online]. Available from: http://www.foreign.senate.gov/press/chair/release/chairman-menendez-travels-to-estonia-poland-and-ukraine
22. Corker Op-ed in The Washington Post: Obama is an Unreliable Ally. [online]. Available from: http://www.foreign.senate.gov/press/ranking/release/corker-op-ed-in-the-washington-post-obama-is-an-unreliable-ally
23. Chairman Menendez from Kyiv, Ukraine: Calls for Providing Weapons to Ukraine, Additional Support and Training for Ukrainian Military in Letter to President Obama. [online]. Available from: http://www.foreign.senate.gov/press/chair/release/chairman-menendez-from-kyiv-ukraine-calls-for-providing-weapons-to-ukraine-additional-support-and-training-for-ukrainian-military-in-letter-to-president-obama
24. Chairman Menendez Statement on Ukraine Developments, NATO Summit in Wales. [online]. Available from: http://www.foreign.senate.gov/press/chair/release/chairman-menendez-statement-on-ukraine-developments-nato-summit-in-wales
25. Corker: U.S. Should Strongly Push Back Until Russia Ends its Aggression in Eastern Ukraine. [online]. Available from: http://www.foreign.senate.gov/press/ranking/release/corker-us-should-strongly-push-back-until-russia-ends-its-aggression-in-eastern-ukraine

US Department of State. [online]. Available from: http://www.state.gov/

1. Deescalation of Tensions in Ukraine. [online]. Available from: http://www.state.gov/r/pa/prs/ps/2014/02/221673.htm
2. Key U.S. Outcomes at the UN Human Rights Council 25th Session. [online]. Available from: http://www.state.gov/r/pa/prs/ps/2014/03/224138.htm
3. Special Envoy and Coordinator for International Energy Affairs Carlos Pascual Travel to Ukraine, Belgium and Moldova. [online]. Available from: http://www.state.gov/r/pa/prs/ps/2014/03/223701.htm
4. Under Secretary for Political Affairs Wendy R. Sherman Travels to Ukraine and Belgium. [online]. Available from: http://www.state.gov/r/pa/prs/ps/2014/03/223725.htm
5. Increased U.S. Cooperation with Ukraine. [online]. Available from: http://www.state.gov/r/pa/prs/ps/2014/03/223390.htm
6. Secretary Kerry Travels to London. [online]. Available from: http://www.state.gov/r/pa/prs/ps/2014/03/223340.htm
7. President Putin’s Fiction: 10 False Claims About Ukraine. [online]. Available from: http://www.state.gov/r/pa/prs/ps/2014/03/222988.htm
8. U.S./U.K./Ukraine Press Statement on the Budapest Memorandum Meeting.[online]. Available from: http://www.state.gov/r/pa/prs/ps/2014/03/222949.htm
9. Assistant Secretary Victoria Nuland Travel to Ukraine, France and Italy. [online]. Available from: http://www.state.gov/r/pa/prs/ps/2014/03/222800.htm
10. Secretary Kerry’s Travel to Kyiv. [online]. Available from: http://www.state.gov/r/pa/prs/ps/2014/03/222726.htm
11. Ukraine and Russia Sanctions. [online]. Available from: http://www.state.gov/e/eb/tfs/spi/ukrainerussia/index.htm
12. United States Expands Export Restrictions on Russia. [online]. Available from: http://www.state.gov/r/pa/prs/ps/2014/04/225241.htm
13. Geneva Statement on Ukraine. [online]. Available from: http://www.state.gov/r/pa/prs/ps/2014/04/224957.htm
14. Additional Assistance for Ukraine. [online]. Available from: http://www.state.gov/r/pa/prs/ps/2014/04/224806.htm
15. Evidence of Russian Support for Destabilization of Ukraine. [online]. Available from: http://www.state.gov/r/pa/prs/ps/2014/04/224762.htm
16. Russian Fiction the Sequel: 10 More False Claims About Ukraine. [online]. Available from: http://www.state.gov/r/pa/prs/ps/2014/04/224759.htm
17. U.S.-Ukraine Economic and Finance Working Group. [online]. Available from: http://www.state.gov/r/pa/prs/ps/2014/04/224756.htm
18. Secretary Kerry Travel to Geneva. [online]. Available from: http://www.state.gov/r/pa/prs/ps/2014/04/224695.htm
19. Travel of Special Envoy To Monitor and Combat Anti-Semitism to Kyiv, Dnepropetrovsk, Istanbul, Ankara, Jerusalem, and Tel Aviv. [online]. Available from: http://www.state.gov/r/pa/prs/ps/2014/05/226054.htm
20. Under Secretary for Public Diplomacy and Public Affairs Richard Stengel Travels to Kyiv, Ukraine, Riga, Latvia and Brussels, Belgium. [online]. Available from: http://www.state.gov/r/pa/prs/ps/2014/05/225947.htm
21. On the Illegal Referenda in Eastern Ukraine. [online]. Available from: http://www.state.gov/r/pa/prs/ps/2014/05/225945.htm
22. Today’s Actions on Ukraine by the European Union’s Foreign Affairs Council. [online]. Available from: http://www.state.gov/r/pa/prs/ps/2014/07/229656.htm
23. Lack of Access at Crash Site of MH1. [online]. Available from: http://www.state.gov/r/pa/prs/ps/2014/07/229500.htm
24. Death of Mykola Zelenec, Lithuania’s Honorary Consul in Luhansk. [online]. Available from: http://www.state.gov/r/pa/prs/ps/2014/230834.htm
25. Ukraine National Day. [online]. Available from: http://www.state.gov/secretary/remarks/2014/08/230829.htm
26. Remarks with Ukrainian President Petro Poroshenko Before Their Meeting. [online]. Available from: http://www.state.gov/secretary/remarks/2014/09/231271.htm

Цитат-формати (Suggested Bibliographic Citations):

• ISO 690-2: 1997 :
Станкова, Светлана. Официалната политика на САЩ в украинската криза. In: Newmedia21.eu. Медиите на 21 век: Онлайн издание за изследвания, анализи, критика [online], 08 февруари 2015 [cited 10 April 2015]. Available from: http://www.newmedia21.eu/analizi/ofitsialnata-politika-na-sasht-v-ukrainskata-kriza/

• БДС 17377-96 :
Станкова, Светлана. Официалната политика на САЩ в украинската криза. // Newmedia21.eu. Медиите на 21 век: Онлайн издание за изследвания, анализи, критика, 08.02.2015.
(10.04.2015).

РУСИЯ, УКРАЙНА И СВЕТЪТ „ПО ОРУЕЛ”

Калин Янакиев,  30.03.2015

Ще започна с изреждането на няколко прости и несъмнени факти и мисля, че по-нататъшният текст ще покаже защо ми се налага да правя това.

1. В края на 2013 г. масов граждански протест (или, ако се предпочита – революция) в Киев доведе до бягството на президента Янукович от Украйна и падането на неговия режим, наместо който украинците си избраха нов състав на Върховната Рада и ново правителство и президент.

2. В началото на следващата 2014 г. Русия извърши безпрецедентен (от времето на Хитлер) аншлус на територия на чужда суверенна държава (полуостров Крим) и запали въоръжен сепаратистки бунт в източната част на Украйна.

3. Тези актове далеч не бяха първия случай на агресивна инвазия на Русия в територии от бившето й имперско пространство, макар този път да бяха по-драстични от предходните (през 1994 г., когато 14-ата руска армия откъсна от Молдова т. нар. Приднестровска република; пак през 1994 г., когато Русия инвазира в Грузия, намесвайки се срещу властите й в местен етнически конфликт; през 2003 г., когато направи опит да отрови неудобния за нея кандидат-президент на Украйна Юшченко, и през 2008 г., когато, възползвайки се от същия етнически конфликт нахлу с танкове до Тбилиси, предизвиквайки събарянето на проевропейския президент на страната Саакашвили).

4. От 2000 г. Русия се въоръжава с откровено империалистическа идеология – т.нар. неоевразийство (срв. Ал. Дугин, според когото една „нова, осмислена и убедителна” национална идея на Русия днес трябва да бъде тази „да завладеем Европа, да я завоюваме и да я присъединим”) с откровено фашистки привкус (светът извън Русия, особено Западът е „гейски”, „бездуховен”, „извратен”, Европа е „бездна, в която са останали само някакви анклави на изроденост – емигранти, които ще унищожат европейската идентичност”).[1] От началото на конфликта си с Украйна, Русия провежда тотално облъчване на своето население и на света за „зверствата на украинските фашисти”.[2]

Срещу съвкупността от тези неподлежащи на отричане факти у нас бе разтворено широко ветрило от публикации (от откровените простащини на Кеворк Кеворкян, през тиражирането на най-бездарните Путинови пропагандни материали от маргинала-публицист Явор Дачков, до претенциозните литературни „екзерсиси” на „украшението на българската журналистика” Любослава Русева и геополитическите фантасмагории на разнообразни „експерти” по Евразия и световната политика). В резултат от тях днес тези факти са преобърнати по неузнаваем начин в своята противоположност.

Така, вместо факта от т. 1, на българския читател здраво е внушено, че „САЩ вдъхновиха, финансираха и проведоха поредната (защото и всички предишни бяха тяхно дело) „цветна революция” в руското пространство с цел да поставят Русия на колене”. Вместо фактите от т. 2 и 3 е внушено, че „този път Русия най-сетне – защото в Украйна бе премината всяка граница – оказа отпор на агресията на САЩ в резултат на което бе подложена на отмъстителни санкции, с които Западът ни изправи пред глобална война и затормози ужасно стопанствата си”. Вместо фактите от т. 4 (които буквално не се знаят в България) е внушен „топосът”, че „САЩ и Западът целенасочено демонизират Путин, представяйки го като агресор, а Русия като авторитарна и фашистка държава, каквито всъщност са всички околни, стремящи се към европейска интеграция страни, обработвани от създаваното в Брюксел ново „министерство на истината” по Оруел. За последното неотдавна ни осведоми в специална своя статия споменатото по-горе „украшение”.

В този текст обаче аз ще се спра по-подробно (ще извърша, ако щете, „бавно” критическо четене) на един образец на създаването на фалшива действителност във връзка с руско-украинския конфликт, който е от по-мащабен – „геополитически” тип. Става дума за обширното интервю (от 25. 03. 2015 г. във вестник „Преса”) на журналистката Мариела Балева с някой си професор Димитър Йончев (който, ако не ме лъже паметта, беше някога депутат от БСП).

Още в началото трябва да отбележа, че в безобразната манипулация на това интервю, журналистката и професорът си партнират брилянтно – тя му „подава” (във формата на въпроси) типични тези от Путиновото пропагандно „всеоръжие” и от неоевразийската идеология, а той ни ги разяснява (във формата на отговори).

Интервюто започва наистина „експлозивно”: „светът и Европа – заявява журналистката – се променят толкова бързо, напрежението е толкова голямо, че хората не могат да разберат какво става. Накъде вървим, проф. Йончев?” Въпреки, че ми остава неясно в какво толкова бързо се променят „светът и Европа”, ще обърна вниманието ви на това първо лице, множествено число в цитирания въпрос (ние, хората, не можем да разберем какво става). Не намирате ли за безспорно, че то има за цел да внуши, че ако някои от нас, „хората”, продължават да си мислят, че разбират „какво става” в света и кой повишава напрежението в него, те несъмнено се лъжат, щом вече и журналистите-международници са объркани. Налага се, просто се налага „професор Йончев” (с емфаза върху „професор”) да ни обясни „накъде вървим”.

За да ни го обясни обаче, трябва да му се „подаде” тема за старт. И ето журналистката го прави: „Сблъскват се – казва тя – интересите на Европа и на САЩ – докъде ще доведе този сблъсък?” Не сте ли съгласни, че макар тезата в този въпрос буквално да би трябвало да ни „застреля” (това ли собствено се случва в последните седмици?), интервюиращата приподнася тази абсолютна произволност като несъмнен и видим от всички факт. Напрежението т. е. в света е „толкова голямо” не в резултат от недопустимите от международноправна гледна точка действия на Владимир Путин в Украйна (на които светът този път не можеше да не реагира въобще, както не реагира през 1994 г. в Приднестровието и в 2008 г. в Грузия), ами защото… „се сблъскват интересите на Европа (чийто изразител очевидно е руският автократ) и САЩ”. Какъвто, следователно, да е отговорът на въпроса докъде ще доведе „това” (сблъскване на интересите на Европа и САЩ), той ще представлява фалшификация върху фалшификацията, защото ще дава отговор за едно „това”, което е абсолютна измислица. Професорът обаче ни най-малко не се смущава (нали с журналистката са „посветени” и за разлика от нас знаят за този „сблъсък” между Европа и САЩ). Той наистина е обезпокоен „докъде ще доведе това”. И е обезпокоен, защото „САЩ (забележете, САЩ, които не са извършвали аншлус в Украйна, не са пращали паравоенни формирования да разчленяват територията й) четат света като място, където биха могли да се наложат без конкуренция.” А в това те не са прави, защото, оказва се, те имат конкуренция. Ето, на желанието на украинците, поискали да се приближат до САЩ (на което те нямат право), се е възпротивил с войските си Путин, окупирайки част от територията им (на което той има право, защото „САЩ не са без конкуренция”). Днес въобще – продължава професорът – „ние живеем в момент на остър геополитически сблъсък на САЩ с Русия” (да, не дори на Русия със САЩ, а именно на САЩ с Русия), който се случва – за какво, мислите? Ами – за да „се държи Европа разединена”. Разбрахте ли откъде идва всичко? Откъде идват „цветната революция в Украйна”, санкциите срещу Путин? От геополитическия сблъсък на САЩ с Русия, имащ за цел „да държи Европа (Западна и Източна, Брюкселска и Путинова) разединена”.

Ако си представим, че читателят на това интервю е бил през последните две години в кома и пробудил се днес е започнал да го чете, какво бихме си представили, че ще си помисли той? Очевидно, ще си помисли – през изминалия период американците са извършили някаква агресия в Русия, може би са отнели част от суверенната й държавна територия и в резултат на това напрежението в света неимоверно е нараснало. При това то е нараснало още повече, понеже този път Европа изглежда е застанала на страната на Русия, откъдето между САЩ и Европа е произтекъл „сблъсък на интересите им”, за което ни осведомява журналистката във въпроса си. Представете си сега колко би се объркал събуденият от комата читател, който, пожелавайки да разбере коя точно земя са отнели САЩ на Русия (защото нали те са се „сблъскали” геополитически с нея) научи, че такава няма, но всъщност Русия е окупирала Кримския полуостров в Украйна и е запалила гражданска война в нейните източни региони. Може би пък Русия е направила това в отговор на някаква друга инвазия на САЩ през украинската територия? Не, ще трябва да научи читателят, тя го е направила в отговор на гражданска революция на украинците, в която тези последните са свалили своя президент и са избрали нови свои власти. И все пак, може би в случилото се Европа е видяла някаква застрашеност на своите „интереси”, незнайно как обслужващи тези на американците? Как окончателно би се объркал горкият читател, ако накрая разбере, че Европа както и САЩ (чиито интереси са се сблъскали) са наложили на Русия (заради Крим) икономически санкции, които спазват единодушно.

Виждаме, че ако направим предложения мисловен експеримент, ние можем да съзрем ясно цялата чудовищна подмяна на действителността, която – като нещо фактически безвъпросно се върши с нас в това интервю. Разбира се, без да са били в кома, читателите у нас също не я прозират, защото, както казах, от две години вече на тях им се внушава с довеждаща до кома интензивност, че не някой друг, а САЩ ръководиха и доведоха до край станалото на „Майдана” в Киев, че избраните на мястото на Янукович власти в Украйна са чистиамерикански креатури, поставени там със силовото съдействие на „украинските фашисти”, а пък всичко това значи, че онова, което стори Путин, бе, че освободи (от американския опит за аншлус) – засега само минимална част (Крим), от нападнатата от САЩ „братска страна”.

Да, тази версия за случилото се в Украйна бе наложена масирано у нас и мнозина днес свикнаха да й отдават пълно доверие. И все пак тя виси във въздуха и може да бъде съборена от всеки по-ловък български „соросоид”, докато не бъде обяснено ясно защо американците направиха всичко, което направиха. Защо организираха този „кървав преврат” в Киев, а в отговор на „естествените” защитни действия на Путин се опитват сега да задушат Русия икономически чрез ръцете на европейските производители и банкери? Всъщност голямата цел на интервюто с проф. Д. Йончев е тъкмо да се разбули тази дълбока тайна. „Защо, – пита го поради това интервюиращата – това ли е крайната цел на американците (т. е. като се сблъскват геополитически с Русия, да държат Европа разединена)?”

И ето професорът започва да повдига булото от най-скритите цели и мотиви на американците. „Целта е – казва ни той – ресурсите на Русия (на Русия, макар че ставащото е в Украйна) и нейният огромен пазар да се отделят от капацитета на западноевропейските държави – индустриален и производителен, и по тоя начин да не се получи силен конкурент (на САЩ).” „В геополитиката има виждане (вие, читателите не го знаете, защото не разбирате от геополитика, но аз сега ще ви осведомя за него), че ако се оформи оста Берлин-Москва-Пекин (на времето я наричаха Берлин-Москва-Токио), то тя би станала център на бъдещия свят и САЩ няма да могат да бъдат едноличен лидер в него.”

Разбрахте ли сега защо била цялата работа? Вие си мислехте – виждайки го с очите си – че украинците са въстанали срещу корумпирания си президент, вие си мислехте – чувайки го с ушите си – че Путин окупира част от територията на Украйна. Вие си мислехте, че заради това твърде прекомерно (ще трябва да признаете, дори да сте русофили) действие, Европа и САЩ наложиха на Русия санкции. Нищо подобно – американците, „четящи света като място, в което биха могли да се налагат без конкуренция”, отдавна са изпаднали в същинска паника от перспективата за една ос Берлин-Москва-Пекин, която ще ги изхвърли от „едноличното лидерство в света”, и напоследък започват да го дават твърде грубо (грабват Украйна). На съпротивата на най-важния от „оста”, Вл. Путин, те сега се противопоставят със санкции, представяйки нещата така, сякаш той е истински демон. Напрежението обаче расте, защото макар европейците все още да са твърде глупави, та да проумеят какво правят отвъдокеанските им партньори, в лицето на г-жа Меркел (точката „Берлин”) те вече започват да проглеждат и да се сещат: „о, да, всичко е заради оста Берлин-Москва-Пекин. Защо пък да не вземем да я направим! И… расте, расте (до сблъсък) напрежението между „интересите на Европа и САЩ”.

Тук ми се иска и на мен да открия на читателите една тайна: всъщност, „виждането”, че един съюз между Русия (СССР) и Германия (на Хитлер), към който тогава е трябвало да се добави и Япония, а не Китай, е бил по-доброто решение за „континенталните сили” в сблъсъка им с меркантилните и еднакво омразни и на нацизма и на комунизма „морски сили”, е старо убеждение на неоевразийците, които, в лицето на Ал. Дугин, дори експлицитно са изразявали съжаление, че Хитлер е проиграл възможността (заблещукала с пакта Молотов – Рибентроп) мощният съюз Берлин-Москва-Токио, оглавяван от Хитлер и Сталин, да натика „в миша дупка” САЩ и Великобритания. Очевидно отглас от тази „мечта” е и лелеяната (и представяна от професора като реална, но възпрепятствана днес от САЩ) ос Берлин-Москва-Пекин – т. е. една обединена Евразия, изправена срещу Евро-Атлантика. Но дори наставникът на нашенските евразийски шарлатани Ал. Дугин (нека си го препрочетат внимателно) има съзнание, че тази „ос” е невъзвратима след избора на Германия да се присъедини към евро-атлантическото пространство на ЕС и НАТО. Може би пък неочакваното „миролюбие” на г-жа Меркел към безобразията на Путин толкова дълбоко е развълнувало и обнадеждило евразиеца Д. Йончев, че го е накарало да ни извади от нафталина тази фантасмагория и да ни я препоръчва като реалност. Берлин-Москва-Пекин – обединена Евразия (Бегемот) срещу Евро-Атлантика (Левиатан). О, каква сила ще бъде това! С извинение за израза – гладна кокошка просо сънува. Нито в Берлин, нито в Пекин (чийто най-голям потребител е САЩ) управляват политици аматьори, та някакви си „експерти”-фантасти, да се надяват, че могат да им внушат своите идиотщини. Виж на българския читател, любител на теориите за „световния заговор”, това може да се пробута.

По-нататък в интервюто журналистката продължава с питането за неща, които, макар да са абсолютни неистини, се приподнасят като общоизвестни факти. Например: „Европа в момента изглежда доста отслабена – заявява тя – как може тя да излезе от тази ситуация?” Не става ясно защо на г-жа Балева Европа й „изглежда” така „отслабена”, в какво се състои тази й „отслабеност”, та да трябва да ни „светне” професорът как тя да излезе от нея. Въпреки това последният отговаря уверено и на този въпрос. Европа по начало си била слаба, защото носела като охлюв на гърба си цялата „тежка история” на конфликти между страните си (пак да попитаме – къде ги виждат в момента участниците в интервюто тези конфликти „от историята”). Освен това на повърхността на нещастната европейска територия започнал да изниква отново призракът на фашизма: „видяхме какви духове излязоха в Украйна” – обръща ни внимание професорът (ние пък, колега Йончев, видяхме колко процента спечели там „Десен сектор” на „фашиста” Ярош – по-малко отколкото „Атака” у нас). В „балтийските републики вилнее неофашизмът”. Вие да сте чували за това „развилняване”? Да не би, без да сме разбрали, в Прибалтика да са отворили концлагери? Да не би там вече да димят комини на крематориуми? Или има погроми над местното еврейство (заради което Путин напоследък започна да прави демонстрации с военна сила в този регион)? Не – става дума за шествие, за шествие на стотина „легионери” (каквото и да означава това) в една от балтийските държави преди няколко седмици. И това след като преди по-малко от десет дни в Русия се събра същински нацистко-ксенофобски „интернационал”, добре охраняван от руската милиция. Та ако е така, в България фашизмът „вилнее” още по-силно, защото от месец вече, всяка неделя в центъра на София преминават с крясъци стотина привърженици на „Атака” с „Донецки” и „Лугански” знамена, а пък доколкото заедно с тях демонстрират и петдесетина възрастни комунисти, трябва може би да се каже, че в България (още по-добре „на Балканите”) „вилнее” също и комунизмът.

И след тази серия от подвеждащи твърдения журналистката насочва геополитическия професор да ни разясни „информационната война”, която Западът води срещу Русия. Значи не стига, че я напада с държавни преврати (в Украйна, не в Русия, но какво от това), че я наказва икономически заради „връщането” на Крим, Западът води и информационна война: лъже, че в Донбас се бият руски войници, че Путин е автократ… О, не се впечатлявайте – навлиза в дълбочина професорът – това, макар да ни се струва ново, съвсем не е от сега и поради деянията на Путин. „Сатанизирането на Русия продължава вече десетилетия”. Такова „сатанизиране” (част от „информационна война”) очевидно са и трите дебели тома на Солженициновия „Архипелаг ГУЛАГ” (издадена напоследък и на български), „сатанизиране” са и десетките милиони избити през тези „десетилетия”. Но не – САЩ „не се бориха с Русия заради комунизма”, не воюваха с нея заради тоталитаризма (продължил цели седем десетилетия), заради инвазиите в Унгария през 1956 г. и в Чехословакия през 1968 г. Те и днес не се борят с Русия заради систематичните й агресии в независимите държави от „союз независимых государств” (пак припомням – Молдова, Грузия, Украйна), не я смятат за противник на свободата заради поддръжката на кървави диктатори като Ислам Каримов (Узбекистан), Туркмен баши (Туркестан) и т. н. Не, те „сатанизират” Русия заради нещо съвсем друго. Искате да разберете за какво? Моля – ето върхът на „тайните знания” на професора: САЩ „сатанизират от десетилетия Русия, за да… не разрешат сближаването й с Германия”[3] (ех, ех, г-жо Меркел, какви надежди събудихте в евразийските сърца с вашата визита в Минск). Да – „ако гледам историческата тенденция – казва професорът – стремежът на Щатите повече от век е да не разрешават сближаване на Русия и на Германия.” Ето откъде идва всичко! Разбира се, след като сме прочели за митичната ос Берлин-Москва-Пекин, ние вече не бива чак толкова да се чудим на това колосално усилие на САЩ, употребено само, за да не се разреши сближаването на Русия и Германия. Но проф. Йончев вече ни е обяснил. Та щом с тази „ос” САЩ ще бъдат изметени от световното лидерство и обединена Евразия ще възтържествува над атлантическия им свят, как да не воюват Щатите и с болшевишка СССР и с Путинова Русия, как да не я „сатанизират” в „информационната си война”, водена от цели десетилетия?

Само че тук професорът малко е „попресолил манджата”. Не знам как точно гледа той „историческата тенденция”, но ако стремежът на Щатите „повече от век” е да не позволи сближаване на Русия и Германия (и в този стремеж борбата с руския комунизъм „е само епизод”), то този стремеж трябва да е започнал ни повече ни по-малко през (или преди)… 1915 г. Колкото и масовият читател на вестници да е неориентиран в историята, все пак вестници, колега, четат и хора с образование. А всички такива не може да не си припомнят, че през 1915 г. (т. е. в началото на Първата световна война) САЩ все още изповядват идеологията на „панамериканизма” и изолационизма от Европа. Те чисто и просто не са – все още не са „глобален геополитически играч”. И макар през 1918 г. да са „изстреляни” като такъв при президента Удроу Уилсън, в периода между двете войни те се връщат към изолационистката си политика, от която ги извежда през 1941 г. не някой друг, а… съюзникът на Германия, Япония, атакувайки ги в Пърл Харбър. Едва – едва, колега Йончев – „доктрината Труман” от 1948 г. определя САЩ като пазител „на свободните институции в целия свят”, като за тази цел им се вменява да се въоръжат „с военни средства”, за да ги бранят, т.е. стават сила с наистина глобални „стремежи”. Ако значи, някой реши да повярва, че САЩ още от преди „повече от век” имат за основен стремеж да попречат на сближаването на Русия и Германия (за да възпрепятстват пагубната за тях ос Берлин-Москва-Пекин), ще трябва да му се напомни, че по онова време „Пекин” (т.е. Китай) е все още полуколониална предмодерна страна, какъвто остава практически до 1945 г., а Москва само две години след 1915 г. става болшевишка и е такава чак до 1989 г. Как въобще би могло да се осъществи едно „сближаване” на Германия (първо буржоазна Ваймарска република, после нацистки Райх, а накрая, разделена от самите руснаци държава) с болшевишка до 1989 г. Русия, на мен въобще не ми е ясно. Сигурно САЩ толкова издалеч и издълбоко – тайно са работили върху възпрепятстването на това „сближаване”, че са произвели – за да го осуетят – и болшевизма в Русия, и нацизма в Германия, и даже маоизма в Китай.

Накрая на интервюто (след като попътно е изруган и българският президент – „ястреб” Росен Плевнелиев, отказал да отиде в Москва за 9-ти май), картината на тревожното бъдеще на разгорелия се вече „геополитически сблъсък на САЩ с Русия” завършва с треперливия въпрос на журналистката: „Западни медии коментират и нещо друго – доверява ни тя – опасността от нови цветни революции, които САЩ може би готвят в страни от бившия Съветски съюз като Армения, Грузия, Азербайджан (забележете, „цветните революции са вече нещо лошо – те са „опасност”). Доколко това е възможно? Виктория Нюланд ги посети една след друга през февруари.” Без да коментирам този път отговора на „експерта”, ще отбележа само следното: това че именноСАЩ, а не народите на изредените държави могат да „готвят цветни революции”, ние вече трябва да сме напълно убедени. Нали знаем, че всичко случващо се в света е плод на пъкления план на американците да „разединяват Европа”, за да продължат да владеят света. При това положение – че Грузия е поставена – след агресията на Путин в нея през 2008 г. – в непоносима зависимост от Москва, въобще, въобще не може да запали в нея революция. Това може да направи само г-жа Нюланд. Изтормозеността от добре „модерирания” от Москва конфликт за Нагорни Карабах между Армения и Азербайджан въобще не може да запали в тях революции, ако не ги подпали г-жа Нюланд. Въобще не може узбекският народ да се вдигне срещу диктатора си Ислам Каримов, окървавил демонстрация на близките на хилядите политически затворници в страната, ако не го „вдигнат” САЩ. Разбира се, че са безкрайно щастливи под диктата на постсъветския Муамар Кадафи (Туркмен-баши) неговите поданици, така че ако някой реши да го събаря, той на всяка цена ще се окаже някой „фашист” или агент на Щатите. Но… нека не „сатанизираме” и ние приятелския кръг на Владимир Путин. Опасността е реална – САЩ продължават да осъществяват пъкления си план да възпрепятстват евразийската ос, откъдето произтича всичко в този свят: и в Украйна, и в Грузия, и даже у нас. Та нима не помним кой плати на протестиращите срещу Орешарски по-миналата година (макар че – не сме ли малко твърде на юг от великата „ос”, за да си пилеят парите американците).

Накрая се изкушавам да перифразирам г-жа Любослава Русева от споменатата й в началото статия „Пропагандата, която иска да ни подчини” (в-к „Преса”, 21.03.2015 г.). Спомняте ли си и вие, г-жо Русева, с какво се занимаваше главният герой в зловещата антиутопия на Оруел „1984”? Да, права сте – с подмяната на действителността, с произвеждането на паралелна (фалшива) действителност. Но значи, със съвсем същото, с което се занимава и проф. Д. Йончев, с което се занимават десетки други у нас, с което се занимавате в цитираното претенциозно есе и самата вие, г-жо „украшение на българската журналистика”.

Бъдете живи и здрави всички.

---

[1] Преди време реферирах цялостно текста на Дугин, от който цитирам тук. Понеже тогава някои читатели решиха, че си измислям думите му, препращам към http://www.russia.ru/video/diskurs_14028/

[2] Срв. серията снимки-фалшификати, които бяха разобличени в: http://www.stopfake.org/en/russia-s-top-lies-about-ukraine-part-1/; http://www.stopfake.org/en/russia-s-top-lies-about-ukraine-part-2/; http://www.stopfake.org/en/russia-s-top-lies-about-ukraine-part-3/

[3] Че тази теза напоследък се внушава и от Путиновата пропаганда, вж. свидетелството на един бивш платен „трол”: „Веднъж написах, че мнозинството германци подкрепят политиката на Путин. Такава беше задачата дословно – „Напиши, че мнозинството германци подкрепят политиката на Путин и са недоволни от Меркел”. Не знам откъде са го взели това, но трябваше да го напиша. Смешно е да пишеш такива неща.” от http://www.mediapool.bg/bezumieto-na-kremalskite-trolove-news232249.html

Знаете ли, че Украйна…

Украйна е най-голямата европейска страна.

Територията ѝ включва ¼ от световния чернозем.

Тя е сред първите страни в света – производители на зърно (най-вече ечемик), захарно цвекло, растителни мазнини, свинско месо, захар и картофи.

На територията на Украйна се намират най-големите в света запаси от манганова руда – почти 11% от обема манганова руда в световен мащаб.

Украинското конструкторско бюро „Антонов” създава самолета с най-голяма товароподемност в света – Ан-225 „Мрія” („Мечта” – укр.) Разработен е за транспортиране на космически кораби. Сега „Мрія” се използва за търговски цели.

Украинецът Пилип Орлик е автор на първата в света Конституция. На 5 април 1710 г . той е избран за хетман на Запорожката войска. Същият ден той огласява „Конституция на правата и свободите на Запорожката войска”. Конституцията на САЩ е приета през 1787 г., на Франция и Полша – през 1791 г.

В Украйна през 1814 г. Петро Прокопович създава първия рамков кошер. Украйна заема постоянно място в тройката на световните лидери по производство на мед и първо място в света по производство на мед на човек от населението. По тези показатели тя далеч изпреварва всички останали европейски страни.

Първата газова лампа за домашно използване е създадена в Украйна, в гр. Лвов от аптекарите Игнатий Лукасевич и Ян Зех през 1853 г. През същата година в лвовската болница е направена първата операция на газова лампа. Скоро след това газовата лампа е представена на международна изложба в Мюнхен, където е била отличена със специална грамота.

Киевската станция на метрото „Арсенална” е най-дълбоката в света – разположена е на 105 м под земята.

Украинският народен инструмент трембита е най-дългият духов музикален инструмент в света.

Най-дългият тролейбусен маршрут в света – 86 км – свързва украинските градове Симферопол и Ялта.

Най-старата известна на учените карта, както и най-старото селище на Homo Sapiens са открити в Украйна – край с. Межириччя, Ривненска област. Те се датират на 14,5-15 хил. години. Картата е начертана на кост от мамут.

Украинският завод „Південмаш” („Южмаш”, ЮМЗ) в гр. Днепропетровск произвежда най-екологичните ракетоносители в света, които се използват в рамките на международния проект „Морски старт”.

Най-дългата пещера в Украйна е гипсовата пещера „Оптимистична”, разположена на дълбочина 20 м и с дължина 216 км. Това е най-дългата гипсова пещера в света и втора по дължина сред всички пещери в света след Мамутовата пещера в САЩ.

В Украйна, край карпатското градче Рахив, се намира географският център на Европа.

В Украйна е изработена най-голямата чаша за шампанско с обем 56,25 л – официален световен рекорд в Книгата на Гинес.

В основата на една от най-известните песни в света – „Summertime” на Джордж Гершуин, написана през 1935 г., е украинската приспивна народна песен „Ой, ходить сон коло вікон” („Сънят обикаля край прозорците”). Гершуин я чува в Ню Йорк в изпълнение на Украинския национален хор под диригентството на Олександр Кошиц.

Една от най-известните в света коледни песни е украинската народна песен „Шчедрик”, записана от украинския композитор Микола Леонтович. В света тази мелодия е известна като Carol of the Bells или Ring Christmas Bells.

В украинския град Бердичив, Житомирска област на 14 март 1850 г. местната красавица Евелина Ганска се венчава с Оноре де Балзак. В същия град дълго време живее Фредерик Шопен.

http://rama.com.ua/ukrayina-nadzvichayna-30-neymovirnih-faktiv-pro-ukrayinu-yaki-nihto-ne-znav/