Официалната политика на САЩ в украинската криза

Публикувано на 8 февруари 2015 г. от Newmedia21

 

Барак Обама и Владимир Путин. Снимка: Белия дом

д-р Светлана Станкова
ФЖМК

Статията е фокусирана върху официалната политика на САЩ във втората фаза на украинската криза (февруари – септември 2014 г.). Целта е, проследявайки изявленията, пресконференциите и брифингите на Сената и Държавния департамент в шестмесечния период, да се оразличат представените интерпретации и да се посочи доминиращото съвкупно политическо послание. Изследването е осъществено чрез провеждането на мониторинг и контент анализ на предварително подбрани от сайтовете на официалните институции електронни документи [1].

Ключови думи: украинска криза, агресия, американска политика, американско кредо, Студена война, образ на врага.

Предмет на изследването е официалната политика и стратегия на САЩ в руско-украинския конфликт за шестмесечен период, представена на равнище „думи” в посочените източници. Изследването обхваща периода от 28 февруари 2014 г. до 5 септември 2014 г. със следната аргументация: на 28 февруари 2014 г. украинската Рада се обръща към участниците в меморандума от Будапеща с призив да гарантират сигурността и териториалната цялост на страната, а Съветът за сигурност на ООН се събира на закрито заседание и за пръв път обсъжда ситуацията в Украйна. На 5 септември 2014 г. с посредничеството на ОССЕ и Русия за разрешаване на украинския конфликт, преговорите в Минск водят до подписване на споразумение между страните за прекратяване на огъня в Източна Украйна. Споразумение, което обаче и до днес се нарушава систематично, а в сраженията между армията на Киев и проруските сепаратисти са убити вече над 5 хиляди души.

Като емпиричен материал, представляващ обект на изследването, са включени  двадесет и пет съобщения за пресата на Сената (press release) и двадесет и шест официални изявления на Държавния департамент на САЩ. Като основна единица за анализ се приема целият текст на всяко изявление, брифинг, заседание, пресконференция.

Москва и Вашингтон преди украинската криза

Разбирането на САЩ и на Русия за съответните им роли в т.нар. постсъветско пространство и териториите около него, е сред проблемната група въпроси много преди конфликта в Украйна. Вашингтон и Москва продължават да поддържат различни гледни точки за това как постсъветските републики трябва да се развиват и какви трябва да бъдат отношенията им с Русия. Амбициите на Путин могат да бъдат наричани по различен начин – „реваншизъм”, „ревизионизъм”, „неосъветизъм” или „иредентизъм”, но всички са израз на стремежа му за затвърждаване на руското влияние в бившите съветски републики и възвръщането на статуса на Русия на велика сила. САЩ от своя страна остават реторично обвързани с ангажимента към глобалното насърчаване на демокрацията. Речта на Барак Обама, произнесена при встъпването му в длъжност за втория му мандат е достатъчно красноречива: „Ние ще подкрепяме демокрацията от Азия до Африка, от Америка до Близкия Изток, защото нашите интереси и нашата съвест ни заставят да действаме от името на тези, които копнеят за свобода“[2]. Ангажимент, който се превръща във все по-невралгичен въпрос за Русия.

Въпреки че преди повече от две десетилетия е сложен край на идеологическия антагонизъм между интернационалния комунизъм и капитализма, Русия и САЩ остават антагонистични. А наследството от Студената война все още оформя отношенията им и през ХХІ в. Всъщност много руснаци не правят разлика между респект и страх и им е трудно да приемат факта, че САЩ вече не гледат на Русия като на враг. И докато зараждащата се средна класа се ориентира към инвестиции на Запад, голяма част от институциите, свързани с външната политика и сигурността, продължават да възприемат САЩ по-старому. Някои от представителите на американската политическа общност и частния сектор подчертават възможностите, които пазарно ориентирана Русия предлага, но американските служби за сигурност продължават да гледат на Русия през традиционния за Студената война обектив.

Когато се говори за руско-американските отношения преди украинската криза трябва да се вземат под внимание две знакови срещи – едната проведена, а другата – провалена. Несъстоялата се среща е насрочена за средата на септември 2013 г. в Москва. На 31 юли 2013 г. обаче служителят на Американската национална агенция за сигурност, Едуард Сноудън, пребивавайки повече от месец на транзитната зона на летище Шереметиево, получава временно убежище в Русия. Сноудън носи огромно количество класифицирана информация и решението на Русия да пренебрегне искането на САЩ за екстрадиция влошава и без това трудните им взаимоотношения. Американската реакция не се забавя и срещата на върха е отменена. Скоро след това Путин коментира отношенията си с Обама по следния начин: „ Ние се изслушваме и разбираме аргументите си. Просто не сме на едно също мнение. Аз не съм съгласен с неговите аргументи и той не е съгласен с моите“ [3]. Засилени са обвиненията в незачитане на интересите и от двете страни.

Другата среща, проведената, е 33-ата среща на върха на Г-8 в балтийския курорт Хайлигендам. В навечерието на срещата Ан Епълбаум, американската журналистка от „Вашингтон пост”, носителка на наградата Пулицър, отбелязва: „Путин възнамерява през следващите няколко години да затвърди руското влияние в бившите съветски републики в Европа, независимо дали те го искат или не”. Според нея Путин вече гледа на западните държави не само като на добри търговски партньори, а като на заплаха от Студената война [4].

Студената война може и да е приключила, но наследството й продължава да оказва влияние върху възприятията и политиките на САЩ и Русия и представлява основният контекст на украинската криза, избухнала на 21 ноември 2013 г. на киевския Площад на независимостта.

Позицията на Сената на САЩ в украинската криза

От самото начало на разглеждания период Сенатът заема активна позиция по руско-украинския конфликт с два законодателни акта: двупартийния законопроект H.R. 4152 за подкрепа на Украйна („Подкрепа за суверинитета, интегритета, демокрацията и икономическата стабилност на Украйна”) и Закона за превенция на руската агресия. На 28 февруари 2014 г., в писмо до президента Обама, членове на Сенатската комисия по външни отношения приветстват усилията на администрацията „да помогне на Украйна да укрепи демократично избраното правителство, да запази своята териториална цялост, както и да се наслади на свободата да упражни правото на суверенно решение да подпише и приложи Споразумение за асоцииране с Европейския съюз” [5]. На 5 март 2014 г. първият законопроект е внесен в Камарата на представителите, а на 3 април 2014 г. е подписан от Президента и влиза в сила като закон. Месец по-късно, на 1 май 2014 г., сенатор Боб Коркър, член на същата комисия по външни отношения към Сената, заедно с 24 републиканци, вече считат, че направеното не е достатъчно и внасят Закон за превенция на руската агресия. Според сенатора, отговорът на Съединените щати до този момент е противодействащ, но не успява да наложи такава цена на Владимир Путин, която да промени сметките му и да прекрати дестабилизацията на Украйна. Затова законът е насочен към осигуряване на стратегически отговор от страна на САЩ, който да възпре руската агресия в Европа, заплашваща регионалната сигурност и просперитет. Минал на второ четене, законът цели да укрепи НАТО, да снабди Украйна с пряка военна помощ, да възпре руската агресия и да наложи незабавни нови санкции, обвързани с дестабилизацията на източната част на Украйна [6].

И в двата законодателни акта могат да се проследят няколко ключови приоритета:

1. Да подпомогнат мирния преход в Украйна, като се „предоставят заеми за икономическа стабилизация, подкрепа за планиране на предстоящите демократични избори, за възстановяване на откраднати активи, разширяване на сътрудничеството между двете страни в областта на сигурността“;
2. Да дадат стратегически отговор на руската инвазия в Европа, който да „държи Москва отговорна за агресивната й позиция срещу Украйна“, „да постави руската икономика на колене”;
3. Да забранят признаване от страна на САЩ на анексирането на Крим и да „осигурят подкрепа за дейностите на гражданското общество в бившите съветски страни, както и да разширят усилията на американското правителство за противодействие на пропагандата в тези страни.”

И съвсем не на последно място: да поддържат икономическия растеж в Съединените щати, предвиждайки „право на износ на американски природен газ за всички членове на СТО, включително ключови страни в Европа, и да предоставят подкрепа за насърчаване на частния сектор в САЩ да инвестира в енергийни проекти в Украйна, Грузия и Молдова”, като същевременно „ограничава достъпа на Русия до модерните технологии на САЩ за петрол и газ”.

От една страна чрез предприетите законодателни действия се издигат принципите на американското кредо – свобода, равенство, демокрация, граждански права и върховенство на закона, за да бъде преобразувана Украйна в съответствие с американските ценности. В политическото говорене на Сената обаче от друга, провежданата от Путин и Русия политика, разглеждана през призмата на кредото, се представя като заплаха за „американизма”, заплаха за идеологията на кредото. Затова действията на Путин се интерпретират като идеологически вражески действия.

Анализът на проследените общо 25 изявления, пресконференции и брифинги на американския Сенат, очертава ясно тези две основни внушения:

1. Налагане на алюзията за Студената война като символ на идеологическото противопоставяне, в което моделът на политика от страна на Путин е връщане към времето отпреди 1991 г. Обърнатата перспектива е насочена към подчертаване на историческата важност и повратност на момента с напомнянето, че историята може да се повтори:

„Г-н Президент, когато се огледаме наоколо по света, осъзнаваме, че все по-често сме изправени пред критични моменти на голям катаклизъм и промяна. Със завоя на руското управление до положението отпреди 1991 г. ние сме в такъв момент. Изглежда Владимир Путин вижда експанзионистичният авторитаризъм на Съветският съюз отпреди 1991 г. като днешна цел, а образувалите се през последните две десетилетия нови и независими държави, като отклонение от експанзионистичните стремежи на Петър Велики. … Той отново разпали опасния съветски стил отпреди 1991 на игра на руска рулетка с международната общност и ние не можем да си затворим очите пред това.“

„Историята ще види това събитие като повратен момент. Някои твърдят, че свалянето на корейския полет 007 през 1983 г. от СССР е събитие, в което се разкри истинската природа на съветския режим, и ускори неговия упадък. По същия начин, свалянето на Полет 17 на малайзийските авиолинии разкрива пред останалите съмняващи се природата на Путин и бруталните му амбиции и безскрупулност.

2. Подчертаване на американската доминация в световната политика, на общите интереси и ценности и най-вече на мисията, ролята и отговорността на САЩ да попречат на завръщането на „света отпреди 1991 г.“, да бъдат „новият Израел“ (Линкълн), натоварен с Божията мисия да твори добро в света и да отстоява принципите на американското кредо в международната политика.

„Вярвам, че ако живеем и управляваме, като се ръководим от общи ценности и се обединяваме от общите си интереси – ние можем да водим света през този преобразяващ момент в историята и да попречим на руската агресия да ни върне в света отпреди 1991 г.“. 

„…Въпрос на принцип е, че украинския суверенитет не може да бъде нарушен, просто заради обръщането към Запада и възприемането на идеалите, враснали в свободата. Тези идеали трябва винаги да остават на първо място и да са най-важни в нашия стратегически отговор на международните събития…Ние пишем в подкрепа на усилията на администрацията да подпомогне Украйна да укрепи демократично избраното правителство, да запази своята териториална цялост, както и да се радва на свободата да упражни правото си на вземане на суверенното решение да подпише и приложи Споразумението за асоцииране с Европейския съюз“.

Всъщност направените внушения са рамкирани в биполярните социални прототипове на „доброто” и „злото”:

1. От една страна е лидерската мисия на САЩ като защитник на демократичните ценности, застрашени в конфликта, САЩ, които носят отговорността за установяването на реда и за премахване на злото по целия свят:

„Суверенна държава в сърцето на Европа е нападната от по-големия си съсед. Това е в пълно противоречие с цивилизования свят, който Америка и нашите партньори са се опитвали да изградят след Втората световна война. Ако не защитим или не можем да защитим нашите собствени ценности сега, както и на приятелите ни, които ги споделят, в бъдеще ще бъде тъмно и опасно наистина, не само за Украйна, но и за нас. „;

„Съединените щати, заедно с нашите европейски съюзници, няма да позволят международния ред да бъде преобърнат от президента Путин и неговите руски съюзнически сепаратистки войски…”

„Това е възможност за американското лидерство, заедно с европейските ни съюзници, да стимулира общността на нациите да действат заедно и да бъдат сила за доброто… Поискайте от целия цивилизован свят да се присъедини към САЩ в осъждането на този скандален акт”.

„Да се изправим срещу руската агресия за възстановяване на стабилността в Украйна, за вдъхване на увереност на нашите приятели в региона, която да позволи на украинския народ бъдеще, което те са избрали, а не такова продиктувано от Москва.”;

„САЩ и Европа трябва да се обединят под лидерството на президента Обама и германския канцлер Ангела Меркел и да дадем на Путин избор дали да се оттегли или да бъде зашлевен от парализиращи икономически санкции, които ще навредят на неговата страна и всички руснаци.”

2. От другата страна са поставени, като ретроградни и иредентистични, действията на Путин, застрашаващи сигурността и интересите на цяла Европа, както и моделът му на политика, обърнат към миналото:

„Пред лицето на най-сериозната заплаха за сигурността и стабилността в Европа срещана от НАТО след края на Студената война… крещящата агресия на президента Путин в Украйна и рискът, който империалистическите му амбиции могат да представляват за нашите източни съюзници в НАТО”;

 „Той отхвърли всички съвременни стандарти за отговорно международно поведение и потъпка светостта на териториалните граници, които са жизненоважни за стабилността на следвоенния ред.”

„Не е тайна, че Путин има имперски амбиции, мотивирани от патологичните му несигурност и стремеж да се възстанови загубената слава. Това са опасни заблуди, с които ако не се конфронтираме твърдо, ще  застрашат всички ни.”

„Продължаващата агресия на Русия в Украйна може да се нарече само по един начин: трансгранична военна инвазия. Да се твърди, нещо друго, а не това, е все едно да обитаваме Оруелската вселена на президента Путин”.

„Американската помощ е от жизнено важно значение, за да се отхвърлят опитите на Путин да дерейгънизира Източна Европа.”

С направените квалификации на политиката на Путин, целяща възстановяване на руското лидерство, с употребата на идеологемите от времето на Студената война, различни сенатори (Робърт Менендес, председател на Комисията по външни отношения към Сената, Боб Коркър, Джон Маккейн, Линдзи Греъм, Карл Левин, Крис Мърфи, Джим Инхоф, Дан Коутс), използват в изявленията си твърдата риторика, последователно провокираща враждебност чрез механизма „език – мисъл – нагласи – действия”. При този вид манипулация езикът се използва в скритите му оценъчни/идеологически значения, за да се формират нагласи, които заедно с това налагат и структура от морални и политически ценности:

„Руската външна политика твърде често разчита на сплашването и страха, за да постигне целите си…“

„От Украйна, до Грузия, до Близкия изток ние сме свидетели на новото руско лидерство, настървено да използва военната си мощ, икономическите си ресурси и дипломацията, за да служи на своите тесни интереси, на всяка цена, въпреки нарушенията на собствените си правни задължения и тези, които е направило към международната общност.“

 „…беззаконна пустош на ренегати и главорези с пръст върху спусъците на най-модерните оръжия в света.”

„Тази ситуация е пряк резултат от скандалната териториална агресия на Путин, който вече е отрязал ръката на Украйна и заплашва разпадането на цялата страна”

Словосъчетанието „агресията на Русия”, с морфологичните разновидности: „стратегически отговор на руската агресия“, „да се изправим срещу руската агресия“, „да възпре руската агресия“, „застрашени от руската агресия“, „крещящата агресия на президента Путин в Украйна“, „тероризирани от руската агресия“, „да преобърне сегашния курс на агресия“, „продължаващата агресия на Русия“, „безотговорният акт на агресия на Путин”, „скандалната териториална агресия на Путин”, „да осъдим агресията на Путин” и т.н., е употребено 39 пъти. По такъв начин реториката на Сената  създава засилени езикови убежища на враждебност спрямо политиката на Русия и Путин.

Според Buss агресия e „всяко поведение, съдържащо заплаха или нанасящо вреда на другите” [7]. Колкото по-реална е заплахата от агресора, от врага, толкова по-голяма е необходимостта от защитник, от спасител, от отпор, като действията в защита са действия в името на справедливостта.

Могат да бъдат проследени и различия в представените позиции, но това са различия, обърнати навътре, към провежданата от администрацията на Барак Обама политика, а не навън – към политиката на Путин и Русия. Такива са призивът към по-твърд курс на Америка в конфликта, както и недоволството на някои от членовете на Републиканската партия в Сената (Боб Коркър, Дан Коутс, Джим Инхоф) срещу колебанието, пропуснатите възможности и мекушавостта на Обама. Недоволство насочено срещу слабата външна политика на Барак Обама, чиято администрация„продължава да седи безучастно” и да дава „безличен отговор на руската агресия в Украйна”.Тази позиция прераства в обвинения в „морално позьорство” и в „празни обещания”. Най-остро е обвинението, че на Президента не може да се разчита за твърдото отстояване на ценностите на демокрацията и „Путин открито се присмива на усилията на Обама”.

Доминиращото съвкупно политическо послание на т.нар. „Студени воини” от Сената е, че Украйна поради ориентацията си към ценностите на Запада, е жертва на „безразсъдната експазионистична политика, провеждана от президента Владимир Путин” и се нуждае от помощта и намесата на Запада за нейното спасение и за защитата на тези ценности. Сенатът се обявява в защита на независимостта, суверенитета и териториалната и икономическа цялост на Украйна, като изисква по-твърди мерки да се накаже и изолира Русия, да се предотвратят следващите ходове на Путин чрез налагане на „парализиращи санкции на Русия, докато тя не прекрати агресията си”.

Така с реториката на отправените послания се прокламира лидерската роля на Съединените щати за международната сигурност, мира и икономическото развитие, в името на свободата, демокрацията, териториалната цялост и суверенитет на Украйна, в защита на усилията на украинския народ да определят сами бъдещето и съдбата си срещу агресивната намеса на Русия.

Политическото говорене на Сената е насочено към противодействие на руската държавна машина, която според него е позиционирана в миналото. Същевременно се насажда страха, че това минало може да се върне, заедно с модела на мислене от 18 в. на Екатерина Велика, при който „няма друг начин да се защитят границите си, освен да се разширят”. Русия и Путин са идентифицирани като идеологически враг, в противоположност на либералните демократични принципи на американското кредо, защищаващи правото на украинския народ на бъдеще, което те сами са избрали, а не такова, продиктувано от Москва. Така, и не на последно място обаче в това политическо говорене, чрез приетото законодателство се защитават и икономическите интереси на САЩ, насочени към изместването на Русия от ключовата й позиция на основен доставчик на природен газ за Европа.

Позицията на Държавния департамент на САЩ в украинската криза

Държавният департамент на САЩ прави 26 изявления в изследвания период, които са предимно институционални, от офиса на прессекретариата на Държавния департамент на САЩ, но и персонализирани, от високопоставени негови представители (държавния секретар Джон Кери, първия заместник-държавен секретар Уилям Бърнс, заместник-държавния секретар по публична дипломация и връзки с обществеността Ричард Стенгел, заместник-държавния секретар по политически въпроси Уенди Шърман, заместник-държавния секретар по европейските и евроазиатските въпроси Виктория Нюланд, прессекретаря и заместник-прессекретаря на Департамента Джен Псаки и Мари Харф). Тяхната реторика логично е реториката на „дипломатическата ръкавица”. Липсва острото вербално противопоставяне, характерно за Сената, позицията на Русия вместо „агресия” е охарактеризирана като „конфронтация”. Използваната лексика е значително по-балансирана и омекотена, като ключовите думи са „призоваваме”, „безпокойство”, „загрижени”.

„…ние отново призоваваме за незабавно изпълнение на ангажиментите, поети в Женева на 17 април”;

„Призоваваме президента [Владимир] Путин и неговото правителство да прекратят всички опити за дестабилизиране на Украйна и предупреждаваме да няма по-нататъшна военна интервенция.”

„Ние призоваваме Русия да спазва поетите от нея в Женева на 17 април ангажименти, за да се деескалира ситуацията в Украйна”.

 „..държавният секретар на САЩ Джон Кери е изразил „силно безпокойство“ от нападенията на въоръжени проруски активисти”;

„Обезпокоени сме от съгласуваната кампания, която виждаме да протича днес в Източна Украйна, извършвана от проруски сепаратисти, вероятно с подкрепата на Русия”

„Ние сме дълбоко загрижени от отказа на подкрепяните от Русия сепаратисти да осигурят на ОССЕ безопасен и безпрепятствен достъп до мястото на катастрофата Malaysia Airlines полет MH17”.

В брифингите се подчертава както „надеждата за прекратяване на огъня и истински процес на оттегляне на руските войски”, така и стремежът САЩ наистина да разрешат дългосрочната конфронтация. Същевременно във всички направени изявления, проследяващи дипломатическите совалки между Вашингтон, Киев, Лондон, Женева, Брюксел, Париж, може отново ясно да се оразличи основната линия на представяне на външната политика на САЩ по отношение на украинската криза – Америка като защитник и пазител на универсалните демократични принципи на американското кредо. Тук ключовата дума е „подкрепа”:

„Откакто сте независими и особено през изминалата бурна година, хората на Съединените щати са стояли гордо редом с народа на Украйна, докато той търси по-мирно, демократично, проспериращо и европейско бъдеще. Дали в Киев, Крим, или Донецк, Съединените щати са твърдо решени да подкрепят правото на целия украинския народ да избере свой собствен път.”;

„Вицепрезидентът ще подчертае силната подкрепа на Съединените щати за единна и демократична Украйна, която сама прави избора за своето бъдещо развитие.“

„САЩ се ангажира да мобилизира международната общност в подкрепа на Украйна, и да помага на украинския народ да изградят една стабилна, демократична и просперираща държава.”

„Заместник-държавният секретар по политическите въпроси Уенди Шърман ще потвърди силната подкрепа на САЩ „за украинския народ и за суверенитета и териториалната цялост на Украйна”.

„Секретарят ще продължи да потвърждава непоколебимата подкрепа на Съединените щати за украинския суверенитет, единство, териториалната цялост, както и правото на украинския народ да определи собственото си бъдеще, без външна намеса или провокация от страна на Русия”.

Заедно с изявленията, отразяващи дипломатическите маневри на американското външнополитическо ведомство обаче, са направени и такива, целящи противодействие на „пропагандата” и „дезинформацията”, разпространявана от Русия. В рамките на малко повече от месец, Прессекретариатът (Оffice of the Spokesperson) публикува на сайта на Държавния департамент два доста остри факт-листа (fact-sheet). Единият е от 5 март 2014 г. и е озаглавен „Измислицата на президента Путин: 10 фалшиви твърдения за Украйна”, а другият е от 13 април 2014 г., под заглавие „Руската измислица – продължението. Още десет фалшиви твърдения за Украйна”. Факт-листът може да се определи като кратка форма, предназначена да представи и изясни факти, да отговори на често задавани въпроси и/или да обобщи и акцентира върху ключови позиции.

На 5 март 2014 г. още със заглавието се предпоставя опровергаването със семантиката на лексемата „фалшиви”. Въведението го усилва още повече, налагайки и негативна конотация:„Откакто Русия разпространява фалшиви твърдения, за да оправдае незаконните си действия в Украйна, светът не е виждал толкова потресаваща руска измислица. Но Достоевски е написал: „Формулата две плюс две е равно на пет “ не е лишена от привлекателност“.[8]  

Последователно са изложени десет от последните твърдения на руския президент Владимир Путин, оправдаващи руската агресия в Украйна, следвани от фактите (посочени от Държавния департамент), които неговите твърдения игнорират или изкривяват според позицията на САЩ. Същата конструкция следва и вторият факт-лист, публикуван на 13 април 2014 г. Той представлява нов списък с десет „фалшиви твърдения“, вече на Русия, а не на Путин, с цел оправдаване на „нейните незаконни действия в Украйна“. Новият списък започва с цитат на Барак Обама и звучи открито заклеймяващо: „Никакво количество пропаганда не може да направи вярно нещо, което светът знае, че е невярно“. Въведението квалифицира твърденията, освен като фалшиви и като опасна пропаганда, като дезинформация, насърчаваща речта на омразата:

„Русия продължава да разпространява неверни и опасни разкази, за да оправдае незаконните си действия в Украйна. Руската пропагандна машина продължава да насърчава речта на омразата и да подбужда към насилие чрез създаване на фалшива заплаха в Украйна, която не съществува. Ние не бихме могли да видим насилието и тъжните събития, на които сме свидетели този уикенд, без този безмилостен поток от дезинформация и руски провокатори, насърчаващи размириците в източната част на Украйна.”

Изложени са още десет неверни според Департамента на САЩ твърдения, които Русия използва, за да оправдае намесата в Украйна, и фактите, които тези твърдения игнорират или изкривяват [9].

Така Държавният департамент на САЩ на практика сваля „дипломатическите ръкавици”. Списъците с опровержения използват редица пропагандни техники – техниката на контраста, на групирането на информацията в блокове, на кръстосаната информация, на смесването на мнението/твърдението с фактите и постигат убедително ефекта на бумеранга спрямо Путин и Русия – „страната, където етническите руснаци, които се противопоставят на авторитарния режим, са най-застрашени”. Характерно е акцентирането върху ключовата интерпретация по отношение на „действителната” заплаха – застрашени са не етническите руснаци в Украйна, а тези, които живеят в Русия и се противопоставят на злоупотребите с властта от страна на Путин.

Като цяло в изявленията на Държавния департамент на САЩ по отношение на действията на Русия и Путин в украинската криза се преплитат очакваната дипломатическа загриженост и безпокойство, но и осъждането на представената като „режисирана руска кампания, подбуждаща сепаратизъм и саботаж на украинската държава”. Могат да бъдат оразличени и неизменните съвкупни политически послания: 1) за непоколебимата подкрепа и помощ (морална, икономическа, техническа, военна, експертна), която САЩ оказват на Украйна в този критичен момент и 2) за ролята на САЩ като защитник, бранител на универсалните човешки ценности, залегнали в американското кредо.

 Заключение

Отношенията между Запада и Русия и досега са толкова обтегнати от украинската криза, колкото не са били от десетилетия насам. Дипломатическият диалог за Украйна между Русия и Запада продължава да протича като диалог между глухи.

Проследявайки в направените изявления позициите на Сената и Държавния департамент в разглеждания период, можем да заключим, че официалната политика на САЩ в украинската криза издига принципите на американското кредо – свобода, равенство, демокрация, граждански права и върховенство на закона, за да бъде преобразувана Украйна в съответствие с американските ценности. Американската дипломация представя Съединените щати като лидери на обединената международна общност, която осъжда действията на Русия и подкрепя суверенитета, териториалната цялост и правото на украинския народ да определя сам своето бъдеще. Заедно с това обаче провежданата от Русия и Путин политика се разглежда като заплаха за „американизма”, заплаха за идеологията на кредото като политическа идеология. Действията на Путин са интерпретирани като идеологически вражески действия, налага се алюзията за Студената война, в която моделът на политика от страна на Путин е връщане към времето отпреди 1991 г. Така информационната война на интерпретации се превръща в част от новата, хибридна война, в която е важно чие ще бъде глобалното лидерство, защото конкуренцията между държавите за ресурси, влияние и надмощие остава непроменливо и през ХХІ в. В тези интерпретации Русия изглежда обърната ретроградно назад, към миналото, в което Путин гледа с носталгия към изгубената съветска мощ, а САЩ – напред, към бъдещето и успеха на предстоящите си енергийни проекти. Интерпретации, които се превръщат в основен инструмент за геополитическо господство чрез т.нар. „мека сила“ – чрез контрол върху историята на случващото се.

Според повечето наблюдатели кризата в Украйна е провокирана от геополитически рефлекси. И вероятно, като израз на новата американска енергийна дипломация в борбата за ограничаване на влиянието на Русия в Европа, ще бъде поредната партия геополитически шах, разиграван от Русия и САЩ. Но партия шах, оставаща засега в патова ситуация.

US official policy in Ukrainians crisis 

Svetlana Stankova, PhDFJMC

Summary: This article is focused on the behaviour of US administration in the second phase of the Ukrainian crisis (February-September 2014) represented by the Senate and State Department official documents. The text is aimed to all the statements, press conferences and a briefing made in the period and researches their positions. Trying to identify the dominant political message is also one of the tasks of the article.

 Key words: Ukraine crisis, aggression, American policy, American credo, Cold War, enemy image.  

Бележки

[1] Изследването е извършено с любезното съдействие и в рамките на Проект “Бъдеще за миналото: култура на “меката сила” в контактните зони”,
Университетски комплекс по хуманитаристика “Алма матер”, СУ “Св. Климент Охридски”
[2]  Stent, Angela. The Limits of Partnership: U.S.-Russian Relations in the Twenty-First Century. Princeton University Press, 2014, p.хiii

[3] Ibidem, р. х.

[4]http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%80_%D0%9F%D1%83%D1%82%D0%B8%D0%BD#.D0.9E.D1.82.D0.BD.D0.BE.D1.88.D0.B5.D0.BD.D0.B8.D1.8F.D1.82.D0.B0_.D0.9F.D183.D1.82.D0.B8.D0.BD.C2.A0.E2.80.94_.D0.91.D1.83.D1.88

[5] H.R.4152 – Support for the Sovereignty, Integrity, Democracy, and Economic Stability of Ukraine Act of 2014. [online]. Available from: https://www.congress.gov/bill/113th-congress/house-bill/4152

[6] Russian Aggression Prevention Act of 2014. [online]. Available from: https://www.congress.gov/bill/113th-congress/senate-bill/2277

[7] Buss, H. The psychology of aggression. New York: Wiley, 1961 – p. 21

[8] President Putin’s Fiction: 10 False Claims About Ukraine. [online]. Available from:http://www.state.gov/r/pa/prs/ps/2014/03/222988.htm

[9] Russian Fiction the Sequel: 10 More False Claims About Ukraine. [online]. Available from: http://www.state.gov/r/pa/prs/ps/2014/04/224759.htm

 Литература

1. Почепцов, Георгий: „Украине нужен свой массовый герой книг и фильмов, без которого не бывает ни одной сильной нации” // Newmedia21.eu. Медиите на 21 век: Онлайн издание за изследвания, анализи, критика, 01.04.2014. (25.11.2014).
2. Проданов, Васил. Битките за историята и конфликтите на идентичности. Онлайн. Available from: http://notabene-bg.org/read.php?id=321
3. Stent, E. Angela. The Limits of Partnership: U.S.-Russian Relations in the Twenty-First Century. Princeton University Press, 2014;
4. Христов, Чавдар. Войната на идеите. София, Университетско издателство, 2014.
5. Хънтингтън, Самюъл. Кои сме ние? Предизвикателствата пред националната идентичност на Америка. София, Обсидиан, 2005.

US Senate [online]. Available from: http://www.senate.gov/index.htm

1. Ukraine press release. 2014 [online]. Available from: http://www.senate.gov/general/search/search_cfm.cfm?q=2014+Ukraine+crisis+press+release&site=default_collection&num=10&filter=0&x=11&y=10
2. Murphy, Johnson introduces resolution to condemn downing of Malaysia airlines. [online]. Available from: http://www.murphy.senate.gov/newsroom/press-releases/murphy-johnson-introduce-resolution-to-condemn-downing-of-malaysia-airlines-flight-17 .
3. MH17 shoot down: Here’s what we need to do next with Putin, Ukraine. [online]. Available from: http://www.coats.senate.gov/newsroom/press/release/coats-op-ed-heres-what-we-need-to-do-next-with-putin-ukraine
4. Coats on CNN: Make Putin Choose. [online]. Available from: http://www.coats.senate.gov/newsroom/press/release/coats-on-cnn-make-putin-choose-
5. Corker Statement on Committee Passage of Ukraine Aid and Sanctions Legislation. [online]. Available from:http://www.foreign.senate.gov/press/ranking/release/corker-statement-on-committee-passage-of-ukraine-aid-and-sanctions-legislation Corker Statement on Committee Passage of Ukraine Aid and Sanctions Legislation.
6. Levin Senate floor statement on aid to Ukraine. [online]. Available from: http://www.levin.senate.gov/newsroom/speeches/speech/levin-senate-floor-statement-on-aid-to-ukraine
7. Inhofe Statement on Situation in Ukraine. [online]. Available from:http://www.inhofe.senate.gov/newsroom/press-releases/inhofe-statement-on-situation-in-ukraine
8. Corker: Ukraine Success Critical for U.S., European Allies. [online]. Available from: http://www.foreign.senate.gov/press/ranking/release/corker-ukraine-success-critical-for-us-european-allies
9. Donnelly, McCain Urge President to Send Defensive Weapons, Share Appropriate Intelligence with Ukraine. [online]. Available from: http://www.donnelly.senate.gov/newsroom/press/donnelly-mccain-urge-president-to-send-defensive-weapons-share-appropriate-intelligence-with-ukraine-
10. Corker Calls for President Obama to Impose Tough Sanctions on Russia for Tanks Crossing Into Ukraine. [online]. Available from: http://www.foreign.senate.gov/press/ranking/release/corker-calls-for-president-obama-to-impose-tough-sanctions-on-russia-for-tanks-crossing-into-ukraine
11. Corker, Senate Republicans Introduce Strategic U.S. Response to Deter Russian Aggression in Europe. [online]. Available from: http://www.foreign.senate.gov/press/ranking/release/corker-senate-republicans-introduce-strategic-us-response-to-deter-russian-aggression-in-europe
12. Russian Aggression Prevention Act of 2014. [online]. Available from: https://www.congress.gov/bill/113th-congress/senate-bill/2277
13. Chairman Menendez’s Opening Remarks at Hearing on Developments in Ukraine. [online]. Available from: http://www.foreign.senate.gov/press/chair/release/chairman-menendezs-opening-remarks-at-hearing-on-developments-in-ukraine
14. Corker Urges Administration to Apply Tougher Sanctions on Russia Rather than “Waiting Until Damage is Done” in Ukraine. [online]. Available from: http://www.foreign.senate.gov/press/ranking/release/in-case-you-missed-it-corker-urges-administration-to-apply-tougher-sanctions-on-russia-rather-than-waiting-until-damage-is-done-in-ukraine
15. Coats Op-Ed: On Ukraine, America Must Do More. [online]. Available from: http://www.coats.senate.gov/newsroom/press/release/coats-op-ed-on-ukraine-america-must-do-more
16. Durbin, Coats Reach Agreement on Bipartisan Resolution Addressing Russia’s Action in Ukraine. [online]. Available from: http://www.coats.senate.gov/newsroom/press/release/durbin-coats-reach-agreement-on-bipartisan-resolution-addressing-russias-action-in-ukraine
17. Senator Tammy Baldwin Votes to Support Ukraine and Impose Sanctions on Russia. [online]. Available from: http://www.baldwin.senate.gov/press-releases/senator-tammy-baldwin-votes-to-support-ukraine-and-impose-sanctions-on-russia_
18. Chairman Menendez Statement on Bipartisan Senate Foreign Relations Committee Vote Approving Ukraine Legislation. [online]. Available from: http://www.foreign.senate.gov/press/chair/release/chairman-menendez-statement-on-bipartisan-senate-foreign-relations-committee-vote-approving-ukraine-legislation
19. Chairman Menendez Remarks on Senate Ukraine Legislation. [online]. Available from: http://www.foreign.senate.gov/press/chair/release/chairman-menendez-remarks-on-senate-ukraine-legislation-
20. Senate Foreign Relations Committee Members Urge President Obama to Assist Peaceful, Democratic Transition in Ukraine. [online]. Available from: http://www.foreign.senate.gov/press/ranking/release/senate-foreign-relations-committee-members-urge-president-obama-to-assist-peaceful-democratic-transition-in-ukraine
21. Chairman Menendez Travels to Estonia, Poland and Ukraine. [online]. Available from: http://www.foreign.senate.gov/press/chair/release/chairman-menendez-travels-to-estonia-poland-and-ukraine
22. Corker Op-ed in The Washington Post: Obama is an Unreliable Ally. [online]. Available from: http://www.foreign.senate.gov/press/ranking/release/corker-op-ed-in-the-washington-post-obama-is-an-unreliable-ally
23. Chairman Menendez from Kyiv, Ukraine: Calls for Providing Weapons to Ukraine, Additional Support and Training for Ukrainian Military in Letter to President Obama. [online]. Available from: http://www.foreign.senate.gov/press/chair/release/chairman-menendez-from-kyiv-ukraine-calls-for-providing-weapons-to-ukraine-additional-support-and-training-for-ukrainian-military-in-letter-to-president-obama
24. Chairman Menendez Statement on Ukraine Developments, NATO Summit in Wales. [online]. Available from: http://www.foreign.senate.gov/press/chair/release/chairman-menendez-statement-on-ukraine-developments-nato-summit-in-wales
25. Corker: U.S. Should Strongly Push Back Until Russia Ends its Aggression in Eastern Ukraine. [online]. Available from: http://www.foreign.senate.gov/press/ranking/release/corker-us-should-strongly-push-back-until-russia-ends-its-aggression-in-eastern-ukraine

US Department of State. [online]. Available from: http://www.state.gov/

1. Deescalation of Tensions in Ukraine. [online]. Available from: http://www.state.gov/r/pa/prs/ps/2014/02/221673.htm
2. Key U.S. Outcomes at the UN Human Rights Council 25th Session. [online]. Available from: http://www.state.gov/r/pa/prs/ps/2014/03/224138.htm
3. Special Envoy and Coordinator for International Energy Affairs Carlos Pascual Travel to Ukraine, Belgium and Moldova. [online]. Available from: http://www.state.gov/r/pa/prs/ps/2014/03/223701.htm
4. Under Secretary for Political Affairs Wendy R. Sherman Travels to Ukraine and Belgium. [online]. Available from: http://www.state.gov/r/pa/prs/ps/2014/03/223725.htm
5. Increased U.S. Cooperation with Ukraine. [online]. Available from: http://www.state.gov/r/pa/prs/ps/2014/03/223390.htm
6. Secretary Kerry Travels to London. [online]. Available from: http://www.state.gov/r/pa/prs/ps/2014/03/223340.htm
7. President Putin’s Fiction: 10 False Claims About Ukraine. [online]. Available from: http://www.state.gov/r/pa/prs/ps/2014/03/222988.htm
8. U.S./U.K./Ukraine Press Statement on the Budapest Memorandum Meeting.[online]. Available from: http://www.state.gov/r/pa/prs/ps/2014/03/222949.htm
9. Assistant Secretary Victoria Nuland Travel to Ukraine, France and Italy. [online]. Available from: http://www.state.gov/r/pa/prs/ps/2014/03/222800.htm
10. Secretary Kerry’s Travel to Kyiv. [online]. Available from: http://www.state.gov/r/pa/prs/ps/2014/03/222726.htm
11. Ukraine and Russia Sanctions. [online]. Available from: http://www.state.gov/e/eb/tfs/spi/ukrainerussia/index.htm
12. United States Expands Export Restrictions on Russia. [online]. Available from: http://www.state.gov/r/pa/prs/ps/2014/04/225241.htm
13. Geneva Statement on Ukraine. [online]. Available from: http://www.state.gov/r/pa/prs/ps/2014/04/224957.htm
14. Additional Assistance for Ukraine. [online]. Available from: http://www.state.gov/r/pa/prs/ps/2014/04/224806.htm
15. Evidence of Russian Support for Destabilization of Ukraine. [online]. Available from: http://www.state.gov/r/pa/prs/ps/2014/04/224762.htm
16. Russian Fiction the Sequel: 10 More False Claims About Ukraine. [online]. Available from: http://www.state.gov/r/pa/prs/ps/2014/04/224759.htm
17. U.S.-Ukraine Economic and Finance Working Group. [online]. Available from: http://www.state.gov/r/pa/prs/ps/2014/04/224756.htm
18. Secretary Kerry Travel to Geneva. [online]. Available from: http://www.state.gov/r/pa/prs/ps/2014/04/224695.htm
19. Travel of Special Envoy To Monitor and Combat Anti-Semitism to Kyiv, Dnepropetrovsk, Istanbul, Ankara, Jerusalem, and Tel Aviv. [online]. Available from: http://www.state.gov/r/pa/prs/ps/2014/05/226054.htm
20. Under Secretary for Public Diplomacy and Public Affairs Richard Stengel Travels to Kyiv, Ukraine, Riga, Latvia and Brussels, Belgium. [online]. Available from: http://www.state.gov/r/pa/prs/ps/2014/05/225947.htm
21. On the Illegal Referenda in Eastern Ukraine. [online]. Available from: http://www.state.gov/r/pa/prs/ps/2014/05/225945.htm
22. Today’s Actions on Ukraine by the European Union’s Foreign Affairs Council. [online]. Available from: http://www.state.gov/r/pa/prs/ps/2014/07/229656.htm
23. Lack of Access at Crash Site of MH1. [online]. Available from: http://www.state.gov/r/pa/prs/ps/2014/07/229500.htm
24. Death of Mykola Zelenec, Lithuania’s Honorary Consul in Luhansk. [online]. Available from: http://www.state.gov/r/pa/prs/ps/2014/230834.htm
25. Ukraine National Day. [online]. Available from: http://www.state.gov/secretary/remarks/2014/08/230829.htm
26. Remarks with Ukrainian President Petro Poroshenko Before Their Meeting. [online]. Available from: http://www.state.gov/secretary/remarks/2014/09/231271.htm

Цитат-формати (Suggested Bibliographic Citations):

• ISO 690-2: 1997 :
Станкова, Светлана. Официалната политика на САЩ в украинската криза. In: Newmedia21.eu. Медиите на 21 век: Онлайн издание за изследвания, анализи, критика [online], 08 февруари 2015 [cited 10 April 2015]. Available from: http://www.newmedia21.eu/analizi/ofitsialnata-politika-na-sasht-v-ukrainskata-kriza/

• БДС 17377-96 :
Станкова, Светлана. Официалната политика на САЩ в украинската криза. // Newmedia21.eu. Медиите на 21 век: Онлайн издание за изследвания, анализи, критика, 08.02.2015.
(10.04.2015).

САЩ и установяването на демокрация - списък със страни

Списък на страните, които САЩ са бомбардирали под предлог за установяване на демокрация (от Втората световна война до днес):

- Китай 1945-1946
- Корея 1950-1953
- Китай 1950-1953
- Гватемала 1954
- Индонезия 1958
- Куба 1959-1960
- Гватемала 1960
- Белгийско Конго 1964
- Гватемала 1964
- Доминиканска република 1965-1966
- Перу 1965
- Лаос 1964-1973
- Виетнам 1961-1973
- Камбоджа 1969-1970
- Гватемала 1967-1969
- Ливан 1982-1984
- Гренада 1983-1984
- Либия 1986
- Ел Салвадор 1981-1992
- Никарагуа 1981-1990
- Иран 1987-1988
- Либия 1989
- Панама 1989-1990
- Ирак 1991
- Кувейт 1991
- Сомалия 1992-1994
- Босна 1995
- Иран 1998
- Судан 1998
- Афганистан 1998
- Сърбия 1999
- Афганистан 2001
- Ирак 2003
- Либия 2011

Страните от Европа незаконно свалят правителства под натиска на САЩ

ЖЕСТОКО СМЕЛО ИЗКАЗВАНЕ на един белгийски евродепутат разтърси Западна Европа.

Някои западни медии коментираха, че речта е толкова шокираща, че ако нямаше видео биха се осъмнили в нейната автентичност.

Дали някога ще чуем български депутат да заговори така смело в нашия парламент.

В Белгия назрява нов скандал. Един млад евродепутат обвини че страните от Европа незаконно свалят правителства под натиска на САЩ. Той предлага излизане от Евросъюза и НАТО… Толкова откровено и твърдо изказване никога не е чувано от европейските политици.

Предлагам на вашето внимание превод на изказването на белгийския евродепутат LAURENT LOUIS:

Благодаря, господин председател, господа министри, скъпи колеги. Белгия – това, безспорно, е страната на сюрреализма. Днес сутринта ние научихме от пресата, че белгийската армия е неспособна да се бори против неколцина радикално настроени въоръжени екстремисти на собствената си територия и че не е възможно те да бъдат обезопасени поради липсата на достатъчно юридически средства.

И, обратното, в същото това време ние вземаме решени да окажем помощ на Франция в нейната борба с тероризма чрез материално-техническа поддръжка на нейните операции в Мали!!! Какво ли не правим ние в борбата с тероризма… извън границите на нашата територия!.. Силно се надявам, че ще бъдем бдителни и няма да изпратим на тази антитерористична операция в Мали нашите знаменити белгийски войници-ислямисти. Говоря за това с хумор, обаче на мен изобщо не ми е смешно от това, което става сега в света.

На мен съвсем не ми е смешно, защото ръководителите на западноевропейските държави смятат народа за глупаци с помощта и с подкрепата на пресата, която сега се е превърнала в орган за пропаганда на съществуващата власт.

Почти навсякъде в света военните интервенции и дестабилизацията на режимите стават нещо обикновено явление. Превантивните войни стават правило и днес в името на демокрацията или борбата с тероризма нашите държави си присвояват правото да нарушават суверенитета на независими държави и да свалят техните законни ръководители.

Ирак и Афганистан станаха следствие от американска лъжа. След тях последваха Тунис, Египет, Либия, където благодарение на вашите решения нашата страна в първите редици взе участие в извършване на престъпления противчовечността, сваляйки във всеки случай един прогресивен или умерен режим и довеждайки на негово място ислямистки режим, първата инициатива на който –(и това е много странно)! – беше установяването на шериата. Същото става сега в Сирия, където Белгия, за свой срам, финансира доставката на въоръжения за ислямските бунтовници, които се опитват да свалят Башар ал Асад.

По този начин, в разгара на икономическата криза, когато все повече и повече белгийци изпитват трудности при плащането на жилището, храната, отоплението или лечението… и да, аз вече чувам, че ме наричат мръсен популист… а ето че министърът на външните работи е решил да предоставина сирийските въстаници 9 милиона евро. Разбира се, нас ще ни убеждават, че тези пари ще бъдат за хуманитарни цели… още една поредна лъжа! И, както виждате, нашата страна в последно време прави само това – участва в установяването на ислямистки режими в северна Африка и в Близкия изток.

А пък когато започнаха да твърдят, че е необходимо да отидем в Мали и да вземем участие в борбата против тероризма… е, мен просто ме досмеша. Това е лъжа! Прикривайки се с добри намерения, ние със свята намеса само защитаваме интересите на финансовия капитал и действаме по логиката на неоколониализма. Няма никаква логика да помагаме на Франция в името на борбата против ислямския тероризъм, когато в същото време ние подкрепяме в Сирия свалянето на Башар ал Асад от ислямските въстаници, които искат да наложат шариата, както това вече стана в Тунис или в Либия.

Трябва да прекратим тази лъжа и да не правим повече хората на глупаци. Дойде време да кажем истината. Въоръжавайки ислямските въстаници, както преди това западните страни въоръжаваха Осама бен Ладен, най-добрия приятел на американците, докато те не се отвърнаха от него, западните държави с тяхна помощ свалят законната власт, за да разполагат в “новите страни”, както те ги наричат, военни бази, създавайки благоприятен режим за националните предприятия.

Тоест, всичко това е чиста стратегия. В Ирак нашите американски съюзници сложиха ръка върху петролните запаси на страната. В Афганистан опиумът и наркотиците се оказаха много полезни и им помогнаха доста бързо да направят големи пари. В Либия, Тунис, Египет, а сега и в Сирия, главната цел беше и си остава и до сега свалянето на една умерена власт и заместването й с властта на ислямисти, които бързо стават обременителни и които ние безсрамно ще унищожаваме под предлог за борба против тероризма и защита на Израел.

Следователно, следващите цели вече са известни. Хващам бас, че след няколко месеца нашите погледи ще бъдат обърнати към Алжир и, в крайна сметка, към Иран. Войната за освобождение на народа от външен агресора е свещена.Но войната за защита на интересите на Съединените Американски щати, войната за защита на интересите на големите компании, (като „Арева”), войната за овладяване на находищата на злато, няма никакво отношение към свещеното и това превръща нашите страни в страни – агресори и убийци.

Никой не се осмелява да говори за това, но аз няма да мълча. Даже ако моята борба направи от мен враг на тази система, която потъпква правата на човека в името на финансовите, геостратегическите и неоколониалните интереси. Смятам за свой дълг и чест да заклеймя и да осъдя тази власт.

И искрено моля да ме извините за непарламентарния език, но на мен ми дотегна от всичките така наречени „благодетели”, били те десни, леви или центристи, които днес са заседнали в коридорите на нашата корумпирана власт и които няма да пропуснат да ми се подиграят. Аз не признавам нашите ръководители, които си играят с бомбите така, както малките деца играят на топка в училищния двор през междучасие. Аз не признавам онези, които смятат себе си за демократи, докато всъщност те са само едни обикновени престъпници.

Не изпитвам никакво уважение към журналистите, които имат наглостта да представят несъгласните с властта като умствено изостанали хора, макар прекрасно да знаят, че тези хора са абсолютно прави. Аз презирам в най-висока степен онези, които смятат себе си за крале в този свят и които ни диктуват своите закони, защото аз съм на страната на истината и справедливостта, на страната на невинните жертви на тези финансови акули. И на това основание реших да гласувам против тази резолюция, която праща нашата страна да подкрепя Франция в нейната неоколониална операция. От самото начало на френската операция беше организирана масова лъжа.

На нас ни казаха, че Франция само отговаря на призива за помощ на малийския президент, като очевидно съвсем са забравили, че този президент няма … абсолютно никаква легитимност! И че той беше поставен на власт за осигуряване на преходния период след държавния преврат през март 2012 година.

А кой подкрепи този държавен преврат? Кой го организира? За кого работи този “президент на преходния период?” Ето къде се крие първата лъжа. Френският президент Франсоа Оланд се осмелява да твърди, че той води война против джихадисти, които заплашват!… Да, те заплашват, представете си, територията на Франция и на цяла Европа! Но колко подла лъжа е това!

Подемайки този официален аргумент и използвайки го за сплашване на населението с повишаване на нивото на терористичната заплаха и въвеждайки в действие плана за предотвратяване на терористични актове, нашите ръководители и СМИ само потвърждават невъобразимата си наглост. Как може да стигнеш до там, че да посочваш този аргумент, ако Франция и Белгия, без да се колебаят, въоръжаваха и поддържаха джихадистите в Либия, а същите тези страни продължават и сега да поддържат тези джихадисти в Сирия?

Този повод служи само за прикриване на истинските стратегически и икономически проекти. Нашите страни вече не се страхуват от това противоречие, защото е направено всичко, за да бъде то скрито. Но въпреки това противоречието съществува. Утре няма да срещнете малиец, пристигнал в Европа да извърши терористичен акт. Освен ако не го извършат внезапно, с цел колкото може по-изкусно да оправдаят тази военна операция в Африка.

Нали 11 септември беше направен, за да се оправдае нахлуването в Ирак, незаконните арести, изтезанията и масовите убийства на невинни граждани. Тогава да бъде създаден малийски тероризъм… е, това не би трябвало да е прекалено сложно за нашите кръвожадни ръководители. Като друг аргумент, използван в последно време за оправдаване на военните операции, служи „защитата на правата на човека”!!!

Този аргумент и днес се използва за оправдаване на войната в Мали. Ами да! Ние сме длъжни да действаме, иначе злите радикални ислямисти ще установят в Мали шариата, ще замерят жените с камъни и ще секат ръцете на провинилите се. Ах да, какво благородно намерение… благородно и спасително, дума да не става! Но защо тогава, Боже мой, нашите странипомогнаха в Тунис и в Либия да дойдат на власт ислямистите, които установиха в тези страни „шариата”, докато до съвсем неотдавна тези страни бяха “съвременни и прогресивни“? Аз ви предлагам да попитате младите тунисци, които участваха в революцията в в Тунис, дали са доволни от сегашната ситуация? Всичко това е лицемерие.

Целта на войната в Мали е ясна като бял ден. Но тъй като за нея не говорят, аз ще ви я кажа. Целта на тази война е борбата против Китай, за да се даде възможност на нашия съюзник Америка да поддържа присъствието си в Африка и в Близкия изток. Именно към това са насочени тези неоколониални операции! И вие ще видите, че след края на тази операция Франция, без съмнение, ще запази военните си бази в Мали.

Тези бази ще служат и на американците, но в същото време – (защото така става винаги), западните компании ще разпределят помежду си изгодни договори, които отново ще лишат колонизираните страни от техните богатства и природни ресурси. Тогава, няма да крием истината, първите, които ще получат изгода от тази военна операция, ще се окажат собствениците и акционерите на френския гигант „Арева”, който през последните години се опитва да завладее урановите находища във Фалеа, една община от 17000 жители, разположена на 350 километра от Бамако.

И аз самия не знам защо, но нещо ми подсказва, че няма да трябва много време, за да бъде завладяна Фалеа с това находище. Аз не знам, … (просто на мен така ми се струва)… Затова не може да става и дума, за да взема участие в тази колонизация на природните ресурси, в тази колонизация по съвременен маниер. А онези, които се съмняват в моите доводи, аз искрено ги съветвам да се осведомят за природните богатства на Мали. Мали – това са също и огромни запаси от злато.

Но с от неотдавна тя се смята … съвсем отскоро, да … като страна, която разполага с ресурси със световно значение за … по добив на уран. Но кое е странното! Това е още една крачка към войната против Иран! Това е факт! По тези съображения и за да не попадна в клопката на лъжата, към която ни подкарват, аз реших да не подкрепя тази интервенция в Мали и ще гласувам против. Постъпвайки така, аз оставам последователен, защото никога не съм подкрепял в миналото нашите престъпни интервенции в Либия и в Сирия и представям себе си като единствения парламентарист в тази страна, който подкрепя принципа на ненамеса и борба против престъпните
деяния.

Аз смятам също, че отдавна е дошло време да сложим край на нашето участие в ООН или НАТО и да излезем от Европейския съюз, ако тази Европа, вместо да бъде опора на мира и хуманизма, става средство
за нападение и дестабилизация на суверенни държави в ръцете на финансовите магнати.

Накрая, аз бих искал да помоля нашето правителство да напомни на президента Оланд за задълженията, които произтичат от Женевската Конвенция по въпроса за спазването на правата на военнопленниците. Аз бях възмутен до дъното на душата си, когато чух по телевизията от устата на френския президент, че той се кани “да унищожи”, повтарям, “да унищожи” ислямските терористи.

При това аз не бих искал названието, което се използва за обозначаване на противниците на малийския режим… днес е станало практика да ги наричаме “ислямски терористи“… да служи за заобикаляне на задължението на всяка демократична държава да спазва правата на военнопленниците. Ние се надяване, че тези права ще бъдат спазени от родината на „правата на човека”. Накрая, преди да завърша своето изказване, позволете ми да обърна внимание на онази лекота, с която ние вземаме решение за влизане във война!!! Преди всичко, правителството действа без никакво разрешение от Парламента. Сякаш то има такова право. То изпраща в Мали оборудване и хора.

А Парламентът научава за това след известно време. И когато той започне да действат, както днес… да, на това заседание присъства само една трета от депутатите… и даже по-малко, ако говорим за френскоговорящите депутати. Тази престъпна лекота, която мен не ме учудва, произтича от Парламент на дресираните кученца, действащи по команди от политическите партии.
Благодаря.

Законни ли са Съединените американски щати?

Черновa на Декларацията за независимост, написана от Томас Джеферсън. Снимка: Reuters

Британски и американски юристи се събраха във Филаделфия, за да поспорят по един фундаментален въпрос, разказва Би Би Си. И той е: Какво точно си е мислел, че прави Томас Джеферсън?

 

Малко предистория – през горещото и душно лято на 1776 г. членове на Втория континентален конгрес отиват във Филаделфия, за да обсъдят своята неудовлетвореност от кралското управление. На 4 юли Бащите основатели на САЩ одобрили прост документ, написан от Джеферсън, който изброява техните оплаквания и ги обявява за суверенна нация. 

 

Наречен Декларация за независимост, той е порив към свобода, обявяване на война и основаване на нова империя. А също и напълно незаконен, така поне казват британците по време на дебата във Филаделфия. Събитието, организирано от американска организация на правистите, срещна британски и американски юристи, за да решат дали американските колонии са имали или не  законово основание да обявят отделянето си. 

 

За американците отговорът е прост: „Англичаните са използвали собствената си Декларация за правата да свалят от власт Джеймс II и това се считало за напълно законно и оправдано“. За британците обаче отделянето на е законно средство за решаване на вътрешни спорове. 

 

Гласуване в края на дебата потвърди легитимността на въстанието на Джеферсън. Резултатът не беше изненадващ, предвид че се гласуваше в зала, отделена само от няколко сгради от тази, в която е написана Декларацията за независимостта. Но все пак – имали ли са право?

 

Ето позицията на американците: Декларацията безспорно е „законна“. Според фундаменталните принципи на Естествените права, управлението може да съществува само при съгласие на хората и идва момент, когато не може повече да се изисква подчинение пред тиранията.

 

Законосъобразността на Декларацията и нейната валидност са потвърдени от по-късни движения за независимост, които са получили одобрението на общественото мнение като правилни и справедливи, въз основа на фундаменталните принципи на равенството и самоопределението, записани сега и в хартата на ООН.

 

Аргументите на британците: Декларацията за независимост е не само незаконна, но и изменническа. Няма законови принципи, тогава или сега, които да позволяват на група граждани да издигнат свои собствени закон, защото така искат. Какво ще стане, ако Тексас поиска да се отдели? 

 

Декларацията за независимост сама по себе си, в отсъствието на каквато и да е призната законова база, се обръща към „естествените закони“ – недефинирана концепция, и към „очевидната истина“, т.е. истина, за която не могат да бъдат приведени доказателства.

 

Оплакванията, описани в Декларацията за независимостта, са твърде обикновени, за да оправдаят отделяне. Най-важното от тях – никакви данъци без представителство, не е нищо повече от желание да се избегне плащане за разходите за защитата на колониите срещу французите по време на седем години война и конфликти.

Американските университети пак са начело на световния академичен елит

САЩ отново доминират класацията на Times Higher Education за най-добрите висши училища в света

По материали на Times Higher Education

Закътан в жилищен квартал в подножието на планината Сан Габриел в Пасадена, с едва 2175 студенти, Калифорнийският технологичен институт, по-известен като Калтек, е новият лидер в световния университетски елит. Със спечелени общо 32 Нобелови награди Калтек от години е сред водещите университети в света, но за пръв път измества, макар и с малко, смятания за непоклатим "Харвард". Това показва рейтингът на Times Highеr Еducation - една от най-престижните класации на университетите в света. Резултатите за 2011-2012 г. бяха обявени миналата седмица, давайки повод за лавина от анализи. Кой и защо доминира в света на висшето образование и науката?
Ясно е, че разликите между световните лидери са минимални, изтъкват редакторите на класацията. Миналата година "Харвард" победи Калтек с едва 0.1 точки, но тази година Калифорнийският институт вече го превъзхожда по три показателя - обем на изследванията, цитиране на научни публикации и привлечени от индустрията приходи. Решаваща се оказва именно разликата в парите. "Харвард" отчете съизмерим с други водещи университети ръст на финансирането на научноизследователската дейност, докато Калтек отбеляза скок от 16%", обяснява Саймън Прат от "Томсън Ройтърс", която предоставя данните. Предимство на Калтек като малък и специализиран университет е и възможността да работи тясно със студентите, като се фокусира върху научните изследвания, за разлика от по-големи институции, при които отделни научни области могат да изостават, считат анализатори. Показателно за това са добрите резултати на други специализирани университети, като Pohang University of Science and Technology, Корея (53-то място), and Hong Kong University of Science and Technology (62-ро място).
Встрани от интригата около първото място, трите най-добри университета в света споделят три общи неща - те са частни, богати, американски. И тази година САЩ доминират световната класация със седем университета в Топ 10, 30 университета - в Топ 50 и общо 75 - в Топ 200. Единственият американски университет в Топ 10, който не е частен - университетът в Бъркли, отстъпва с две позиции от 8-о до 10-о място. Назад отстъпват и други престижни публични университети като Калифорнийския (от 11-а на 13-а позиция), университета "Сан Диего", Калифорния (от 32 на 33), "Санта Барбара" (от 29 до 35). Според наблюдатели в това отстъпление, макар и малко, се вижда тенденция за западане на най-добрите публични университети в резултат на орязването на бюджетите.
"Въпреки че американският академичен свят като цяло пострада от глобалната финансова криза, частните институции имат очевидно предимство пред обществените", счита Филип Алтбах, директор на Центъра за международно висше образование в Бостънския колеж. "Те предлагат по-добри стипендии и възможности за участие в научни изследвания, а най-важното е, че могат да планират бъдещето си при повече стабилност", счита той. В същото време много публични университети в САЩ в момента получават от държавата само 10% от бюджета си и разчитат на бързо растящите такси за обучение и други източници.
Вторият хегемон след САЩ във висшето образование - Великобритания, тази година може да се похвали с 32 университета в Топ 200. "Оксфорд" и "Кеймбридж" миналата година си поделиха шестото място, но сега първият изпреварва древния си съперник и е на четвърта позиция. Забележителен е и скокът на London School of Economics, който се изкачва от 86-о до 47-о място. Успехът му се дължи на методични промени, които подпомагат изкуствата, хуманитарните и социалните науки.
Според Дейвид Уилетс, министър на образованието и науката в Обединеното кралство, това представяне на Великобритания я поставя преди САЩ, ако се вземе предвид размерът на всяка страна и заделяните ресурси. За други резултатите за пореден път повдигат въпроса доколко нужни са предприетите радикални реформи в английското висше образование. През август британският Институт за политиката на висшето образование предупреди, че подобни реформи могат да предизвикат трусове и несигурност в системата. "Резултатите от рейтингите са много добри. Трябва да сме изключително внимателни да не пропилеем това", изтъкват от института.
Най-добрият университет извън англо-американската сфера - Швейцарският федерален технологичен институт в Цюрих (15-о място) е строго специализиран, подобно на Калтек. Открояват се и резултатите на холандските университети - 12 в Топ 200, включително 4 сред първите 100. "В Холандия университетите се глобализират и се радват на стабилно държавно финансиране", обяснява тенденцията Алтбах. С 12 университета в Топ 200 по-добри позиции отчита и Германия. Най-престижен сред университетите в Азия е този в Токио, следван от университета в Хонконг. Университетът в Сао Пауло, Бразилия, който отсъстваше от Топ 200 на класацията миналата година, сега е на 178-о място, а този в Кейп Таун, Южна Африка, се придвижва четири места до 103-та позиция.

Топ 20 на университетите в света 2011/2012

Място в света Институция Държава
1 California Institute of Technology САЩ
2 Harvard University САЩ
2 Stanford University САЩ
4 University of Oxford Великобритания
5 Princeton University САЩ
6 University of Cambridge Великобритания
7 Massachusetts Institute of Technology САЩ
8 Imperial College London Великобритания
9 University of Chicago САЩ
10 University of California, Berkeley САЩ
11 Yale University САЩ
12 Columbia University САЩ
13 University of California, Los Angeles САЩ
14 Johns Hopkins University САЩ
15 ETH Zurich - Swiss Federal Institute of Technology Zurich Швейцария
16 University of Pennsylvania САЩ
17 University College London Великобритания
18 University of Michigan САЩ
19 University of Toronto Канада
20 Cornell University САЩ

Топ 20 на университетите в Европа 2011/2012

Място в Европа Място в света Институция Държава
1 4 University of Oxford Великобритания
2 6 University of Cambridge Великобритания
3 8 Imperial College London Великобритания
4 15 ETH Zurich - Swiss Federal Institute of Technology Zurich Швейцария
5 17 University College London Великобритания
6 32 Karolinska Institute Швеция
7 36 University of Edinburgh Великобритания
8 45 Ludwig-Maximilians-Universitat Munchen Германия
9 46 Ecole Polytechnique Federale de Lausanne Швейцария
10 47 London School of Economics and Political Science Великобритания
11 48 University of Manchester Великобритания
12 56 King's College London Великобритания
13 59 Ecole Normale Superieure Франция
14 61 University of Zurich Швейцария
15 63 Ecole Polytechnique Франция
16 66 University of Bristol Великобритания
17 67 Katholieke Universiteit Leuven Белгия
18 68 Utrecht University Холандия
19 69 Georg-August-Universitat Gottingen Германия
20 73 Universitat Heidelberg Германия

Методология

Рейтингът на THE тази година е изготвян на базата на 13 показателя, разпределени в 5 групи. С 30% тежест, групата "Обучение и учебна среда" отчита общо 5 показателя - резултати от международно представително проучване за репутацията на университетите, проведено сред 17 554 души (15% тежест), съотношението студенти: преподаватели (4,5%), съотношението докторанти-студенти в бакалавърски програми (2,25%), съотношението докторанти:преподавателски състав (6%), съотношението общ приход:преподавателски състав (2,25%). С 30% тежест е и показателят цитируемост. Международният облик на институцията носи 7,5% тежест, разпределени поравно върху три показателя - дял международни към местни студенти, международни към местни преподаватели, изследователски текстове в международно съавторство. 30% тежи категорията "Научни изследвания" - престиж (18%), приход (6%), обем(6%). Последните 2,5% са за приход от индустрия. Пълно описание на методологията - наhttp://www.timeshighereducation.co.uk.

Българските студенти са най-много в Германия, Великобритания и САЩ

Макар че официално нито една държавна институция не следи броя на българските студенти зад граница, се знае, че наши сънародници се обучават в най-престижните университети в света. Според данни на просветното министерство най-малко 80 000 българи са учили зад граница, поне толкова е броят на подадените за легализация дипломи от чужди висши училища. Броят на заминалите обаче е в пъти по-голям, тъй като малцина се връщат да живеят и да работят у нас. Само тази година например 6031 дванадесетокласници са поискали дипломите им да бъдат легализирани, за да учат в чужбина. Великобритания, Германия и САЩ са трите най-желани образователни дестинации. В британски университети тази година са кандидатствали над 2300 български ученици. През учебната 2009/2010 г. в САЩ са се обучавали 2495 български студенти, сочат данните на американския Институт за международно образование, базиран във Вашингтон. Студентите от България в Германия са около 12 000, което нарежда България на второ място след Китай по брой на чуждите студенти в Германската федерална република.
Като сбъдната американска мечта е историята на Дико Михов, който от години работи в САЩ и е шеф на инвестиционен фонд на Уолстрийт. Според медийни публикации преди 2 години Михов си купи апартамент в Манхатън, оценен на 3.45 млн. долара. Роден е в Добрич и през ученическите си години проявява математическия си талант на национални и международни олимпиади. На 18 години печели Международната математическа олимпиада, което го прави един от най-добрите ученици по този предмет в света. Учи математика в Софийския университет и през 1989 г. заминава да учи в САЩ. Следва една година докторска програма в University of California, Бъркли, но става доктор на Масачузетския технологичен институт. През 1996 г. той учредява стипендия за български студент, приет в МИТ. Дико Михов заедно с друг медалист от международни олимпиади - Теодор Василев, са съучредители на Американската фондация за България, която отпуска стипендии за международните ученически отбори по различните предмети. Василев е възпитаник на немската гимназия в София. След като завършва УНСС, получава магистърска степен от Бостън Колидж и докторска степен от Харвард. Работи, посещава лекции в Columbia University в Ню Йорк. Работи като консултант с аукционните къщи "Кристис" и "Сотбис" и като директор развитие на Фондацията за изкуства "Елизабет" в Ню Йорк.
Преди няколко години нашумя и името на Стефан Иванов, който се върна да работи в България като управляващ директор на Ситибанк. Той е сред първия випуск възпитаници на Американския университет в Благоевград. По-късно получава магистърска степен в университета Корнел, който е в Топ 20 на университетите, според тазгодишната класация на Times. Завършва и програмата за развитие на висши управленски кадри към Харвардския университет.
Изобщо през последните 20 години се наложи тенденцията в най-престижните университети в света да се обучават учениците с най-високи постижения на международни олимпиади. В момента в университети като "Оксфорд" и "Йейл" се обучават младите български медалисти от международните олимпиади по математика и природни науки - новото поколение мениджъри на Уолстрийт. Основната причина талантите ни да избират чуждите университети пред родните е, че мнозина от тях печелят стипендии (основно в САЩ) или имат възможност да изтеглят нисколихвен кредит, който да връщат при изгодни условия, след като се дипломират (във Великобритания). Таксата в престижните американски университети е непосилна за българските стандарти. Например магистърска програма по бизнес администрация в "Харвард" е около 84 000 долара (в сумата влиза таксата за обучение, медицинска застраховка, разходи за книги и издръжка). В "Оксфорд" обучението на година струва 9000 лири. 90 на сто от българите, които заминават да учат във Великобритания, теглят кредит, с който могат да финансират и обучението. Заемите се отпускат от държавната Student Loans Company и покриват таксата за обучение. Студентите трябва да кандидатстват всяка година за кредит, но пък условията за връщане са изгодни. Лихвата се определя всяка година и обикновено е около 1%, макар да е имало години, в които е достигала 3-4%. Давността на заема е 20 години. Ако в този срок висшистът не си намери работа, заемът се опрощава. Изплащането му започва след намирането на работа. Минималната заплата, която дипломантът трябва да получава, за да започне изплащането на заема е между 16 000 и 21 000 лири на година, но сумата е различна за всяка държава. Ако годишните доходи са под тази сума, кредитът не се изплаща. Заради изгодните заеми британските вузове нямат добре развита система за отпускане на стипендии и ако изобщо се отпускат, те рядко надхвърлят 1300 лири. За сметка на това студентът има право да работи до 20 часа седмично без за това да са нужни допълнителни документи.

Поредният випуск щастливи дипломанти на "Харвард". снимка: интернет

Калифорнийският технологичен институт. снимка: интернет

Студенти гребци от "Оксфорд" ликуват след тазгодишната си победа над отбора на "Кеймбридж" в традиционната регата между двата университета. Досега "Кеймбридж" е побеждавал 80 пъти, а "Оксфорд" - 76. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Вузове от Полша, Чехия и Естония влязоха в Топ 400

Германия наля 1.9 млрд. евро в най-добрите висши училища и резултатът е налице

За пръв път Times Higher Education представя класация на втория ешалон в университетския елит - Топ 200-400. Университетите са обединени в 6 групи, без да са класирани на конкретно място, но въпреки това дават добра представа за предимствата на отделните страни, изтъква в анализа си Фил Бати (Under the radar activity).
Три източноевропейски страни - Полша, Чехия, Естония, могат да се гордеят с влизането си в разширения рейтинг. Полша се класира в Топ 301-350 с два университета - Ягелонския и Варшавския. В същата група е класиран и Карловият университет в Прага. Естония си е отвоювала място в Топ 350-400 с университета в Тарту. Според Пол Бенеуърт, експерт в Центъра за изследване на политиката във висшето образование в университета в Твенте, Холандия, институции като Ягелонския университет в Краков и университета в Тарту са сред едни от най-обещаващите кандидати за световна слава.
"Всичките тези държави се сблъскват със сходен въпрос - те трябва да избират дали да се концентрират върху отделни университети от световна класа, или да се стремят към повишаване на качеството и достъпа до системата на висше образование като цяло", изтъква Бенеуърт. За него една от причините за попадане на източноевропейски университети в рейтинга са нарасналите възможности след приемането на страните в ЕС.
Това обаче не е панацея и Италия е добър пример в тази посока. Вероятно най-старият университет в света - този в Болоня, Италия, не успява да се класира в Топ 200 на света. Болоня е в групата 226-250 заедно с четири други италиански висши училища - университета на Милано-Бикока, университета в Падуа, Миланския университет и университета в Триест. Според Бенеуърт това се дължи на поредица от дългогодишни проблеми - неадекватно финансиране на реформата във висшето образование, застаряване на преподавателите, неефективни процедури за привличане на нови преподаватели и стара инфраструктура.
Резултатите на две европейски държави - Испания и Германия, са показателни, че насочването на финансов ресурс към най-добрите университети работи. Германия задели 1.9 млрд. евро за период от 5 г. по програмата Excellence initiative и се кани да я продължи за нови 5 г. с финансиране от 2.7 млрд. евро. Парите се разпределят за три вида проекти - изследователски училища за докторанти и млади учени, за изследователски клъстъри и за цялостна институционална стратегия. Финансирането за стратегическите проекти е най-голямо като дял с до 13.5 млн. евро допълнителна годишна субсидия за 9 университета.
Тази инвестиция се изплаща като повечето немски университети, попадащи в Топ 200 на света (общо 12), подобряват резултатите си. Университетът "Лудвиг Максимилиян" в Мюнхен се предвижва от 61-ва на 45-а позиция и вече е сред първите 50 на света. Университетът насочва близо 2/3 от допълнителното финансиране за създаване на конкурентна научна среда чрез привличане на гостуващи изследователи и професори и подкрепа на младите учени. Движение има и при Хайделбергския университет - от 83-о на 73-о място, при Техническия университет в Мюнхен (вече 88-и в света). От 178-о на 109-о място скача и Хумболтовият университет.
Резултати дава и испанската програма за финансиране на най-добрите кампуси International Campus of Excellence programme. Испания се класира в Топ 200 на света с един университет - университета Помпео Фабра (186-и), но Автономният университет на Барселона и Барселонският университет попадат непосредствено след чертата, а в Топ 200-400 са класирани общо 7 испански университета.

ПЪРВЕНЦИТЕ НА ИЗТОЧНА ЕВРОПА

Ягелонски университет, Полша	Създаден 1364 г. 6800 общ състав, 46 500 студенти (според данните на THE). С най-добро представяне по показател цитируемост.
Карлов университет, Прага	Създаден 1348 г. 4000 души академичен състав, 51 000 студенти (според сайта на университета). С най-добро представяне по показател международен имидж.
Университетът във Варшава	Създаден 1816 г. 3240 души академичен състав, 54 000 студенти (според сайта на университета). С най-добро представяне по показател цитируемост.
Университетът в Тарту, Естония	Създаден 1632 г. 17 000 студенти. С най-добро представяне по показател международен престиж.