КАКВО ОЗНАЧАВА „УНИВЕРСИТЕТ“?

Съществува мнение, че думата „университет“ означава място, където се учи „всичко“. Това (уж) значение е отразено и в думите, с които в някои славянски езици т.нар. „пуристи“ („чистачи на езика“) заместват думата „университет“. Хърватите например наричат университета sveučilište, явно - с идеята, че така „превеждат“ думата „университет“.
Това обаче е народно тълкуване на названието (народна етимология), която няма нищо общо с истината. Както е известно, университетите възникват в Западна Европа, но не - чрез усъвършенстване на манастирските училища! Те са създаване на съвършено нови институции на основата на професионалните организации. В България те са наричани през възраждането „еснафи“. Имало е например еснаф на кожарите, еснаф на казанджиите, еснаф на шивачите и т.н. За глава на всички еснафи се е смятал най-големият майстор на кожарския (табашкия) еснаф, който е бил преценяван като най-труден.
В света на средновековния латински език с думата universitatem (именителен падеж: universitas), са се означавали точно еснафите (гилдиите, корпорациите). В тях е имало чираци (не - ученици, а „студенти“), които са се обучавали за бакалаври. И днес думата „бакалавър“ (bachelor) в английския език има и значението „калфа“. И в нашите еснафи чиракът е ставал „калфа“ по определена процедура. Същинското овладяване на професията се е получавало с по-високо обучение, в резултат на което се е добивала степента „майстор“ (или „магистър“). В старите университети в Богословските факултети вместо степен „майстор“ (малко нелепа за свещеник) се е присъждала еквивалентна степен „доктор“. Поради авторитета на богословските факултети (смятани да по-висши), с времето степента „доктор“ се е оформила като по-висока от „магистър“.
И така, думата „университет“ в днешния академичен смисъл се е развила като съкращение от израза universitas magistrorum et scholarium - „общност от магистри и учени“. Университетът не е „всеучилище“ по идея, нито като (свръхважна) институция, възникнала в Европа като част от големите специфики на европейската култура и повлияла и на останалия свят.

Източник:

https://www.facebook.com/pages/%D0%97%D0%B0%D0%B1%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%BE-%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5/274499016047324

Седем въпроса към Ректора на ВТУ Св.Св. Кирил и Методий

Публикувано за първи път в "Култура" - Брой 35 (2653), 21 октомври 2011.

Мислехме да напишем статия за качеството на обучение във висшите училища у нас, отразяващо се на печалните им позиции в авторитетните рейтинги на университетите по света. Разполагаме с подобна статистика. Решихме, обаче, да не занимаваме читателите с дълбокомъдрени разсъждения за състоянието на висшето образование изобщо, а да предложим на културната общност в България реална и конкретна картина без пространен коментар, живописвана с няколко въпроса, отправени към едно, по презумпция отговорно лице в един от големите университети у нас – Ректора на Великотърновския университет „Св. Кв. Кирил и Методий” проф. Пламен Легкоступ. Без пространен коментар, защото ярките багри на административната картина тук видимо хармонират с пъстрия и хроничен колорит на безхаберие към качеството на учебно-изследователския процес във висшето образование на посочения университет. Композиращите картинката въпроси към ректора визират конкретни щрихи от управлението на Философския факултет. Ето и самите въпроси:

1. Манипулираният Академичен съвет на университета отхвърли преминаването на основен трудов договор към Философския факултет на двама професори, доктори на науките – Ангел Стефанов и Димитър Цацов, независимо от чл.15, ал.3 от Закона за развитие на академичния състав в Република България, независимо и от убедителните положителни решения на съответните катедрени съвети и положителния вот на Факултетния съвет. Защо Ректорът се остави да бъде подведен от декана доц. Илия Стойков и дясната му ръка доц. Вихрен Бузов, като по този начин дезинформира и целия Академичен съвет, че двамата професори били настоявали завтори, вместо за един основен трудов договор?

2. Вярно ли е, че лекциите на проф. Стефанов по Теория на познанието и по Философия на науката започват да се четат от зам. декана доц. Вихрен Бузов, който няма подготвени учебна програма и конспект за тях и няма публикации с научни приноси в тези области, а освен това има учебна натовареност от над хиляда (1000) часа и не би имал дори физическата възможност да ги поеме?

3. Вярно ли е, че ръководството на факултета отстрани безпричинно също и работещия на срочен трудов договор проф. Любомир Христов, доктор на философските науки, чиито лекции по Философия на Новото време (ХІХ век), по Руска класическа философия и по Теория и философия на глобализма остават също така на „добрата воля” на евентуално пожелали да ги четат неспециалисти или сега прохождащи асистенти? Какво качество на подготовката ще имат при това положение студентите-философи по споменатите пет ключови философски дисциплини, е въпрос с очевиден отговор.

4. Получил ли е Ректорът още на 28 юни 2007 година Докладна записка за констатирано от оторизирани институции плагиатство на започващия своя втори мандат декан доц. Вихрен Бузов, поради което не му беше присъдена научната степен „доктор на науките”, и защо не последва никаква законова реакция от ректорското ръководство? А за подобни научни престъпления предвидената от закона мярка е дисциплинарно уволнение! Защо той прикри вече станалото обществено достояние плагиатство? Защо господин Ректорът не прилага законите на Република България?

5. Получил ли е Ректорът на 12.03.2009 година Доклад от завеждащия катедра „История на философията” проф. Лъчезар Андреев, доктор на философските науки, относно груби неточности и преднамерено дезинформиране на читателите в сборника „Перспективи и наследство на философията в България, т. 1”, посветен на 45-годишнината на ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий” и на 15-годишнината от създаването на Философския факултет, за които главна вина има тогавашният декан доц. Вихрен Бузов, и защо този Доклад остана без никакви последствия за виновните?

6. Получил ли е Ректорът на 30.06.2009 година официално писмо, подписано от петима професори от търновския Философски факултет, доктори на науките, за субективно-волунтаристичния стил на работа на тогавашния декан Вихрен Бузов, за когото административните нарушения са станали рутинна практика?

7. Великотърновският вестник „Борба” отрази в броя си от 14.10.2010 година пресконференция на доц. Иван Павлов, дългогодишен преподавател във Философския факултет, свикана, за да запознае медиите с „греховете, които деканът Вихрен Бузов е насъбрал за своите два мандата управление”. Какъв беше ректорският отклик на изнесените факти за реални управленски провали на декана, освен думите му, отразени в същия вестник, че доц. Павлов изнесъл своята пресконференция, понеже не бил гласуван за лектор от Факултетния съвет след неговото пенсиониране? Тук се налага все пак да уточним, че доц. Павлов беше получил положителен вот от този Факултетен съвет.

Не настояваме Ректорът да се ангажира с отговори на нашите въпроси, което би го поставило в разбираемо затруднение. Но в такъв случай любезно го съветваме да преосмисли подмолните дела на субектите в управлението на Философския факултет, предизвикали тези въпроси. Затова ние предупредихме г-н Ректора още в писмото от 30.06.2009 година, където писахме буквално следното, цитираме:

„Г-н Ректоре, при уважението, което изпитваме към Вас, с истинско неудоволствие желаем да Ви информираме, че ако и този път не реагирате на ексцесното състояние във Философския факултет, чиято кулминация започна с плагиатството на Вихрен Бузов (това отдавна е известно на философската общност в България!), ще бъдем принудени да се обърнем за помощ към централните печатни и електронни медии, което – добре съзнаваме това – никак няма да допринесе за добрия имидж на Великотърновския университет! Но европейските принципи все пак трябва да тържествуват, нали?”(край на цитата).

И тъй като търпеливо изчакахме цели три години вашия отговор (и не го дочакахме!), както не дочакахме и вашата реакция за безобразията в подопечния ви Философски факултет, ето, сега се обръщаме към една от най-уважаваните и престижни централни медии – в. „Култура”.

Обещаваме ви, г-н Ректоре, че следващата ни крачка ще бъдат „Хрътките” на бТВ. Защото европейското образование на нашите прекрасни студенти от Търновския университет не заслужава манипулациите и безхаберното поведение към учебния процес – за изследователски да не говорим - на овладелите властта във Факултета хора. А как е станало това на последните избори за декан, е друга тема.

Проф. д.ф.н. Ангел Стефанов, Проф. д.ф.н. Любомир Христов

Великотърновски университет "Св. св. Кирил и Методий"

Великотърновският университет „Св. св. Кирил и Методий“ е четвъртият по големина университет в България след СУ "Св. Климент Охридски", Технически университет - София и Университет за национално и световно стопанство, разположен в град Велико Търново. ВТУ "Св.св. Кирил и Методий" е създаден през 1963 година, като Висш педагогически институт „Братя Кирил и Методий“.
Основатели на Великотърновския университет са проф. Александър Бурмов и проф. д-р Пеньо Русев, които са съмишленици, съратници и приятели. Те са авторитетни учени и администратори, ревностни привърженици и радетели на всяка нова, градивна и перспективна идея, които подбират първите университетски преподаватели, като "вербуват" свои колеги от София за "търновската кауза". Преустройват се старите казармени помещения, разположени в местността Света гора на аудитории, семинарни зали и кабинети, комплектуват се първите катедри и така през есента на 15 септември 1963 година отваря врати вторият университет в България, който има за патрони светите братя Кирил и Методий, с името Висш педагогически институт "Братя Кирил и Методий".
Университетът наследява просветните и културни традиции на знаменитата Търновска книжовна школа от XIV век и се утвърждава като авторитетно висше училище за хуманитарни знания и изкуства, като престижен учебен и научен център. Първите 340 студенти се обучават в 4 специалности: „Българска филология“, „Руска филология“, „История“ и „Изобразителни изкуства“. През първата година обучението се осъществява от около 25 редовни щатни преподаватели и асистенти и 10-15 хонорувани професори и доценти от софийски висши училища и институти на БАН.
Целите на Александър Бурмов и Пеньо Русев са били да възродят старите културни традиции на престолния Търновград, да събудят евтимиевския реформаторски и родолюбив дух у своите ентусиазирани студенти.
Първостроители на великотърновското висше училище са още професорите Георги Димов, Иван Гълъбов, Иван Дуриданов, Станчо Ваклинов, Христо Данов, Велизар Велков, Страшимир Димитров, Никола Кожухаров, Васил Стоилов, доцентите Галина Тагамлицка, Михаил Кац и ст. преп. Димо Минев.
Паралелно с усвояването на академичните форми и методи на работа и усъвършенстването на учебния процес се появяват първите научни публикации, учебници и монографии, първите защити на дисертационни трудове, първите хабилитации на младите великотърновски преподаватели.
официален сайт на ВТУ

През есента на 1963 г. във Велико Търново разтваря врати първият извънстоличен университет, който има за покровители светите братя Кирил и Методий. Наследил просветните и културни традиции на знаменитата Търновска книжовна школа от ХIV век, той се утвърждава като авторитетно висше училище за хуманитарни знания и изкуства, като престижен учебен и научен център. Най-напред той се нарича Висш педагогически институт „Братя Кирил и Методий“. Първите 340 студенти се обучават в четири специалности: Българска филология, Руска филология, История и Изобразителни изкуства. През първата година обучението се осъществява от около 25 редовни щатни преподаватели и асистенти и 10-15 хонорувани професори и доценти от софийски висши учебни заведения и институти на БАН.

Сред първосъздателите на Великотърновската Алма матер се открояват ректорът чл.-кор. проф. Александър Бурмов и зам.ректорът проф.д-р Пеньо Русев – двама съмишленици, съратници, приятели, сътворци на едно голямо и трайно историческо дело, каквото е създаването на ново хуманитарно висше учебно заведение през 1963 г. извън столицата.

Само след осем години българската общественост и правителството считат, че във Велико Търново са налице предпоставките и условията, които дават облика на един съвременен университет. С указ на Държавния съвет на НРБ N 586 от 13 октомври 1971 г. Висшият педагогически институт във Велико Търново е преобразуван в университет. На 14.Х.1971 г. тогавашният председател на Държавния съвет Тодор Живков огласява указа за създаването на Великотърновския университет и връчва символичния ключ на ректора проф. Жельо Авджиев. Това паметно събитие съвпада с организирания международен научен симпозиум послучай 600-годишнината на Търновската книжовна школа, чийто законен и достоен наследник е Великотърновският университет.

През изминалите години Великотърновският университет наистина се утвърди като най-големият държавен университет в България извън столицата, като учебен и научен център с национален и международен престиж. С високо квалифицирания си научно-преподавателски състав, с многообразието от университетски специалности, с добре изградената и съвременно обзаведена материално-техническа база той отговаря на нуждите и задачите за преструктуриране на висшето образование в България, които новото време неотменно налага.

Ректор на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ е проф.дпн Пламен Анатолиев Легкоступ.

Адрес и контакти:

5000 Велико Търново
ул. „Теодосий Търновски“2
тел: +359 62 618333
e-mail: mbox@uni-vt.bg
www.uni-vt.bg

2011 година

Американските университети пак са начело на световния академичен елит

САЩ отново доминират класацията на Times Higher Education за най-добрите висши училища в света

По материали на Times Higher Education

Закътан в жилищен квартал в подножието на планината Сан Габриел в Пасадена, с едва 2175 студенти, Калифорнийският технологичен институт, по-известен като Калтек, е новият лидер в световния университетски елит. Със спечелени общо 32 Нобелови награди Калтек от години е сред водещите университети в света, но за пръв път измества, макар и с малко, смятания за непоклатим "Харвард". Това показва рейтингът на Times Highеr Еducation - една от най-престижните класации на университетите в света. Резултатите за 2011-2012 г. бяха обявени миналата седмица, давайки повод за лавина от анализи. Кой и защо доминира в света на висшето образование и науката?
Ясно е, че разликите между световните лидери са минимални, изтъкват редакторите на класацията. Миналата година "Харвард" победи Калтек с едва 0.1 точки, но тази година Калифорнийският институт вече го превъзхожда по три показателя - обем на изследванията, цитиране на научни публикации и привлечени от индустрията приходи. Решаваща се оказва именно разликата в парите. "Харвард" отчете съизмерим с други водещи университети ръст на финансирането на научноизследователската дейност, докато Калтек отбеляза скок от 16%", обяснява Саймън Прат от "Томсън Ройтърс", която предоставя данните. Предимство на Калтек като малък и специализиран университет е и възможността да работи тясно със студентите, като се фокусира върху научните изследвания, за разлика от по-големи институции, при които отделни научни области могат да изостават, считат анализатори. Показателно за това са добрите резултати на други специализирани университети, като Pohang University of Science and Technology, Корея (53-то място), and Hong Kong University of Science and Technology (62-ро място).
Встрани от интригата около първото място, трите най-добри университета в света споделят три общи неща - те са частни, богати, американски. И тази година САЩ доминират световната класация със седем университета в Топ 10, 30 университета - в Топ 50 и общо 75 - в Топ 200. Единственият американски университет в Топ 10, който не е частен - университетът в Бъркли, отстъпва с две позиции от 8-о до 10-о място. Назад отстъпват и други престижни публични университети като Калифорнийския (от 11-а на 13-а позиция), университета "Сан Диего", Калифорния (от 32 на 33), "Санта Барбара" (от 29 до 35). Според наблюдатели в това отстъпление, макар и малко, се вижда тенденция за западане на най-добрите публични университети в резултат на орязването на бюджетите.
"Въпреки че американският академичен свят като цяло пострада от глобалната финансова криза, частните институции имат очевидно предимство пред обществените", счита Филип Алтбах, директор на Центъра за международно висше образование в Бостънския колеж. "Те предлагат по-добри стипендии и възможности за участие в научни изследвания, а най-важното е, че могат да планират бъдещето си при повече стабилност", счита той. В същото време много публични университети в САЩ в момента получават от държавата само 10% от бюджета си и разчитат на бързо растящите такси за обучение и други източници.
Вторият хегемон след САЩ във висшето образование - Великобритания, тази година може да се похвали с 32 университета в Топ 200. "Оксфорд" и "Кеймбридж" миналата година си поделиха шестото място, но сега първият изпреварва древния си съперник и е на четвърта позиция. Забележителен е и скокът на London School of Economics, който се изкачва от 86-о до 47-о място. Успехът му се дължи на методични промени, които подпомагат изкуствата, хуманитарните и социалните науки.
Според Дейвид Уилетс, министър на образованието и науката в Обединеното кралство, това представяне на Великобритания я поставя преди САЩ, ако се вземе предвид размерът на всяка страна и заделяните ресурси. За други резултатите за пореден път повдигат въпроса доколко нужни са предприетите радикални реформи в английското висше образование. През август британският Институт за политиката на висшето образование предупреди, че подобни реформи могат да предизвикат трусове и несигурност в системата. "Резултатите от рейтингите са много добри. Трябва да сме изключително внимателни да не пропилеем това", изтъкват от института.
Най-добрият университет извън англо-американската сфера - Швейцарският федерален технологичен институт в Цюрих (15-о място) е строго специализиран, подобно на Калтек. Открояват се и резултатите на холандските университети - 12 в Топ 200, включително 4 сред първите 100. "В Холандия университетите се глобализират и се радват на стабилно държавно финансиране", обяснява тенденцията Алтбах. С 12 университета в Топ 200 по-добри позиции отчита и Германия. Най-престижен сред университетите в Азия е този в Токио, следван от университета в Хонконг. Университетът в Сао Пауло, Бразилия, който отсъстваше от Топ 200 на класацията миналата година, сега е на 178-о място, а този в Кейп Таун, Южна Африка, се придвижва четири места до 103-та позиция.

Топ 20 на университетите в света 2011/2012

Място в света Институция Държава
1 California Institute of Technology САЩ
2 Harvard University САЩ
2 Stanford University САЩ
4 University of Oxford Великобритания
5 Princeton University САЩ
6 University of Cambridge Великобритания
7 Massachusetts Institute of Technology САЩ
8 Imperial College London Великобритания
9 University of Chicago САЩ
10 University of California, Berkeley САЩ
11 Yale University САЩ
12 Columbia University САЩ
13 University of California, Los Angeles САЩ
14 Johns Hopkins University САЩ
15 ETH Zurich - Swiss Federal Institute of Technology Zurich Швейцария
16 University of Pennsylvania САЩ
17 University College London Великобритания
18 University of Michigan САЩ
19 University of Toronto Канада
20 Cornell University САЩ

Топ 20 на университетите в Европа 2011/2012

Място в Европа Място в света Институция Държава
1 4 University of Oxford Великобритания
2 6 University of Cambridge Великобритания
3 8 Imperial College London Великобритания
4 15 ETH Zurich - Swiss Federal Institute of Technology Zurich Швейцария
5 17 University College London Великобритания
6 32 Karolinska Institute Швеция
7 36 University of Edinburgh Великобритания
8 45 Ludwig-Maximilians-Universitat Munchen Германия
9 46 Ecole Polytechnique Federale de Lausanne Швейцария
10 47 London School of Economics and Political Science Великобритания
11 48 University of Manchester Великобритания
12 56 King's College London Великобритания
13 59 Ecole Normale Superieure Франция
14 61 University of Zurich Швейцария
15 63 Ecole Polytechnique Франция
16 66 University of Bristol Великобритания
17 67 Katholieke Universiteit Leuven Белгия
18 68 Utrecht University Холандия
19 69 Georg-August-Universitat Gottingen Германия
20 73 Universitat Heidelberg Германия

Методология

Рейтингът на THE тази година е изготвян на базата на 13 показателя, разпределени в 5 групи. С 30% тежест, групата "Обучение и учебна среда" отчита общо 5 показателя - резултати от международно представително проучване за репутацията на университетите, проведено сред 17 554 души (15% тежест), съотношението студенти: преподаватели (4,5%), съотношението докторанти-студенти в бакалавърски програми (2,25%), съотношението докторанти:преподавателски състав (6%), съотношението общ приход:преподавателски състав (2,25%). С 30% тежест е и показателят цитируемост. Международният облик на институцията носи 7,5% тежест, разпределени поравно върху три показателя - дял международни към местни студенти, международни към местни преподаватели, изследователски текстове в международно съавторство. 30% тежи категорията "Научни изследвания" - престиж (18%), приход (6%), обем(6%). Последните 2,5% са за приход от индустрия. Пълно описание на методологията - наhttp://www.timeshighereducation.co.uk.

Българските студенти са най-много в Германия, Великобритания и САЩ

Макар че официално нито една държавна институция не следи броя на българските студенти зад граница, се знае, че наши сънародници се обучават в най-престижните университети в света. Според данни на просветното министерство най-малко 80 000 българи са учили зад граница, поне толкова е броят на подадените за легализация дипломи от чужди висши училища. Броят на заминалите обаче е в пъти по-голям, тъй като малцина се връщат да живеят и да работят у нас. Само тази година например 6031 дванадесетокласници са поискали дипломите им да бъдат легализирани, за да учат в чужбина. Великобритания, Германия и САЩ са трите най-желани образователни дестинации. В британски университети тази година са кандидатствали над 2300 български ученици. През учебната 2009/2010 г. в САЩ са се обучавали 2495 български студенти, сочат данните на американския Институт за международно образование, базиран във Вашингтон. Студентите от България в Германия са около 12 000, което нарежда България на второ място след Китай по брой на чуждите студенти в Германската федерална република.
Като сбъдната американска мечта е историята на Дико Михов, който от години работи в САЩ и е шеф на инвестиционен фонд на Уолстрийт. Според медийни публикации преди 2 години Михов си купи апартамент в Манхатън, оценен на 3.45 млн. долара. Роден е в Добрич и през ученическите си години проявява математическия си талант на национални и международни олимпиади. На 18 години печели Международната математическа олимпиада, което го прави един от най-добрите ученици по този предмет в света. Учи математика в Софийския университет и през 1989 г. заминава да учи в САЩ. Следва една година докторска програма в University of California, Бъркли, но става доктор на Масачузетския технологичен институт. През 1996 г. той учредява стипендия за български студент, приет в МИТ. Дико Михов заедно с друг медалист от международни олимпиади - Теодор Василев, са съучредители на Американската фондация за България, която отпуска стипендии за международните ученически отбори по различните предмети. Василев е възпитаник на немската гимназия в София. След като завършва УНСС, получава магистърска степен от Бостън Колидж и докторска степен от Харвард. Работи, посещава лекции в Columbia University в Ню Йорк. Работи като консултант с аукционните къщи "Кристис" и "Сотбис" и като директор развитие на Фондацията за изкуства "Елизабет" в Ню Йорк.
Преди няколко години нашумя и името на Стефан Иванов, който се върна да работи в България като управляващ директор на Ситибанк. Той е сред първия випуск възпитаници на Американския университет в Благоевград. По-късно получава магистърска степен в университета Корнел, който е в Топ 20 на университетите, според тазгодишната класация на Times. Завършва и програмата за развитие на висши управленски кадри към Харвардския университет.
Изобщо през последните 20 години се наложи тенденцията в най-престижните университети в света да се обучават учениците с най-високи постижения на международни олимпиади. В момента в университети като "Оксфорд" и "Йейл" се обучават младите български медалисти от международните олимпиади по математика и природни науки - новото поколение мениджъри на Уолстрийт. Основната причина талантите ни да избират чуждите университети пред родните е, че мнозина от тях печелят стипендии (основно в САЩ) или имат възможност да изтеглят нисколихвен кредит, който да връщат при изгодни условия, след като се дипломират (във Великобритания). Таксата в престижните американски университети е непосилна за българските стандарти. Например магистърска програма по бизнес администрация в "Харвард" е около 84 000 долара (в сумата влиза таксата за обучение, медицинска застраховка, разходи за книги и издръжка). В "Оксфорд" обучението на година струва 9000 лири. 90 на сто от българите, които заминават да учат във Великобритания, теглят кредит, с който могат да финансират и обучението. Заемите се отпускат от държавната Student Loans Company и покриват таксата за обучение. Студентите трябва да кандидатстват всяка година за кредит, но пък условията за връщане са изгодни. Лихвата се определя всяка година и обикновено е около 1%, макар да е имало години, в които е достигала 3-4%. Давността на заема е 20 години. Ако в този срок висшистът не си намери работа, заемът се опрощава. Изплащането му започва след намирането на работа. Минималната заплата, която дипломантът трябва да получава, за да започне изплащането на заема е между 16 000 и 21 000 лири на година, но сумата е различна за всяка държава. Ако годишните доходи са под тази сума, кредитът не се изплаща. Заради изгодните заеми британските вузове нямат добре развита система за отпускане на стипендии и ако изобщо се отпускат, те рядко надхвърлят 1300 лири. За сметка на това студентът има право да работи до 20 часа седмично без за това да са нужни допълнителни документи.

Поредният випуск щастливи дипломанти на "Харвард". снимка: интернет

Калифорнийският технологичен институт. снимка: интернет

Студенти гребци от "Оксфорд" ликуват след тазгодишната си победа над отбора на "Кеймбридж" в традиционната регата между двата университета. Досега "Кеймбридж" е побеждавал 80 пъти, а "Оксфорд" - 76. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Вузове от Полша, Чехия и Естония влязоха в Топ 400

Германия наля 1.9 млрд. евро в най-добрите висши училища и резултатът е налице

За пръв път Times Higher Education представя класация на втория ешалон в университетския елит - Топ 200-400. Университетите са обединени в 6 групи, без да са класирани на конкретно място, но въпреки това дават добра представа за предимствата на отделните страни, изтъква в анализа си Фил Бати (Under the radar activity).
Три източноевропейски страни - Полша, Чехия, Естония, могат да се гордеят с влизането си в разширения рейтинг. Полша се класира в Топ 301-350 с два университета - Ягелонския и Варшавския. В същата група е класиран и Карловият университет в Прага. Естония си е отвоювала място в Топ 350-400 с университета в Тарту. Според Пол Бенеуърт, експерт в Центъра за изследване на политиката във висшето образование в университета в Твенте, Холандия, институции като Ягелонския университет в Краков и университета в Тарту са сред едни от най-обещаващите кандидати за световна слава.
"Всичките тези държави се сблъскват със сходен въпрос - те трябва да избират дали да се концентрират върху отделни университети от световна класа, или да се стремят към повишаване на качеството и достъпа до системата на висше образование като цяло", изтъква Бенеуърт. За него една от причините за попадане на източноевропейски университети в рейтинга са нарасналите възможности след приемането на страните в ЕС.
Това обаче не е панацея и Италия е добър пример в тази посока. Вероятно най-старият университет в света - този в Болоня, Италия, не успява да се класира в Топ 200 на света. Болоня е в групата 226-250 заедно с четири други италиански висши училища - университета на Милано-Бикока, университета в Падуа, Миланския университет и университета в Триест. Според Бенеуърт това се дължи на поредица от дългогодишни проблеми - неадекватно финансиране на реформата във висшето образование, застаряване на преподавателите, неефективни процедури за привличане на нови преподаватели и стара инфраструктура.
Резултатите на две европейски държави - Испания и Германия, са показателни, че насочването на финансов ресурс към най-добрите университети работи. Германия задели 1.9 млрд. евро за период от 5 г. по програмата Excellence initiative и се кани да я продължи за нови 5 г. с финансиране от 2.7 млрд. евро. Парите се разпределят за три вида проекти - изследователски училища за докторанти и млади учени, за изследователски клъстъри и за цялостна институционална стратегия. Финансирането за стратегическите проекти е най-голямо като дял с до 13.5 млн. евро допълнителна годишна субсидия за 9 университета.
Тази инвестиция се изплаща като повечето немски университети, попадащи в Топ 200 на света (общо 12), подобряват резултатите си. Университетът "Лудвиг Максимилиян" в Мюнхен се предвижва от 61-ва на 45-а позиция и вече е сред първите 50 на света. Университетът насочва близо 2/3 от допълнителното финансиране за създаване на конкурентна научна среда чрез привличане на гостуващи изследователи и професори и подкрепа на младите учени. Движение има и при Хайделбергския университет - от 83-о на 73-о място, при Техническия университет в Мюнхен (вече 88-и в света). От 178-о на 109-о място скача и Хумболтовият университет.
Резултати дава и испанската програма за финансиране на най-добрите кампуси International Campus of Excellence programme. Испания се класира в Топ 200 на света с един университет - университета Помпео Фабра (186-и), но Автономният университет на Барселона и Барселонският университет попадат непосредствено след чертата, а в Топ 200-400 са класирани общо 7 испански университета.

ПЪРВЕНЦИТЕ НА ИЗТОЧНА ЕВРОПА

Ягелонски университет, Полша	Създаден 1364 г. 6800 общ състав, 46 500 студенти (според данните на THE). С най-добро представяне по показател цитируемост.
Карлов университет, Прага	Създаден 1348 г. 4000 души академичен състав, 51 000 студенти (според сайта на университета). С най-добро представяне по показател международен имидж.
Университетът във Варшава	Създаден 1816 г. 3240 души академичен състав, 54 000 студенти (според сайта на университета). С най-добро представяне по показател цитируемост.
Университетът в Тарту, Естония	Създаден 1632 г. 17 000 студенти. С най-добро представяне по показател международен престиж.