Яворов- 1878-1914

Яворовия свят е свят на необикновени видения, загадки и чудеса, в който звучи хубавата музика на нашия език и където се чуват неслушани до тогава съзвучия. Неговата лирикам е дълбока и мисловна и има собствена форма. Самият Яворов казва , че не е поет, литератор и определя своите стихосбирки като дневници, всеки стих има своя история. Българският символизъм (Яворов) се отличава от западноевроп. по това че в българския има много по- малко литература и много повече жизнена драма и биография. В западноевр символизъм липсва драмата на съмненият и блуждаенето около тях. Те са историческо наследство от ренесанса а в БГ драмата е силна , защото започва да се развива по това време не е установена от по-рано. Яворов е мост назад към Боотевата традиция и напред към модерното в творчеството на Вапцаров. Яворов твори на нов музикален дивен българсски език за новите страдания на раздвоената личност, за ледената стена на отчуждението, самотата, свръхземните въпроси, драмата на човешшката мисъл. Неговата поезия1 притежава най- богат синтаксис в българската литература и оставя най- индивидуален отпечатък. Според Милена Цанева по- високо художествено са първите му стихотворения и най- вече “градушка”, в която всичко е вдъхновеност и съвършенство. Високо оценени са стихотворенията “Лист отбрулен” и “есенни мотиви”. Определя поезията му за музикална. Второто произведение според нея носи елементи на съчинителство (т. нар. литература). И реторичност. ДРКР определя поезията му като поезия на живота- между безумието и висшата мъдрост; действието се извършва в свръхземни простори на темните, неизбродими глъбини на човешката душа. “Песен на песента” е прелюдията на един живот, а също и неговата орисия. В “Аз страдам” Яворов е реалист и изброява етапите на своето страдание. “Без път” е стих от периода след първия опит за самоубийство, който точно описва състоянието му . това е прозрение към утрешния ден. Основен мотив са слепотата и смъртта като вековечна гатанка и лична съдба. За него тя не е ужас а близък образ; призрак , от който гледа човешкото съществуване . в “маска” рисува портрет на себе си след седем години, историята на целия си живот; особеностите на творческата мисъл, разрушаване на всички илюзии и фалш- идеализации. В поезията му на мястото на деня, светлината стои ноща, тъмното , мрачното. Яворов според ДРКР има поглед само за невидимото, за скритото от очите. 1901 стихосб. “Стихотворения”. 1907- “Безсънници”; 1910- “Подир сенките на облаците”; 1904- биография за Гоце Делчев; 1908- “Хайдушки копнения”; 1910-12- “В полите на витоша” и “Когато гръм удари”. Характерен е със своята автентичност; той е поет, който най- определено и акцентувано говори с поезията си като с традиция, с която мойе да се диалогизира. Яворов е посветен на думите. Според ПС Яворовото слово е пре4делно ясно и няма нужда от предговаряне. Той е теоретик и вдъхновител на популярна и известна поезия. Езикът му е сроден но не и уподобим на новата символистична вълна неговото слово е вече мистично, свързано с непрозрачност, която за Яворов не е цел, а най- голямата яснота. Той е поет на противоположностите и крайностите. Владее умело поетиките и на традицията и на модерното време. Яворов е средищен поет, който носи традиционното и го свързва с новите тенденции. Творчеството му оглежда двуяко българската поезия. Образът на миналото е изчистен дестилиран. Постигната е целта на пределното слова, която не се отрича от своята общносвтна мисия. Не е проста смяна гледната точка. Традицията е доведена до съвершенство и е зададен нов модел на езика. Символизмът влия върху съзнанието за другостта. Българското писмо е унифицирано от традицията, а след яворовите “Безсъници” то губи своята емблема за образцово писмо. Яворов заговаря за музиката като ключ към едно друго слово. Това е коренна промяна, обръщане към други нови ресурси на словото. Игнорира се напълно българския дискурс. Втората половина на 19в. се обуславя понятието модерност, което се разяснява чрез ттворчеството на Бодлер. Това е поведенческа стратегия, която приемат хората, за да се оформи образът на твореца. Поетът е и жрец и жертва. Авторите се разглеждат като част от написан текст, който често е стока и се продава. Вече не вдъхновението , а усилието е творец на текста- това е неговият смисъл и мотивация. Авторите се превръщат в аутсайдери; неосъзнатото се превръща в осъзнато; модерността се изразява и в това, че това е поезия от големия, а не за големия град. Хората са скъсали с природата, те имат друга чувствителност, модерно мислене. Основни са ароматите, на които се обръща внимание. Важни са личния вкус и индивидуалността. Любовта е духовна, а не истинска любов, тя се противопоставя на разума. Човекът е самостоятелен, но е и неконтролируем. Основните чувства са меланхолията и сплина(безпричинното тъжно настроение). Акцент върху преходното мимолетното, неудовлетвореността. Изкуството вече не е уникално и не може да се създава по медела на аристотеловия мимезис. Пиетет към странното, чудноватото. Стиховете са двупланови- видимото и невидимото, маскираното. Нарушени са прозодията- пише поезия в проза. Набляга се на нюанса, а не на плътен цвят, избягва с и се отрича реториката.
Символизъм – манифест на Мореаз; означава свободомислие, стремеж към новото, изразява живота, неговите отклонения, детайли, нюанси. Това е индивидуално изкуство. Поезията се схваща като дело а не като думи. Стремеж към музикална регистрация на словото; вглъбяване в себе си. символизмът става симбиоза между началото на живот и началото на писане. При Яворов животът не е типичен за символистичнияначин на живот. Той е градящият, който изживява разрушаването на своя градеж. Самотата му е не самото на различния, а на поетично неразбрания. Предчувствието е по – важно от изживяването. Самотата е съзерцаване на самия себе си ; тя е драма – лична и вътрешна. Яворовата поезия носи крайна болезненост. Традиционите мотиви са преобърнати. Символистичната поезия е поезия и на подръжанието и на постигането на своя обект. Поезята му внушава граничност. Границата е бнай- постоянното нещо в неговата поезия на непрекъснатост; на отвореност и затвореност, като постоянни опозиции. Душа и дух и са постоянни символи. “Подир сенките на облаците” е автоантологична книга. Тя не говори за еволюция, намя чувство за развитие. Яворовите текстове се четат винаги чрез паралел с други текстове. “Великден” и “Край морето” – алюзии с Кирил Христов “недей ме пита” и “Желание”, с Ботев. Яворов създава не философска а психологическа поезия. Лир гер е с изострена емоционалност, душевна чувствителност, богато въображение. Покоят и хармонията са му непознати. На фолклорна основа са поемите “Калиопа”, “Хайдушки копнения”. На селските бунтове против десятъка “Бабина приказка”, “Край огнището” , “сезиф”, “1900-1901”, “Май”. Емблематични са творбите “На нивата”, “Градушка”, “арменци”, “заточеници”, “Еврей”, “Бежанци” – плод на неговото социално вдъхновение. Вечното търсене на човека, мъчение и начало на съществуване- “Есенни мотиви”, “Копнение”, “Великден”, “На един песимист”. От поемата “Нощ” започва и мотивът за слепотата- стих “Без път”, “Песента на човека”, “Може би” и “възход”. Започват и нощните заглавия “Безмълвна нощ и адски мрак”, “дни в нощта”, “Затмение”, “Угасна слънце”, “По-близо до заход”, “В часа на синята мъгла”, “среднощен вихър”, “По здрач” и “Царици на нощта”. Филосовска проблематика нооси стих “Песен на песента ми”- сплитат се различни представи и легенди. “Великден” и “Недей ме пита” .

Поемата “Нощ” – 1901г.

Поемата е сред първите, която открито се насочва към новия тип интерпретация на психологическата проблематика. В началото на българската психологическа поема, обособенотоо като самостоятелно жанрово явление е поемата “Нощ” на Яворов. Тя е едновременно край и начало на два етапа на лиро-епиката. Край на разпръснатите елементите на самоаналитично художествено мислене, тяхното обощение, преосмисляне и съвършен поетически синтез и начало на автономно реализирани идеино- художествени насоки на новия век – субективен психологизъм, изповедното начало се извежда до момента на отпадане на конкретно- личностните ограничения, крайно субективното преминаване в своята противоположност- универсализира човешкото преживяване. В поемата се отразяват мотиви и идеи на много творци от миналото
има много възки с възрожденско- патриотичната поезия
важно е класическото триединство- майка , родина, любима
има елементи и от сътилистиката и патоса на романтично –патриотичната поезия; фолклорна поетика; образи от народно- песенната традиция
поемата е естетическа кулминация на една затворена система от проблеми, мотииви и образи, а зад всяка кулминация започва процесът на естествен спад
в естетико- психологическата структура на “Нощ” всеки елемеент на системата може да създаде връзки едновременно със всичките си валенции

основен е стремежът даа се обединят всички части
съществуват два образно- стилистични пласта: * по- традиционен, романтично приповдигнат , представите имат реален контур и конвенционална смислова натовареност- характерен е за сънищата. * въплъщава художествените стремежи на модерно психологическото мислене, асоциативна образност, елиптичност, липса на вътрешна логика в действието, променящи се в зависимост от настроението предевстави.
Структурно поемата се състои от три сравнително обособени момента- три последователни съновидения със собствена вътрешна подчертано антиномична композиция- две взимно противопоставящи се части. * първата част е спокойна уравновесена , оптимистична; Яворов включва елемнти от романтическата стилистика, която влияе върху посоката на художественото внушение. * вторият елемнт се противопоставя чрез наличието на внезапен въпрос или елиптично изречение, което разбива илюзорната надежда.

Двата пласта се сблъскват и разрушават логиката на романтичното видение, травестира смисловото му съдържание и то става емоционално неадекватно за внушението на творбата
така се създава динамика на преживяването
чувството нсе движи спираловидно, редуват се страдание и отдих, кошмар и мечта, тъмнина и светлина
поемата изисква максимално напрежение на възприемащото я съзнание
всички представи и сетивни възприятия се сливат в кошмар, който езаличава границите между начало край
в поемата се създава нова лироко- експресивна структура, която статичноостта е недопустима и отделните звена са в непрекъснато движение
ддинамиката на структурните елементи е принцип, по който Яворов изгражда своята поема
поетическата тъкан се изгражда предимно от причастия
чрез причастните форми се разкриват вековните страдания на душата нейната трагична обреченост
в поемата се постига лаконизъм и внушителна ударна сила на смисловата експресия
цветовта организация внушава максимално психологическо напрежение
основни цветове са черно- червено, които не се противопоставят а създават образно сетивно усещане за адски огънм, пламък и тъмнота едновременно; за изгарящо страдание и ледена самота
в поемата повечето изречения са възклицателни и така се създава приповдигнатост на емоционалната атмосфера
съобщителните изр също са далеч от основната си съобщителна функция- носят емоция
пшоемата стои между сантименталното и духовно- задълбоченото, между наивно – патетичното и оригиналното
неиндентифицираният носител на злото също засилва напрежението
въображението е силно развито и ззасдилва усещанията
съновиденията се разширяват- в началото на всеки сън пространството е концентрирано в душата на преживявания субект- то се разширява, обхваща реални предмети; излиза от конкретната действителност и обективно – материалния свят- насочва се към космическата необятност и идва края на съня, който разрушава хипотетичната пространствена бездна
подобни пространствени движения внушават не само чувство на страдание на отделния лирически герой , а носят широки нравствено- психологически и философски измерения
в основата е извечната човешка обреченост
поемата “Нощ” е надличностна творба
тя изразява стремежа на едно пробудено народно съзнание да надмогне духовното си ограничение, което е осъзнал
чрез общочовешките проб;еми се въплъщават драматичния опит на модерното съзнание да избяга от нормата и законите, които са го направили възможно
в поемата основни са : драматическата смяна на противоположните психологически състояния; болезнена напрегнатост, ообразнореализирана антиномичност
това е първото и най- цялостно поетическо самопризнание на автора, че лирическия аз, затворен в рамките на солипсизма, няма реална художествена стойност. То може да стане обект на худоожественото произведение само ако се индентифицира със света вън от себе си, с човешките прояви в техния вековен ход
лирическият субект е затворен в пространството на личностното преживяване, но едновременно с това се осъществява и като естетически значим факт чрез своето приобщаване към отворения свят на вековния духовен опит на човечеството
естетическото изжиовяване в поемата успява да трансформира действителността в субективна система, като запазва логическата последоватъелност и самостоятелност на емоционално- психологическите връзки
художествената действителност и жизнената реалност съществуват автономно в съзнанието на автора
поемата внушава извечната предопределеност на човешкото битие
за Яворов денят и нощта символизират болното и здравото, разрушителното и строителното; нощта символизира всичко тъмно, неясно, заплашително в природата и вътре в човека
самото понятие нощ е многозначно за него
всичко в поемата се върши между конкретното и общото
поемата е средищно произведение, синтез на неговите усилия и прозрения; негов самоанализ
тя осъществява прехода между ясните жизнени и социални вълнения към екзистенциалните вълнения; от ектровертната към интровертната реакция на всичко обкръжаващо
новото се изразява в новите функции на традиционните неща, които се променят коренно- камина(не дава топлина а студ); устата не благославя, а проклина; възглавницата е камък
помата разкрива нов свят , враждебен наличността, свят съставен от мечти, където всичко осветено традиционно започва да изпълнява своята противоположна роля
поемата е своеобразно резюме на всичко написано от Яворов до този момент но по- силно и дълбоко субективизирано, болезнено отчужден
единствената, която не се променя е представата за дълга, мисълта за майката и отечеството
композицията на съня- кошмар дава най- реална представа за радвуението
в поемата се усеща народното страдание на фона на бурята; лирическият герой е дълбоко разкаян, защото не може да помогне и остават само кошмарите

Още теми 

Вижте също: Клеопатра на Яворов - прилики и разлики в единство от Мартин Тушев