Гръцки проект

"Гръцкият проект" е геостратегическа инициатива на Руската империя за християнско овладяване на Балканите под егидата на православна Русия.
Идеята е изречена от императрица Екатерина Велика в нейно писмо до император Йозеф II (Свещена Римска империя) от 10(21) септември 1782 година.
През 1774 година завършила поредната Руско-турска война (1768-1774) с подписването на Кючуккайнарджишкия договор, но този път с много тежки и унизителни за Османската империя клаузи - защита и покровителство на православните християни в империята от страна на Русия. Следвала подялбата на Полша, а апетитите на Русия нараствали. Основния геостратегически руски взор към онзи момент естествено бил насочен към Цариград. Идеята преследвала и стремеж за овладяване на Проливите с установяване на контрол над Новия Рим. За целта се предлагало възстановяване на някогашната Византия под формата на православна Гръцка империя, но начело с руски княз, императорски племенник. След предприемането на конкретни действия към реализация на този проект, през 1787 г. Високата порта обявила война на Русия, която отново завършила с успех за русите - Руско-турска война (1787-1792).
Развитието на военните действия породило надежди и сред българите, провокирайки активността им в подкрепа на руските войски. Губейки втора жизнено важна война с Русия, Османската империя изпаднала в сериозна вътрешна криза - настъпило т.нар. кърджалийско време. Размириците принудили официалните османски власти да разрешат носенето на оръжие за самоотбрана от населението, което още повече усложнило вътрешното положение на империята. Източния въпрос чакал своето трепетно разрешение и единствено нахлуването на Наполеон Бонапарт в Русия (един ден след руската ратификация на Букурещкия договор от 1812) осуетило по-нататъшната реализация на начинанието. „Гръцкият проект” на Екатерина Велика предвиждал от централните области на Балканския полуостров – териториите на днешна Гърция, Македония и България да се създаде независима Гръцка византийска империя под покровителството и попечителството на Русия. Този план не успял поради Наполеоновите войни. Външната политика на Николай I след стабилизирането на европейския мир преследвала вече малко по-различни цели, сред които и запазване на статуквото на Pax Ottomana, а излизането на историята на руската държава на Николай Карамзин предизвикало активирането на славянофилската концепция за понататъшното решаване на Източния въпрос. След неуспешната Кримска война, общественото мнение и управляващите в Русия узряли в лицето на Цар Освободител и за освобождението на България, а Мегали идеята била подхваната от противниците на Русия към онзи момент в "голямата игра" - Британската и Френската империя.