Мегали идея

Мегали идеята (на гръцки: Μεγάλη Ιδέα), наричана още ѝ Великата идея или Голямата идея е идеологически проект на гръцкия национализъм за възстановяване на Византия. Символичното начало на проекта слага Йоанис Колетис с една своя знаменателна реч от 14 януари 1844 година произнесена в гръцкия парламент.
Мечтата за възстановяване на Византия като "гръцка държава" не престава да съществува сред гръцката общност още от времето на превземането на Константинопол от османските турци на 29 май 1453 година. Под влияние на просветения национализъм, белязал началото си от Великата френска революция, в Европа възникват редица национални доктрини. Сантименталното антично и средновековно гръцко величие, отъждествявано най-вече с елинската култура и Източно-римската държавност, полагат основите на просветния гръцки национализъм. Доктринално гръцката национална идея изкристализира след извоюване на независимостта на Гърция от Османската империя на 25 март 1821 година.
Същността на този гръцки национален идеал се обобщава от следното изречение :
„ Възкръсване на Гърция в рамките на нейното териториално величие, военна сила и културно великолепие. “
Териториалното величие на гръцкия национален идеал от втората половина на 19 и началото на 20 век обхваща територията до Карпатите на север, Либийско море на юг, река Сава на запад и цяла Мала Азия на изток, т.е. до извоюване на гръцка държавност в границите на някогашната Юстинианова Византия.
Концептуално Мегали идеята почива на разбирането, че всички православни християни от така очертаната територия на някогашната Византия са гърци, независимо от езика на който общуват. Мегали идеята стъпвайки на инерцията от успеха на гръцкото национално-освободително движение, завършило с постигането на гръцката независимост, сравнително лесно се възприема от всички политически кръгове и течения в гръцкото общество, което пък от своя страна е впрегнато за нейното осъществяване.
Първоначално идеята набира скорост, но прясно възстановената Гърция скоро осъзнава, че сама без съюзници не е в състояние да воюва срещу Османската империя за осъществяване на идеала. Независимо от това лесните и конюктурни успехи не закъсняват - през 1881 година към Гърция е присъединена цяла Тесалия и немалка част от Епир. Кралство Гърция излиза победител от двете Балкански войни в началото на 20 век. Големият подръжник на идеята Елефтериос Венизелос успява да нареди кралството сред победителите в Първата световна война.
Гръцкият политически елит и общество въодушевени от лесно постигнатите победи по пътя към така "предначертания идеал" пристъпват без подкрепа от Антантата към саморазправа с победената в Първата световна война Османска държава. Въпреки изгодните за Гърция условия на Севърския договор, тя се впуска в малоазийската военна авантюра от началото на 20-те години на 20 век. Крахът ѝ слага край и на алюзиите, че някогашната Източна Римска империя, наречена постфактум от историците Византия, може да бъде възстановена като гръцка национална държава.