БАСНЯТА И ЕЗОП

Баснята представлява кратък разказ, понякога в стихотворна форма, съдържащ ироничен или сатиричен елемент. Героите на баснята често са животни. Те имат способността да разговарят с човека. Моралът, поуката и наровоучението са сред характерните белези на баснята.
Обикновено баснята е свързана с името на Езоп, който се смята за неин създател. Но това не е вярно, тъй като баснята има за свой прозход народното творчество. Тя се е отделила от приказката, когато придобила нравоучителен елемент. Баснята за разлика от приказката дава предпочитание на животните пред хората като герои. Зад образа на животните баснописците много по-безопасно са прикривали насмешката, иронията и сатирата.
Баснята като литературен жанр достига своя разцвет при Езоп и тъкмо затова гърците я свързват с неговото име. Басните, съчинени от Езоп, нарекли „Езопови басни”, за да направят разграничение от всичко създадено до този момент.
А личността на Езоп е полулегендарна. Някои дори отричат съществуването му, но повечето учени са убедени, че той е историческо лице. Езоп е живял през VI век и произхождал от Фригия (област в Мала Азия). Някои автори го наричат тракиец, а други – лидиец. Според Херодот той е бил роб на самосеца Иадмон. Хераклит от Понт твърди, че Езоп е бил освободен от господаря си. Езоп бил ценен и уважаван в Атина, където му издигнали статуя. Умрял е в Делфи, според Свидас, който казва, че Езоп е загинал несправедливо, хвърлен от делфийскиците от скалите на Делфи, наричани Федриади, през 54-тата Олимпияда.
Басните на Езоп представляват кратък разказ, в който по алегоричен път се разкриват забелязани в живота на хората пороци, недостатъци и слабости, а също и пътя, по който могат да се превъзмогнат. В басните срещаме различни животни: лъв, орел, магаре, куче, жаба, змия. От боговете често срещан е Зевс като върховен съдия. Поуката е изказана в едно или две изречения. Често приложените в басните поуки имат слаба връзка с тяхното съдържание, а понякога съвсем не си подхождат. Това е така, тъй като поуките са били прилагани към басните по-късно при тяхната преработка.
Тъй като Езоп не е записвал, нито издавал свои басни, те се предавали устно. Поради тази причина съществуват различни варианти. Самите басни също не подават никави исторически данни – не може да бъде установено времето на тяхното създавене и да се определи точно кои басни принадлежат на Езоп.
Пръв, който се е заел да събере басните на Езоп е Деметрий от Фалерон, ученик на Теофраст през IVвек.Басните, които по един или друг начин се приписват ан Езоп са 400.
По Т.Сафаров,
Предговор към първо издание на Езоп ”Басни”,1981г.

Градинар и куче
Кучето на един градинар паднало в кладенеца. Градинарят, като поискал да го измъкне от там, слязъл и той самият в кладенеца. Кучето обаче си помислило, че той слиза, за да го натика по-надолу и го ухапало. А той от болка отново се покачил горе, като казал:
Пада ти се! Защо ли се старая да спася самоубиеца?
Баснята е за хора несправедливи и неблагодарни.
Куче и месар
Едно куче се вмъкнало в някаква месарница и като се възползвало от залисията на месаря, отмъкнало едно сърце и избягало. Месарят се обърнал и като видял бягащото куче, извикал подире му:
Ей, ти знай, че където и да се намираш, ще се пазя от тебе. Та ти не отмъкна от мен сърце, а ми даде сърце.
Баснята показва, че често изпитанията за хората стават поука.