Вече столетие археолозите търсят прочутото в древността светилище с прорицалище на бог Дионис. Смята се, че неговото намиране по стойност ще е равно на откриването на Троя и Микена. Сведенията за него изключително оскъдни и със сигурност се знае единствено, че храмът е бил в Свещената планина - Родопите.
Основна информация за светилището дава гръцкият историк Херодот. В своето прочуто съчинение, той описва грандиозния поход на персийския цар Ксеркс срещу гърците в 480 г.пр.Хр. Многобройната армия бавно се придвижва по Беломорието. При цар Ксеркс идват пратениците на множество тракийски племена от вътрешността и крайбрежието, принасяйки му клетва за вярност. Единствени не дошли сатрите, които обитавали планината Родопи. Херодот подчертава, че те били най-свободолюбивия тракийски народ и държели храма на бог Дионис с прорицалище, равно на прочутото светилище на Аполон в Делфи. Техни жреци били бесите - име, с което по-късните историци ще наричат цялото племе на сатрите.
Херодот никога не е посещавал вътрешността на Тракия и често дава неточни географски обозначения. В случая той отбелязва, че храмът се намирал зад заснежените планини и на висок връх. Оттук в съвременната наука залегна становището, че светилището е било във високите дялове на Западните Родопи. Малцина се бяха замисляли върху факта, че от Бяло море се вижда високия хребет на Южните Родопи - т.нар. Гюмюрджински Снежник. Зад него са ниските и удобни за живот части на Средните и Източните Родопи, наситени с много богати археологически паметници от различни епохи. А сред тях несъмнено изпъква свещения скален град Перперикон, най-големият мегалит на Балканите и в Европа.
Естествено в древността е имало много храмове на бог Дионис, който в Тракия е бил основно божество.Някои казват, че светилището на Дионис било около планината Пангей(в Родопите - б.а.), други - около Хемус". И все пак родопският храм явно е бил основен и това се доказва от данните на по-късните римски историци.
Живелият в края на 1-началото на 2 в. сл.Хр. Светоний Транквил описва поход на бащата на първия римски император Гай Юлий Цезар Октавиан Август, станал в последните десетилетия на старата ера. Честолюбивият баща посещава храма на Дионис в Свещаната планина и получава важно предсказание за бъдещето на сина си. А Дион Касий в своята "Римска история" разказва за настъплението на пълководеца Марк Лициний Крас в 29-28 г.пр.Хр. Като генерал вече на самия Октавиан Август, той отнема от бесите прочутия храм на Дионис в земите им и го дава на народа на одрисите. В 11 г.пр.Хр. между беси и одриси избухва кървава война за владеенето на храма на Дионис.
Войските на бесите се водят от самия първожрец на светилището, Вологес. Според съвременните историци границата между държавата на бесите и Одриското царство е минавала някъде в Източните Родопи, източно от днешния гр. Кърджали. А точно там се намира свещения град Перперикон. От данните на Дион Касий се разбира, че храмът на Дионис е бил в граничната зона между двата големи тракийски народа. А археологическите данни хвърлят все повече светлина за локализирането му в монументалните скали на Перперикон.
Няма коментари:
Публикуване на коментар