Късният гръцки бог на виното и веселието Дионис е извлечен от древнобалканско годишно божество. То е било известно под различни имена, като се предполага, че наименованието при траките е било Загрей.
В орфическата доктрина била мотивирана връзката между Великата богиня-майка и този мъжки годишен бог, отличаващ се с подчертан фализъм. Тяхното символично съвъкупление представлява синтеза между аграрното и оргиастическото(итифалическото) начало.
За гърците Дионис е син на върховния бог Зевс и красивата Семела. В тяхната митология е оформена сложна интрига, според която изгарящата от ревност съпруга на Зевс, Хера, внушила на Семела да поиска от Гръмовержеца да се покаже в божествения си вид. Това я убило и Зевс вшил в бедрото си невръстния Дионис. По-късно детето било отгледано в пещерата на нимфите и тук ясно прозира орфическата първооснова.Според нея Дионис първо бил роден от богинята Персефона и се наричал Загрей. По-късно бил разкъсан и изяден от титаните, заради което те били изпепелени от Зевс. Чак след това той отново бил роден от Семела, т.е. в митологията са се създали два образа на Дионис - ранният тракийски и следващият го по време гръцки. Още по-късно се слива с римските божества Либер и Бакх, съчетавайки и техните функции. Ранният тракийски бог проличава в пищните оргиастически мистерии, известни днес като дионисии или вакханалии. Съществува и връзка с певеца Орфей - точно Дионис превръща в дървета менадите, разкъсали героя. В елинистическите страни и Рим култът към бога бил съпроводен с необуздано веселие и диви оргии. Те се провеждали в планините под светлината на факли и в най-дългата зимна нощ.
Големите дионисии в Атина пък били в началото на пролетта. Хорови песни, музикални и сценични спектакли представяли събитията от живота на бога. Празненствата били придружавани с величествени шествия, на които изнасяли дървената статуя на Дионис. Много интересни били празненствата "ленеи", провеждани през януари-февруари. На тях вакханките носели украсен дървен ствол, облечен с дрехи.
Няма съмнение, че това е реминисценция от древната фалическа същност на годишния бог. В тази насока е забележителен съхраненият в Странджа обичай "бял кукер" При ритуала мъж без маска и с привързан дълъг дървен червен фалос рови с него земята, като я осеменява символично. Кулминацията е символичен полов акт между кукера и неговата "баба". Останала е и връзката с пещерата, като място за мистериално съвъкупляване. Тук отново са налице останките от култа към Дионис, израстнал в дълбока пещера(=утроба). Във "Вакханките" на Еврипид оргиастическите шествия при дионисиите стават именно в пещери.А една великолепна археологическа находка от последните години в хълмовете над днешното с. Ненково, на 20 км северозападно от гр. Кърджали в Източните Родопи, ни показа и облика на такава пещера-утроба.
Няма коментари:
Публикуване на коментар