Розетката от Плиска и писмеността на траките Статия в Роден Край

Една максима гласи, че историята не е нищо друго освен поредица от лъжи, с които всеки се е съгласил. За съжаление това изявление е вярно най-вече за нашето минало. Много ценни данни са скрити от българския народ. Tова става причина дори и днес да се робува на неиздържани теории. В случай, че бъдат предоставени укриваните факти, на всеки прогресивно мислещ човек ще стане ясно, че ние сме най-старият цивилизован народ на Европа, а не мургави пришълци от Азия...

В древността писмеността е била малко, или много визитната картичка на всеки народ. Хето-лювийците и египтяните ползват йероглифи, шумери, перси и акадци клиновидното писмо. В Тракия и Егейската област са се употребявали системи наречени днес Линеарен А и Линеарен Б. Линеарен А е възникнал през XVIII-ти век преди Христа, а за Линеарен Б се смята, че е създаден през XV- ти век преди Христа, като знаците са взаимствани от Линеарен А. Произходът на Линеарен А е в нашата Родина. Малцина знаят, че знаците от Градешница, Караново и др. предшестват с векове тези от Крит и Пелопонес ( В. Георгиев).
А още по-малко хора знаят, че тази най-древна писмена система e позната и на старите българи, които оставят доста рунически надписи.
Розетката от Плиска е може би най-популярния старобългарски артефакт, на който могат да се видят древните руни на дедите ни.Тя е намерена преди около петдесет години и от тогава са написани много трудове засягащи нейната функция и значението на гравираните върху нея руни. Овчаров, Бешевлиев, Петкова, Михайлов, Добрев и др. предлагаха различни интерпретации. Някои смятаха, че знаците представляват древни астрологически символи. Други се опитаха да извършат разчитане прилагайки спекулативни звукови стойности... Най-важното обаче никой не направи, а именно да уведоми българския народ, че знаците от розетката имат еквиваленти сред най-древните европейски писмености. Факт показващ, че ние сме потомци на народ, който е изиграл изкючително важна роля в оформянето на европейската история.
Забележителната находка от Плиска е датирана VII-ми- IX- ти век и ако трябва да се вярва на учените твърдящи, че старите българи са азиатци по произход, то не би трябвало да има никаква връзка между руните изписани върху розетката и най-старата писменост на Юго-Източна Европа. В действителност обаче всеки знак от старобългарския артефакт има еквивалент сред Линеарен А и Линеарен Б. Във Фиг.1 е представено изображение на розетката и сравнение на нейните знаци с Линеарен А и Линеарен Б.
Фиг. 1

Пл. – знаци на розетката от Плиска
Л. А – Линеарен А
Л. Б – Линеарен Б
Тук имаме не едно-две, а четиринадесет съответствия, което показва, че не може да става дума за случайност. След като поне две хиляди и петстотин години делят старобългарските руни ( от розетката) и Линеарен А, разликите могат да се определят като незначителни. Малките отклонения са обясними като стилови особености възникнали във времето. Не съществува писмена система, която да не се развива. Само за три века формите на буквите на гръцката азбука претърпяват чувствителни промени. Няколко примера могат да се видят в Фиг 2.
Фиг. 2

Арх. гр. – Архаически гръцки букви
Кл. гр. – Класически гръцки букви
Доказателство, че руните от Плиска имат общ произход с древните егейски писмености е фактът, че ако въз основа на приликите с линеарните писмености се въведат звукови стойности на руните от Плиска ще бъдат прочетени български думи ( Фиг.3):
Фиг.3

ЛЕПИ- лепъ-хубав, подходящ;
САА- сая, сянка [1]
ЛОНО- лоно, основа;
ПЕКЕ – пек, жега;
БУРА- буря;
ЕТИ, ЯТИ – хващам, вярвам, започвам;
ВОПИ – вопъл, въпити – викам;

Комбинацията на сянка ( сая), буря, пек навява на мисълта, че розетката е използвана за предсказване на времето, или за календар. Седемте лъча не са проблем. Днес имаме четири сезона, но в древността разделението на годишните времена било съвсем различно.

Разбира се думите от розетката може да имат преносно значение и да се окаже , че функцията на старобългарския артефакт не е календар, а нещо съвсем друго.
Поради липса на допълнителна информация по този въпрос се въздържаме от спекулации. Най-важното е, че на комбинацията от старобългарски руни
( разположени по всеки лъч) може да се даде смисъл, като се приложат звукови стойности въз основа на приликите с линеарните писмености.

Това в никакъв случай не може да е случйност. Вече бе отбелязано, че според
нашия езиковед В. Георгиев печатът от Караново ( шесто хилядолетие преди Христа) и плочицата от Градешница ( пето хилядолетие преди Христа) имат знаци показващи смайващи прилики с древните писмености на егейския регион. Понеже знаците от Градешница и Караново са много по-стари от критските, то става ясно, че създателите на линеарните писмености са дошли от Тракия. Има и други доказателства за това. Според Я. Бест огромна част от егейския регион е била заселена с траки, векове преди идването на гърците. Разчитайки плочици с Линеарен А езиковедът Ван Сусберген (цитиран от Порожанов) намери няколко тракийски имена, а в Линеарен Б тракийските имена се оказаха десетки. Б. Хрозни свърза разпространението на линеарната керамика ( най-старата е от Балканите ) на остров Крит с тракийските миграции през второто хилядолетие преди Христа. Фиг. 4 показва сравнение на критски и тракийски съдове.

Фиг. 4

1, 2, 3 – съдове от Крит
4, 5 , 6 – съдове от Тракия, линеарна керамика

Древните летописци ( като Диодор Сикулски) споменават, че траките Орфей и Линей са били едни от първите ползвали пеласгийските букви ( най-древната писменост на Европа). Пеласгите разбира се са сроден на траките народ, обитаващ Крит, Гърция и Тракия. Според Дюруй траки, илири и пеласги са клонове на една и също общност. Трябва да се спомене свидетелството на Херодот и Страбон, че в далечни времена цяла Гърция е принадлежала на пеласгите.

Единственото логично обяснение за приликата на старобългарските руни с най-старите писмености на егейския регион и Тракия е това, че нашите деди са местно население, обитаващо земите ни от дълбока древност, т.е. старите българи принадлежат на тракийската общност.Това не би трябвало да учудва никого. Гръцките летописци Малала, Цеца,Прокопий,Лъв Дякон, Димитър Хоматиян, са наричали многократно нашите деди мирмидони, кимерии, пеони и мизи. Това са без изключение палеобалкански народи обитавали Тракия хилядолетия наред.
За съжаление учените от БАН премълчават тези факти. Премълчават също, че по отношение на погребални ритуали, въоръжение, лични имена и обичаи българите са тракийски народ. Докато авторът на “Зографска История”, а също Г.Раковски, Ц. Гинчев, Г. Ценов, Г. Сотиров, А. Чилингиров и др.определят българите като пълноправни потомци на траките.

В случай, че нашите деди не принадлежаха на тракийската общност, то как тогава биха били запознати с най-древните варианти на линеарните писмености възникнали на територията на Тракия? Как e възможно старите българи да знаят фонетичната стойност на най-древните европейски писмени знаци, а гърците не? Историята не познава парадокси, парадоксите се пораждат от нежеланието на определена група учени да бъде казана неудобна за някои влиятелни личности истина, а именно, че ние българите сме потомци на най-древният цивилизован народ на Европа.



Използвана литература и пояснения:

1.В. Георгиев, Траките и техния език, БАН, София, 1977;
2.Г. Ценов, Кроватова България и покръстването на българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998;
3.Г. Ценов, Праотечеството и праезика на Българите, Хелиопол, София, 2000
4.Procopius, History of the Wars, Harvard University Press, London, 2000;
5.Зографска История - уеб сайт ziezi.net/zograf/3.htm
6.Г.Раковски, уеб сайт ziezi.net/zograf/rakovski.htm
7.Ц.Гинчев, уеб сайт ziezi.net/ginchev.html
8.V. Duruy, The World of the Legendary Greece, Leon Amiel Publ.Edition Minerva, Geneve, 1975;
9. Я.Ван Сусберген, цитиран от К. Порожанов, Общество и държавност у траките, StudiaThracicа 6, БАН, София, 1996;
10.S. von Reden, J.P. Best, Auf der Spur der ersten Griechen, DuMont Verlag, Köln, 1981;
11. Historical Library of Diodorus the Sicilian, printed by W. Mc Dowell, London, 1814;
12. Г. Сотиров - уеб сайт ziezi.net/sotiroff.html#4
13. А.Чилингиров, Готи и Гети, Зиези екс куо Вулгарес, София, 2008
14.Strabo, Geography,Loeb, London, 1923;
15.Herodotus, Histories, Wordsworth Editions Limited, Hertfordshire, 1996;
16. B. Hrozny, Ancient History of Western Asia, India and Crete, Artia, Prague, 1952;
17. Уеб сайт - people.ku.edu/~jyounger/LinearA/ABgrids.html
18.A.Evans, J. Myres, INSCRIPTION IN THE MINOAN LINEAR SCRIPT OF CLASS A, edited by W.C. Brice from the notes of Sir A.Evans and Sir J. Myres, Oxford University Press, London, 1961;
19.D. Packard, Minoan Linear A,University of California Press, Berkeley,
Los Angeles, 1974;
20.J. Chadwick, Linear B en verwante schriften, Fibula/Uniboek, Houten 1990
21. J. Chadwick, Documents in Mycenaean Greek, Cambridge University Press, Cambridge, 1973


[1] Може да се възрази, че сая е турска дума, но това е заблуждение. Сая, чая, сачая означава сянка и на ведически санскрит. Думата сая ( сайвант) е сродна също на староанглиската skye, англо-саксонската scua, шведската skyимащи значение сянка.

Статия в Роден Край