v'98: Плиска

Показват се публикациите с етикет Плиска. Показване на всички публикации

Дървен град предхожда каменната Плиска

Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

Дървен град предхожда каменната Плиска

- Проф. дин Николай Овчаров

2005-а хвърля светлина върху загадките на първата българска столица

Събота, 28 Януари 2006; в-к СТАНДАРТ; © Стандарт. Издава 'Стандарт нюз АД'

"Когато ходел по улиците на резиденцията (превзетата от ромеите Плиска - бел. на автора) той (император Никифор I) се разхождал по чардаците, радвал се и казвал: "Ето, Бог ми даде всичко това и аз искам да построя тук град на мое име, за да стана именит във всички бъдещи времена." Като прекарал няколко дни, той напуснал резиденцията на безбожния Крум и, оставяйки я, опожарил всички жилища заедно с оградата от поставени едно до друго дървета."

Ватикански разказ на скриптор Инцертус под заглавието "За император Никифор и как оставил костите си в България".

Юни 2005-а, в началото на археологическото лято медиите разгласиха две новини от първата българска столица Плиска. И двете бяха свързани с проф. Рашо Рашев, водещ специалист в изучаването на прабългарите. Първата бе за уникално погребение на аристократ от първите векове след създаването на държавата. Гробът излиза под огромна могила в местността Чаир дере между Шумен и Плиска. Преди смятали, че изкуственото възвишение е от тракийската епоха. С още три могили то образува четириъгълник, ориентиран по посоките на света. Археолозите намират вътре скелет на мъж на средна възраст, в типичната за прабългарите ориентация с глава на север. Аристократът е положен с богати гробни дарове - ранговия колан с бронзова тока и множество апликации, железен кинжал, рог за пиене на вино, керамични съдове. Заедно с мъртвия в гроба са сложени главите на жертвени животни, кон и овен.
Както и в други археологически случки не минава без куриози.

Първоначално най-важната находка е единична златна обеца със стъклена висулка, положена върху тялото. Именно тя кара учените да видят в погребания лице от мъжки пол. Става дума за прабългарския обичай аристократите да носят златна обеца на едното ухо. После обаче е открита втора висулка и за известно време археолозите се разколебават относно пола. Медиите не пропуснаха да вметнат с ирония, че канът е станал канка. Нещата отиват на мястото си, когато реставраторите почистват апликациите от великолепния рангов колан. Съмнение не може да има, тези колани са отличителен белег за благородниците с висок сан в йерархията. Според Рашев погребението на мъжа се отнася към края на VII или началото на VIII в. Той е бил с високо положение в обществото и може би дори свързан с канското семейство. Предвид датировката очевидно става дума за близък родственик на основателя на държавата, кан Аспарух, или за неговия син, кан Тервел.

Другото откритие на проф. Рашев бе в самото сърце на Плиска. Под могъщите каменни сгради от епохата на кан Омуртаг в първата половина на IХ в. той разкри основите на огромна дървена сграда с план на окръжност и диаметър цели 30 м. Находката стана възможна само поради специфичната почва, върху която е построена Плиска. Тя е чернозем без примеси на камъни и в нея отчетливо се отпечатват всички следи от човешки живот. Така археолозите успяха да разкрият "в негатив" целия план на отдавна изтлялата дървена конструкция. Добре се вижда сложната схема от малки помещения, а в центъра се оформя вътрешен двор. Отвън пък личат дупките от масивни дървени колони, затварящи външен портик край заоблената фасада. Учените определят сградата от същата епоха, както погребението - края на VII-началото на VIII в. Според екипа това е бил дворецът на някой от основателите на България, кановете Аспарух или Тервел.

Откритието повдигна някои наболели въпроси в българската археология. Става дума за първите десетилетия на създадената в 681 г. държава, които в Плиска са изключително трудно доловими при разкопки. Точно преди 25 г. Рашо Рашев намира отново в центъра на първата столица друго кръгло дървено съоръжение с диаметър 14 м. А няколко години по-рано съветска археологическа експедиция разкрива в близост основите на странна крепостна стена. Тя предшествала изграждането на мощната каменна крепост на кан Омуртаг, която днес е реставрирана и достъпна за посещение. Фундаментите са от камък и глина, но масивните овъглени дървени греди показват, че нагоре стената е била дървена. Така се появява понятието "дървена Плиска", столицата, предшествала в VIII в. началото на каменното строителство от кан Омуртаг. Разкопките показват, че тя загива в пламъците на грандиозен пожар.
В интерес на истината Рашев има сериозен опонент. Негов колега и друг отличен познавач на прабългарите е доц. Павел Георгиев. След експедицията на руснаците той е човекът, който продължава проучването на дървеното укрепление на ранна Плиска. В последните години ученият успешно разкрива трасето на ранната каменно-дървена стена. 2004-2005-а П. Георгиев откри, че по-късно построената каменна стена на кан Омуртаг следва точно трасето на ранното укрепление, като го разширява с няколко десетки метра. Но археологът изказва една революционна идея, ревизираща утвърдени и в учебниците виждания. За него до началото на IХ в. Плиска не е столица на България. Центърът на държавата е в гъсто населения с прабългари Варненски район, докато в Плиска съществува укрепеният с дървената стена лагер. В него през определено време се събирал прабългарският елит, за да решава важни за страната въпроси. При това положение за Георгиев новооткритата кръгла сграда не е дворец, а зала за приеми, където прабългарските аристократи пирували по време на тези сборове.

Каква е истината ще покаже бъдещето. Исторически факт е, че дървените съоръжения в Плиска са разрушени по време на похода на император Никифор I Геник срещу България в 811 г. С огромната си армия самоувереният василевс превзема Плиска, разграбва я и я опожарява. На връщане обаче е пресрещнат от войските на кан Крум в проходите на Стара планина и е напълно разгромен. Самият император пада убит. Така Никифор I не осъществява мечтата си да издигне град на своето име върху руините на Плиска. Това практически прави наследникът на кан Крум, Омуртаг, който гради върху останките на дървената Плиска новата каменна столица на България.

http://protobulgarians.com

Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

руни от бронзова розета от гр. Плиска

Бунтът в Плиска срещу приемането на Християнството

Князът на българите приел светото кръщение. Той бил замислил да стане християнин миналата година, понеже Бог го вдъхновил и му внушил това чрез поличби и бедствия сред народа на царството му. Недоволни от това, неговите боляри разбунтували народа против него, за да го погубят. И тъй, колкото били в десетте комитата, те се събрали около двореца му. Но той, като призовал името Христово, потеглил с цялото множество. Царят наказал със смърт само петдесет и двама от болярите, които най-много бунтували народа против него, а на станалия народ позволил да си отиде невредим.

Бертински анали

Розетката от Плиска и писмеността на траките Статия в Роден Край

Една максима гласи, че историята не е нищо друго освен поредица от лъжи, с които всеки се е съгласил. За съжаление това изявление е вярно най-вече за нашето минало. Много ценни данни са скрити от българския народ. Tова става причина дори и днес да се робува на неиздържани теории. В случай, че бъдат предоставени укриваните факти, на всеки прогресивно мислещ човек ще стане ясно, че ние сме най-старият цивилизован народ на Европа, а не мургави пришълци от Азия...

В древността писмеността е била малко, или много визитната картичка на всеки народ. Хето-лювийците и египтяните ползват йероглифи, шумери, перси и акадци клиновидното писмо. В Тракия и Егейската област са се употребявали системи наречени днес Линеарен А и Линеарен Б. Линеарен А е възникнал през XVIII-ти век преди Христа, а за Линеарен Б се смята, че е създаден през XV- ти век преди Христа, като знаците са взаимствани от Линеарен А. Произходът на Линеарен А е в нашата Родина. Малцина знаят, че знаците от Градешница, Караново и др. предшестват с векове тези от Крит и Пелопонес ( В. Георгиев).
А още по-малко хора знаят, че тази най-древна писмена система e позната и на старите българи, които оставят доста рунически надписи.
Розетката от Плиска е може би най-популярния старобългарски артефакт, на който могат да се видят древните руни на дедите ни.Тя е намерена преди около петдесет години и от тогава са написани много трудове засягащи нейната функция и значението на гравираните върху нея руни. Овчаров, Бешевлиев, Петкова, Михайлов, Добрев и др. предлагаха различни интерпретации. Някои смятаха, че знаците представляват древни астрологически символи. Други се опитаха да извършат разчитане прилагайки спекулативни звукови стойности... Най-важното обаче никой не направи, а именно да уведоми българския народ, че знаците от розетката имат еквиваленти сред най-древните европейски писмености. Факт показващ, че ние сме потомци на народ, който е изиграл изкючително важна роля в оформянето на европейската история.
Забележителната находка от Плиска е датирана VII-ми- IX- ти век и ако трябва да се вярва на учените твърдящи, че старите българи са азиатци по произход, то не би трябвало да има никаква връзка между руните изписани върху розетката и най-старата писменост на Юго-Източна Европа. В действителност обаче всеки знак от старобългарския артефакт има еквивалент сред Линеарен А и Линеарен Б. Във Фиг.1 е представено изображение на розетката и сравнение на нейните знаци с Линеарен А и Линеарен Б.
Фиг. 1

Пл. – знаци на розетката от Плиска
Л. А – Линеарен А
Л. Б – Линеарен Б
Тук имаме не едно-две, а четиринадесет съответствия, което показва, че не може да става дума за случайност. След като поне две хиляди и петстотин години делят старобългарските руни ( от розетката) и Линеарен А, разликите могат да се определят като незначителни. Малките отклонения са обясними като стилови особености възникнали във времето. Не съществува писмена система, която да не се развива. Само за три века формите на буквите на гръцката азбука претърпяват чувствителни промени. Няколко примера могат да се видят в Фиг 2.
Фиг. 2

Арх. гр. – Архаически гръцки букви
Кл. гр. – Класически гръцки букви
Доказателство, че руните от Плиска имат общ произход с древните егейски писмености е фактът, че ако въз основа на приликите с линеарните писмености се въведат звукови стойности на руните от Плиска ще бъдат прочетени български думи ( Фиг.3):
Фиг.3

ЛЕПИ- лепъ-хубав, подходящ;
САА- сая, сянка [1]
ЛОНО- лоно, основа;
ПЕКЕ – пек, жега;
БУРА- буря;
ЕТИ, ЯТИ – хващам, вярвам, започвам;
ВОПИ – вопъл, въпити – викам;

Комбинацията на сянка ( сая), буря, пек навява на мисълта, че розетката е използвана за предсказване на времето, или за календар. Седемте лъча не са проблем. Днес имаме четири сезона, но в древността разделението на годишните времена било съвсем различно.

Разбира се думите от розетката може да имат преносно значение и да се окаже , че функцията на старобългарския артефакт не е календар, а нещо съвсем друго.
Поради липса на допълнителна информация по този въпрос се въздържаме от спекулации. Най-важното е, че на комбинацията от старобългарски руни
( разположени по всеки лъч) може да се даде смисъл, като се приложат звукови стойности въз основа на приликите с линеарните писмености.

Това в никакъв случай не може да е случйност. Вече бе отбелязано, че според
нашия езиковед В. Георгиев печатът от Караново ( шесто хилядолетие преди Христа) и плочицата от Градешница ( пето хилядолетие преди Христа) имат знаци показващи смайващи прилики с древните писмености на егейския регион. Понеже знаците от Градешница и Караново са много по-стари от критските, то става ясно, че създателите на линеарните писмености са дошли от Тракия. Има и други доказателства за това. Според Я. Бест огромна част от егейския регион е била заселена с траки, векове преди идването на гърците. Разчитайки плочици с Линеарен А езиковедът Ван Сусберген (цитиран от Порожанов) намери няколко тракийски имена, а в Линеарен Б тракийските имена се оказаха десетки. Б. Хрозни свърза разпространението на линеарната керамика ( най-старата е от Балканите ) на остров Крит с тракийските миграции през второто хилядолетие преди Христа. Фиг. 4 показва сравнение на критски и тракийски съдове.

Фиг. 4

1, 2, 3 – съдове от Крит
4, 5 , 6 – съдове от Тракия, линеарна керамика

Древните летописци ( като Диодор Сикулски) споменават, че траките Орфей и Линей са били едни от първите ползвали пеласгийските букви ( най-древната писменост на Европа). Пеласгите разбира се са сроден на траките народ, обитаващ Крит, Гърция и Тракия. Според Дюруй траки, илири и пеласги са клонове на една и също общност. Трябва да се спомене свидетелството на Херодот и Страбон, че в далечни времена цяла Гърция е принадлежала на пеласгите.

Единственото логично обяснение за приликата на старобългарските руни с най-старите писмености на егейския регион и Тракия е това, че нашите деди са местно население, обитаващо земите ни от дълбока древност, т.е. старите българи принадлежат на тракийската общност.Това не би трябвало да учудва никого. Гръцките летописци Малала, Цеца,Прокопий,Лъв Дякон, Димитър Хоматиян, са наричали многократно нашите деди мирмидони, кимерии, пеони и мизи. Това са без изключение палеобалкански народи обитавали Тракия хилядолетия наред.
За съжаление учените от БАН премълчават тези факти. Премълчават също, че по отношение на погребални ритуали, въоръжение, лични имена и обичаи българите са тракийски народ. Докато авторът на “Зографска История”, а също Г.Раковски, Ц. Гинчев, Г. Ценов, Г. Сотиров, А. Чилингиров и др.определят българите като пълноправни потомци на траките.

В случай, че нашите деди не принадлежаха на тракийската общност, то как тогава биха били запознати с най-древните варианти на линеарните писмености възникнали на територията на Тракия? Как e възможно старите българи да знаят фонетичната стойност на най-древните европейски писмени знаци, а гърците не? Историята не познава парадокси, парадоксите се пораждат от нежеланието на определена група учени да бъде казана неудобна за някои влиятелни личности истина, а именно, че ние българите сме потомци на най-древният цивилизован народ на Европа.

Използвана литература и пояснения:

1.В. Георгиев, Траките и техния език, БАН, София, 1977;
2.Г. Ценов, Кроватова България и покръстването на българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998;
3.Г. Ценов, Праотечеството и праезика на Българите, Хелиопол, София, 2000
4.Procopius, History of the Wars, Harvard University Press, London, 2000;
5.Зографска История - уеб сайт ziezi.net/zograf/3.htm
6.Г.Раковски, уеб сайт ziezi.net/zograf/rakovski.htm
7.Ц.Гинчев, уеб сайт ziezi.net/ginchev.html
8.V. Duruy, The World of the Legendary Greece, Leon Amiel Publ.Edition Minerva, Geneve, 1975;
9. Я.Ван Сусберген, цитиран от К. Порожанов, Общество и държавност у траките, StudiaThracicа 6, БАН, София, 1996;
10.S. von Reden, J.P. Best, Auf der Spur der ersten Griechen, DuMont Verlag, Köln, 1981;
11. Historical Library of Diodorus the Sicilian, printed by W. Mc Dowell, London, 1814;
12. Г. Сотиров - уеб сайт ziezi.net/sotiroff.html#4
13. А.Чилингиров, Готи и Гети, Зиези екс куо Вулгарес, София, 2008
14.Strabo, Geography,Loeb, London, 1923;
15.Herodotus, Histories, Wordsworth Editions Limited, Hertfordshire, 1996;
16. B. Hrozny, Ancient History of Western Asia, India and Crete, Artia, Prague, 1952;
17. Уеб сайт - people.ku.edu/~jyounger/LinearA/ABgrids.html
18.A.Evans, J. Myres, INSCRIPTION IN THE MINOAN LINEAR SCRIPT OF CLASS A, edited by W.C. Brice from the notes of Sir A.Evans and Sir J. Myres, Oxford University Press, London, 1961;
19.D. Packard, Minoan Linear A,University of California Press, Berkeley,
Los Angeles, 1974;
20.J. Chadwick, Linear B en verwante schriften, Fibula/Uniboek, Houten 1990
21. J. Chadwick, Documents in Mycenaean Greek, Cambridge University Press, Cambridge, 1973

[1] Може да се възрази, че сая е турска дума, но това е заблуждение. Сая, чая, сачая означава сянка и на ведически санскрит. Думата сая ( сайвант) е сродна също на староанглиската skye, англо-саксонската scua, шведската skyимащи значение сянка.

Статия в Роден Край