ГОСПОДИ, СЛЕЗ ДА ВЕЧЕРЯМЕ!
Господи, слез да вечеряме! Слез, че духът ми, бедният,
три нощи вече вечеря с една Дебелянова строфа.
Добрите вести лежат в общинската ортопедия,
с потрошени нозе от една демократическа катастрофа.
Господи, слез да вечеряме! Става сърцеопасно
да се живее с този, лудият мой дух сиамски,
с бялата земна надежда – в черно калугерско расо,
с мойта набожна воля, с моя нрав балкански...
Господи, слез да вечеряме! Няма да се похваля,
че ти харесва мойто ивайловградско вино,
че се загледа в жената, която нощем галя,
но вече десет години не съм завел на кино.
Господи, слез да вечеряме! Няма да се оплаквам,
но искам твойта тайна божествена да науча:
кажи ми защо животът ни цял живот е очакване,
че нещо добро, че нещо хубаво ще се случи?
Господи, слез да вечеряме! Няма да те помоля
нито за хляб, ни за сол, ни за живот без тревога.
Виждам те как се мъчиш да бъде твоята воля –
Затуй – като мъж и българин, искам да ти помогна.
Господи, слез да вечеряме! Имам и вино, и песни...
От тебе ми трябва само едно евангелско сведение:
Кажи ми – онези сакати и катастрофирали вести
ще оздравеят ли скоро в общинската ортопедия?!
Няма коментари:
Публикуване на коментар