Нашите мисли създават нашия свят (есе на Иван Аршинков)

Нашите мисли създават нашия свят. Нашите мисли създават собственото ни изживяване. Есенцията на това, което виждаме и проектираме в ума си, се проявява във физическа реалност, в нещо, което можем да видим и пипнем. И всичко това се случва благодарение на Вселенските Закони.
Колкото по-ясна е картината в ума ни и колкото по-умело съумеем да се вживеем в тази картина, да почувстваме живота в нея, толкова по-бързо тя намира отражение в нашата физическа реалност.
Случвало ми се е доста пъти да прилагам предходното изложение и съм забелязал, че истински ефективна творческа визуализация се получава тогава, когато визуализираме или мечтаем заради насладата от мечтата си, заради насладата от представата, която виждаме във въображението си, а не за да накараме нещо да се случи.
Много е ефективно също, когато в съзнанието ти се появи някоя вдъхновена мисъл, идея или представа и ти просто си позволиш да я последваш, като дадеш възможност на същността ù да се разгърне в ума ти. Така понякога Животът ни отвежда до истинска находка.
Има истина в думите: „нека се научим да мечтаем като децата. Без да поставяме граници пред въображението си и пред това, което можем да създадем в нашия живот.” Защото тогава няма съпротивление в това, което си представяме, а когато съпротивлението липсва, проявлението е почти мигновено.
И така един ден се завръщах от една своя разходка сред природата. Чувствах се хубаво. Тогава през ума ми мина една от тези вдъхновени мисли, после още една и после още една. Без да се усетя, бях започнал много приятен процес на творческа визуализация. Същността му се изразяваше в това, че бях заедно с други хора, с които работехме заедно върху даден проект.
Работата ни вървеше добре. Всеки вършеше своята част по проекта и всичко си пасваше чудесно. След което мислено се прехвърлих накрая, когато всичко вече беше готово. Всеки се радваше на работата на другия искрено и взаимно бяхме благодарни един на друг за това, че сме добър екип.
Но това, което изпъкна в съзнанието ми, беше следното, основната идея, есенцията на тази спонтанна визуализация или мечта беше: „аз се радвам искрено на теб и на това, което вършиш, и ти се радваш на мен и на това, което върша.”
КОЛКОТО ПО-БЛАЖЕНИ СА МИСЛИТЕ НИ, ДОКАТО ГИ МИСЛИМ, ТОЛКОВА ПО-БЪРЗО СЕ ОТРАЗЯВАТ В ЗАОБИКАЛЯЩИЯ НИ СВЯТ.
Няколко минути след като приключих визуализацията си, се озовах на една чешма, от която тече хубава планинска вода. До нея имаше човек с автомобил, който наливаше шишета от тази вода и след това ги слагаше в отворения багажник на колата си.
Той ме погледна и ме попита откъде идвам. Отвърнах му, че съм бил на разходка в планината. При което той каза: „Колко хубаво! Млад човек като теб да излезе сред природата.”
След това добави още няколко хвалебствени реплики. Беше видимо, че искрено се радва на моята постъпка.
Обърнах внимание на това, че беше напълнил над 20 шишета с вода. Попитах го какво ще прави с толкова много вода. Той ми отвърна, че върши услуга на съседите от махалата си, при което те го благославяли и това му носело истинска радост.
Пред него си замълчах, но вътрешно възкликнах: „Колко се радвам на този човек, че върши такова мило дело за съседите си.”
Налях си вода и се разделихме с доброжелателства. Минутка по-късно ми просветна. Ефектът от творческата ми визуализация беше почти мигновен. Есенцията ù се прояви само няколко минути след като я бях извършил: „аз се радвам искрено на теб и на това, което вършиш, и ти се радваш на мен и на това, което върша.”
В такива моменти е много приятно, защото виждаш и ти се удава възможност да проследиш пряката зависимост между своите мисли и техните външни последствия. Особено когато времето между мисълта и проявлението ù е скъсено до минимум.
Времената са такива, че все повече хора трябва да разберат за тези неща. А именно, че има пряка зависимост между мислите ни и това, което ни се случва, че сме творци на нашия свят и най-вече, че имаме възможността да изберем нещо различно от вече установеното.
Хубав ден!

Няма коментари:

Публикуване на коментар