Сръбска редакция на старобългарския език

Сръбската редакция на старобългарския език е названието на онзи правопис като езикова редакция, който възниква в сръбските поморски земи - зетско-хумски в края на 12 век. Първият писмен паметник за тази сръбска редакция на кирило-методиевия черковен език до него време е Мирославовото евангелие. Исторически се приема, че именно този писмен паметник символизира полагането на основата на сръбския писмен език през средновековието, под влиянието на народните сръбски говори.

В сръбската редакция на старобългарския език се разграничават последователно и хронологично четири редакционни версови напластявания, които от своя страна отразяват обществено-политическото и културно-историческото развитие на/в сръбските земи:

1. Зетско-хумска (виж Дуклянска летопис) в земите на Зета където възниква по време на византийското владичество над българските земи първото сръбско кралство. Влиянието на кирило-методиевския литературен език, респективно на старобългарския език по тези земи се установява от т.нар. зетско-южносанджакски говор. От приморските средновековни сръбски земи езиковото влияние преминава в Босна, където се чувства опосредствено старобългарското езиково влияние по времето на Босненското банство и Кралство Босна с босанчицата.
2. Босанска, отразяваща в правописната си система диалектно състояние в една сръбско-хърватска област, а именно тази на т.нар. икавизъм – за [i] се употребяват трите знака за [i], [y] и [ě], а смесването на [i] и [y] е по начало характерна черта заюжнославянските езици, в които [y] се уеднаквява по звучене с [i].
3. Рашка, която от своя страна търпи влиянието на предходната зетско-хумска, но изпитва и натиска на източните спрямо нея български говори. Употребява се в Рашкото кралство, заменено с Душановото царство, по времето на което цар Стефан Душан(владеещ и Зета) се опитал през 1350 г. да завоюва по примера на цар Самуил и Босненското банство на Котроманичи, превземайки Бобовац. Очевидно по него време сръбският народен език е изпитал ново, този път среднобългарско влияние.
4. Моравско-ресавска, която предвид стремежа към провеждането на книжовна реформа от Константин Костенечки в Моравското княжество с наследилото го Смедеревско деспотство е спорно отнасянето ѝ към предходните сръбски редакции на старобългарския език. Княз Лазар предходно през 1373 г. завоюва най-големия пай от владенията на Никола Алтоманович и привключва към своето владение изцяло сръбски земи с което на територията на княжеството прераснало през 1402 г. в деспотство се наблюдава езиков дуализъм който явно е искал да премахне Костенечки посредством езикова реформа.Моравската школа наследява от своя страна от запад една на два пъти опосредствена версия на сръбски редакции на старобългарския език, като междувременно на изток този предходен език се е развил в среднобългарски - виж косовско-моравски говор.

Характеристика и особенности  

1. Носовите гласни са видоизменени - голямата носовка преминава в у (йотираната - ю), а малката - в е, т.е. тези гласни се изписват вместо старобългарските носовки (както е и в руската редакция на старобългарския).

• ѧ се заменя с е
• ѫ се заменя с оу (или ю, у)
• ѭ се заменя с ю (или оу)
• старобългарските носовки се запазват предимно за избягване на натрупване на едни и същи гласни, например - оуѫ, вместо -оую, като малката носовка поради тази причина често се изписва вместо начално е, например във формите на спомагателния глагол - ѧси, ѧсть вместо еси, есть, в местоименията ѧго, ѧмоу вместо его, емоу.
• употребата на оу и ю е непоследователна, например прѣбюдете срещу старобългарското прѣбѫдете, което би трябвало да дадепрѣбѫдете, а и оу и ю се заменят не само при предаването на голяма носовка, а и при етимологично оу/ю, например емю вместоемоу, Люка вместо Лоука.

2. Употреба само на ер малък, например отьвѣть вместо отъвѣтъ.

3. Употреба на и вместо ъι след к, г, х, например грѣхи вместо грѣхъι.

4. Наличие на специфична кирилска буква ћ за меко г в чужди думи, съответстваща на глаголическата буква герв, напримереваньћелие.

5. Почти пълна липса на йотирано e - ѥ (което липсва и в глаголицата, а и в много кирилски ръкописи) и употреба на йотирано а - ιа(също липсващо в глаголицата, където има една буква за ѣ и ιа) предимно за избягване на случаите на натрупване на две букви ѣ.

6. Заместване на представката въ- със свойственото за сръбски оу-, например оупросити вместо въпросити. Понякога от стремеж за хиперкоректност се среща и обратната замяна на оу- с вь-, например вьбити вместо оубити, но последното се наблюдава накрайно в Ресавската книжовна школа и под въздействието на Търновската книжовна школа, т.е. в стремеж към възвръщане към българската първооснова.

Предходно-писмени паметници  

Предходни старобългарски писмени паметници оказали влияние върху формирането на сръбската редакция на старобългарския език са:

на глаголица  

• Мариинско евангелие (X—XI век)
• Грашковичев одломак (XI век)
• Михановичев одломак

на кирилица  

• Темнички надпис (X—XI век)
• Хумска плоча (X—XI век)
• Плоча на съдията Градише (XII век)
• Надпис на плоча в Полице край Требине (втора половина на XII век)

Собствено-писмени паметници  

• Мирославово евангелие (около 1185)
• Вуканово евангелие (1197—1199)
• Паримейник от първата половина на XIII век (Белградски паримейник, Хиландарски и Петроградски)
• Братков миней (1234—1243)
• Требник (от края на XIII век)
• Зборник на поп Драгол (началото XIV век)