ИЗВОРИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА АНТИЧНАТА ЛИТЕРАТУРА

ИЗВОРИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА АНТИЧНАТА ЛИТЕРАТУРА
Главен извор за изучаване на античната литература са, разбира се, самите паметници, т.е. литературните произведения на гръцките и римските писатели, доколкото те са се запазили и са стигнали до наше време. Обаче далеч не всичко е запазено, а онова, което е стигнало до нас невинаги е идвало в пълен вид. Известни са твърде много имена на антични автори, от които нямаме нито един ред; но и от ония автори, чиито произведения са се запазили, в повечето случаи до нас е стигнало не всичко. Така например от многобройните познати по име поети на гръцката трагедия цялостни произведения са стигнали само от тримата най-видни – Есхил, Софокъл и Еврипид, при което от 90 пиеси на Есхил са се запазили изцяло 7, от 120 драми на Софокъл – също 7, от 92 произведения на Еврипид – 19, в това число и една пиеса, която по всяка вероятност не е от него. Многовековната литературна продукция на античността била твърде голяма и произведенията, стигнали до нас в цялостен вид, съставят количествено нищожна нейна част. В това, че едни произведения на античната литература са се запазили, а други са загинали, има известен елемент на случайност; но не случаят играе тук решаващата роля. В основната си маса съставът на стигналите до нас паметници е резултат на последователен подбор, извършван и в самата античност, и в началото на средните векове от редица поколения, които запазвали от литературното наследство на миналото само онова, което продължавало да буди интерес. Античната книга не можела да лежи с векове “заровена” и поради физикохимичните свойства на оня материал, който бил употребяван в гръцкоримската древност за записване на литературното произведение. За основен писмен материал служел, като се почне от VІІ в. пр.н.е., египетският папирус, тръстиково растение, от чиито влакна се изработвали листове и широки ивици, навивани сетне във вид на свитък; папирусните листа, които могат да се запазват с хиляди години в сухия климат на Египет, сравнително бързо се разнищват в климатическите условия на Европа. Към ІІ-І в. пр.н.е. на папируса почнал да конкурира тъй нареченият пергамен1 от животинска кожа, но пергаменната книга (тъй нареченият “кодекс” с привичната за нас форма на книга) изместила папирусния свитък чак през епохата на прехода към средните векове. Античният текст, записан върху папирус, можел да се запази само ако бивал от време на време преписван. Произведенията, които губели интерес за потомството, неизбежно загивали. Броят на загубеното нараствал с вековете, особено във връзка със силното спадане на културното равнище през периода на гибелта на античното общество. Между това тъкмо тая епоха, когато папирусните свитъци се преписвали върху по-трайния в европейските условия пергамен, има решаващо значение за понататъшното запазване на паметниците на античната литература. Ония антични текстове, които оцелели в първите столетия на средновековието, в грамадното мнозинство случаи са стигнали и до нас, тъй като от ІХ в. от н.е. интересът към тях почнал да нараства. По отношение на художествената литература подборът, направен от късната античност, изхождал предимно от нуждите на училището, където се изучавали литературният език и стилистичното изкуство. През епохата на разпадането на робовладелското общество литературният език на господстващата класа рязко се различавал от живия език на народните маси и литературният език трябвало да се изучава от старинните паметници, гръцки в източната половина на Римската империя, латински в западната. Училището подбирало за своите цели най-видните писатели на миналото и запазвало тяхното творчество, но обикновено не във вид на пълно събрание на съчиненията им, а само отделни произведения, образци. При тоя подбор на класиците на литературата отделни клонове и дори цели епохи можели да изпадат от сферата на училищните интереси и това обстоятелство силно се отразило върху състава на стигналите до нас паметници. Особено пострадали гръцката лирика, литературата на елинистическия период и ранната римска литература. Общо взето обаче, тенденцията на подбора била да се запази найценният в качествено отношение материал. Освен тая основна маса паметници, преписвани в средните векове, съществуват и литературни текстове, запазени непосредствено от античността. В пясъците на Южен Египет са намерени, особено през последните 50 години, голям брой късове папирус, спадащи към елинистическата и римската епоха; в повечето случаи това са документи, писма и т.п., но някои съдържат и литературен материал. И макар че между тия папируси има твърде малко свитъци със завършени произведения и обикновено представляват незначителни фрагменти, намирането на папируси с всяка година обогатява нашите сведения за античната литература, особено за ония нейни области, които са пострадали от късноантичния подбор. Увеличаването на материала благодарение на папирусите се отнася
-----------------------1 Формата “пергамент”, която често се среща, е погрешна.

почти изключително до гръцки текстове; произведенията на римската литература рядко попадали в Южен Египет. Историята на античната литература не може обаче да се ограничи с разглеждането на ония произведения, които са стигнали до нас изцяло; съществено значение имат и фрагментите (“откъслеците”) от незапазените паметници. Има два вида фрагменти. Това са, първо, същинските парченца от папирус или пергамен, повредени свитъци и кодекси, текстове, преписани в незавършен вид, и т.н. Второ – и тук спада огромното мнозинство от съществуващите днес фрагменти, - това са цитати от недошлите до нас произведения, които се намират в запазените текстове, например в стигналите до нас от античността учени трактати, коментарии към класическите произведения на литературата, речници, христоматии, училищни ръководства. В късната античност и в началото на средните векове се съставяли с различни цели специални извадки (тъй наречените ексцерпти) от старите писатели и някои от произведенията от тоя род се запазили. Освен буквалните цитати съществуват и ред преразказвания, съкратени изложения на разни литературни паметници. Фрагменти са стигнали до нас в огромно количество и от много автори; благодарение на тях можем да си изградим представа за литературния образ на писатели, чиито произведения не са се запазили, а в някои случаи дори да възстановим в общи черти съдържанието на незапазените до наши дни паметници. Значителна помощ при изучаването на гръцката и римската литература оказват ония сведения за писателите и тяхното творчество, които са дошли до нас от самата античност (тъй наречените свидетелства, testimonia), като например биографии на писатели, списъци на техни произведения, хронологични данни, критични отзиви, изследвания на произхода и развитието на литературните видове. Използването на тая категория извори изисква обаче известна предпазливост, тъй като те често пъти съдържат недостатъчно проверени материали (например биографични анекдоти), както и лични, невинаги обосновани предположения на античните учени. По-голяма ценност имат архивните документи (във формата на надписи върху камък) за времето на постановката на театралните пиеси (тъй наречените дидаскалии), но такива документи са запазени в малък брой. Извороведската работа над паметниците на античната писменост, тяхното издаване и коментиране, поправката и допълването на изопачените от преписвачите или повредените текстове, събирането и подреждането на фрагментите, разборът на установяването оригиналността на паметниците и достоверността на сведенията – всичко това образува съдържанието на една специална научна дисциплина – античната (или класическата) филология.1
-----------------------1 Терминът “класическа филология” се употребява понякога и в по-широк смисъл, като означава “наука за древността”, т.е. комплекс от научни дисциплини, предмет на които е културата на античното общество във всички нейни прояви.