Стана така, че повечето български партии заприличаха на офшорки. В българския език офшорка е по-скоро мръсна дума; в повечето други езици също. Офшорните компании са измислени, за да може да се плащат по-малко данъци: фирмата работи например в България, обаче плаща данъци на Бахамските острови, където те са по-ниски (то няма накъде, нали сме с най-ниските данъци в света, ама ето на, имало, въпреки това).
ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ
20 декември 2011 / 12:14
Обаче другото не по-малко важно качество на една офшорка е анонимността. Не се знае кой е собственикът. Поради това си качество в България офшорките често се ползват и за да се приватизира нещо, без да се разбере кой е действителният купувач. Офшорките се ползват също така и когато даден човек се опасява, че може да му вземат собствеността.
Така постъпи например спонсорът и земляк на Първанов Людмил Стойков, когато тръгна делото за присвояване на пари по програма “Сапард” – прехвърли собствеността на офшорни фирми, регистрирани, ако не се лъжа, в Белийз. И други правят като него, има бая български фирми, регистрирани примерно на Сейшелите и къде ли не още по света.
И ако в бизнеса това все пак е законно, макар и неморално, в политическия живот модата на офшорките почва да става отвратителна. Политическата офшорка се създава, за да се осребрят определени електорални настроения. Качена на тях, офшорката влиза в парламента, в някои случаи участва пряко във властта и като изтече срокът, отмине благоприятният момент, офшорката се закрива или се оставя да чука на тихи обороти, щото не се знае, може пак да потрябва за нещо.
Класически пример за офшорна партия например е НДСВ. Имало е и други – Бизнесблокът на Жорж Ганчев, Демократична алтернатива за републиката (ДАР) и още много.
Най-общо казано, вредността на политическата офшорка е не толкова в нейната анонимност, колкото в нейната нетрайност. Понеже знае, че е еднодневка, политическата офшорка по правило се държи безотговорно. Тя няма нужда да изпълнява обещания, трябва само да ги дава, тъй като не е предвидено да стои дълго на сцената и да носи отговорност за това, което прави. Като отмре, на нейно място се появява нова офшорка и така животът си върви… като на Сейшелските острови.
Може и малко да се лъжа, но политическият проект на г-жа Меглена Кунева, който тя обяви преди дни – “България на гражданите” – ми изглежда точно като офшорка.
Г-жа Кунева си има партия – НДСВ. От нейно име тя беше министър по европейските въпроси, европейски комисар за защита на потребителите и беше избрана за депутат в Европейския парламент, от което се отказа. Кое налага сега да се прави нова партия, засега – само сдружение? Не може ли да се използва НДСВ, я какво хубаво име си има – Национално движение за стабилност и възход? Таман обединява и двете неща, които са важни за България – стабилност си имаме, сега предстои да възходим.
Обаче не. Изтекъл е срокът на ендесевейската офшорка. И е дошло време за нова.
А дали собствениците са същите?
Казва ли ти някой.
Няма коментари:
Публикуване на коментар