Показват се публикациите с етикет Родопи. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Родопи. Показване на всички публикации

Храмът-утроба до с. Ненково

Това невероятно съоръжение от времето на траките бе открито и публикувано през април 2001 г. То се намира на двадесетина километра от гр. Кърджали, високо в планината над хижа "Боровица". В скалистата местност Тангардък кая. Мястото е безлюдно, а в близката околност се развиват едни от най-големите комплекси на скални тракийски ниши в Източните Родопи.

по-голяма снимка
Още на входа посетителят е шокиран, защото разбира, че е оформен като вулва. Навътре се развива пещера, имаща дълбочина 22 м. Специалистите доказаха, че първоначално кухината е била карстова и дълбока едва 16 м. Човешката ръка я е продължила и издялала във вид на женска утроба, по стените на която непрекъснато се стича вода. А във вътрешния южен край на пещерата е издълбан олтар, символизиращ матката.
Истинската изненада за непосветения настъпва точно на обяд. Тогава през нарочно изсечен процеп на тавана, във вътрешността прониква слънчев лъч, който се проектира на пода. Образува се идеално оформен слънчев фалос, който постепенно се увеличава и устремява към олтара-матка. Но само през определено време на годината, когато слънцето се намира ниско на север, той може да е достатъчно дълъг, за да оплоди символично утробата. Според изчисленията това са месеците януари-февруари.

по-голяма снимка
Няма съмнение, че става дума за пещерата-утроба, която учените-траколози бяха предвидили теоретично на базата на оскъдните данни от античните документи. В този храм се осъществявала кулминацията на орфическите вярвания. Според древните автори именно в такъв орфически храм на о-в Самотраки посветените неженени мъже(а-бии) извършвали своите сексуални обряди с тракийските момичета.
Смисълът на тези оргии е много дълбок. Съгласно индо-иранската традиция царят умира и се ражда периодически, подобно на природата. За да се осъществи това той трябва да се изкачи високо в планината. Там владетелят-първожрец принася в жертва едро животно или човек, което символизира неговата собствена смърт. След това встъпва в символичен брак с богинята-майка, опложда я и се възражда. Така се създава идеята за сина-любовник, роден от богинята-майка и влязъл в сношение с нея в нейната утроба, т.е. пещерата. Както пише Макробий, това става в орфическото светилище, разположено в планинските недра.

по-голяма снимка
Разкриването на много детайли от изчезналите орфически вярвания стана възможно чрез изследването на един странен култ, съхранил се в дебрите на Странджа. Според народните схващания светицата Марина обитавала пещера, в която задължително трябва да тече вода, символизираща спермата, вливаща се в утробата. А самата Марина била зачената, след като майка й моли Слънцето за помощ. Веднъж в годината ергени и моми се събират в такива пещери, за да участват в тайнството на зачатието.
Тук не може да не се направи връзка с описаната от Херодот полова разпуснатост на тракийските девойки, които се съвъкуплявали безразборно в пещерата-светилище на о-в Самотраки.

по-голяма снимка
Същите ритуали се извършвали в ранното орфическо светилище на Делфи. Но може би най-интересни са данните в пиесата "Вакханките" на Еврипид. Според тях, посветените на Дионис оргии се правели точно в тези пещери с течаща вода-сперма, символизиращи утробата на богинята-майка. Ето че отново се достига до култа към Дионис, чието светилище се търси на Перперикон. Точно от околностите на пещерата-утроба извира река Перперешка, а Перперикон отстои на около 20 км по нейното течение.Едва ли трябва да има съмнение в тяхната взаимна връзка.

Войните за Перперикон между България и Византия

Богатите Източни Родопи са привличали българите още от създаването на държавата през 681 г. За техните амбиции е благоприятствал и етническият състав на планинското население, което след края на 6 в е силно славянизирано. Византийските хронисти често отбелязват, че българските атаки към Родопите били успешни, защото активно се подпомагали от живеещите там техни съплеменници.

по-голяма снимка
Източните Родопи били трайно завладяни от българската държава скоро след успешното въстание срещу ромейската власт на братята Асен и Петър в 1185 г. По време на епичните войни между цар Калоян и рицарите от Четвъртия кръстоносен поход(1205-1207) Ахридос, както е известен източният дял на планината през средновековието, е бил главна база на българите за нападение срещу враговете. Картината се запазила чак до 1246 г, когато умрял малолетния наследник на великия Иван Асен, Коломан.
На власт дошъл другият му малолетен син, Михаил Асен, но фактически управлявала неговата майка, Ирина. Дъщеря на византийския император, тя без война върнала на ромеите завладените с десетилетни усилия южни земи, сред които и Източните Родопи. Но в 1254 г възмъжалият цар решил да поправи тази несправедливост и с голяма войска се отправил на юг.

по-голяма снимка
Летописецът Георги Акрополит разказва, че българите за кратко време подчинили обширна територия и много градове край р. Марица. Те навлезли в Родопите и една след друга превзели крепостите край Пловдив - Стенимахос, Перущица, Кричим, Цепина. Нататък победоносната армия се изправила пред твърдините на Източните Родопи, чиито имена са известни от хрониките - тогавашния областен център Мнеакос, Перперикон, Устра, Ефраим, Кривус и Патмос. След драматични обсади паднали всички крепости с изключение на главния град Мнеакос, който, макар с полуразрушени стени, издържал атаката. Накрая българите били принудени да се изтеглят на север.

по-голяма снимка
Повторен опит за овладяване на Източните Родопи направили те през 1343 г, използвайки бушуващата във Византия междуособица за имперския Тпрестол. Само с преговори и без война цар Иван Александър завзел важната Пловдивска област. Както отбелязва хронистът Йоан Кантакузин, тогава той пожелал да завоюва и Ахридос. Изпратеният военен отряд влязъл победно в Перперикон, където бил назначен областен управител, архонт. Изглежда, че до него било отправено важното царско писмо, скрепено с единствения оцелял през вековете златен печат на Иван Александър, намерено на Перперикон преди няколко десетилетия.
Скоро обаче византийците се окопитили и срещу Перперикон била отправена военна експедиция. Българите били победени, а архонтът им безславно напуснал Перперикон. Но и ромеите не задържали дълго Източните Родопи. Скоро османските турци завладели Балканския полуостров. Крепостите на Ахридос били разрушени и техните руини потънали в забрава.

по-голяма снимка
Някои последни проучвания обаче показват, че християнското население продължило да живее в подножието на Перперикон. Един турски регистър от 1626/1627 г. разкрива християнската принадлежност на жителите от околните села. Засилената турска колонизация и масовото изселване на местното население променил етническия облик на района едва в 18-19 в.